РЕШЕНИЕ
№ 1286
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100503278 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 15165 от 23.12.2022 г. по гр.д.№ 1303 по описа за 2022 г.
на СРС, ГО, 77-ми състав се: ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК ****, да заплати
на Н. Н. К., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки
и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2021 г. в гр. София, на
бул. "Андрей Ляпчев" в района на бл.11, ведно със законната лихва от
18.09.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 15 000 лв.
Подадена е въззивна жалба от С.К. Н., ищец пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенцията по чл.432, ал.1
КЗ е била отхвърлена.
Твърде се, че решението в обжалваната му част е постановено в
нарушение на материалния закон, процесуалните правила и било
1
необосновано. СРС не бил съобразил изложеното от вещото лице, изготвило
съдебно-медицинската експертиза, в о.с.з. на 20.09.2022 г. във връзка с
дегенеративното заболяване на ищцата. Вещото лице било заявило, че е
напълно възможно дегенеративното заболяване да не е давало клинични
оплаквания и в резултат на ПТП да се е отключило. Това означавало, че от
деня на инцидента до края на живота си ищцата ще чувства дискомфорт,
болка, както и ще се налага да употребява обезболяващи средства. Не било
отчетено, че ищцата е изживяла огромен шок вследствие на ПТП. Счита, че
неправилно СРС бил приложил критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Намира, че определеното от СРС обезщетение в размер на 3 000 лв. било
занижено с оглед търпените неимуществени вреди от страна на ищцата. Не
били взети предвид и лимитите по задължителната застраховка „ГО“, както и
икономическата конюнктура. Решението било постановено в отклонение на
съдебната практика на ВКС.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителната му
част и вместо това постановено друго с което искът да бъде уважен в пълния
предявен размер от 15 000 лв. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС- в
който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното от СРС, решение в обжалваната от ищцата,
част. Счита, че от СРС не били допуснати сочените от въззивницата
нарушения на материалния и процесуален закон. Намира, че присъденото
обезщетение е съобразено с критериите по чл.52 ЗЗД. Липсвало изискване
размерът на обезщетението да бъде съобразяван със застрахователните
лимити. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 11.01.2023 г.
Въззивната жалба е подадена също на 23.01.2023 г.
Следователно същата е в срока по чл.259,ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес:
Въззивният съд приема, че ищцата е пострадало лице по смисъла на
чл.498, ал.1 КЗ при ПТП, причинено от лице, застраховано при ответника по
иска със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение по силата
на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила
срещу риска от възникването на гражданска /деликтна/ отговорност в тежест
на застрахования, като при настъпването на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица.
Следователно, в резултат на възникналото застрахователна събитие при
тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на
гражданска отговорност в тежест на застрахования. Елементите от нейния
фактически състав са- противоправно деяние, вина, вреди и причинна връзка.
Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователното
правоотношение между него и застрахования, водач на автомобила. Налице е
право на увредения срещу застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение. За упражняването на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена
със сила на пресъдено нещо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че болките,
които била изпитвала ищцата били със среден интензитет. Общият
оздравителен период бил около 20-25 дни. Ищцата била в работоспособна
възраст /на 32 г. към момента на ПТП/. Вследствие на претърпения инцидент
и полученото увреждане – закрита черепно-мозъчна травма, контузия на
главата с мозъчно сътресение, както и шийна травма, контузия на шийния
сегмент от гръбначния стълб, ищцата била търпяла физически дискомфорт от
болезнени изживявания в период около 1 месец. Прието е и обостряне на
съпътстващото дегенеративно заболяване. Затова справедлив размер на
3
обезщетението бил такъв в размер на 3 000 лв. За да отхвърли претенцията на
ищцата до пълния предявен размер от 15 000 лв. СРС се е позовал на
заявеното от вещото лице, че към момента ищцата имала оплаквания от
хернията, но същите нямали връзка с процесната травма. По делото не били
представени доказателства, че ищцата продължава лечението си. Показанията
на свидетелката И., майка на ищцата, не са били кредитирани, тъй като
същите противоречали на заключението на вещото лице. Последното сочело,
че не се е налагало лечение чрез обездвижване на легло по повод процесните
травми. Изложеното в показанията, че месец след изписването от болницата
ищцата била на легло, не можела да спи, пиела непрекъснато обезболяващи и
плачела противоречало на останали доказателствен материал, както и на
твърденията на самата ищца.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Във въззивното производство е спорен само размера на дължимото на
ищцата /въззивник/ обезщетение за търпените от нея болки и страдания
вследствие на ПТП, състояло се на 19.05.2021 г.
Относно размера на обезщетението:
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се
определя от съда по справедливост, като се извършва преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характера и степента на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то.
Трайно прието е от съдебната практика, че обезщетението се определя
за всеки конкретен случай при съобразяване на критериите по горе-
цитираното ППВС №4/1968 г., виж в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 171 ОТ
27.03.2020 Г. ПО Т. Д. № 2161/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.
В конкретния случай от заключението на допуснатата, изслушана и
приета по делото/пред СРС/ съдебно-медицинска експертиза се установява,
че вследствие на процесното ПТП, състояло се на 19.05.2021 г. ищцата е
4
получила следните травми: закрита черепно-мозъчна травма- контузия на
главата с мозъчно сътресение, шийна травма: контузия на шийния сегмент от
гръбначния стълб. Вещото лице е абсолютно категорично, виж отразеното в
съдебния протокол от 20.09.2022 г. , л.65 по делото пред СРС, че ищцата
вследствие на ПТП е получила мозъчно сътресение; последното е
диагностицирано от специалист неврохирург. Пострадалата е била приета за
болнично лечение, изразяващо се в обездвижване на шийния гръбнак с
имобилизираща шийна яка, както и е предприето медикаментозно лечение с
обезболяващи средства /л.56 от делото пред СРС/, както и с препарати за
лечение на невропатии. Вещото лице сочи, че обездвижването на шийния
гръбнак с имобилизираща шийна яка е стандартно лечение при травма на
шията, което се е наложило с оглед диагнозата на ищцата : контузия на
шийния сегмент от гръбначния стълб. Първоначалното общо състояние на
пострадалата след приемането й в болницата е било /според вещото лице/
много добро, с главоболие, без гадене и повръщане, с болка във врата с
излъчване към дясната раменна област и мишница, т.е. болка от радикулерен
тип по коренчета С 5 и С 6 вдясно, без двигателен неврологичен дефицит.
При проведеното МРТ на шиен отдел на гръбначния стълб не са били
установени счупвания на прешлени или новообразувани дискови хернии с
травматичен характер. Вещото лице е посочило, че оплакванията от
лекостепенно сътресение на мозъка отшумяват за 20-25 дни. А замайването и
гаденето са характерни симптоми при мозъчно сътресение. Лечението при
мозъчно сътресение е в рамките на възстановителния период и рядко за
повече време, най-вече при т.нар.посткомоционен синдром. След ПТП
ищцата е изпитвала средни по сила болки, както в областта на главата, така и
в областта на шията. При ищцата е налице пълно излекуване от мозъчното
сътресение. Излекуването от шийната травма също е пълно. Вследствие на
тази шийна травма, обаче, е настъпило усложнение в оплакванията от
дегенеративното заболяване на гръбначния стълб, а то не подлежи на
дефинитивно лечение. В случая това е увеличило продължителността на
възстановяването. Вещото лице е посочило, че лечението при дегенератвино
заболяване и при процесната шийна травма е еднакво. Към момента са налице
продължаващи оплаквания от страна на ищцата във връзка със заболяването
на шийния гръбнак.
Противно на приетото от СРС, настоящата инстанция счита, че
5
показанията на свидетелката И., майка на ищцата, следва да бъдат
кредитирани, защото същите кореспондират на представените по делото
медицински документи, както и на заключението на вещото лице, съставило
съдебно-медицинската експертиза, така и на показанията на свидетеля
Вакадински, очевидец на ПТП. Видно от последните, след удара ищата е била
„доста замаяна и шокирана“ като на свидетеля му се е сторило дори, че около
минута същата е била неадекватна, виж л.66. Свидетелят сочи, че след удара е
отишъл до автомобила, управляван от ищцата, тъй като е видял, че Н.
/ищцата/ не излиза от автомобила – „нямаше реакция“, както сочи свидетеля.
Показанията на свидетеля Вакадински кореспондират с отразеното в
епикризата № 13198/2021 г. на Клиниката по неврохирургия, където е
посочено, че при прегледа се установяват суспективни данни за загуба на
съзнание при инцидента за секунди.
Свидетелката И., която е посетила дъщеря си, настанена след ПТП в
болницата /ВМА/ за наблюдение и лечение, сочи, че дъщеря й изглеждала
много бледа и говорела бавно, не била в кондиция. Казала й, че всичко в
областта на шията й е схванато и има световъртеж. След като я изписали от
болницата дъщеря й си закупила шийна яка, която да обездвижва врата.
Носила яката повече от месец. Имала силни болки и й се схващали ръцете. Не
можела да спи нощем. Изтръпвала й челюстта. Плачела. Пиела обезболяващи.
Не вдигала тежко. Не била работоспособна. Към настоящия момент изпитвала
болки, както и ръката й изтръпвала при претоварване. При шофиране и до ден
днешен постоянно е нащрек и е неспокойна; постоянно се оглежда.
При така обсъдените по-горе доказателства и при съобразяване с
критериите по чл.52 ЗЗД настоящата инстанция намира, че справедливо
обезщетение в случая се явява такова в размер на минимум 8 000 лв.
При определяне на конкретния размер на обезщетението настоящата
инстанция съобразява и възрастта на ищцата /въззивник/, която към момента
на инцидента е била 32 годишна като вследствие на ПТП е било „отключено“
дегенеративно заболяване, което ищцата е имала преди това, като в резултат
на това ищцата търпи и ще търпи болки и страдания.
По въпроса длъжен ли е съдът да се съобразява при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди с икономическите условия и дали
инфлационните процеси са част от конкретните икономически условия е
6
налице произнасяне на ВКС с определение № 655 от 18.08.2023 г. по т.д.№
2353 по описа за 2022 г. на ТК, Първо ТО . Даден е отговор като е
прието, че критериите по ППВС № 4 от 23.12.1968 г. не са изчерпателно
изброени, но същевременно е посочено, че „те не са пряк израз на
справедливия размер на обезщетението“, но са приложими по отношение
отговорността на застрахователя, какъвто е настоящия случай.
Налага се извод, че обжалваното решение е неправилно в частта в
която претенцията на ищцата е била отхвърлена за разликата над 3000
лв. до приетия от въззивната инстанция като справедлив размер на
обезщетението от 8 000 лв. и затова в тази му част ще бъде отменено и
вместо това в полза на ищцата ще бъде доприсъдена сумата в размер на
5000 лв.
В частта в която иска по чл.432, ал.1 КЗ е бил отхвърлен за
разликата над 8000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.
решението е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските.
Същите ще бъдат разпределени по следния начин:
На ищцата разноски се следват в размер на 1214,58 лв. , които съдът
определя с включване на адв.възнаграждение, което е договорено и платено в
размер на 980 лв. Затова не присъжда на адв.Н. адв.възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв. Същевременно съдът намира, че възражението на
ответника по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно като се има предвид активното
процесуално поведение на адв.Н..
СРС е присъдил разноски в размер на 456 лв. или следва да бъде
доприсъдена сумата в размер на 758,58 лв.
На ответника разноски се следват в размер на 95,88 лв. СРС е
присъдил такива в размер на 144 лв. или за сумата над 95,88 лв.
решението следва да бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски се следват в размер на 127,85 лв.,
7
съобразно изхода на спора.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
адв.възнаграждение в размер на 1800 лв. Настоящата инстанция като взе
предвид, че в производството по чл.258 и следв ГПК доказателства не бяха
събирани, както и липсата на фактическа и правна сложност и при
съобразяване с решението от 25.01.2024 г. на СЕС по С-438/2022 г. намира, че
в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за
адв.възвнаграждение в размер на 120 лв./с ДДС/.
В полза на адв.Н. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. не ще бъде
присъдено адв.възнаграждение, защото такава уговорка липсва в
представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 15165 от 23.12.2022 г. по гр.д.№ 1303 по описа за 2022
г. на СРС, ГО, 77-ми състав в частта в която се: ОТХВЪРЛЯ, предявеният от
Н. Н. К., ЕГН **********, иск, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, срещу ЗД
"Б.И." АД, ЕИК ****, за осъждане на ответника да заплати на Н. Н. К., ЕГН
**********, сумата над 3000 лв. /три хиляди лева/ до 8 000 лв. /осем хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2021 г. в гр. София,
на бул. "Андрей Ляпчев" в района на бл.11, ведно със законната лихва от
18.09.2021 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските, в
която в полза на ЗД "Б.И." АД, ЕИК ****, са присъдени разноски за сумата
над 95,88 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК ****, съдебен адрес: гр.София,
бул.“*****- адв.М.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. К., ЕГН **********, гр.София,
ж.к.“****, съдебен адрес: гр.София, бул.“**** – адв. София Н., на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
8
доприсъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и
страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2021 г. в гр. София, на бул.
"Андрей Ляпчев" в района на бл.11, ведно със законната лихва от 18.09.2021 г.
до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15165 от 23.12.2022 г. по гр.д.№ 1303 по
описа за 2022 г. на СРС, ГО, 77-ми състав, в частта в която се: ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от Н. Н. К., ЕГН **********, иск, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
срещу ЗД "Б.И." АД, ЕИК ****, за осъждане на ответника да заплати на Н. Н.
К., ЕГН **********, сумата над 8000 лв. /осем хиляди лева/ до пълния
предявен размер от 15 000 лв./петнадесет хиляди лева/- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на ПТП,
настъпило на 19.05.2021 г. в гр. София, на бул. "Андрей Ляпчев" в района на
бл.11, ведно със законната лихва от 18.09.2021 г. до окончателното изплащане
и относно разноските в полза на Н. Н. К., ЕГН **********, за сумата от 456
лв.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК ****, съдебен адрес: гр.София,
бул.“*****- адв.М.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. К., ЕГН **********, гр.София,
ж.к.“****, съдебен адрес: гр.София, бул.“**** – адв. С. Н., сумата в размер
на 758,58 лв., представляваща доприсъдени разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК ****, съдебен адрес: гр.София,
бул.“*****- адв.М.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. К., ЕГН **********, гр.София,
ж.к.“****, съдебен адрес: гр.София, бул.“**** – адв. С. Н., сумата в размер
на 127,85 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“****, съдебен
адрес: гр.София, бул.“**** – адв. С. Н., ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "Б.И." АД, ЕИК
****, съдебен адрес: гр.София, бул.“*****- адв.М.Г., сумата в размер на 120
лв., представляваща разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
9
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10