Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 10.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12
въззивен състав,
в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията
ЗАХАРИЕВА ВНЧХД №3252/2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда
от 20.12.2017г., постановена по НЧХД №18515/15г. на СРС, НО, 2 състав, подсъдимият В.С.Д., ЕГН: ********** е
признат за невиновен в това, че на 11.05.2015 г. в гр. София, ул. „*******в
канцеларията на Народно читалище „П.и Н.– ****г.“, по друг начин – чрез писмо,
адресирано до Проверителната комисия на читалището и нейния председател, е
приписал на Д.С.С., ЕГН ********** престъпление по чл. 194 и чл. 201 от НК, с
пасажа от текста: „На 20.04.2015 г. бе подаден СИГНАЛ за криминални деяние
- кражба на касов ключ и многократни
злоупотреби със финансови средства, извършение от ... и секретаря Д. С.“ и е
разгласил със същото писмо за Д.С. неистински и позорни обстоятелства с пасажа
от текста: „Следващата среща за „проверка“ както Вие наричате странните си
опити за прикриване на криминалните действия на ... и секретаря Д. С.“, като на
основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото му с частна тъжба
обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал.
1 от НК. Със същата присъда е отхвърлен предявеният от Д.С.С. граждански иск
срещу В.С.Д. за сумата от 5000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. На основание чл.190, ал.1
от НПК частният тъжител Д.С. е осъден да заплати направените от подсъдимия Д.
разноски по делото в размер на 300 лв.
Срещу съдебния акт на районния съд е постъпила жалба от частния тъжител и
граждански ищец по делото – Д.С.С., чрез адв. М., САК, с искане за отмяна на
присъдата като неправилна, незаконосъобразна и необоснована и постановяване на нова от въззивната
инстанция, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му с
частната тъжба обвинение. Жалбоподателят моли подсъдимият да бъде осъден да
заплати сумата от 5000 лв. по предявения граждански иск, както и да бъдат
присъдени разноските пред първата инстанция – 12 лв. ДТ и 2000 лв. адвокатски
хонорар. Претендират се и разноски в настоящото производство.
В постъпило по делото допълнение към
жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел изложената
в тъжбата фактическа обстановка. Сочи се, че съдът неправилно е приел за дата
на клеветата 20. 04. 2015 г., вместо 11. 05. 2015 г. Твърди се, че първата
инстанция, в противоречие със събраните доказателства, е формирала извод, че в
писмото от 11.05.2015 г. не се приписва престъпление на С., а само се
споменава, че в друг документ е писано за такова. Жалбоподателят счита, че в
писмото от 11 05 2015 г. е посочено конкретно престъпление, извършено от Д.С..
Оспорват се изводите на СРС, че за неустановен период от време до 24.04.2015 г.
ключът от касата е бил в секретаря С.. Жалбоподателят не е съгласен с
твърдението на първата инстанция, че с думите „криминални действия“ е дадена
оценка на дейността на Проверителната комисия, като смята, че тези думи се
отнасят за Д.С.. Оспорва се изводът на СРС, че подсъдимият е изразявал мнение и
е упражнил сигнални функции. Твърди се, че първата инстанция не е взела предвид
относими към предмета на доказване доказателства.
Срещу присъдата е постъпила и жалба от адв. В. - защитник на подсъдимия Д., по отношение на
разноските. Твърди се, че СРС неправилно е присъдил сумата от 300 лв., като не
е съобразил, че са сторени допълнителни разноки в размер на 200 лв. Иска се
изменение на присъдата в частта за разноските, като бъде присъдена сумата от
500 лв. и присъждане на сумата от 100 лв. -
разноски пред въззивната инстанция.
В отговор на жалбата, касаеща разноските, Д.С. чрез адв. М. се
противопоставя на исканото изменение на присъдата. Претендира разноски по
отношение на депозирания отговор пред настоящата инстанция.
