№ 13521
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110137687 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. С. С., ЕГН
**********, срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********, с която е предявен отрицателен
установителен иск с предмет отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на
процесните притезания на ответника поради настъпила погасителна давност за сумите от 1)
5 621,42 евро – главница; 2) 833,94 евро - договорна лихва за периода от 30.06.2013 г. до
25.02.2014 г., 3) 833,94 лева – съдебни разноски в исковото производство, за събирането на
които е било образувано изпълнително дело № 1091/2014 г. по описа на ЧСИ С. Я. въз
основа на изпълнителен лист от 04.03.2014 г., издаден на основание издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 10194/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24
състав.
Ищцата твърди, че по силата на изпълнителен лист от 04.03.2014 г., издаден по гр.
дело № 10194/2014 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, била осъдена да заплати на
ДРУЖЕСТВО“ сумата от 5621,42 евро - неплатена главница по Договор за банков
потребителски кредит № 24/TR2321602 от 09.12.2009 г., ведно със законната лихва от
26.02.2014 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 583,08 евро за
периода от 30.06.2013 г. до 25.02.2014 г., както и сумата от 833,94 л ева - разноски по делото,
а именно: 242,70 лева - държавна такса и 591,24 лева - възнаграждение на адвокат, които
вземания били прехвърлени на ответника с договор за цесия от 23.11.2015 г. Въз основа на
издадения изпълнителен лист срещу нея било образувано изпълнително дело № 1091/2014 г.
по описа на ЧСИ С. Б. Я. с peг. № 844. Поддържа се, че последното годно изпълнително
действие по делото било извършено преди 23.11.2015 г., на която дата е сключен Договора за
1
продажба и прехвърляне на вземания. Счита, че за периода от 23.11.2015 г. до 21.05.2022 г.,
на която дата на ищцата било връчено уведомление за цесията, не са извършвани
изпълнителни действия от страна на взискателя за период от повече от пет години след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което давността по отношение на
вземането на ответника е изтекла. Посочва се, че в периода до връчване на уведомлението за
цесия договорът не е произвел прехвърлително действие спрямо ищцата. Направено е
искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът ДРУЖЕСТВО, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, в която изразява становище за неоснователност на предявената претенция.
Поддържа се, че в хода на образуваното изпълнително дело давността е прекъсвана с
нарочни молби за действие от взискателя, описани подробно в отговора, а именно:
1) до ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена лично срещу
подпис на 29.04.2014 г., като са извършени редица справки за установяване имущественото й
състояние;
2) на 10.06.2014 г. е наложена възбрана върху идеални части от наследствен имота на
ищцата, а на 15.12.2015 г. е постъпило плащане, от удръжка, от Д. С. за погасяване на част от
дълга;
3) на 05.01.2016 г. по делото в качеството на взискател е конституиран ДРУЖЕСТВО,
въз основа на сключен договор за цесия с ДРУЖЕСТВО“ АД;
4) на 15.03.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата при
ДРУЖЕСТВО, като след налагането на запора до 07.2022 г. работодателят на ищцата е
правил ежемесечни удръжки от възнаграждението й за труд.
Оспорва се твърдението на ищцата, че тъй като не е уведомена за извършената цесия,
съгласно чл. 99 от ЗЗД, договорът за цесия е недействителен, а извършените по
изпълнителното дело действия не са породили правни последици. Навеждат се твърдения, че
ищцата е знаела кой е неин кредитор още от 2016 г., когато с молба от март 2016 г. е
поискала от съдебния изпълнител да вдигане на наложения запор, поради изплащане на
други задължения и поради постигната договореност за разсрочено изплащане на дълга с
взискателя по делото ДРУЖЕСТВО. Посочва се, че на 31.03.2016 г. същата е подала
съобщение на електронната поща на съдебния изпълнител, с което се иска по сключеното
споразумение с ДРУЖЕСТВО намаляване на сумата по запора на трудово възнаграждение,
за което да се изпрати съобщение до работодателя. Твърди се, че наличието или липсата на
уведомяване на длъжника за цесията, не влияе под никаква форма на материално правната,
респективно на процесуалноправна легитимация на новия кредитор, като в този смисъл
извършените по изпълнителното дело действия, след датата на конституирането на
ответника като взискател по делото, са произвели правни последици и са прекъснали
течението на срока на погасителната давност. Навеждат се твърдения, че дори да се приеме,
че ДРУЖЕСТВО няма качеството на взискател по делото, поради липса на уведомяване за
цесията, то легитимиран да води изпълнителния процес е останал ДРУЖЕСТВО“ АД, а
2
извършените изпълнителни действия са произвели правни последици и са прекъснали
давността, тъй като давността следва вземането, а не кредитора. Направено е искане за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.
Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на
процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 04.03.2014 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 10194/2014 г. по
описа на Софийски районен съд, 24 състав, за сумите от 1) 5 621,42 евро – главница; 2)
833,94 евро - договорна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 25.02.2014 г., 3) 833,94 лева –
съдебни разноски в исковото производство, за събирането на които е било образувано
изпълнително дело № 1091/2014 г. по описа на ЧСИ С. Я..
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията,
обективирани в изпълнителен лист от 31.03.2005 г. по гр.д. № 02740/2005 г. по описа на
СРС, 71 състав.
В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на
принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването
на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна
давност по смисъла на чл. 110-120 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че на 04.03.2014 г. бил издаден изпълнителен лист, с който ищцата е осъдена да заплати на
ДРУЖЕСТВО“сумата в размер на 5621,42 евро - неплатена главница по Договор за банков
потребителски кредит № 24/TR2321602 от 09.12.2009 г., ведно със законната лихва от
26.02.2014 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 583,08 евро за
периода от 30.06.2013 г. до 25.02.2014 г., както и сумата в размер на 833,94 лева - разноски
по делото, а именно: 242,70 лева за държавна такса и 591,24 лева за възнаграждение на
адвокат, и въз основа на който било образувано изпълнително дело № 1091/2014 г. по описа
на ЧСИ С. Б. Я. с peг. № 844.
Според даденото в ППВС № 3/1980 год. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., на
ВКС, ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че в хода на висящо
изпълнителното производство погасителната давност за вземането се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. дело №
2382/2017 год., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2917/2018
3
год., IV ГО, е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 год.
поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т.
10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са
приключили преди това. Това становище се потвърди с Тълкувателно решение № 3/2023 г.
по тълк.д. 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС.
Установи се, че на 29.12.2015 г. ДРУЖЕСТВО е конституиран като взискател по
делото, като частен правоприемник на вземането, предмет на делото, прехвърлено с
договора за цесия от 23.11.2015 г. От материалите на приложеното изпълнителното дело
липсват данни първоначалния кредитор да е съобщил на длъжника за прехвърляне на
вземането по чл. 99, ал. 3 ГПК до този момент. По изпълнителното дело, обаче, е представен
договорът за цесия, сключен с първоначалния взискател, и приложение № 1 към него с
описание на прехвърлените вземания. Представено е пълномощно в полза на цесионера да
уведоми длъжниците от името на цедента. Изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД има за цел
длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно
- да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Когато
уведомлението за настъпилото прехвърляне на вземания е направено от което и да е трето
лице, изрично упълномощено от цедента, което може и да е цесионера, то постига целта си
за уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия, както и на кого следва да
изпълни надлежно задължението си. В настоящия случай целта на законовата разпоредба е
постигната. От молбата на длъжника от 16.03.2016 г. е видно, че Д. С. С. е знаела, че
взискател по изпълнителното дело е ДРУЖЕСТВО, като изрично е посочила в молбата, че
разговаряла с отговорния за делото служител на фирмата и са постигнали споразумение
размерът на удръжките от трудовото възнаграждение да бъде 80 лв. Така направеното
изявление на страната следва да цени с оглед всички доказателства по делото (по арг. чл. 175
ГПК).
Молбата кореспондира със съдържанието на подаденото писмо по електронна поща
на съдебния изпълнител от 31.03.2016 г., както и подадената до съдебния изпълнител от
ДРУЖЕСТВО молба от 18.03.2016 г. /л. 275/, в която е заявено да не се вдига запора върху
трудовото възнаграждение на длъжника, но да се изпрати уведомително писмо до третото
лице, с което да се укаже удръжките от възнаграждението да бъдат намалени до 80 лв.
месечно.
В изпълнение на молбата ЧСИ е изпратил уточнителното съобщение до третото лице
/работодател/, получено на 07.04.2016 г., съгласно което следва да се правят удръжки от
трудовото възнаграждение на длъжника в размер на 80 лв. При това положение не може да
се приеме, че не е съобразено изискването на чл. 99 ал. 3 ЗЗД, респективно, че по отношение
4
на длъжника прехвърлянето на вземането не е проявило действие. Уведомяването на
длъжниците не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение
при изследване на противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/,
който може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди
уведомяването. Няма данни по делото да са извършвани плащания към предишния
кредитор и такива оплаквания не са правени, още повече, че при образувано изпълнително
производство длъжникът, респ. третото задължено лице, е длъжен да прави плащанията по
сметката на ЧСИ. Следователно предприетите спрямо длъжника изпълнителни действия
след конституирането на цесионера като взискател са валидни и са от естество да прекъснат
течащия давностен срок.
Настоящият състав на съда приема за установено, че в хода на принудителното
изпълнение са извършвани множество изпълнителни действия, които са прекъсвали
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В кръга на тези действия попадат налагането
на запор върху банкови сметки на длъжника в ДРУЖЕСТВО“ АД на 25.04.2014 г.,
постъпилото плащане от третото задължено лице на 15.12.2015 г., налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от КД ДРУЖЕСТВО Енд Ко на
15.03.2016 г., постъпилите плащания по запора от третото задължено лице в периода от
16.03.2016 г. до 22.07.2022 г. Извършените от третото задължено лице плащания по
изпълнителното производство съставляват действие, предприето в изпълнение на
приложения от частния съдебен изпълнител изпълнителен способ, поради което те по своето
същество представляват годни и валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от ТР
№ 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прекъсват течението на давностния срок.
Всяка една молба с искане за извършване на конкретно изпълнително действие, т.е
насочена към патримониума на длъжника и целяща удовлетворяване на изпълняемото
право, прекъсва погасителната давност и от който момент започва да тече нова давност,
поради което настоящата инстанция приема, че към датата на предявяване на исковата молба
(и дори към края на съдебното дирене – чл. 235, ал. 3 ГПК) правото на принудително
изпълнение на обективираните в изпълнителния лист вземания не е погасено по давност.
С оглед изложеното и след съвкупна преценка на целия събран доказателствен
материал, настоящият състав на съда приема, че правото на принудително изпълнение на
процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от изпълнителен
лист от 04.03.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. №
10194/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав, не е погасено по давност.
Следователно предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ответника, който е представил доказателства за сторени
такива в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. С., ЕГН **********, срещу ДРУЖЕСТВО, ЕИК
********, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, за
признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5 621,42 евро –
главница; 833,94 евро - договорна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 25.02.2014 г.; 833,94
лева – съдебни разноски в исковото производство, за събирането на които е било образувано
изпълнително дело № 1091/2014 г. по описа на ЧСИ С. Я. въз основа на изпълнителен лист
от 04.03.2014 г., издаден по гр.д. № 10194/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 24
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. С. С., ЕГН **********, да заплати на
ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********, сумата от 150 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6