Решение по дело №12/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 20

гр. Видин, 16.02.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Осми  февруари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

12

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Ф.Б.Ф. *** против разпореждане на полицейски орган от 20.12.2022 година на старши инспектор-Румен Топалпенчев ВПД Началник група МПССВАНД в сектор ПП при ОД на МВР Видин.

Твърди се от жалбоподателя, че разпореждането е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Нарушени са изискванията за форма и съдържание, уредени в чл.64, ал.5 от ЗМВР. Не съдържа фактически и правни основания за издаване, които са задължителни реквизити. Липсват мотиви. Иска се от Съда да го отмени, като се претедират и разноски, по реда на чл.38 от ЗА. В съдебно заседание жалб. Ф. се представлява от адв.Д., редовно упълномощена, поддържа жалбата и излага съображения по същество.

Ответникът по жалбата с процесуален представител, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като разпореждането е правилно и законосъобразно и е издадено при спазване на материалния и процесуалния закон. Сочи, че разпореждането не е изпълнило своето правно действие, с оглед на това, че СУМПС не е отнето, тъй като НП не е влязло в сила. Претендира разноски.

Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 20.12.2022 г., а жалбата срещу същото е входена в деловодството на ОД на МВР Видин на 03.01.2023 г. Адресат на административният акт е жалбоподателя, като по този повод съдът намира, че оспорването е допустимо, тъй като се оспорва неблагоприятен за адресата индивидуален административен акт. Разпоредено е жалбоподателя след влизане на 03.01.23 година на НП №22-0242-000333 да предаде в 10 дневен срок СУМПС №*********, издадено на 29.03.21 година, поради наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, наложено с влязло в сила на 03.01.2023 година НП №22-0242-000333/03.08.2022 година. С разпореждането се сочи възможност за оспорване по реда на АПК в 14 дневен срок. Не е указано пред кой съд подлежи на обжалване.

Между страните не е спорно, че СУМПС № №********* на оспорващия Ф. не е иззето, както и че производството по обжалването на НП№22-0242-000333/03.08.2022, с което е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС не е приключило, т.е. НП не е влязло в сила.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореното разпореждане е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, в която разпоредба е предвидено, че полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. По делото не е спорно, че издателя на оспорения акт има качеството на полицейски орган – ВПД Началник група МПССВАНД в сектор ПП при ОД на МВР Видин. В изпълнение на възложените функции, подробно изброени и в приложената по делото длъжностна характеристика, процесният административен орган има правомощие да издаде оспореното разпореждане.

Разпореждането е издадено в предвидената в чл. 64, ал. 1 от ЗМВР писмена форма, но не съдържа реквизитите, изброени в чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, включително посочване на фактически и правни основания за издаването му.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Кои са възложените функции се определя чрез тълкуване на разпоредбите в глава Пета "Правомощия" от ЗМВР. Посочената разпоредба определя само материалната компетентност, без да посочва фактически основания, при наличието на които се издават разпорежданията. Самото разпореждане трябва да има задължителни реквизити, сред които по чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР правно основание за издаването. Такова правно основание не е посочено. В разпореждането полицейският инспектор се е позовал на чл. 64,ал.4 от ЗМВР, което не изпълнява изискванията на закона. По своето правно естество, разпореждането има властнически характер - с разпоредителната част на полицейското разпореждане се създават правата или задълженията на адресатите и се определят начинът и срокът за изпълнението му, съгласно чл. 64, ал. 5, т. 4 ЗМВР. Неизпълнението на разпореждането е скрепено със санкция по чл. 257, ал. 1 и 2 ЗМВР. От анализа на посочените разпоредби е видно, че нормите на чл. 64, ал. 1, изр. 1 и ал. 4 ЗМВР уреждат принципното правомощие на полицейските служители по издаване на разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, които разпореждания са задължителни за изпълнение. В останалите хипотези, чл. 64 ЗМВР урежда формата на разпорежданията – писмена по чл. 64, ал. 1, изр. 2 ЗМВР, устна по чл. 64, ал. 2 ЗМВР и с конклудентни действия по чл. 64, ал. 2 и ал. 3 ЗМВР. Детайлната уредба на формата на разпореждането, издадено в писмена форма, по чл. 64, ал. 5 ЗМВР е необходима, тъй като единствено то подлежи на оспорване по реда на АПК съгласно чл. 64, ал. 7 ЗМВР, за разлика от разпорежданията в устна форма или с конклудентни действия, които са необжалваеми.

В този смисъл, изискването на чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, писмено обективираното разпореждане да съдържа като реквизит "фактически и правни основания за издаване", означава преди всичко да се посочи в изпълнение на какви конкретно възложени функции, полицейският орган е постановил своето разпореждане. Едва тогава, останалите факти по случая, ще е възможно да се преценят в контекста на осъществяваната от полицейския орган функция и респективно ще е възможно да се отговори на въпроса - дали разпореденото от полицейския орган действие или бездействия има пряка връзка с осъществяваната от него функция и дали без извършването на съответното действие или пък без въздържането от такова действие, полицейският орган не ще може да осъществи, възложената му функция.

Фактическото основание за издаване на оспореното разпореждане би следвало да е влязло в сила НП, с което на оспорващия Ф. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В настоящия случай това не е така, НП се обжалва и същото не е влязло в сила, независимо от отбелязаното в разпореждането, че на 03.01.2023 год. е влязло в сила. Т.е. разпореждането е издадено преждевременно.

В чл. 20 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина са изброени основанията за отнемане на СУМПС, а именно: 1. Влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка; 3. Съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи. В разглеждания случай от доказателствата по делото е установено, че на оспорващия с НП, което обаче не е влязло в сила е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Т.е. цитираната наредба следва да е правното основание, на което се издава процесното разпореждане. В разпореждането тя изобщо не е цитирана.

Безспорно изпълнението на наложеното наказание изисква предприемане на действия по отнемане на СУМПС. Поради, което на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, от полицейския орган следва да бъде разпоредено на оспорващия да предаде свидетелството си за управление на МПС, но след като е изпълнено поне едно от правните основания посочени в цитирания по-горе текст на Наредбата. Видно от съдържанието на отмененото разпореждане, то не съдържа каквито и да било мотиви, обосноваващи издаването му. Такива мотиви не се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, нито е налице препращане към други документи, които да мотивират издаването на процесното разпорежданеяване.

По изложените съображения, оспореното разпореждане е незаконосъобразно, а подадената срещу него жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото е основателна.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. Като се съобрази с разпоредбите на чл.143, ал.1 АПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на адвокат И.Д. възнаграждение за процесуално представителство, осъществено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. ІІ от Закона за Адвокатурата в размер на 750,00 лева, определен по реда на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения -  чл.8,ал.2, т.3.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Видин

                                    Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ разпореждане на полицейски орган от 20.12.2022 година на старши инспектор, ВПД Началник група МПССВАНД в сектор ПП при ОД на МВР Видин.

ОСЪЖДА ОД на МВР Видин да заплати на адвокат И.И.Д. разноски за производството в размер на 750.00 лева, възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. ІІ от Закона за Адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: