Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч,22.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично заседание на
двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на
прокурора Павлинка Кръстинова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д.№ 193/2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Н.И.Н. ***
чрез пълномощник срещу Решение № 69/25.06.2019 г. на Тетевенския районен съд,
постановено по Н.Ах.Дело № 116/2019 г.
По изложени доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател лично и чрез пълномощник
поддържа жалбата. В определен от съдът срок е представил писмени бележки по
същество на правния спор.
Ответникът по делото – РУ на МВР Ябланица –
редовно призован – не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на същата.
Административен съд Ловеч, втори касационен
състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение Тетевенският районен съд (ТРС) е потвърдил
наказателно постановление (НП) № 19-0451-000251/01.04.2019 г. на Началника на
РУ към ОДМВР-Ловеч, РУ-Ябланица, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Н.Н. е наложено административно
наказание глоба в размер на двеста лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР е
постановено отнемане на десет контролни точки.
За да постанови този резултат, Районният съд
е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и издаване на НП. Налице са всички елементи от
обективна страна на състава на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е управлявал МПС на път, отворен за обществено ползване. Това
МПС е било предмет на разпоредителна сделка от 31.07.2018 г., сключена в
предвидената от закона писмена форма с нотариална заверка на подписа на
договарящите. В двумесечен срок от придобиването – 31.09.2018 г. новият
собственик – купувачът И.К.Г. не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал.1 от ЗДвП да регистрира превозното средство на свое име. Прието е от решаващият съд,
че в случая намира приложение чл. 143, ал.15 от ЗДвП – служебното прекратяване
на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което не е било необходимо контролните органи да
информират собственика за прекратяване на регистрацията. Изложени са мотиви от
въззивният съд, че жалбоподателят е проявил небрежност, тъй като същият е могъл
да положи достатъчно грижа, за да разбере, че регистрацията на автомобила е
прекратена, тъй като купувачът му е представил договор за покупко-продажба,
както и регистрационния талон на автомобила, част I, която е била в държане
на жалбоподателя и към момента на извършване на проверката е била с имена на
предходен собственик, а не на купувача по договора И.К.Г., който не е
пререгистрирал лекия автомобил.
Прието е, че нарушението не е маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както и че административно наказващият орган (АНО) е наложил минимално
предвиденото в закона по вид и размер наказание, което е справедливо и отговаря
на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Районният съд е събрал и анализирал относимите за
правилното решаване на спора доказателства. Обсъдил е фактите, имащи отношение
към спорното право. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от
касационният състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните
доказателства. Същото е издадено в съответствие с приложимите материално правни
разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.
Според чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
В чл. 143, ал.15 от ЗДвП е регламентирано, че служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
Съгласно чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, наказва се с
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест до дванадесет месеца и с
глоба от двеста до петстотин лева водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
По делото е установено по безспорен начин, че към
датата на извършената проверка от контролните органи управлявания от Н.Н. лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ****** не е бил регистриран по надлежния ред, тъй като
регистрацията му е била служебно
прекратена на 31.09.2018 г., поради непререгистриране в установения от закона
срок от новия собственик. В деня на проверката Н. е управлявал процесния лек
автомобил по път, отворен за обществено ползване, което означава, че е имал
качеството на водач на МПС. По този начин е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП и
затова правилно е бил санкциониран по чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Правилни и обосновани са изводите на ТРС, че прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен
орган, поради което не е било необходимо контролните органи да информират за
прекратяването на регистрацията. Всеки гражданин е длъжен да познава закона. Незнанието
му не оправдава никого. Непререгистрирането в законния срок на придобито чрез
правна сделка МПС води до приложението на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно
прекратяване на регистрацията му. След като е имал качеството на водач на това
МПС, Н. е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик дали автомобилът има
действаща регистрация/пререгистрация. Като не го е направил, той е проявил
небрежност.
Вината има две
основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми
– небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана
непредпазливост”. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването
на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като
е управлявал автомобил, който е чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова
изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което правилно АНО и ТРС са приели
наличието на вина при извършване на нарушението от страна на Н..
В този смисъл е практиката на Административен съд
Ловеч – к.а.н.д. №81/2019 г.; к.а.н.д.
№200/2019 г.; к.а.н.д. №201/2019г.; к.а.н.д. №216/2019 г.; к.а.н.д. №217/2019 г., к.а.н.д. № 218/2019 г.
С оглед изложеното твърденията и възраженията в
касационната жалба са неоснователни. Не са налице пороци на оспорения съдебен
акт, които да представляват касационни отменителни основания.
Не са налице в
случая предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, както правилно е
прието от ТРС.
Касационните основания са посочени в чл. 348 от НПК.
Сред тях не присъства необоснованост на съдебния акт, поради което касационната
инстанция не дължи произнасяне по това
възражение в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон, което налага същото да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/25.06.2019
г. на Тетевенския районен съд, постановено по Н.Ах.Дело № 116/2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: