МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА №14/16.02.2018 Г. ПО НОХД №217/2017 Г. ПО
ОПИСА НА ОКРЪЖЕН
СЪД - ВИДИН.
В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 Съдът
изготви следните мотиви по НОХД №217 по описа за 2017 година на Видински окръжен съд, както
следва:
Делото е образувано по обвинителния акт на Окръжна
прокуратура град Видин, с който е повдигнато обвинение срещу В.Л.М., ЕГН **********,***, за това, че на
18.11.2016г. в град Белоградчик, област Видин, на бул.“*“, в близост до кантара за товарни автомобили, чрез
нанасяне на удар в областта на главата с брадва, умишлено умъртвил Н. М. М., ЕГН ********** ***, като смъртта е настъпила на
18.11.2016г. в лечебно заведение УМБАЛ“Света Анна“ АД-град София, което деяние
е квалифицирано по чл.115 от НК.
По делото са постъпили писмени молби
от наследниците на пострадалия Н. М. М., с които
същите желаят да бъдат конституирани в
производството по делото като частни обвинители и граждански ищци, като
предявяват граждански искове както следва: Х.М.Е. – съжителствала на семейни
начала с пострадалия – иск в размер на 150.000лева, представляваща обезщетение
за причинените й неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното
изплащане, както и направените разноски по делото; С.Н.М. – син на пострадалия,
лично и подпомаган от майка си Х.Е., е предявил иск в размер на 200 000лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждане до окончателното изплащане, както и направените разноски по
делото и Р.Н.М., също негов син, чрез неговата майка и законна представителна Х.Е.,
е предявил също иск в размер на 200 000лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното
изплащане, както и направените разноски по делото. Същите бяха конституирани
като частни обвинители и граждански ищци, а предявените от тях искове приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно
заседание заяви, че поддържа обвинението така както е повдигнато с обвинителния
акт и поддържа на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ малко
над средния размер - седемнадесет години, което наказание да изтърпи ефективно.
Повереника на частните обвинители и граждански ищци – адвокат Г. *** поддържа в
съдебно заседание наложеното наказание да бъде в максимален размер и да бъде изтърпяно ефективно, като счита, че гражданските искове
са доказани по своето основание. Претендират се разноските по делото.
Подсъдимият,
представляван от защитника – адвокат Д.М. – САК – Видин е и адвокат Г.Г. - САК,
считат, че са налице данни по делото, които сочат, че деянието може да се
квалифицира по чл.118 НК, тоест че е налице убийство в афектно състояние. По
отношение на наказанието се иска то да
бъде определено около минимума или малко над него, предвиден в чл.118 НК. По
отношение на предявените граждански искове, намират, че и трите предявени
граждански иска са неоснователно завишени.
В последната си дума подсъдимият също моли за преквалифициране
на деянието по чл.118 или чл.124 НК и за справедливо решение.
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Л.М. и пострадалият Н. М. ***
и живеят в циганската махала на същия град. На 07.11.2016 година, вечерта, в т.н. „барчето на Явор“
пострадалият бил седнал на една маса заедно с Н. М. М. още трима негови познати – Е.В.К., М.И.М. и И.М.Т.. В
барчето влязъл подсъдимият М., който трябвало да купи нещо сладко за болното си
дете. Когато влязъл и закупил каквото трябва, между седящите на масата и него
не са възникнали никакви проблеми, включително и разговори. В същото време, Е.К.,
с когото подсъдимият имал вражда, бил навън. Подсъдимият също излязъл от
барчето и само след малко в барчето влетял Е.К., който бил подгонен от
подсъдимия, който също влязъл в барчето с брадва в ръка.Тъй като подсъдимият
твърди, че същата вечер бил набит жестоко от тези четирима мъже, съдът
постанови да бъде разпитани и други свидетели, които именно подсъдимият посочи,
че са присъствали по времето, когато се е развивал скандала в барчето.
Разпитани бяха свидетелите Л.Г.А. и В.Г.А.,
които не са били разпитани на досъдебното производство. Установи се, че единият
брат - В.А. е бил по-рано –около 18часа в барчето, когато
посочените четирима човека на масата ги нямало още. По време на инцидента
присъствал обаче Л.Г.А., който установява, че по време на влизането,
пазаруването и излизането на подсъдимия от барчето, между него и четиримата
седящи на масата мъже не е имало спорове и обиди, дори подсъдимият въобще не е
контактувал както вътре в барчето, така
и вън от него по-късно, когато всички излезли навън, с пострадалия Н. М.. Този свидетел
установява категорично, че една минута след като подсъдимият излязъл от
барчето, видял как подсъдимият М. гони с брадва/манарата/ свидетелят Е.К.. И.Т./В/
взел брадвата от ръцете на подсъдимия, а той избягал от барчето, като влязъл в
съседна на барчето къща, в която живеел свидетелят Г.А.А., който установява, че
същата вечер чул, че има някой в къщата му тъй като се хлопнало. Огледал всички
стаи и намерил подсъдимия В.М. в една от стаите, където се бил скрил и говорел от телефона си с родителите си, като
ги викал да го приберат, тъй като го нападнали. Свидетелят А. го питал какво
става, но тъй като говорел по телефона, нищо не му обяснил. През това време
свидетелите М.М. с прякор „Хурупи“ и неговия
син И.М. отишли на външната врата на свидетеля А. и поискали да влязат в къщата
и да говорят с подсъдимия. По мнението на свидетеля А. бащата и сина казали, че
„искат само да говорят с него“ като не се заканвали на подсъдимия и в същото време със свидетеля „с мен не са били груби“. Свидетелят А. не видял нищо да има по лицето
на подсъдимия, не видял нищо нетипично по дрехите му, а само това, че бил
изплашен.
