Решение по дело №146/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл.203 и следващите от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Боско Верде” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Белоградчик, ул.”Цар Иван Срацимир” № 5, обл. Видин, представлявано от управителя Б.В.Б., действащ чрез пълномощника адв. Л.С. ***, с която са предявени обективно съединени искове за присъждане на имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, а именно наказателно постановление № 25-0000412/19.12.2019 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин, отменено с решение № 255/14.10.2020 г., постановено по АНД № 49/2020 г. по описа на Районен съд Видин, което е потвърдено с решение № 24/12.02.2021 г., постановено по КАНД № 3/2021 г. по описа на Административен съд Видин.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” да заплати на ищеца „Боско Верде” ЕООД следните обезщетения за претърпени имуществени вреди: 1. За заплатени наемни суми за затворен технически пункт за годишни технически прегледи на МПС, находящ се в гр. Белоградчик, бул.”Съединение” № 1, дължими от ищеца по договор за наем от 01.02.2019 г. в размер на по 1200,00 лева месечно, за периода от 06.08.2019 г. до 23.06.2020 г., в размер общо на 13200,00 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 700,00 лева, считано от 06.08.2019 г. до датата на предявяване на иска, както и ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното издължаване; 2. За заплатени суми за осигурителни вноски, дължими от работодателя „Боско Верде” ЕООД, за назначените в затворения пункт лица за периода от 11 месеца, считано от 06.08.2019 г. до 23.06.2020 г., в размер общо на 12300,00 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 600,00 лева, считано от 06.08.2019 г. до датата на предявяване на иска, както и ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното издължаване; 3. Обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в загуба от липса на печалба, поради липса на оборот за дружеството за периода от 06.08.2019 г. до 23.06.2020 г. в размер общо на 11000,00 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 500,00 лева, считано от 06.08.2019 г. до датата на предявяване на иска, както и ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното издължаване; 4. Обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 49/2020 г. по описа на ВРС и по КАНД № 3/2021 г. по описа на Административен съд Видин, в размер общо на 500,00 лева. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Представя писмена защита.

Ответникът по делото Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Посочва, че не е налице фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като в настоящия случай липсва отменен като незакосъобразен акт на администрацията, което е една от предпоставките за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ.

Иска се от съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, за командировка на процесуалния представител и за гориво.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че предявените искове са частично основателни, с изключение на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по водените административнонаказателни дела пред ВРС и Административен съд Видин.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: с наказателно постановление № 25-0000412/19.12.2019 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин са наложени две административни наказания „глоба” в размер на по 1500,00 лева, на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.1 от ЗДвП, за нарушения по чл.43, ал.1, т.11 и т.12 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на лицето Д.Х.С., на длъжност председател на комисия на пункт за ПТП в ищцовото дружество. Посоченото НП е оспорено и отменено с решение № 255/14.10.2020 г., постановено по АНД № 49/2020 г. по описа на Районен съд Видин, потвърдено с решение № 24/12.02.2021 г., постановено по КАНД № 3/2021 г. по описа на Административен съд Видин.

В исковата молба и в хода на производството не се твърди от ищеца наличие на друг административен акт, фактическо действие или бездействие на ответника, в резултат на което са настъпили неблагоприятни последици в неговата правна сфера.

По делото е назначена основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, които установяват размера на сумите, заплатени от дружеството-ищец по договор за наем от 01.02.2019 г. между „Белоградчик пътнически превози” АД, като наемодател, и „Боско Верде” ЕООД, като наемател, по силата на който е предоставен за ползване пункт за ГТП на МПС, находящ се на адрес: гр. Белоградчик, бул.”Съединение” № 24 срещу месечен наем в размер на 1200,00 лева, платими до пето число на текущия месец по банков път, срещу което наемодателят се задължава да предостави на платеца фактура за получената наемна вноска. Към цитирани договор е сключен анекс от 02.10.2019 г., по силата на който страните са се споразумели месечния наем за месеците октомври, ноември и декември 2019 г., както и за м. януари 2020 г. да се заплати „поетапно до края на 2021 г.”, тъй като наемателят е спрял работа в наетия обект „по независещи от него причини”. На 29.01.2020 г. между страните по договора е сключен нов анекс, по силата на който страните са постигнали съгласие месечният наем да бъде променен на 1000,00 лева, считано от 01.02.2020 г. След запознаване с ведомостите във воденото в ищцовото дружество счетоводство вещото лице посочва, че дължимите и заплатени суми по договор за наем възлизат на сумата от общо 12200,00 лева за периода от 06.08.2019 г. до 23.06.2020 г., а мораторната лихва за периода от 06.08.2019 г. до 06.07.2021 г., когато е предявена исковата молба в съда, възлиза на сумата от 1440,94 лева.

