РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Силистра, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20223420200664 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят ЕТ „Ашим-94-Т.Н.“, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление- гр.Т., обл.Силистра, ул.“Б.“ № 6, представляван от Т.А.Н., ЕГН
********** обжалва Наказателно постановление № 30164/ 18.12.2012г.,
издадено от Директор на Офис Силистра при ТД на НАП-Варна, с което му е
било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер
на 500 / петстотин / лева за извършено нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при
издаването на акта и НП.
Ответникът – ТД на НАП- Варна, офис Силистра, надлежно уведомен,
не се явява представител, не изпраща проц.представител, не депозира
писмено становище по жалбата.
Жалбоподателят ЕТ „Ашим-94-Т.Н.“, надлежно уведомен, не се явява
представител, не изпраща проц.представител. Моли съда чрез жалбата си да
1
отмени обжалваното НП, поради настъпила погасителна давност, навежда
доводи в тази насока.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира писмено становище по делото.
С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото
съда призова в качеството на свидетели актосъставителя К. Н. А. и свидетелят
по акта Т. А. К., които не се явиха.
Въпреки редовното призоваване на жалбоподателя и свидетелите по
делото и тяхното неявяване, съда счете, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на делото в тяхно отсъствие, тъй като съобразно нормата на
чл.61, ал.4 от ЗАНН съда дава ход на делото и в случаите, когато редовно
призованите страни не се явят. В случая спор по изяснената фактическа
обстановка в обжалваното НП не е налице, като жалбоподателя възразява
срещу него, поради изтекла давност, поради което и съда разгледа делото по
същество.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като
обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
На 12.07.2012г. било установено по време на проверка от органите на
ТД на НАП- Варна, офис Силистра, че жалбоподателя ЕТ „Ашим-94-Т.Н.“ в
качеството си на регистрирано по ЗДДС лице на 15.06.2012г. не е подал
справка-декларация за данъчен период 01.05.2012г.- 31.05.2012г. в ТД на
НАП- гр.Силистра, неспазвайки установения за периода срок до 14.06.2012г.
Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение по
чл.125, ал.5 от ЗДДС, на жалбоподателя бил съставен АУАН № F010026/
12.07.2012г., който бил връчен на упълномощено от нарушителя лице- П.И.Д.,
ЕГН ********** на 25.10.2012г. Въз основа на този АУАН по-късно, в
законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя
обжалваното от него НП с което на основание чл.179 от ЗДДС нарушителя е
бил наказан с „имуществена санкция“ в размер на 500
лева.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
2
Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения:
АУАН № F010026/ 12.07.2012г. и обжалваното НП № 30164/
18.12.2012г. са издадени в съответствие на материалните и процесуалните
правила, предвид правилно констатираното нарушение: Деянието за което е
била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е било квалифицирано по чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Предвид събраните по делото доказателства съдът прие, че
фактическата обстановка е обективно и правилно установена. Доказателства,
опровергаващи направените констатации, не се представиха от страна на
жалбоподателя в хода на съдебното следствие. Правилно е приложен
материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на
издаденото въз основа на него наказателното постановление съдът прие, че и
двата акта са съставени от компетентни лица.
Съдът счита, че в конкретния случай АНО правилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя, доколкото в конкретния случай и към него
момент не е била изтекла предвидената в закона давност за това. Но за
изтичане на давностните срокове в административнонаказателното
производство съдът следи служебно.
Поради което и сснователно се явява възражението за изтекла
абсолютна давност, изложено пред съда. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен
касационен съд и Върховен административен съд в ЗАНН са предвидени два
вида срокове по чл.34 от ЗАНН и по чл.82 от ЗАНН. Според цитираното
тълкувателно постановление сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а
срокът по чл.82 от ЗАНН преклудира възможността компетентният орган да
реализира изтърпяването на наложената административна санкция. Срокът по
чл.82 от ЗАНН има предвид влязло в сила наказателно постановление. Това е
т. нар. изпълнителска давност, която може да бъде квалифицирана на
обикновена / по чл.82, ал.1 от ЗАНН / и абсолютна такава / по чл.82, ал.3 от
ЗАНН /. В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на
чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
3
преодолява с приложението на чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК,
вр. чл.11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН относно обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото закона не предвижда друго. Следователно,
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, където в
чл.80, ал.1, т.5 е казано, че наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички
останали случаи. Съгласно, разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, приложима
също на основание чл.11 от ЗАНН, независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член.
От изложеното става ясно, че никой от текстовете на чл.34 от ЗАНН и
чл.82 от ЗАНН не третира междинния срок в случаите, когато НП е издадено,
но не е връчено на адресата си и поради това не е влязло в законна сила.
Именно липсата на уредба в ЗАНН относно срока, течащ след издаване на НП
до влизането му в законна сила, води до приложението на неговия чл.11,
изрично препращащ към нормите на общата част на НК по отношение на
обстоятелствата, изключващи отговорността.
Тези изводи, отнесени към конкретиката на настоящия казус, налагат
отмяната на наказателното постановление. В случая абсолютната давност е
четири години и шест месеца предвид съответното приложение на чл.81, ал.3
във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Констатира се от съда изтичане на
абсолютната давност за административнонаказателно преследване, която е
започнала да тече от довършване на нарушението- 15.06.2012 г. и е изтекла
след изтичане на четири години и шест месеца, считано от тази дата, т.е. след
15.12.2016г. следва да се счита, че абсолютната давност за посоченото по-
горе нарушение е вече изтекла.
Безрезултатното изтичане на абсолютната давност не може да бъде
вменено във вина на наказаното лице и налага отмяната на издаденото
наказателно постановление.
4
Според чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, но такива искания не са направени от
страните в процеса, поради което и съда не дължи произнасяне по този
въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр.с чл.63,
ал.3, т.1 и 2 от ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 30164/ 18.12.2012г., издадено
от Директор на Офис Силистра при ТД на НАП- Варна, въз основа на АУАН
№ F010026/ 12.07.2012г. с което на основание чл.179 от ЗДДС на ЕТ „Ашим-
94-Т.Н.“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление- гр.Т., обл.Силистра,
ул.“Б.“ № 6, представляван от Т.А.Н., ЕГН ********** е било наложено
административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 500 /
петстотин / лева за извършено нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен
срок пред Административен съд- Силистра, считано от датата на
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5