Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 28.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като
разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 57/2021г. по
описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 260006 от 24.02.2021г., постановено по а.н.д. № 159/2020г., Луковитски районен
съд е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 19-0906-001751/03.01.2020г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч, с което на Ж.С.М. с ЕГН **********
и адрес ***, за извършено нарушение по чл.103 от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП) във вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец, за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР на лицето са отнети шест точки, и съдът е
присъдил на жалбоподателя направените разноски.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице – сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч, страна по
а.н.д. № 159/2020г. по описа на Луковитски РС.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради
нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че при издаването
на НП има допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и че
авторството на нарушението от страна на собственика на автомобила не е доказано.
В тази връзка се излага, че наказанията са наложени на лицето като собственик,
след като не е посочил кой е управлявал автомобила, и че неспазването на
законоустановения ред за прехвърляне на МПС не оневинява собственика на МПС и
не снема отговорността му за извършено нарушение с този автомобил. Моли се да
се отмени първоинстанционното решение и да се потвърди наказателното
постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира
становище.
Ответната
страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява,
в представено писмено становище оспорва касационната жалба и излага съображения
за правилност на решението на районния съд.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби
срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.
Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените
в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело,
съдът намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са
следните:
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 30.10.2019г. от 08:00 часа до
20:00 часа, двама служители в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност”, сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” при
ОДМВР Ловеч били на работа съгласно утвърден план за СПО. Около 14:30 ч. се
намирали в с. Торос, община Луковит, на ул. „Дило Йотов“. Двамата подали
светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил на лек автомобил БМВ 320Д с
рег.№ ******, който спрял. Причината за проверката била, че водачът не си бил
поставил обезопасителен колан по време на движение. При слизането на единия
полицейски служител от патрулния автомобил за извършване на проверка на водача,
последният рязко потеглил. Служителите на МВР започнали да преследват автомобила
с включени светлинни и звукови сигнали, с цел да предупредят останалите
участници в движението за рисковото шофиране от страна на водача на БМВ-то.
След известно време полицейските служители преценили, че могат да настъпят
опасни последици за живота и здравето на околните и преустановили преследването,
като автомобилът БМВ се насочил в посока с. Дерманци. След извършена справка с
оперативен дежурен се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация на
16.01.2018г., без застраховка „Гражданска отговорност“, нямал и извършен
технически преглед, като установили, че собственик на автомобила е Ж.С.М..
На
04.11.2019г. Ж.М. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, декларирайки, че не
може да посочи кой е управлявал неговия автомобил с рег.№ ****** на
30.10.2019г. около 14:30 часа. В хода на административнонаказателното
производство били снети сведения от М., в които той заявил, че в края на 2017г.
направил бартер в автокъща в с. Борован, област Враца, като взел лек автомобил
Ауди А4 нов внос и дал своя автомобил БМВ 320Д с peг.№ ******. Автомобилът го предал
само с малкия талон, като големия талон останал при него. От автокъщата не му
дали никакъв документ, като се уговорили, че когато продадат автомобила, ще му
се обадят да го прехвърлят. М. заявил, че към момента не знае къде се намира
автомобилът и никой не му се е обаждал, за да го прехвърлят.
На 11.11.2019г.
в сектор „Пътна полиция“ на Ж.С.М. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA, бланков № 16539 за това, че на
30.10.2019г. в с. Торос, ул. „Дило Йотов“, с посока на движение към ПП I-4,
управлява собствения си лек автомобил БМВ 320Д с рег.№ ******, като не изпълнява
указанията на контролен орган да остане на място, продължавайки движението си.
Водачът не поставя обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. В акта
било посочено, че е съставен на собственика на МПС след попълнена от него
декларация на 04.11.2019г. в която пише, че не може да посочи кой е управлявал
горепосоченото МПС на 30.10.2019г. Актосъставителят приел, че с описаните
действия са нарушени чл.103 от ЗДвП и чл.137а, ал.1, във вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП.
След
съставянето и връчването на акта административната преписка била изпратена в
Районна прокуратура Луковит, с оглед данни за извършено престъпление по чл.345,
ал.2, вр. ал.1 от НК. С Постановление от 29.04.2020г. по прокурорска преписка №
1083/2019г., Районна прокуратура Луковит отказала да образува досъдебно
производство. Преписката била образувана въз основа на подадена жалба от Ж.М.,
с която отправил молба за връщане на автомобил марка БМВ, модел 320Д, с рег.№ ******,
негова собственост, който се намирал неправомерно в лице на име Д.Б.Б. от с.
Дерманци.
След
преценка на материалите по преписката наблюдаващият прокурор приел, че през
2018г. М. направил бартер със своя автомобил марка БМВ, модел 320 Д, с рег.№ ******,
като оставил същия в автокъща в с. Борован, а оттам взел друг автомобил. Не
било извършено прехвърляне на автомобилите с необходимия договор – писмен с
нотариална заверка на подписите. Уговорили се, ако се появят купувачи за
автомобила на М., собственикът на автокъщата да се свърже с него, за да
прехвърлят същия директно на купувача. По-късно собственикът на автокъщата
продал автомобила БМВ 320Д с рег.№ ****** на непознати за него лица, като
собствеността на същия отново не била променена. Автомобилът бил използван от
различни лица, междувременно бил закупен и от Е.С.А. от с. Бежаново. През месец
юни 2019г. тя го „продала“ на Г.А.Т. от с. Дерманци. Последният за кратко
ползвал МПС-то, като го продал на човек от гр. Плевен за части. През месец
декември 2019г. М. потърсил Г.Т. и поискал от него регистрационните табели, за
да може да прекрати регистрацията на лекия си автомобил. Тодоров успял да се
свърже с лицето, на което продал автомобила и същият му изпратил
регистрационните табели по автобуса от гр. Плевен. Тъй като вече имало подадена
жалба от М., Т. предал табелите на полицейския служител, който извършвал
проверката по случая.
Прокурорът
приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер, които да
обосноват образуването на досъдебно производство. С мотиви, че в случая се
касае за граждански отношения, свързани с неизпълнението на договорни
задължения и споровете свързани с тях, и че М. не е спазил установения в
страната ред за продажба на регистрирано МПС – писмен договор с нотариална
заверка на подписите, прокурорът прекратил преписката и разпоредил да се върнат
на М. двете регистрационни табели.
След
получаване на прокурорското постановление и въз основа на цитирания АУАН, било
издадено обжалваното НП срещу собственика на лекия автомобил, с което на
основание чл.188, ал.1 от ЗДвП била ангажирана административнонаказателната
отговорност на последния за извършените с автомобила нарушения.
При така
установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от
компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН
реквизити. За да отмени НП, съдът приел допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон при издаването му. Тези си изводи съдът
обосновал с това, че с процесното НП на жалбоподателя са вменени нарушения, от
една страна, че на процесните място, дата и час, е управлявал собствения си лек
автомобил и като водач не е изпълнил указанията на контролен орган да остане на
място, продължавайки движението си, и не използва обезопасителен колан, а от
друга, че не предоставя информация кой е управлявал лекия автомобил на
30.10.2019г. в 14:30 часа в с. Торос. Съдът посочил, че в горните хипотези на
жалбоподателя са вменени умишлено извършени нарушения, но не става ясно кои
нарушения обуславят ангажиране на административнонаказателната му отговорност –
за това, че на 30.10.2019г. е управлявал собственото си МПС, извършвайки
гореописаните нарушения, или че като собственик на МПС след попълнена от него
декларация от 04.11.2019г. е извършил две нарушения, като не е посочил на кого
е предоставил МПС на 30.10.2019 г. – нарушения във връзка с чл.188, ал.1 от ЗДвП. Решаващият състав приел, че е налице допуснато съществено процесуално
нарушение при съставянето на НП, като по този начин е ограничено правото на
защита на жалбоподателя. На следващо място съдът приел, че нито едно от
вменените на оспорващия нарушения не е доказано, или по-скоро са налице
безспорни доказателства, че той не ги е извършил. Изводите си по същество
обосновал с мотиви, че жалбоподателят се е разпоредил с процесния автомобил
преди датата на нарушението, автомобилът е бил ползван от други лица, и непосочването от страна на собственика на кого е
предоставил МПС в случая не се дължи на негов отказ да го декларира, а на
обективна невъзможност с оглед на факта, че е продал автомобила си преди
извършване на нарушението, в който случай правилото на чл.188, ал.1 от ЗДвП не
следва да намери приложение, и доказателствената тежест за авторството е на
наказващия орган.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния
закон.
Посочените
като нарушени в АУАН и НП разпоредби на чл.103 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП
задължават водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи
да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания,
както и да използват обезопасителните колани по време на движение.
Неизпълнението на описаните задължения се санкционира от нормите на чл.175,
ал.1, т.4, съответно на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Съгласно законовата
фикция на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение; собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.
В случая
съдът приема за безспорно, че нарушенията са извършени и че М. не е управлявал
собствения си автомобил на 30.10.2019г. в 14:30 часа в с. Торос, когато са
извършени те. Също безспорно е обаче и обстоятелството, че той не е посочил в
попълнената от него декларация лицето, което е управлявало неговото МПС на тази
дата и час.
От
доказателствата по делото се установява, че МПС е регистрирано на името на
ответника по касация Ж.С.М., който към датата на извършване на констатираните
нарушения, е бил собственик на лек автомобил БМВ 320Д с рег. № ******.
Собственикът е бил установен от контролните органи след извършване на нарушенията
и е вписал в декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че не може да посочи лицето,
което е управлявало автомобила му на конкретната дата. Задължението за
установяване и посочване на лицето, което е управлявало автомобила, е на собственика
в хипотезата на чл.188 от ЗДвП. В случая, последният не е могъл да посочи
конкретно лицето, на което е предоставил автомобила си. Само в тази хипотеза,
ако собственикът категорично посочи на кого е предоставил автомобила си,
ползвателят се привлича към отговорност. При неизпълнение на това задължение от
собственика, той понася следващата се за нарушението санкция. След като в
случая М. не се е възползвал от правото си по
чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е
управлявало моторното превозно средство, касационната инстанция намира, че субектът
на административното нарушение е определен правилно и съобразно разписаните в
закона правила.
Във
връзка с изложеното не се споделят мотивите на решаващия състав, че доказателствената
тежест за авторството в случая е на наказващия орган. Касае се за формално
нарушение, при което законодателят е обвързал наказуемостта с активни действия
на лицето, спрямо което е образувано или ще се образува
административнонаказателно производство, а не на АНО, както неправилно е приел РС
Луковит. Законът предвижда с оборима презумпция, че отговорност носи
собственикът на превозното средство, доколкото не е установено, че конкретното
нарушение е извършено от друго лице. В този смисъл е предвидил именно
собственикът да може да се освободи от административна отговорност, когато не е
извършил лично установеното административно нарушение, като посочи чрез
попълване на декларация лицето, което е управлявало превозното средство в
момента на нарушението. Доказателствената тежест е изцяло на лицето, собственик
на МПС, с което е извършено нарушението. В случая М. е разполагал с възможност
да изясни както с автокъщата, така и с останалите физически лица кой е
управлявал автомобила му на 30.10.2019г., респ. в чие владение се е намирал същият,
за да посочи това лице в декларацията си. При пасивно поведение на лицето,
носител на административнонаказателната отговорност по смисъла на чл.188, ал.1,
изр.2 от ЗДвП, последното търпи неблагоприятните последици от своето поведение.
