Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
гр. Кубрат, 07.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кубратският районен съд, в публичното заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА ВЕЛИКОВА
при участие на секретаря
В.Д.и прокурора ………………., като разгледа гр. дело № 96 по описа за 2020
година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, за да се произнесе СЪДЪТ взе предвид
следното:
Производство по
реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
РАЗГРАД“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, Западна промишлена зона, ***,
представлявано от изп. директор М.Н.К.чрез пълномощник
юрисконсулт А.М. твърди, че като лицензиант за
дейностите производство и пренос на топлинна енергия за територията на Община
Разград, е доставяло на ответника топлинна енергия за битови нужди по реда на
Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването,
при публично известни Общи условия, в жилище – етажна собственост с централно
водоснабдяване. За времето от 30.11.2018 г. до 03.07.2019 г. ответникът е потребил топлинна енергия на стойност 403.85 лева за адрес
в ***, но не изпълнил задължението си да заплати цената в определените срокове.
Ето защо ищецът подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, образувана в ч. гр. д. № 721/2019 г. по описа на
РС-Кубрат, която е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
чрез залепване на уведомление. Поради това и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК предявява настоящата искова молба, с
която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника С.Р.Д., ЕГН **********,
с пост./наст. адрес ***, че той дължи на ищеца претендираните суми: 403.85 лева главница, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението
в съда – 30.10.2019 год. до
окончателното изпълнение; 25.11 лева –
обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, начислена върху дължимите суми, за периода от
31.12.2018 г. до 29.10.2019 г., съставляващи неплатени задължения за доставена
топлинна енергия за периода 30.11.2018 г.– 03.07.2019 г. на адрес в гр.
Разград, ул. „Грънчарска” № 24, вх. 6, ап. 11, като претендира сторените
разноски в настоящото и в заповедното производство.
Ответникът С.Р.Д.,
с регистриран пост./наст. адрес в ***, не се явява.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Ответникът е
собственик на недвижим имот в ***, видно от приложеното искане за промяна на
партида, изходящо от С.Р.Д..
От приложена
справка за използвана топлинна енергия и фактури задълженията на ответника за
периода 30.11.2018 г.– 03.07.2019 г. са в размер на 403.85 лв., както и 25.11
лв. обезщетение за забавено плащане.
По реда на чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 721/2019 г. по описа на РС-Кубрат е издадена заповед
за изпълнение срещу ответника за сумата 403.85 лв. главница за ползвана
топлинна енергия за периода 30.11.2018 г.– 03.07.2019 г. и за сумата 25.11 лв. обезщетение за забава
за периода 31.12.2018 г. до 29.10.2019 г.
Въз основа на
така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй
като чл. 415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, заявителят
предявява установителен иск за сумата, която му е
присъдена със заповедта за изпълнение.
Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Разград“ АД на
потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост
присъединени към абонатна станция са потребители на топлинна енергия.
Ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния
период, като собственик на топлоснабдения имот видно
от приложените доказателства. Съгласно и ТР № 2/2017 г. по т. д. № 2/2017 г. на
ОСГК, ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлинното предприятие. В качеството на
клиент е страна в продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие. От приложената справка и фактури е видно, че партидата за имота на
ул. „Грънчарска“ № 24, вх. 6, ап. 11, на който е начислено задължението се води
на ответника. Поради което намира, че между страните по делото е налице валидно
облигационно отношение във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което
ответникът е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на съответната
наредба. В случая ответникът е собственик на имота, за процесните
суми са представени надлежни писмени доказателства, които не са оспорени.
Размерът на претендираната от ищеца потребена топлинна енергия за процесния
период не се оспорва като изчислен размер. Поради което съдът приема, че
действително е ползвана в имота и главният иск е основателен в размер от 403.85
лв. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия
от „Топлофикация Разград“ АД на потребители за битови нужди, купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 32, ал. 6 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията по ал. 1, купувачите заплащат обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забава. По отношение на претенцията за
законната лихва дължима от ответника е в размер на 25.11 лв. съобразно чл. 162 ГПК (изчислена с ел. калкулатор) и претендираната в
размер на 25.11 лв. е доказана.
На ищеца следва
да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска, които са в размер на
75.00 лв. за внесена държавна такса по настоящото производство и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ. Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът в това
производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да
заплати на ищеца и сумата 25.00 лв. за разноските по ч. гр. д. № 721/2019 г. на
РС-Кубрат.
Мотивиран така,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р.Д., ЕГН ********** с регистриран
пост./наст. адрес в ***, че
дължи на „Топлофикация – Разград“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление
***, Западна промишлена зона, ***, представлявано от изп. директор М.Н.К.сумата 403.85 лв. (четиристотин и три
лева, осемдесет и пет стотинки) главница
за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2018 г.–
03.07.2019 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. и сумата 25.11 лв. (двадесет и пет
лева и единадесет стотинки) обезщетение за забава за
периода от 31.12.2018 г. до 29.10.2019 г.
ОСЪЖДА С.Р.Д., ЕГН **********,
с регистриран пост./наст. адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация – Разград“ АД, ЕИК
********* със седалище
и адрес на управление ***, Западна промишлена зона, ***, представлявано от изп. директор
М.Н.К., сумата 100.00 лв. (сто лева, нула стотинки) – юрисконсултско
възнаграждение, сумата 75.00
лв.
(седемдесет и пет
лева, нула стотинки) за направените
по делото разноски, както и сумата 25.00 лв.
(двадесет
и пет лева,
нула стотинки) за разноски по
ч. гр. д. № 721/2019 г.
по описа
на РС – Кубрат.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи
на страните с връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал.
Великова