Начислените и внесени осигурителни вноски от работодателя „Боско Верде” ЕООД за периода от 01.08.2019 г. до 30.06.2020 г. са в размер общо на 1046,66 лева, а мораторната лихва върху тази сума за периода от 06.08.2019 г. до 06.07.2021 г. възлиза на сумата от 202,64 лева.

Вещото лице посочва в заключението си, че дружеството няма отчетен положителен финансов резултат преди процесния период, което прави невъзможно изчисляването на пропуснатата печалба.

Дава заключение, че за периода от 18.06.2020 г. до 23.06.2020 г. са отчетени приходи от извършени прегледи в техническия пункт в размер общо на 170,00 лева.

Според заключението на допълнителната експертиза, през периода от 06.08.2019 г. до 23.06.2020 г. работодателят е заплатил брутно трудово възнаграждение за наетия персонал в техническия пункт за ГТП на МПС в размер общо на 4526,00 лева, а мораторната лихва върху тази сума за времето от 06.08.2019 г. до завеждане на исковете в съда на 06.07.2021 г. е в размер на 881,31 лева.

През периода от 06.08.2019 г. до 23.06.2020 г. работодателят е внесъл осигуровки в размер общо на 1085,46 лева, като мораторната лихва върху тази сума за времето от 06.08.2019 г. до завеждане на исковете в съда на 06.07.2021 г. е в размер на 211,36 лева.

През същия период за сметка на работника са заплатени осигурителни вноски в размер общо на 1026,58 лева, а мораторната лихва върху тази сума за времето от 06.08.2019 г. до завеждане на исковете в съда на 06.07.2021 г. е в размер на 199,90 лева.

През исковия период е изплатено нетно трудово възнаграждение на работниците в размер общо на 3499,42 лева, като мораторната лихва върху тази сума за периода от 06.08.2019 г. до 06.07.2021 г. е в размер на 681,41 лева.

В открито съдебно заседание по делото, проведено на 03.11.2021 г. ищецът е направил изменение на предявените обективно съединени искове в следния смисъл: оттеглил е предявения иск по т.3 от исковата молба, с която се претендира присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в загуба от липса на печалба, поради липса на оборот за дружеството за периода от 06.08.2019 г. до 23.06.2020 г. в размер общо на 11000,00 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 500,00 лева, считано от 06.08.2019 г. до датата на предявяване на иска, както и ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното издължаване; в частта по т.1 от петитума на исковата молба е поискал изменение на предявения иск за присъждане на обезщетение за заплатени наемни суми за затворен технически пункт за годишни технически прегледи на МПС, находящ се в гр. Белоградчик, бул.”Съединение” № 1, дължими от ищеца по договор за наем от 01.02.2019 г. в размер на по 1200,00 лева месечно, за периода от 06.08.2019 г. до 23.06.2020 г., в размер общо на 13200,00 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 700,00 лева, считано от 06.08.2019 г. до датата на предявяване на иска, както и ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното издължаване, като е намалил първоначално претендирания размер от 13200,00 лева на 12200,00 лева, а претендираната мораторна лихва върху главницата е увеличена от 700,00 лева на 1440,94 лева, като е запазен първоначално посочения период.

Предявеният иск за начислени и внесени осигуровки от работодателя е изменен, като се претендира присъждане на обезщетение в размер общо на 1085,46 лева през исковия период от 06.08.2019 г. до 23.06.2020 г., ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода от 06.08.2019 г. до 06.07.2021 г. в размер на 211,36 лева.

Претенцията за начислени и внесени от работодателя осигуровки за сметка на работника е изменена, като се претендира главница в размер общо на 1026,58 лева, ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 06.08.2019 г. до 06.07.2021 г. в размер на 199,90 лева.