Несъобразен
с приложимите законови разпоредби е изводът на въззивния съд, че по делото са
налице безспорни доказателства за факта, че М. е продал автомобила си преди
извършването на нарушенията. По силата на чл.144, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, собствеността
на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като подписите на
страните трябва да бъдат нотариално заверени. Този регистрационен режим е
въведен в ЗДвП не случайно, а за да може да се индивидуализира автомобила при
необходимост, включително когато с него се извършва нарушение или друго
противоправно деяние и за да може да се установи водачът му, който по оборимата
презумпция на чл.188, ал.1 от ЗДвП е неговият собственик.
От
даденото от М. сведение на 04.11.2019г. е видно, че той е оставил автомобила си
за продажба в автокъща, като дори големият талон на автомобила е останал в него.
Следователно лекият автомобил БМВ 320Д не е бил продаден и собствеността върху
него не е била прехвърлена от М. на другиго с действителна сделка. Договор по
чл.144, ал.1 от ЗДвП ответникът не твърди да е сключвал за МПС и не е
представил такъв в сектор ПП при ОДМВР Ловеч, нито по делото, поради което
правилно е установено в хода на административнонаказателното производство, че
л.а. БМВ 320Д с рег.№ ****** е регистриран на негово име в качеството му на
собственик. Недопустимо е настоящият ответник да се позовава на собственото си
противоправно поведение (неизпълнение на задължението по чл.144, ал.1 и ал.2 от ЗДвП) и да черпи благоприятни правни последици от него. Като е приел обратното,
тъй като МПС било продадено и било в чуждо владение към момента на извършване
на нарушенията, РС Луковит е достигнал до неправилни правни изводи.
Не се
споделят и мотивите на решаващия състав, че в АУАН и НП са визирани две отделни
нарушения – от една страна на чл.103 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а от друга – на чл.188,
ал.1 от ЗДвП. Нарушените разпоредби са ясно и непротиворечиво описани текстово
и цифрово, и това са чл.103 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Нормата на чл.188, ал. от ЗДвП е посочена като обосноваваща административнонаказателната отговорност на
собственика на автомобила, но не и като нарушена. За яснота касационният състав
е длъжен да отбележи, че подаването на декларация с посочване на лицето,
управлявало конкретно МПС, е правна възможност за собственика му, освобождаваща
го от отговорност, но не и задължение, поради което няма как тази норма да бъде
нарушена при непосочване на лицето, на което е предоставено МПС. Съгласно чл.2,
ал.1 от ЗАНН, деянията, които съставляват административни нарушения, и
съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. В чл.6, ал.1 от ЗАНН е дадена и легална дефиниция на „административно нарушение“ – то е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Непосочването на лицето, на което е
предоставено управлението на МПС по смисъла на чл.188, ал.1 от ЗДвП нито е
обявено като задължение, чието неизпълнение да е административно нарушение,
нито нарушава по някакъв начин установения ред на държавното управление, нито е
обявено за наказуемо.
С оглед
на изложеното, съдът намира касационната жалба за основателна, а решението на
Районен съд Луковит за постановено при неправилно приложение на материалния
закон, поради което същото следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от
фактическа страна и не се налага събирането на допълнителни доказателства,
касационният състав следва да се произнесе по същество, като потвърди
обжалваното наказателно постановление.
От
събраните по делото доказателства се установява, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на настоящия ответник като собственик
на МПС, с което е извършено нарушение на ЗДвП, след като собственикът не е
посочил с декларация кой е управлявал това МПС на процесните дата и час.
Нарушенията са безспорно установени, АНО правилно е приложил санкционните
норми, поради което оспореното пред РС Луковит НП е законосъобразно издадено,
без да са допуснати нарушения на материалния закон. Не са налице и формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазена е предвидената в
закона процедура по съставяне на АУАН и издаване на НП, последните съдържат
задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, описани са в достатъчна степен
всички елементи от състава на административните нарушения, визирани в акта и
НП.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221,
ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори
касационен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 260006 от 24.02.2021г., постановено по а.н.д. №159/2020г. по описа на
Луковитски районен съд, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0906-001751 от 03.01.2020г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч, с което на Ж.С.М. с ЕГН ********** и адрес ***,
за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП във вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за
извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева, и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
на лицето са отнети шест точки.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.