В разпоредително заседание на 20. 07.2018 г. въззивният съдебен състав, по
реда на чл.327 НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото
не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели или изслушване на експертизи.
В открито заседание пред въззивната инстанция
подсъдимият Д. се явява лично и с адв. В. - упълномощен защитник.
В
дадения ход по същество повереникът на частния тъжител - адв. М., поддържа
доводите от жалбата и допълнението към нея. Акцентира, че думите на подсъдимия:
„Бях принуден на другия ден да подам сигнала, доколкото си спомням посочих, че
е откраднат ключ“, изречени в с.з. на 08.09.2016г., свидетелстват за наличието
на пряк умисъл. Пледира съдът да отмени първоинстанционната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен.
Процесуалният
представител на подсъдимия - адв. В., счита, че СРС е постановил правилна и
законосъобразна присъда. Поддържа жалбата относно разноските. Иска присъждане
на направените пред въззивния съд разноски, тъй като пълномощното пред първата
инстанция не е включвало представителство и пред втората. Противопоставя се на
претендираните от другата страна разноски пред въззивния съд.
Подсъдимият
твърди, че, като главен счетоводител, е бил длъжен да сигнализира, виждайки
нередности. В последната си дума иска от съда да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред СРС доказателствен материал, обсъден в мотивите на присъдата подробно и
задълбочено. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани
необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства.
Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд,
след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото,
не установи осонавания въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации
на СРС. Предвид гореизложеното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
В.С.Д. ЕГН ********** е роден на *** г.
в гр. Враца. Същият е българин, български гражданин, с висше образование,
неосъждан, с адрес гр. София, бул. „*********.
Народно
читалище „П.и Н.– ****“ е учредено по Закона за народните читалища (ЗНЧ) с решение от 26.11.1997 г., вписано
в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под № 6494, том 56 със
седалище гр. София, ул. „****.
Към
2015 г. председател на читалището бил А.Х., а секретар - частният тъжител Д.С.С.. Орган с надзорни и
контролни функции била Проверителната комисия в състав: Ц.Г.Д.(председател), А.Д.С.и Д.Д.Н..
Подсъдимият
Д. заел длъжността „Главен счетоводител“ на 01.08.2014 г. На 24.02.2014 г. за
длъжността „Касиер“ била назначена свидетелката Неофитова.
През
2015 г. отношенията между подсъдимия и касиера, от една страна, и частния
тъжител и председателя, от друга, се влошили в резултат на несъгласие между тях
относно счетоводното отчитане.
През месец април С. със знанието на
председателя Х., променил паролата за достъп до компютъра с програмата за
счетоводно обслужване и взел ключа от касата, в която се съхранявали документи
и пари.
На
20.04.2015г. подсъдимият Д., в качеството на
главен счетоводител подал сигнал за
нарушения до Настоятелството и Проверителната комисия на читалището. В сигнала
било посочено, че е извършена „кражба на ключ от касата“, където се съхраняват
счетоводни документи, пари, печат и др., тъй като не е спазена процедурата за
изземване на ключа от касиера, както и че паролата за достъп до счетоводната
компютърна система е сменена. В сигнала подсъдимият изразил убеждението си, че е налице „нескопосан опит
за прикриване на системни финансови нарушения“, като поискал становище и
предприемане на конкретни действия от органа с надзорни и контролни функции.
Във
връзка със сигнала Настоятелството на
читалището провело заседание на 21.04.2015г., като взело решение да се назначи
комисия, която да извърши проверка. Със Заповед
№ 010/22.04.2015г . Председателят определил състава на комисията.
Междувременно Д. и Н.подали сигнали със сходно
съдържание на този от 20.04.2015г до Министерство на културата, Кмета на
Столична община и Софийска районна
прокуратура.
На
24.04.2015 г. на заседание на настоятелството тъжителят С. предал на подсъдимия
и на Н.ключа от касата и паролата за достъп до счетоводната програма.
На
11.05.2015г. Д. подал писмо до Проверителната комисия, с което поискал отговор
за предприетите до момента действия, като в пункт 1 посочил: „На 20.04.2015г.
бе подаден сигнал за криминални деяния – кражба на касов ключ и многократни
злоупотреби с финансови средства, извършени от Председателя на обществени
начала - Ал. Х. и секретаря Д. С.“, в
последния абзац „Следващата среща за „проверка“, както Вие наричате странните
си опити за прикриване на криминалните действия на Председателя на обществени
начала – Ал. Х. и секретаря Д. С., ще се състои само след представяне на всички
тези писмени обяснения.“
Впоследствие
на 22.05.2015г.и на 31.05.2015г. били подадени от подсъдимия Д. още две писма до Проверителната комисия със сходно на
сигнала от 20.04.2015г. съдържание.
Резултатите
от проверката на Проверителната комисия били отразени в протокол от 17.06.2015
г., в които била описана касовата
наличност, счетоводните документи и записванията в счетоводната програма. В
протокола било посочено, че от м. 02. 2014 г. до 30.09.2014 г. са издавани ПКО
и РКО, подписвани единствено от касиер и изготвяни за нуждите на счетоводната
отчетности, без реално да са извършвани плащания или да са получавани пари. От
01.10 – 31.12 2014 г. всички ПКО и РКО,
с изключение на четири били подписвани
единствено от секретаря С., но не и от гл. счетоводител или от касиера. Било
отразено, че предоставената в хода на проверката документация от секретаря С. е
неокомплектована и с липсващи документи. В протокола било отразено и че
дебитната карта на читалището е предадена от секретаря С. на 14.05.2015г. като
същият е бил задължен като подотчетно лице да внесе сумата от 1354,78лв в
касата на организацията о, което същият направил на 03.06.2015г..
На
15.07.2015г. трудовите отношения на подсъдимия Д. и Народно читалище „П.и Н.-****“ били
прекратени.
По
повод подадения от подсъдимия сигнал до СРП било образувано и досъдебно
производство срещу неизвестен извършител.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд приема за установена след анализ на
събрания по делото доказателствен
материал, обяснения на подъсдимия , свидетелски показания и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Възприетите
от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства с
част от формираните правни изводи въззвната инстанция не се съгласяване. Въпреки
това не
са налице основания за отмяна на присъдата, а единствено за изменение на
част от мотивите, поради който подсъдимият Д. е оправдан.
В
принципен план в първоинстанционния съдебен акт са обсъдени събраните по делото
доказателствени материали. В тази връзка е необхоД.да се отчете, че когато
изразява съгласие с част от доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, поради което намира за безпредметно преповтарянето.
Настоящият
съдебен състав с оглед изложеното във въззивната
жалба и допълнението, намира за основателно твърдението на жалбоподателя, че
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че в писмото от
11.05.2015 г. само се споменава за твърдения, съдържащи се в сигнал от
20.04.2015 г., без да се въвеждат нови твърдения. От съдържанието на текста на писмото става
ясно, че подсъдимият Д. напомня за какво е бил подадения на 20.04.2015 г.
сигнал, като в процесния сигнал от 20.04.2015г въззивната инстанция констатира, че не е налице твърдение, Д.С. да е извършил кражба и злоупотреба с финансови
средства, каквото в противоречие с установените по делото факти, районният съд
твърди, че е съдържанието. В писмото от 11.05.2015г. обаче, подобно заявление е
налице. Действително в инкриминирания документ /писмо от 11.05.2015г/ се обръща
внимание на това, че в сигнал от 20. 04. 2015 г. са изложени твърдения за
извършена кражба на касов ключ и злоупотреба с финансови средства, като едва в инкриминирания
документ се посочва, че тези деяния са извършени от председателя на читалището
и Д. С.. Съдът споделя становището на жалбоподателя, че в писмото от 11. 05.