В проведеното на 03.11.2021 г. съдебно заседание ищецът е поискал да бъде допусната поправка на техническа грешка в обстоятелствената част и в петитума по т.2 на исковата молба, в следния смисъл: претендира присъждане на обезщетение за заплатено трудово възнаграждение от работодателя за назначените в затворения технически пункт лица в исковия период, в размер общо на 4526,00 лева, ведно с мораторната лихва за периода от 06.08.2019 г. до 06.07.2021 г. в размер на 881.31 лева, ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното издължаване. Претендирал е да бъде допуснато присъждане и на обезщетение за заплатено нетно трудово възнаграждение от работодателя за назначените в затворения технически пункт лица през исковия период, в размер общо на 3499,42 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 681,41 лева за периода от 06.08.2019 г. до 06.07.2021 г., ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното издължаване.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: предявените обективно съединени искове са допустими. С оглед направеното възражение по отношение допустимостта от процесуалния представител на ответника, предвид обстоятелството, че отмененото от състав на ВРС наказателно постановление е насочено против друг правен субект, а не против дружество „Боско Верде” ЕООД, съдът намира за необходимо да посочи следното: съгласно разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а ал.4 предвижда, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Действително с НП № 25-0000412/19.12.2019 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин са наложени административни наказания „глоба” на друго лице – Д.Х.С., на длъжност председател на комисия на пункт за ПТП в дружеството – ищец „Боско Верде” ЕООД, а не срещу самото дружество. Въведената с цитираната по-горе разпоредба на чл.204 от АПК предпоставка за допустимост на иск по чл.1 от ЗОДОВ не поставя изрично изискване адресат на незаконосъобразния административен акт да е ищецът. След като последният се позовава на отменен като незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие съдът не може да прекрати производството по предявения иск поради недопустимост, а следва да разгледа същия по същество.

Посоченият от ищеца ответник Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” отговаря на изискванията по чл.205, ал.1 от АПК.

За да бъде ангажирана отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за вреди съобразно предявения иск следва да са налице няколко кумулативни предпоставки: незаконосъобразен индивидуален административен акт, действие или бездействие на длъжностни лица от системата на ИААА, което да е осъществено при или по повод на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на длъжностните лица и вредата. На основание чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица на държавата или общините при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е., които са адекватно следствие от увреждането от административния орган. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

От ищеца се претендират имуществени вреди, настъпили в резултат на наказателно постановление № 25-0000412/19.12.2019 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин, с което са наложени две административни наказания „глоба” в размер на по 1500,00 лева, на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.1 от ЗДвП, за нарушения по чл.43, ал.1, т.11 и т.12 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на лицето Д.Х.С., на длъжност председател на комисия на пункт за ПТП в ищцовото дружество. Въпросното постановление е отменено с решение № 255/14.10.2020 г., постановено по АНД № 49/2020 г. по описа на Районен съд Видин, което е потвърдено с решение № 24/12.02.2021 г., постановено по КАНД № 3/2021 г. по описа на Административен съд Видин.

Предвид обстоятелството, че отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление е насочено против друго лице, а не против дружеството ищец, съдът намира, че следва да бъде изследвано влиянието на този акт в правната сфера на работодателя на наказаното лице Д.Х.С., а именно на ищеца „Боско Верде” ЕООД.

По делото не се твърди и не се ангажират доказателства за съществуването на друг акт, фактическо действие или бездействие на ответника или на орган от системата на ИААА, с който да е постановено или да е довел до спиране на дейността на пункта за ГТП на МПС в гр. Белоградчик, стопанисван от ищеца. От събраните по делото доказателства не се установява наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган от системата на ИААА, които да са засегнали неблагоприятно правната сфера на ищеца, респ. да са му причинили имуществени вреди.

Само по себе си налагането на едно или повече административни наказания на служител на ищцовото дружество не може да доведе до временно и постоянно спиране на упражняваната от него дейност по извършване на ГТП на МПС, тъй като засягат единствено правната сфера на субекта на административнонаказателна отговорност – в случая на лицето Д.Х.С.. Дори това лице да е било възпрепятствано да осъществява трудовите си задължения поради реализацията на административнонаказателната му отговорност, за работодателя винаги съществува възможност да назначи друго лице, което да изпълнява идентични функции. Доказателство в подкрепа на този извод е обстоятелството, че през исковия период дружеството е назначило лицето Б.М.Н., като нов председател на комисията, извършваща прегледите, на когото е възложено да изпълнява заеманата от Д.Х.С. длъжност. Изложеното сочи за липса на причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт – НП № 25-0000412/19.12.2019 г. на началник Областен отдел „Автомобилна администрация”-Видин и твърдените имуществени вреди, настъпили в патримониума на ищеца.

На следващо място ищецът не доказва наличието и на конкретни имуществени или неимуществени вреди, които да са му били причинени от органи в системата на ИААА. По реда, установен в ЗОДОВ, подлежат на възстановяване имуществени или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждане, независимо дали са причинени виновно от длъжностно лице. Тези вреди трябва да бъдат настъпили реално в обективната действителност и да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменен като незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на конкретен административен орган. В настоящето производство ищецът не доказа твърденията си за наличие на конкретно увреждане на правната си сфера. Произтичащите от сключения договор за наем задължения за дружеството–наемател, както и задълженията за заплащане на трудови възнаграждения и осигуровки за наетите по трудово правоотношение в дружеството лица почиват на съществуващи облигационни/търговски и трудови правоотношения с трети лица и по никакъв начин не могат да се намират в причинна връзка с наложените административни наказания „глоба” на Д.Х.С., в качеството му на служител на ищеца.

По отношение претенцията по т.4 от исковата молба, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 49/2020 г. по описа на ВРС и по КАНД № 3/2021 г. по описа на Административен съд Видин, в размер общо на 500,00 лева, съдът намира същото за неоснователно, поради следното: на първо място претендираните суми за процесуално представителство по горепосочените дела са заплатени от лицето Д.Х.С., а не от ищеца по настоящето дело „Боско Верде” ЕООД, видно от приложените договори за правна защита и съдействие. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в сила от 02.12.2019 г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Такова искане не е направено както във въззивното производство по АНД № 49/2020 г. по описа на ВРС, така и в касационното по КАНД № 3/2021 г. по описа на Административен съд Видин. Видно от приложените дела, те са образувани след влизане в сила на посоченото изменение на чл.63 от ЗАНН, поради което лицата, направили тези разноски, е следвало да ги претендират по реда на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в рамките на тези производства, което изключва възможността те да бъдат присъдени по реда на ЗОДОВ.

С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че не се установяват предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за вреди, а именно: незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” при или по повод на административна дейност, настъпили в резултат на такива актове, действия или бездействия вреди, както и причинно-следствена връзка между тях, поради което предявените обективно съединени искове за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца имуществени вреди, ведно с мораторна лихва за забава, считано от 06.08.2019 г. до предявяването на исковата молба, както и ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното издължаване, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

При този изход на производството и на основание чл.10, ал.2 и ал.4 от ЗОДОВ, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника Гл. юрисконсулт С.Г., за присъждане на направените разноски в производството по настоящето дело, за процесуално представителство, които следва да бъдат определени по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед изхода на делото и сравнително невисоката му правна сложност, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Неоснователно е искането на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 190,00 лева, за командировка на процесуалния представител Гл. юрисконсулт С.Г., както и на 100,00 лева за пътни разноски, поради липсата на доказателства за действителното им извършване.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от „Боско Верде” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Белоградчик, ул.”Цар Иван Срацимир” № 5, обл. Видин, представлявано от управителя Б.В.Б., действащ чрез пълномощника адв. Л.С. ***, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, както следва: 1. за заплатени наемни суми за затворен технически пункт за ГТП в гр. Белоградчик, бул.”Съединение” № 22/24, дължими по договор за наем от 01.02.2019 г. за периода от 06.08.2019 г. до 18.06.2020 г. в размер общо на 12200,00 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 1440,94 лева, считано от 06.08.2019 г. до датата на предявяване на иска на 06.07.2021 г., както и ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното издължаване; 2.1. за заплатено от „Боско Верде” ЕООД брутно трудово възнаграждение през периода от 06.08.2019 г. до 18.06.2020 г. в размер общо на 4526,00 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 881,31 лева, считано от 06.08.2019 г. до датата на предявяване на иска на 06.07.2021 г., както и ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното издължаване; 2.2. за внесени осигуровки за сметка на „Боско Верде” ЕООД за периода от 06.08.2019 г. до 18.06.2021 г. в размер общо на 1085,46 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 211,36 лева, считано от 06.08.2019 г. до датата на предявяване на иска на 06.07.2021 г., както и ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното издължаване; 2.3. за внесени осигуровки от работодателя „Боско Верде” ЕООД за сметка на работника, за периода от 06.08.2019 г. до 18.06.2021 г. в размер общо на 1026,58 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 199,90 лева, считано от 06.08.2019 г. до датата на предявяване на иска на 06.07.2021 г., както и ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното издължаване; 2.4. за изплатено нетно трудово възнаграждение с РКО от работодателя „Боско Верде” ЕООД, за периода от 06.08.2019 г. до 18.06.2021 г. в размер общо на 3499,42 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 681,41 лева, считано от 06.08.2019 г. до датата на предявяване на иска на 06.07.2021 г., както и ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното издължаване; 3. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 49/2020 г. по описа на ВРС и по КАНД № 3/2021 г. по описа на Административен съд Видин, в размер общо на 500,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА „Боско Верде” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Белоградчик, ул.”Цар Иван Срацимир” № 5, обл. Видин, представлявано от управителя Б.В.Б., да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” направените разноски по делото в размер общо на 100,00 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: