Присъда по дело №501/2021 на Районен съд - Хасково

М О Т И В И
към присъда №38 от 17.08.2022 г. по НЧХД №501/2021 г.
по описа на РС-Хасково

Против подсъдимият С. Д. Б., ЕГН **********, адрес********** е
повдигнато обвинение за това, че на 21.03.2020 година в град Хасково причинил на Г.и М.
Х. от ******, ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето извън чаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно: разкъсно - контузна рана на горната
устна, охлузване на дясната ушна мида, кръвонасядания на клепачите на лявото око и до
лявата вежда и контузия - болка на зъбите - престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Частния тъжител не се явява в съдебно заседание.
Тъжбата се поддържа в съдебно заседание от повереника на частния тъжител
адв.Б.С.. Тя изцяло поддържа подадената тъжба, като счита за безспорно доказано
извършеното от подсъдимия престъпление. Излага подробни доводи, защо следва съдът да
приеме, че подсъдимият е извършил престъплението и че това е станало в състояние в което
подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и не е бил в епелептичен
шок. Поради моли съда да признае за виновен подсъдимия и да му наложи съответното за
извършеното престъпление наказание. Предявеният граждански иск счита за доказан по
основание и размер и като такъв моли да бъде уважен. Това следвало да стане дори ако
подсъдимият бъде оправдан, тъй като били на лице данни за противоправно поведение от
страна на подсъдимия и за нанесена на частният тъжител телесна повреда.
Подсъдимият не се признава за виновен в извършване на престъплението, за което е
предаден на съд. В съдебното следствие дава обяснения, като разказва какво според него се
е случило на процесната дата.
Адв.П.Д. защитник на подсъдимия счита частното обвинение за недоказано по
безспорен и категоричен начин относно авторството на деянието. На първо место защитата
сочи, че от съдебно –психиатричната експертиза се доказвало, че подс.Б. страда от
Епилепсия – големи припадъци , вследствие на което се е развило Ограничено разстройство
на личността/Личностова промяна от епелептичен тип/. Състоянието на подсъдимия било
според експерта трайно и необратимо. В тази вразка според същата експертиза на
процесната дата и масто подсъдимият е действал в дисфорично следприпадъчно състоение
при изразена промяна на личността в епилептичен стил. В тази връзка се иска съдът да
признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото обвинение.
С тъжбата е предявен граждански иск против подсъдимия, който е приет за
съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство за сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 21.03.2020. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на защитата и повереника на частния тъжител, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 21.03.2020г. около 18:00 часа, тъжителя Г.Х. разхождал кучето си, което
било на повод, в парка пред магазин "Ф-58" на бул. "Герги С. Раковски" в гр. Хасково. По
същото време подс.С. Д. Б. бил пуснал свободно да се разхождат двете си кучета, порода
"сибирско хъски". Малко след като пуснал кучетата си да се изходат, подс.Б. получил
епелептичен припадък и паднал на земята. В един момент когато се съвземал, подсъдимият
видял, че едното му куче и това на тъжителя тъжителят се нападнали едно друго. В този
момент подс.Б. се изправил и хванал своето куче, като видял, преди това, че тъжителят го
1

рита, а тъжителя прибрал своето куче, като възникнал и конфликт между двамата, при който
тъжителят ударил подсъдимият с отворена ръка по лицето, а той му върнал два удара в
лицето. След инцидента Г. М. Х. отишъл за преглед в Спешно отделение при МБАЛ
"Хасково" АД. В отделението била оказана медицинска помощ и на подсъдимия С.Б., който
получил контузия на ръката. Там на место в МБАЛ "Хасково" АД, дошли по сигнал на
тъжителя и св.Д.Г. и св.А.И. и двамата служители в ОДМВР-Хасково. Б. бил задържан за
срок 24 часа, след като бил освидетелстван.
На 23.03.2020г. частният тъжител е посетил съдебният лекар д-р Е., който след
преглед му издал съдебномедицинско удостоверение №92/2020г., което е прието като
доказателство по делото. В него е посочено, че пострадалият е получил разкъсно контузна
рана на горната устна, охлузване на дясната ушна мида , кръвонасядане на клепачите на
лявото око и до лявата вежда, контузия- болка на зъбите. Посочено е още, че получените
увреждания са причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се
получат по начина и обстоятелствата, описани от прегледания, като същите са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Последното изцяло се
потвърждава и от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза.
Според назначената съдебно-медицинска експертиза нараняванията причинени на
частният тъжител са както следва: разкъсно контузна рана на горната устна, охлузване на
дясната ушна мида , кръвонасядане на клепачите на лявото око и до лявата вежда, контузия-
болка на зъбите. Посочено е още, че получените увреждания са причинени от твърд тъп
предмет. Касае се за удари с или върху твърд тъп предмет , които могат да се получат при
бой с ръце, по начина и обстоятелствата, описани в предвърителните данни. Причинено е
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Срок за възстановяване
20 дни.
От горното може да се изведе извода, че на посочената в частната тъжба дата
тъжителят е получил описаните в съдебномедицинската експертиза данни. Според
настоящият състав на съда, въпреки липсата на преки доказателства, с изключение на
обясненията на подсъдимия, че тези телесни увреждания са причинени от подсъдимия на
частния тъжител, съдът ги прием за доказани на база системата от косвени доказателства по
делото. тава са свидетелските показания на разпитаните по делото полицейски служители,
обективните находки при прегледа на частния тъжител в Спешно отделение и при доктор Е..
В случая липсват очевидци на случилото се но от горните доказателства, може да се съди, че
между него и тъжителя е имало конфликт при който двамата са си разменили удари, от
които са последвали и телесните увреждания на тъжителя, а и на подсъдимия. Тоест според
съда подсъдимият е причинил на пострадалия описаните по-горе телесни увреждания.
Според назначената съдебно-медицинска експертиза нараняванията причинени на
подсъдимия, са : контузия на първи пръст на лявата ръка, подкожен хематом. Получените
увреждания са причинени от твърд тъп предмет и могат да се получат в случай , че с тази
ръка е ударен друг човек или да удари ръката си при падане. Причинено е страдание, без
разстройство на здравето. Срок за възстановяване 10-15 дни. С оглед вече обсъдените по-
горе доказателства или по-скоро на база на тези доказателства съдът приема и че
подсъдимият е получил описаните в експертното заключение телесни повреди, които са му
нанесени от пострадалия.
До колкото обаче телесните повреди на подсъдимия и тъжителя са от различен вид,
то в случая не е на лице приложимостта на института на реторсията.
По делото е назначена и съдебнопсихиатрична експертиза. От заключението по
последната експертиза, вещото лице е достигнало до следните изводи, а именно: подс.С.Б.
страда от епилепсия с давност от 43 години, от ранна детска възраст, като въпреки
проведени стационарни лечения и прием на антиконвулсивна терапия в амбулаторни
условия, при същия се развива Органично разстройство на личността, личностова промяна
2

по епилептичен тип, характеризиращ се с брадипсихия, обстоятелственост, вискозност,
интелектуално снижение и дисфорична готовност /нарушени са задръжните процеси/.
Освен това вещото лице е посочило в заключението си, че към момента на
твърдяното в частната тъжба деяние подсъдимият Б. е действувал в дисфорично
следприпадъчно състояние при изразена промяна на личността в епилептичен стил и след
провокация от страна на тъжителя /нанесен удар с ръка по лицето/ не е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Към настоящия момент водеща
е личностовата промяна описана в Съдебно-психиатричното обсъждане, която е пречка
пълноценно да участва във воденото наказателно производство. Подсъдимият Б. е изпаднал
в епилептичен пристъп преди нанасяне на твърдения удар, а след излизане от припадъка и
нанасяне на удара от лицето Г.Х. е бил в състояние на дисфорично следприпадъчно
състояние и не е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си.
От изявлението на вещото лице в съдебно заседание до голяма степен би могло да се
направи изводът, че под органично разстройство на личността, медицински следва да се
разбира и разстройство на съзнанието, а в самото заключение вещото лице е посочило, че
това органично разстройство на личността, изразяващо се в личностова промяна по
епилептичен тип е трайно и необратимо във времето.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1, намираща се в общата част на НК, Глава3,
визираща наказателноотговорните лица, такова е пълнолетно лице, навършило
осемнадесетгодишна възраст, което в състояние на вменяемост да извърши престъпление. В
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от НК е предвидено, че не е наказателноотговорно лицето,
което действа в състояние на невменяемост - когато, поради умствена недоразвитост или
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира
свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
При това положение и при преценка на горните доказателства и най-вече на
заключението на назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза, настоящият
съдебен състав намира, че са на лице предпоставките на чл. 33, ал. 1 от НК. Тосет подс.Б. е
извършил деянието при наличието на двете хипотези на чл. 33, ал. 1 от НК. В случая
изискването на цитираната норма касае лимитативно определени състояния на личността, а
именно умствено недоразвитие, продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието, като такова разстройство на съзнанието в случая е налице, то е с дълга давност
и е необратимо във времето. Налице е и следваща между алтернативно дадените
предпоставки за определяне дадено лице като невменяемо, оттам и ненаказателноотговорно,
а именно то да не разбира свойството или значението на постъпките си или да ги ръководи,
тоест някои измежду интелектуалните или волеви моменти. В случая, именно волевият
момент отсъства, поради което, както бе посочено по-горе. В това състояние, деецът е бил
изпаднал още при извършване на деянието, което го прави наказателнонеотговорно, но този
въпрос следва да се реши с акта по същество, поради което и съд прие, че деянието е
извършено именно в горното състояние на дееца и поради това той е
наказателнонеотговорен, поради което го призна за невинен и го оправда по повдигнатото
обвинение.
По предявения граждански иск: съдът не уважи същият. Това е така защото
подсъдимият беше признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. За да се
уважи предявеният граждански иск е необходима влязла в сила осъдителна присъда, която
се явява единственият правен способ, за да се приеме, че вредата, нанесена от подсъдимия на
пострадалия е в резултат на престъпление. Освен това за да е на лице непозволено
увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД, трябва вината да е виновно причинена. В случая от
изложеното по-горе не може да се направи такъв извод именно поради отсъствието на
волевия момент в поведениет на подсъдимия при извършване на деянието, който момент
липсва поради описаното заболаване на подсъдимия. Поради това и съдът отхвърли
3

предявения от Г. М. Х. от гр.Хасково против подсъдимия С. Д. Б., граждански иск за сумата
от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението, ведно с законната лихва от 21.03.2020г. до окончателното изплащане на
сумата като неоснователен и недоказан.
Съдът осъди Г. М. Х. *******, ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд
– Хасково общо сумата от 450.00 лева, за вещо лице.
Съдът осъди Г. М. Х. от г*****, ЕГН ********** да заплати на С. Д. Б., ЕГН
**********, адрес ****** сумата от 200.00 лева направените от него разноски по делото за
адвокатска защита.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

Съдия при Районен съд - Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.

4

Номер на акта:	38
Дата:	17 август 2022 г.
Съдия:	Гроздан Бончев Грозев

Дело:	20215640200501
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	19 април 2021 г.

Присъда по дело №501/2021 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите