Р Е Ш Е Н И Е
№ 2211
град Пловдив, 05.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети
състав, в открито заседание на четвърти октомври през две
хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурор Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно дело № 100 по описа за 2023 година, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Делото е образувано по искова
молба, предявена от В.Д.З., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със
съдебен адрес:***, чрез адв.В.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение в общ размер от 50 000 лв., за претърпени от
него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и
страдания при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за периодите,
посочени в исковата молба в Затвор гр.София, ЗОЗТ „Кремиковци“ при
Затвора-София и Затвора гр.Пловдив, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, от които:
- 5 000 лева за периода от
03.06.2020г. до м.8.2020г. в Централен затвор гр.София;
- 5 000 лева за периода от м.8.2020г.
до 03.10.2020г. в ЗОЗТ „Кремиковци“ при Затвора-София;
- 40 000 лева за периода от 03.10.2020г.
до 10.01.2023г. /датата на депозиране на исковата молба/ в Затвора гр.Пловдив.
Ищецът посочва следните
оплаквания: през цялото време на изтърпяване на наказанията е бил в пренаселени
килии - под 3 кв. м. нетна площ; лоша хигиена в килиите; наличие на гризачи,
дървеници и хлебарки; липса на достъп до
течаща топла вода; работи, не го извеждат „на каре“; работата, която върши е
свързана с отделяне на прах, но не му дават защитни маски и облекло.
Редовно призован, ищецът, в
съдебното заседание не се явява и не се представлява. С исковата молба се
претендира присъждане 10 лева ДТ.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията”, чрез процесуалния си представител ст.юрк.Ч., в представен по
делото писмен отговор оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.
По данни от писмен отговор, становища
и справки, се установява, че В.З. търпи наказание „лишаване от свобода” последователно
в Затвор гр.София от 04.06.2020г. до 31.07.2020г., в ЗОЗТ „Кремиковци“ при
Затвора-София от 31.07.2020г. до 08.10.2020г. и в Затвора-Пловдив от 08.10.2020г.
до 10.01.2023г. /датата на депозиране на исковата молба/.
В становища /л.97-70, л.84, л.93 и
л.98-99/ е посочена подробна информация за спалните помещения, в които е
настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението,
квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя
настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.
В представените от ответника и
неоспорени становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор София,
се посочва, че всяко спално помещение разполага със собствен санитарен възел, с
осигурен постоянен достъп до течаща топла и студена вода. Естествената светлина и проветряването във всяко спално
помещение е осигурен от два свободно отварящи се прозореца. Отоплението се извършва
посредством ТЕЦ и парова централа, намираща се а територията на Затвора-София.
Хигиената в спалните
помещения и общите части на територията на затвора се осъществява от
настанените лиш.св., за което им се осигуряват съответните прибори и препарати
за почистване, които могат да бъдат закупени и от лафката в Затвора-София. Изпирането
на дрехите и спалното бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения
от свобода се извършва веднъж седмично, по график, изпирането на одеялата и
олекотените завивки се извършва на тримесечие по график. На цялата територията
на Затвора-София се извършва редовна дезинфекция и дератизация. Към докладната
записка от Затвора-София приложени протоколи за изпълнени ДДД обработки за м.05
и м.07.2020г.
В докладна записка от ЗОЗТ
„Кремиковци“ при Затвора-София се посочва, че в спалното помещение, в което е
настанен З. има отделно мокро помещение със санитерен възел, в който има
монтиран моноблок и подвижна-душ батерия до които има постоянен достъп и за
нейното ползване не е необходим график. Сградат има топлоизолация и ПВЦ
дограма. В спалното помещение има два броя отваряеми прозорци. За периода на
престой на З. в ЗОЗТ „Кремиковци“ при Затвора-София не са извършвани ремонти.
Отоплението се извършва със самоделно направени печки на твърдо гориво – дърва
и въглища, които се раздават веднъж дневно, с дневник, н който се отразява
дневната температура и количеството на раздадените горива. В ЗОЗТ „Кремиковци“
при Затвора-София има перално помещение с пералня и сушилня, като предавнето на
спалното бельо за пране се извършва по групи, по график. По график се извършват
ДДД обработки, видно от приложени протоколи.
В становище от 14.02.2023г. от
Затвора-Пловдив се посочва, че в ПО-2 санитарните възели разполагат с течаща
студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Помещенията
разполагат с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отопляват се
посредством централно-локално парно отопление. ДДД обработките се извършват
редовно от външна лицензирана фирма. При постъпване в Затвора-Пловдив на
лишените от свобода се осигурява дюшек, възглавница и спално бельо, осигурена е
и възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената в
помещенията, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на лиш.св. В становището
се посочва, че при престоя си в ПО, З. не е подавал молби или жалби, свързани с
условията в Затвора-Пловдив.
В Затвора-Пловдив,отоплението се
извършва посредством централно-локално парно отопление. Лишените от свобода
имат неограничен достъп до санитеарен възел и течаща студена вода.
Проветряването е по желание на лишените от свобода като могат да правят това и
чрез отваряне на прозорците. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от
свобода се осигурява спално бельо и завивки, а при желание от страна на лишените от свобода домакинът осигурява
колокото комплекта са му необходими. Изпирането на личното и постелъчно бельо,
и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. На всички л.св.
е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно график за разпределение на
времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп
до баня всеки работен ден.
В становище рег. № 872/06.02.2023
г. от Затвора-Пловдив се посочва, че през периода на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода” от З.,*** не са извършвани основни ремонти. Извършват се
текуши ремонти, извършва се своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват
се течове, сменят се осветителни тела и др. През 2017г. в Затвора-Пловдив е
извършено боядисване на общите помещения, извършено е боядисване на спалните
помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в
общите умивални. Сушенето на дрехите се прави или в сушилна машина или на пригодени за това простори в общото
помещение на поста или отвън на карето. Във всяко спално помещение има течаща
вода и санитерен възел, до които лиш.св. имат неограничен достъп. Спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация.
Санитарните възли са плътно преградени и отделени от спалните помещения.
Извършват се ДДД обработки на всички помещения
в затворите и общежитията към тях, по утвърден график. Към представения по
делото писмен отговор от ст. юрк.Ч. са приложени протоколи за изпълнени в
Затвора-Пловдив ДДД обработки за 2020г., 2021г. и 2022г.
Ищецът
е устройван на работа със заповед № Л-213/27.10.2021 г. в обособено
производство към ДП ФЗД ТП Пловдив като ръчник - зачистване на детайли от термоактивна
пластмаса. Спрян е от работа със Заповед №
Л-2023/03.08.2021г. Със заповед № Л-3085/07.12.2022 г. отново е надначен на
работа като ръчник зачистване на детайли от термоактивна пластмаса. Посочено е
още, че назначените на работа в обособено производство към ДП ФЗД - ТП Пловдив,
спазват работно време, съгласно Заповед № Л-461/25.02.2020 г. на Началника на
Затвора гр. Пловдив. При започване на работа на лишените от свобода се прави
инструктаж, раздава им се работно облекло /тениски/ и периодично им се дават
ръкавици и маски срещу подпис, за което са
приложени списъци с подпис на лишените от свобода, които са получили лични
предпазни средства /л.77-83/.
По делото, в качеството на
свидетел е разпитан И.С.И., който заявява, че познава ищеца. Били много време заедно. Сочи, че в затвора няма топла
вода. Има дървеници и гризачи. Чист въздух влиза от прозорците. Ищецът е работил
в цех „обособено производство“ към затвора., като
сега условията са добре, за разлика от преди. Има много прах. В последния
момент започнали да дават маски, а преди това нямало. Според свидетеля в
чужбина условията са лукс, европейски затвор.
Административен съд – гр.
Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Исковата
претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично основателна.
На първо място следва да бъде
съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се
разглежда по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а
ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл.284 ал.1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на
чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа/в случая от
специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото
производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище
гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се посочи, че цитираните
разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им,
обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.
За да бъде приета основателност
на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да
бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3
ал.2/.
С оглед представените от
ответника доказателства съдът констатира, че исковата претенция по отношение на
Затвора-София, която е за 03.06.2020г. и по отношение на Затвора-Пловдив за периода
от 03.10.2020г. до 07.10.2020т. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се
установява в така посочените периоди, лицето да е било на територията на Затвора-София
и Затвора-Пловдив.
Твърденията за лоша хигиена в
килиите; наличие на гризачи, дървеници и хлебарки; липса на достъп до течаща топла вода;
работата, която върши е свързана с отделяне на прах, но не му дават защитни
маски и облекло са оборени от представените от ответника неоспорени справки, становища
и протоколи за ДДД обработка, като не се установяват действия/бездействия на
длъжностни лица, от които ищецът да е
претърпял вреди в тази връзка, а от своя страна ищецът не е направил
никакви доказателствени искания по отношение тези си твърдения, освен разпита на свидетеля И..
Във връзка с оплакването, че работи,
но не го извеждат „на каре“, следва да се посочи, че според разпоредбата на
чл.16а т.1 ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не се разрешава
да напускат определените от администрацията работни места. Т.е. дори и същият,
съгласно чл.86 ал.1 ЗИНЗС, да има право на престой на открито не по-малко от
един час на ден, с приемането да упражнява трудова дейност, доброволно се
отказва от това си право.
По отношение желанието на З. да
бъде поставен в същите условия, при които е пребивавал в Швеция, следва да се
отбележи, че делото се разглежда по реда на ЗИНЗС за условията в местата за
лишаване от свобода на територията на Република България, поради което съдът
намира оплакването за неоснователно. Не съществува пречка ищецът З. да подаде
сигнал до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на
правосъдието, в който да изложи какви са възможностите за подобрение на условията
в местата за лишаване от свобода на територията на Република България, в
сравнение с тези намиращи се на територията на Кралство Швеция.
По отношение обаче на твърденията за липса на
достатъчно жилищна площ, неспазването на това изискване се установява от
представените справки за периодите от 08.10.2020г. до 15.10.2020г., от
23.10.2020г. до 02.11.2020г., от 06.01.2021г. до 08.01.2021г., от 12.01.2021г.
до 02.02.2021г., от 16.03.2021г. до 26.03.2021г., от 23.04.2021г. до
14.05.2021г., от 19.10.2021г. до 23.11.2021г., от 30.12.2021г. до 14.01.2022г.,
от 21.01.2022г. до 28.01.2022г., от 24.06.2022г. до 30.06.2022г. и от
08.07.2022г. до 12.07.2022г. вкл. в Затвора-Пловдив (общо 149 дни).
С оглед липсата на представени
доказателства от страна на ответника в кое помещение, с каква квадратура и при
каква населеност е бил настанен З. в периодите от 04.06.2020г. до 31.07.2020г.
в Затвор-София и от 31.07.2020г. до 08.10.2020г. в ЗОЗТ „Кремиковци“ при
Затвора-София (общо 128 дни), ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 284,
ал.3 от ЗИНЗС и да се приемат за доказани твърденията на ищеца за пренаселеност
на помещенията, в които е пребивавал в посочените периоди.
При така изложеното действително
се установява едно от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, тъй като ищецът е
пребивавал общо 277 дни при неспазване на изискването за минимална площ от 4
кв.м., при което следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Доколкото осъщественото доказване е за част от периодите, както са посочено
по-горе, съответно и за отделни части от доказаните периоди, както и поради
това, че е доказано само едно от твърдените нарушения, обезщетението следва да
бъде определено, като се вземе предвид частично успешното доказване, както и
размерът на претендираното обезщетение, така както е оценен и заявен от ищеца в
размер на 5 000 лева за Затвор гр.София, 5 000 лева за ЗОЗТ „Кремиковци“ при
Затвора-София и 40 000 лева Затвора гр.Пловдив. Справедливият размер на това
обезщетение според настоящия съдебен състав възлиза на сумата от 2 220 лв.,
като се вземе предвид и продължителността на периода, съответно интензитета на
негативно въздействие върху ищеца, вследствие бездействията на администрацията
по отношение изпълнението на изискването за минимална жилищна площ.
Поради изложеното следва да бъде
осъдена Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, ул. ”Н.Столетов” №
21, да заплати на В.Д.З., ЕГН **********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 200 лв., за периодите от 04.06.2020г. до 31.07.2020г.,
от 31.07.2020г. до 08.10.2020г., от 08.10.2020г. до 15.10.2020г., от
23.10.2020г. до 02.11.2020г., от 06.01.2021г. до 08.01.2021г., от 12.01.2021г.
до 02.02.2021г., от 16.03.2021г. до 26.03.2021г., от 23.04.2021г. до
14.05.2021г., от 19.10.2021г. до 23.11.2021г., от 30.12.2021г. до 14.01.2022г.,
от 21.01.2022г. до 28.01.2022г., от 24.06.2022г. до 30.06.2022г. и от
08.07.2022г. до 12.07.2022г. вкл., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.01.2023г. до изплащането на сумата.
С оглед изхода от спора,
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски,
съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се
уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира се, че разноските,
направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна такса.
Юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се
присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват
специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не
предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на
исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата
претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ -
София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на В.Д.З., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със съдебен адрес:***, сумата от общо 2 200
лв. (две хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на
престоя му в Затвор гр.София от 04.06.2020г. до 31.07.2020г., в ЗОЗТ
„Кремиковци“ при Затвора-София от 31.07.2020г. до 08.10.2020г. и в
Затвора-Пловдив от 08.10.2020г. до 10.01.2023г. /датата на депозиране на
исковата молба/, изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 277 дни в
посочения период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба, а именно 10.01.2023 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата до пълния ѝ предявен размер от общо 50 000 лева и
за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение
на частта от заявения исков период от 03.06.2020г. до м.8.2020г. от м.8.2020г.
до 03.10.2020г. и от 03.10.2020г. до 10.01.2023г. /датата на депозиране на
исковата молба/ вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на В.Д.З., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр.Пловдив, със съдебен адрес:***, сумата от 10 (десет) лева
разноски по делото..
ОТХВЪРЛЯ направеното искане за присъждане на
разноски в полза на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“- София.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: