|
Р Е Ш Е Н И Е № 669
/ 10.8.2022г. гр. Пазарджик В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V
състав, в открито заседание на тринадесети юли, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: Георги Видев при секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от
съдия Георги Видев административно дело № 276, по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: |
Производството е
по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е
образувано по жалба на „Фец 2011“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Панагюрище, ул. „Кирил и Методий“ № 9 против Ревизионен акт № Р
– 16001320000374-091-001/02.11.2020 г., издаден от главен инспектор по
приходите, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията при ТД на НАП – Пловдив, в частта, с която не е признато право на
данъчен кредит на обща стойност 59 138,09 лв., с прилежащи лихви 12 492,49
лв., потвърден с Решение № 59/21.01.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
С жалбата се претендира отмяна на
ревизионния акт. Сочат се доводи за неговата незаконосъобразност поради нарушения
на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби.
Жалбоподателят не изпраща представител в проведените съдебни заседания и не
взема становище по правния спор.
Ответникът - директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив оспорва жалбата чрез
процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представена
писмена защита. Излага доводи за законосъобразността на обжалвания ревизионен
акт. Претендира разноски.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Началото на
ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001320000374-020-001/23.01.2020 г. с обхват на ревизията от 01.12.2014 г. –
31.12.2019 г. по ЗДДС и от 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. по ЗКПО. От
ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001320000374-092-001/06.10.2020
г., срещу който жалбоподателят не е подал и ревизията е завършила с издаването
на обжалвания ревизионен акт.
Определените
задължения ревизираното лице е обжалвало по административен ред. С Решение № 59/21.01.2021
г. директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив е потвърдил като
законосъобразен ревизионния акт в обжалваната част за непризнато право на
данъчен кредит на обща стойност 59 138,09 лв., с прилежащи лихви 12 492,49
лв. за м. 12.2014 г., м. 02.2015 г., м. 09.2017 г., м. 11.2017 г., м. 12.2017
г., м. 02.2018 г. – м. 07.2018 г., м. 09.2018 г. – м. 11.2019 г. В останалата
част административният орган е отменил ревизионния акт и е върнал преписката за
издаване на нов ревизионен акт.
В хода на
съдебното дирене от ответника е представена и приета административната преписка
по съставяне и оспорване на ревизионния акт. Представени и приети като
доказателства са и 1 бр. CD-R диск, съдържащ справки от публичния регистър на
електронни подписи.
Съдът като взе
предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е
подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на
административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и
като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В настоящото
производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена
проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден
от оправомощен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в
чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания
за постановяването му.
В съдържанието
на всички заповеди за възлагането и изменението на ревизията, ревизионния
доклад и ревизионния акт, е отразено, че са издадени чрез информационна система
"Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис
(ЗЕДЕП, в съответната редакция на закона към момента на издаване на
документите) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена
или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен
подпис има значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП
квалифициран електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е
придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за
квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и
е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл.
28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен
регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2
от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за
нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни
услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран
електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на
удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран
електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за
време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен
документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни
услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния
електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и
прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от
същия.
В случая от направената служебна справка на
представения от ответната администрация CD-R и в публичния регистър на
електронните подписи е видно, че лицата са имали валидни квалифицирани
електронни подписи към датата на издаване на съответния документ и изброените
ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, които са
посочени. Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната
законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите
му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е
съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални
нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.
Във връзка с
проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира
следното:
Установено е, че
през ревизирания период декларираната основна дейност на ревизираното лице за
2014-2015 г. и за 2019 г. е „търговия на едро с железария и арматурни изделия“,
а за 2017-2018 г. – „други спомагателни дейности в транспорта“. Тъй като
ревизиращите са установили наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и
т. 5 от ДОПК – липса на счетоводна отчетност и на документи, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци – те са уведомили жалбоподателя,
че основата за облагане с ДДС за периода 01.12.2014 г. - 31.12.2017 г. и
01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. На
същия са връчени уведомления и ИПДПОЗЛ, с което е изискана декларация по чл.
124, ал. 3 от ДОПК но в тази връзка той не е представил документи. Въз основа
на събраните в хода на ревизионното производство информация и документи, включително
и в резултат на извършени насрещни проверки на основните доставчици на
ревизираното лице и след извършена преценка и анализ на същите, органите по
приходите са извършили корекция на данъчната основа на получените доставки и
упражненото от дружеството право на данъчен кредит, основана на разпоредбите на
чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 1,
респективно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, с мотив за липса на реално осъществени
доставки по смисъла на чл. 6. ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, като е отказано
упражненото от дружеството право на данъчен кредит в общ размер на 59 138,09
лв. по фактури, издадени от следните доставчици: „Екобул Къпс“ ЕООД, „Ива-2002
ЛД“ ЕООД, „Строй Ремонт 2017“ ЕООД, „Реклама и Консултации 2016“ ЕООД, „Кей Пи
Кей Кансалтинг“ ЕООД, ,.ВП Трейд 2020“ ЕООД, „Мега Трейдинг 2015“ ЕООД и „ДИ ЕС
Пластик“ ЕООД.
Изготвени са
искания за представяне на документи и писмени обяснения, които са връчени на
доставчиците, като никой от тях не е представил исканите документи.
Предвид
обстоятелството, че доставчиците не са представили доказателства за наличието
на стоките, предмет на продажба в обследваните фактури, информация за обекта, в
който са съхранявани същите, респ. са натоварени, както и факта, че не са
представени приемо-предавателни протоколи, документи, доказващи извършен
транспорт и други съпътстващи доставките документи както от страна на
доставчиците, така и от страна на ревизираното лице, правилно органите по
приходите са счели, че не са налице безспорни доказателства за реално извършени
доставки от горепосочените като доставчици дружества. Затова, законосъобразно
на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, чл. 68, ал. 1, т. 1 и
чл. 69, ал. 1, т. 1 от същия закон не е признато претендираното право на
данъчен кредит по процесните фактури.
Причината да
бъде отказано правото на данъчен кредит е не само обстоятелството, че
доставчиците не се представили документи, както твърди жалбоподателят, а
направеният анализ на всички доказателства, които разгледани в своята
съвкупност показват, че посочените доставчици не са извършили въпросните
доставки. Отделно от това органите по приходите са извършили допълнителна
проверка на информацията и данните, съдържащи се в информационната система на
НАП, при която е установено, следното за дружествата - доставчици:
-„Екобул Къпс“
ЕООД - от фискалното устройство с дистанционна връзка с НАП, от което са
издадени прикрепените към фактурите от 12.12.2014 г. фискални бонове, има един
подаден отчет за м. 12.2014 г. от същата дата, който е с нулева стойност.
Констатирано е още, че всички доставчици на „Екобул Къпс“ ЕООД през 2014 г. са
с рисков профил, а дружеството има само едно назначено на трудов договор лице
на длъжност „управител“;
-„ДП ЕС Пластик“
ЕООД - има задължения по ревизионен акт и справки-декларации по ЗДДС в особено
големи размери, включително за разглеждания период; дружеството не е подало годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. и няма данни за отчетени
приходи от извършвана дейност;
-„Строй Ремонт 2017“
ЕООД - към датите на процесиите фактури в дружеството не е и имало наети на
трудови договори лица, а за 2017 г. и 2018 г. не са подавани годишни данъчни
декларации по чл. 92 от ЗКПО;
-„Реклама и
Консултации 2016“ ЕООД - през проверявания период в дружеството има лица,
назначени на трудови договори на длъжности шофьор или механик на тежкотоварни
автомобили; през периода единствен доставчик на лицето е „Агробел 2016“ ЕООД, с
рисков профил, дерегистрирано по ЗДДС на 02.03.2018 г. по инициатива на данъчен
орган; не е установено дружеството да има предходен доставчик на стоките,
предмет на фактурите, както и капацитет за извършване на рекламни или
консултантски услуги;
-„КЕЙ ПИ КЕЙ Кансалтинг“
ЕООД - през проверявания период в дружеството не е имало лица, назначени на
трудови договори и не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО
за 2018 г. и 2019 г.;
-„ВП Трейд 2020“
ЕООД - през проверявания период в дружеството не е имало лица, назначени на
трудови договори и не е подавана годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО
за 2019 г.;
-„Мега Трейдинг 2015“
ЕООД - в дружеството не е имало лица, назначени на трудови договори и не е
подавана годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. По данни,
налични в ИС на НАП, ПП „Фискални устройства с дистанционна връзка“ е
констатирано, че „Мега Трейдинг 2015“ ЕООД има отчетени обороти, които не
съответстват на представените от клиентите фискални бонове.
Констатациите на
органите по приходите са правилни предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1
от ЗДДС - данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право
да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка.
Правото на
приспадане на данъчен кредит се обуславя не само от наличието на фактури, а
зависи и от това дали лицето, вписано в тях като доставчик, е предоставило
отразените в издадените от него фактури стоки и/или услуги. Тъй като по своята
правна същност това право представлява сложен фактически състав, то и правните
последици по него могат за възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го
елементи.
Първият и
основен елемент на този състав е наличието на доставка. Реалното наличие на
такава не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ. Наред с
това е необходимо да се установи обективността на извършените доставки.
В конкретния
случай няма представени доказателства относно предаването и транспортирането на
фактурираните стоки/материали, тяхното съхранение и товаро-разтоварни дейности,
а относно извършване на фактурираните услуги - не са представени документи за
конкретно извършени дейности със съответната насрещна престация, както и
доказателства за наличие на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците.
От страна на жалбоподателя
са представени единствено фактури и фискални бонове, липсват приложени стокови
разписки, кантарни бележки, товарителници, приемо-предавателни протоколи. Не са
установени данни за наличие на собствен или нает обект, както и данни за
наличието на дълготрайни материални активи, нито моторни превозни средства в
патримониума на предприятието.
В хода на
ревизията са извършени многократни процесуални действия за събиране на
доказателства с цел доказване реално извършване на така документираните
доставки: връчени са три ИПДПОЗЛ на жалбоподателя, в резултат на което са
представени само част от изисканите документи, извършени са насрещни проверки
на дружествата, сочени за доставчици, извършени са проверки в ИС на НАП.
В разглеждания
случай, в част от представените от „ФЕЦ 2011“ ООД документи са фактурирани
услуги (транспортни, ремонтни, консултантски, реклама) към жалбоподателя, без
да са налице представени годни доказателства за реалното осъществяване на
облагаеми доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, които са предпоставка за
изпълнение на процесните доставки. Не са представени документи, доказващи
реално извършване на транспортни услуги с конкретна дестинация, МПС, обвързани
с конкретна облагаема доставка, документи за вид и характер на консултантски,
рекламни и ремонтни услуги. При извършените насрещни проверки на сочените за
доставчици на тези услуги дружества също не са били установени тези правно
релевантни факти. От страна на жалбоподателя са представени фактури и фискални
бонове, но същите по никакъв начин не удостоверят и не доказват реалното
осъществяване на конкретните фактурирани услуги, имащи отношение към обема,
вида и характера на извършваната от него стопанска дейност. При това положение
и предвид установените факти и обстоятелства, органите по приходите правилно са
достигнали до извода, че за обследваните фактури с предмет услуги, издадени към
„ФЕЦ 2011“ ООД, по които е упражнено право на данъчен кредит, липсват годни
доказателства, удостоверяващи наличието на реално осъществени облагаеми
доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.
По отношение
доставките с предмет „стоки“. За преценката дали са извършени доставки по
конкретните фактури е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл.
6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт (прехвърлянето на правото на
собственост върху стоката), при чието проявление възникват съответните правни
последици. За удостоверяване на тези обстоятелства е необходимо наличието на
доказателства за приемо-предаване на стоките, а също и годни доказателства за
тяхното транспортиране. Всички документи, установяващи прехвърлянето на право
на собственост върху процесиите стоки следва да кореспондират помежду си, да са
взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките и да
установяват по един категоричен начин, че ревизираното лице е получател на
стоките именно по фактурите, издадени от посочените доставчици. В тежест на
лицето - получател по една доставка, е да докаже при условията на пълно
насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване
на твърдяното от него материално право, за да бъде извършена законосъобразна
преценка за това дали е налице такава доставка, следва да бъдат разгледани
представени и от двете страни документи и обяснения, което е направено от органите
по приходите в хода на разглежданото ревизионно производство. Предвид
констатираните факти и обстоятелства в хода на ревизията, правилно ревизиращите
са приели, че частично представените от жалбоподателя документи - фактури,
фискални бонове, не следва да се приемат за доказателства за реално извършено
прехвърляне на собственост върху процесиите стоки. Допълнително представените в хода на административното обжалване
приемо-предавателни протоколи също не доказват по безспорен и безпротиворечив
начин реалното прехвърляне на собствеността стоките. В същите не се съдържат
конкретни данни за мястото на получаване (вписано е само населеното място),
липсва посочен административен адрес на обект, откъдето са натоварени, както и
данни за МПС, с което са превозени, липсват придружаващи транспортни документи
(пътни листове, товарителници и др.), удостоверяващи превоз на стоките от обект
на доставчика до обект на получателя и т.н. От така представените документи не
е установено също, че фактурираните стоки са притежавани от дружеството, издало
фактурите. Относно твърдените за налични стокови разписки и приемо-предавателни
протоколи следва да се отбележи, че действително има няколко такива документа,
но същите не касаят обследваните фактури и доставчици.
В конкретния случай
жалбоподателят черпи за себе си изгоди и като се има предвид, че става дума за
частен документ, достоверността на декларираните с него факти следва да бъде
преценена във връзка с останалите събрани при ревизията доказателства. Освен че
липсват доказателства вписаните във фактурите доставчици да притежават
стоките/материалите, които продават на ревизираното лице, не са установени
безспорни и безпротиворечиви доказателства за превоза им. Липсата на информация
откъде точно са натоварени стоките, кой е извършил товаро-разтоварни дейности и
т.н., налагат извода, че в случая са налице само документално оформени сделки,
без те да са реално осъществени. Налице са само издадени фактури без посочените
в тях данни да обективират реално осъществени факти и събития. Същевременно
ревизираното лице е пряк участник в съставянето на тези документи, което
означава, че то не може да не е запознато с факта, че същите не документират
реални доставки. Като приспада данъчен кредит по фактури, които не отразяват
реални сделки ревизираното лице неоснователно реализира за себе си данъчно
предимство, като намалява данъчния резултат за съответния период.
Тези изводи се
подкрепят от заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза. Вещото лице е посочило какви сметки са заведени в счетоводството на
жалбоподателя и че е представена документация само за част от процесиите периоди, поради което не
може да се даде цялостна оценка за счетоводната отчетност на ревизираното лице.
Що се отнася до
реалността на извършените услуги, тя се установява с удостоверяване на надлежно
доказани и отчетени разходи за тяхното извършване от страна на доставчиците, за
което липсват доказателства по делото. Това произтича и от разпоредбата на чл. 12,
ал. 1 от ППЗДДС, съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на
която възникват условията да бъде признат приходът от нея, съгласно Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Приходът, по смисъла на ЗСч.
и СС18 „Приходи” се признава, когато разходите направени по сделката, както и
разходите за извършване на услугата, могат надлежно да бъдат измерени. Тези
обстоятелства следва да бъдат установени със съответните доказателства при
изпълнителя на услугата. След като процесният доставчик е издал на жалбоподателя
фактури за услуги, към посочените дати и на посочените в тях стойности, това по
смисъла на стандарта означава, че разходите за тях следва да са направени и да
могат да бъдат надеждно измерени, към момента на издаването им. Това обаче в
случая не може да бъде направено.
Следва да се има
предвид и факта, че по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на
които да е възможно да се даде еднозначен отговор на въпроса дали по отношение процесните
доставки са използвани именно същите стоки, за които се твърди да са доставени
по процесиите фактури. По делото не бе установено по безспорен начин (в това
число и чрез счетоводно проследяване на доставените и реализираните стоки, в
аспекта на възприетия от жалбоподателя метод на изписване на стоковите
наличности), че именно стоките, за които се твърди да са доставени по процесните
фактури, са използвани за извършването на последващите доставки на стоки и
услуги, а не се касае за други налични стоки от същия вид, доставени през
предходни периоди от същите или от други доставчици. В случая, без всякакво
съмнение, се касае за родово определени вещи, в който случай наличието или
липсата на идентичност на доставените и реализираните стоки от същия вид е
мислимо да бъде установена посредством анализ на възприетия метод на изписване
на стоковите наличности от жалбоподателя, при което положение само може да се
твърди, че са реализирани стоки от вида на доставените, но не и че са
реализирани именно процесиите стоки.
Безспорно по
делото не са ангажирани убедителни доказателства, за да бъде създадено сигурно
убеждение в истинността на конкретното фактическо твърдение относно реалността
на процесните доставки (каквато е целта на пълното доказване). При ревизията и
в съдебното производство останаха недоказани следните обстоятелства: имат ли
доставчиците техническа обезпеченост - налични материални бази, наети
помещения, машини и инструменти; ползване на подизпълнители, както и по какъв
начин и за чия сметка е извършен транспортът на стоките.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя.
Не отговаря на
истината твърдението, че при административното обжалване не са обсъдени
възраженията на жалбоподателя. Напротив, в своето решение директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, подробно е разгледал
доводите на жалбоподателя (и новопредставените от него доказателства) и
убедително е мотивирал тяхната неоснователност.
Възраженията в
жалбата, свързани с твърдението за реалност на доставките са общи и
несъстоятелни. Твърдението, че облагането с ДДС не следва да представлява
санкция за технически и документални пропуски и спорове между доставчика и
получателя на услугата е неотносимо към настоящия случай, при който е налице
пълна липса на документална обоснованост и доказаност на твърдените доставки на
стоки и услуги и то не само от страна на доставчиците, а и от страна на самия
жалбоподател.
Предвид всичко
гореизложено следва да се приеме, че ревизията правилно е проведена по особения
ред на чл. 122 от ДОПК, като законосъобразно са определени дължимите данъчни
задължения по ЗДДС, ведно със съответните лихви, т.е. ревизионният акт в
обжалваната му част е издаден в съответствие с административнопроизводствените
правила и с относимите материалноправни разпоредби. Тъй като са спазени и
останалите предпоставки за законосъобразност на административните актове, то
жалбата против оспорения ревизионен акт е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода
на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски. Те
следва да бъдат в размер на 2 678,92 лв., колкото е минималното адвокатско
възнаграждение за осъщественото представителство от юрисконсулт, както и 300 лв.,
платени за възнаграждение на вещото лице.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „Фец 2011“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Кирил и
Методий“ № 9 против Ревизионен акт № Р – 16001320000374-091-001/02.11.2020 г.,
издаден от главен инспектор по приходите, възложил ревизията и главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, в частта на
ревизионния акт, с която не е признато право на данъчен кредит на обща стойност
59 138,09 лв., с прилежащи лихви 12 492,49 лв., която част е потвърден с
Решение № 59/21.01.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
Осъжда „Фец 2011“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Кирил и Методий“ № 9 да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, разноски
по делото в размер на 2 978,92 лв. (две хиляди деветстотин седемдесет и
осем лева и деветдесет и две стотинки).
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: /п/