2015 г. подсъдимият е формулирал ново твърдение касаещо посочване на
конкретните извършители: „На 20.04.2015 г. бе подаден СИГНАЛ за криминални
деяния – кражба на касов ключ и многократни злоупотреби с финансови средства,
извършени от Председателя на обществени начала - Ал. Х. и секретаря Д. С.“ . Безспорно, че с
цитираното изречение подсъдимият въвежда нови факти, тези за автора според него
на криминалните деяния, каквито посочване липсва в първоначално подадения сигнал
- по същество подсъдимият допълва
сигнала си, сочейки конкретните лица,
които счита , че са съпричастни.
В този смисъл са основателни възраженията на жалбоподателя,
че СРС неправилно е приел за дата на деянието 20.04.2015 г., ако се приеме,, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна страна
клевета. Това е така, защото твърдения за
извършени нарушения (без
да се обсъжда дали има клевета) реално се съдържат в сигнала от 20. 04. 2015 г., но едва в
писмото от 11.05.2015 г. са съобщения конкретни имена, макар на адресата да се
препраща към съдържанието на предхождащия сигнал. В писмото, както се посочи, се споменава за
наличието на сигнал с определено съдържание, като обаче авторът застъпва
конкретна позиция за лицата, извършили описаните от него противоправни
действия.
По
отношение на това, дали с посочените в писмото пасажи се приписват
престъпленията, описани в тъжбата, съдът намира следното. В конкретния случай
стана ясно, че инкриминираното писмо препраща към подаден по-рано сигнал.
Въпреки това, с оглед наведените от жалбоподателя възражения, съдът счита за
необхоД.да обсъди, дали формулираните изрази се свързват с деяние по чл. 194 от НК и чл. 201 от НК. За да се приеме, че е налице приписване на престъпление,
трябва деянието да е в достатъчна степен описано, макар и не напълно
конкретизирано. В настоящия случай се твърди „кражба на касов ключ“ и
„многократни злоупотреби с финансови средства“. Настоящият състав намира, че с
думата „кражба“ се препраща именно към състава на престъплението кражба по смисъла на чл. 194 от НК, като не е необхоД.да се изпада в конкретика
относно време, място, начин на извършване
и т.н., в този смисъл доводите на жалбоподателя по този въпрос следва да
бъдат споделени. Настоящият състав не приема за обоснована тезата на първата
инстанция. Думата кражба недвусмислено сочи деяние от Особената част на НК и не
оставя съмнение, че се касае за престъпление. Не така обаче стоят нещата при втория
цитат: „многократни злоупотреби с
финансови средства“. Посоченото е формулирано толкова общо, че може да се
свърже както с престъпление, така и с административно нарушение, а може и да не
е свързано с каквото и да било правонарушение. Инкриминираният израз не е
достатъчен, за да се асоциира със състава на престъплението длъжностно
присвояване по чл. 201 от НК. По този въпрос аргументите на СРС са правилни.
С
оглед възраженията на жалбоподателя, че чрез втория цитиран пасаж от писмото са
разгласени позорни обстоятелства, съдът намира следното: Пасажът гласи:
„Следващата среща за „проверка“ както Вие наричате странните си опити за
прикриване на криминалните действия на ... и секретаря Д. С.“. Цитираното твърдение
на жалбоподателя е оценка, изразено лично мнение за дейността на Комисията във
връзка с извършваната проверка. Това е така, защото с посочените думи
подсъдимият Д. не твърди да са налице криминални действие от страна С., а
определя, дава оценка за работата на Комисията. По същество е изразено мнение
за определени факти, за което не следва да се носи наказателна отговорност. От
друга страна, настоящата инстанция трудно може да сподели разбирането, че
думите „криминални действия“ касаят позорно обстоятелство, което е от естество
да засегне доброто име на човека. Те са формулирани твърде абстрактно и не
насочват към конкретни факти от живота на С..
Съгласно
протокол от 24.04.2015 г. на л. 35-36 от първоинстанционното производство (също представен от тъжителя) безспорно
се установява, че до
24.04.2015г. ключът от касата е бил в Д.С., като не са спазени правилата за предаването му, което на собствено
основание е мотивирало подсъдимият да оцени липсата на ключа като кражба. Първоинстанционният
съд основателно е поставил под съмнение Заповед №009/15.04.2015 г. (л. 227 от първоинстанционното дело) на Председателя на читалището Х., с
която последният потвърждава издадена по-рано устна заповед за преустановяване
достъпа на счетоводителя Д. и касиера Н.до касата и счетоводния компютър. Заповедта
не е представена заедно с тъжбата, а няколко заседания по-късно, като внимание
заслужава обстоятелството, че няма данни тази заповед да е предоставяна и на Проверителната
комисия, нито да е довеждана до знанието на сочените в нея лица. Не без
значение за формиране на изводи за антидатиране на заповедта, е и, че мотивите
за издаване й са били отсъствието на касиера и гл. счетоводител в продължение
на три дни, като заповедта е с дата на издаванедена на 15.04.2015г., а съгласно констативен протокол №2/21.04.2015 г.
(л. 229 от първоинстанционното
производство)
отсъствието на касиера Н.е констатирано на 21.04.2015 г. В този смисъл
основателно е прието, че е разколебана достоверността
на посочената в заповедта дата. Нещо повече – свидетелят А.пред първата
инстанция твърди, че Д. и Н.не са се явявали на работа от юни до края на юли
2015г. Трябва да се посочи и фактът, че констативният протокол за установеното
неявяване на работа, е подписан от три лица, като едното от тях е
жалбоподателят Д.С., а второто – свидетелят Е.М., който заявява , че със
секретаря С. е в добри отношение, за разлика от тези, които има с подсъдимия Д..
Изложено налага коментираната заповед да не бъде поставена в основата на
изграждане на фактически изводи като доказателство, че е спазен реда за
предаване на ключа на С..
Установеното
интензивното сезиране на редица органи, съдът намира, че е обяснимо предвид, че
Д. е бил главен счетоводител и е носил материална отговорност за счетоводните
документи в касата, което изключва възприемането на действията му като
недобросъвестни. В контекста на
изложеното правилно е отбелязано от първата инстанци , че Сезирането на
компетентни органи не може да съставлява престъпление, защото по този начин гражданите
ще бъдат демотивирани да подават сигнали, дори и да виждат признаци на
нарушение. Настоящата инстанция не споделя тръдението на жалбоподателя, че,
посочвайки името на С. в своите писма, подсъдимият е превишил правото си на
сигнали и го е упражнил във вреда на секретаря. От фактите по делото се
установи, че, с оглед създалата се обстановка в читалището, счетоводителят Д.,
дори и да е проявил известна емоционалност, е действал добросъвестно, без намерение
за вредене.
Съдът
не може да се съгласи със становището на жалбоподателя, че следните думите на
подсъдимия, изречени в с.з. на 08.09.2016 г. по НЧХД №18515/2015 г., са
свидетелство за пряк умисъл:
„Г-н С. ми каза лично, че няма да ми
даде достъп до касата. Той спомена, че било по нареждане на Председателя“.
„Бях принуден на другия ден да подам
сигнала. Доколкото си спомням, посочих, че е откраднат ключ“.
Посочените
думи трябва да се тълкуват както в контекста на цялото изказване на подсъдимия Д.,
така и с оглед събраните по делото доказателства. Заемайки длъжността „Главен
счетоводител“, подсъдимият е следвало да има достъп до касата, като е носил и
материална отговорност за съдържащите се в нея документи. Именно това, а не
идеята да набеди някого, го е принудило да подаде сигнала за липсващия ключ.
Самият подсъдим признава, че е сигнализирал и други институции, което е
свидетелство, както се посочи по-горе, че е действал с убеждение в правотата
си, а не с умисъл за наклеветяване.
Жалбоподателят
сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил представената от прокуратурата
икономическа експертиза, в която било констатирано, че неуредици в счетоводството
имало през периода, през който подсъдимият е бил главен счетоводител.
Настоящият състав намира, че една от причините за тези неуредици е именно
фактът, че до 24.04.2015 г. ключът от касата със счетовдните документи и
паролата за достъп до счетоводния компютър не са били на разположение нито на
счетоводителя Д., нито на касиера Неофитова. Това е видно и от множеството
сигнали, приобщени като доказателство, в които се сочи, че в читалището не може
да се работи.
При така направения доказателствения анализ и
изградената върху него фактическа
обстановка, въззивният
съд намира от правна страна следното:
Подсъдимият В.С.Д. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, в каквато насока му е повдигнато обвинение с частната тъжба.
Според императивната уредба
на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо
постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо
конкретното лице, за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството
на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци.
Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват
принципа за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното
производство с влязла в сила присъда, като се дефинира, че същият може да бъде признат
за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Следователно,
когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се установи по
безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че е извършено от
подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен /ППВС №6 от 04.05.1978г./
Анализът на предоставеното като доказателство писмо от 11. 05. 2015 г. не показва същото да е клеветническо. От посочените пасажи не може да се направи несъмнен извод, че деецът приписва престъпление, респ. разгласява позорно обстоятелство.
От обективна страна се установи, че подсъдимият
в инкриминирания в тъжбата документ писмо
от 11-05.2015г анонсира съдържанието на сигнал от 20.04.2015 г., но
въвежда и твърдение за авторство на съобщените в предходния документ
противоправни действия и квалифицира дейността на Проверителната комисия като
опит за прикриване на криминалните действия на председателя и секретаря Д. С..
Съдът намира, че единствено
клеветническо съдържание носи тази част от писмото, в която е посочено като
лице извършило кражбата на ключ от каса частния тъжител. Както обаче правилно е
изложено от първата инстанция от
приобщените по делото протоколи от заседания на проверителна комисия,
неколкократни подадените сигнали от подсъдимия до различни институции и от
протокол на проверителната комисия от 24.04.2015г. се установява, че
действително частният обвинител е разполага за неустановен период от време от
24.04.2015г. с ключ от счетоводната каса,
взет без знанието и съгласието на касиера и гл.счетоводител- подсъдимия Д.,
както и че е бил ограничен достъпа до счетоводната програма чрез смяна на паролата
на компютъра. Тези действия на гл.секретар не са били изцяло съобразени с
правилата за реда, по който следва да се предаде съдържанието на касата и
записите от счетоводната програма, а именно същото е станало в отсъствие на
пряко отговорните за това лица – касиер и гл.счетоводител. В потвърждение на
извода за незаконосъобразно действия е и
установеното от приложените протоколи, че частният тъжител е бил
задължен към читалището с определена сума пари, която впоследствие е внесъл, с
което е признал този факт. Съобразено изложеното с доказателствата
установяващи наличие на противоречия
между частния тъжител и подсъдимия по делото
относно реда за отчитане на
парите в касата, то изразите употребени
в сигнала от 24.04.2015г и посочени в писмото
от 11.05.2015г. “ злоупотреба с финансови средства” и „кражба“ на касов
ключ указват изразено лично становище на подсъдимия за поведението на частния
тъжител, резултат от което са и документите, съдържащи настояване на извършване на проверка по
надлежен ред. Правилно е посочено, че клеветата
съставлява съзнателно разпространение
на информация за определено лице, за което дееца знае , че е неистинска с цел
да бъде злепоставена конкретната личност. В случая съобщеното от подсъдимия в
инкриминирания документ съответства в голяма степен с установените факти,
изложени по-горе – изземването на ключа не е станало е по установения за това
ред. Употребената от подсъдимия дума “кражба” с оглед конкретиката е оценъчно твърдение,
което не покрива състава на клевета, защото изложените факти са действителни,
макар и да не могат да бъдат
квалифицирани като престъпление. Подобно е отношението и към употребения израз
“финансови злоупотреби“ , освен становището, че същият не се въвежда твърдение
за извършено престъпление по чл.201 от НК, тъй като не се очертани достатъчно
обективни и субективни признаци, отделно
от това предвид установеното от Комисията задължение на частния тъжител към
касата на читалището, то същото следва да бъде прието като съответно изразено
лично мнение за действията на С..
Инкриминираният последен в
тъжбата израз : “Следващата среща за
проверка, както Вие наричате странните си
опити за прикриване криминалните действия на … и секретаря Д.С.” могат да бъдат
приети единствено като субективно оценка
на дейността на Комисията по извършване на предизвиканата от него проверката.
Правилно и в съответствие с правната логика
първата инстанция е посочила , че
дори изваден от контекста “
криминалните действия на … и секретаря Д.С.”, също не носят характера на
клеветнически твърдения, а са израз на емоционална отношение към създалата се
негативна за него ситуация.
Все във този смисъл, съдът споделя
изводите на първата инстанция, че множеството сигнали (до Проверителната комисия, до
Прокуратурата, до Министерство на културата, до кмета на р-н „Възраждане“) са свидетелство за субективната
страна на поведението на подсъдимия. Макар сигналите да не са довели до
доказване на кражби и злоупотреби от страна на С., те показват, че подсъдимият
е бил уверен в правотата си и смело, включително и под страх от наказателна
отговорност, е сезирал различни институции.
Увереността на подсъдимия е била обоснована и от протокола на Проверителната комисия от
17.06.2015 г. (представен от тъжителя пред първата
инстанция) видно, от които е, че в читалището са извършвани редица нарушения,
включително и финансови. Посочено е, че от 24.02.2014 г. до 30.09.2014 г. са
подписване ПКО и РКО, без да е имало реално движение на парични средства.
Установено е също, че от 01.10. до 31.12.2014 г. РКО и ПКО са подписвани само
от секретаря С.. За нередностите в читалището свидетелства и протоколът от
26.05.2015 г. по възложената от кмета на р-н „Възраждане“ проверка.
При така изложеното правилно и законосъобразно СРС е постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия Д.
за невиновен и го е оправдал на основание
чл.304 от НПК по повдигнатото му тъжбата
обвинение за извършено престъпление чл.148, ал. вр.ал.1 т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК
С оглед недоказаността на
обвинението е налице осонвание за
отхвърляне на предявения срещу него граждански иск за претърпени от частния
тъжител неимуществени вреди от
престъплението.
Настоящият съдебен състав е
на позиция, че искането на защитата за присъждане на направените от подсъдимия
разноски за адвокатско възнаграждение в хода на първоинстанционното
производство, следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.337 правомощията на въззивната
инстанция за изменение на присъдата са
изчерпателно, посочени в разпоредбата на чл. 337 от НПК, като измежду тях не е
предвидена такава възможност. Видно от представените по делото пълномощно и
договор за правна помощ подсъдимият е заплатил сумата от първоначално сумата от 300лв , като съгласно клаузата в
договора за всяко следващо заседание
подсъдимият е дължал по 100лв. По делото са представени в съдебно заседание,
проведени на 28.09.2017 и 20.12.2017г.
разписки , от които се установява ,
че Д. е заплатил на защитата си за участието й в двете съдебни заседание
сумата от 200лв. СРС с присъдата е осъдила на основание чл.190, ал.1 от НПК
частният тъжител да заплати сумата от 300лв, обективирана в договора за правна
помощ, без да съобрази, според защитата наличието и на двете разписки. Твърденият от
защитата пропуска може да бъде отстранен
с произнасяне на съда по чл.306, ал.1 т.4 от НПК и това е така, тъй като в случай на произнасяне от настоящият
въззивен състав по искане за разноски , направени пред СРС, страните ще бъдат лишени от инстанционен контрол ,
който е предвиден по закон.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 20.12.2017г. по НЧХД № 18515/2015г. по описа на СРС, НО, 2 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.