По отношение на вечерта на 07.11.2016г. фактическата
обстановка, описано по-горе се установява от свидетелските показания на Е.К., И.М., и М.М., които са седели заедно с пострадалия
Н. М. на маса в
барчето и Г.А.. Съдът дава вяра на
показанията на тези свидетели, тъй като показанията им са последователни,
логични и непротиворечиви. Както отбеляза по-горе съдът, по делото бе разпитан
допълнително и свидетелят Л.А., посочен именно от подсъдимия като присъствал в
барчето, но впоследствие подсъдимия оспори показанията поради родствени отношения с пострадалия.
Съдът цени показанията на свидетеля Л.А., тъй като те напълно кореспондират с
казаното от посочените по-горе четирима свидетели.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави извод, че действително същата
вечер всички посочени по-горе свидетели са били в барчето, както и подсъдимия.
Установява се също, че вътре в барчето е нямало каране, обиди и бой нанесен на
подсъдимия. Нещо повече, установява се, че именно подсъдимият е нахлул в
заведението, гонейки с брадва в ръка
свидетелят Е.К.. В този смисъл са
неоснователни твърденията и показанията на подсъдимия, че скандала е започнат
от четиримата седящи на масата свидетели, че те са му нанесли жесток побой, „но
те са четирима, биха ме до напикаване“, в каквато връзка подсъдимият обяснява, че
независимо, че е ударил с брадва в главата пострадалия, той не се чувства
виновен, тъй като те били започнали всичко. Установява се също, че оставайки
без брадва той се уплашил именно че ще го бият, поради което избягал и се скрил
в къщата на свидетеля Г.А., а не че „Благодарение на този човек и съпругата му,
които ме вкараха в дома си се спасих“/л.178гръб от делото/.
В крайна сметка се установи, че действително между
подсъдимия и Е.К. е имало спор в смисъл, че подсъдимият е твърдял, че именно
той е влязъл в дома му и му разбил задното стъкло на колата му, а от друга
страна братът на подсъдимия – К. по
негови твърдения също е бил набит от
четиримата от барчето, водели са дело, по което са били оправдани. Подсъдимият
установява също, че четиримата били откраднали някакви пари от възрастен човек
и се усъмнили именно в подсъдимия, че ги
е издал на полицията – все причини посочени от подсъдимия за враждата между тях
и недоволството му, че никой нищо не е направил, за да ги осъди или
накаже.
Същевременно не се доказаха твърденията на подсъдимия
в обясненията му/л.178 от делото/, че
отивайки в магазина барманката му казала, че тези четиримата се уговаряли да го
бият, че били пияни и че чул как Ваньо казал на Е. да излезе навън да го
посрещнат и да го бият.
Във връзка с твърдението, че му е нанесен жесток побой
защитата на подсъдимият поиска и бяха приложени по делото преписката от
пребиваването на подсъдимия в ареста с данни за неговото здравословно състояние
и снимка на ръцете му до лактите/л.145 и сл. от ДП/. Колкото и да се взираше
целият съдебен състав в така приложената снимка и конкретно на посочената
стрелка/л.149 от ДП/, не се установиха някакви поражения, освен леко
зачервяване на лява предмишница, което също се установява с малко повече въображение, то в никакъв случай не
може да бъде доказателство за жесток побой. Още повече, че в медицинската
справка на задържания под стража/л.146 ДП/изрично е отбелязано, че крайниците
са без отоци. Ето защо съдът не дава
вяра на тези обяснения на подсъдимия за това, че четиримата свидетели са му
нанесли побой и то жесток, с юмруци и дървена тояга. Още повече, че тези данни
видно от медицинската справка ги дава подсъдимия, а те не се доказват от събраните по делото
доказателства. Освен това, видно от
показанията на бащата и братът на подсъдимия, на следващия ден всички
тръгнали на работа в гората, което означава, че състоянието на подсъдимия не е
налагало както вечерта, така и на сутринта медицинска намеса. В съдебно заседание бащата на подсъдимия/л.109 гръб от
делото/твърди, че от боя синът му имал синини, отоци и в полицията са му
правили снимки, които твърдения се опровергават от документацията от ареста,
приложена по делото, поради което намира тези твърдения за пристрастни и не им
дава вяра.
Относно фактическата обстановка на 08.11.2016година,
съдът установи следното:
На следващата сутрин след скандала в „барчето на Явор“,
тоест на 08.11.2016г. на пострадалият М., който имал два леки автомобила, му се наложило да
оправя единия автомобил марка“Опел“, модел „Астра“, на който бил сменил
двигателя, но колата не палела и се намирала в близост до „кантара“ за товарни автомобили в град
Белоградчик, бул.“*“. Подсъдимият твърди, че същата
сутрин около 8.00 часа пострадалият минал покрай къщата на подсъдимия, която се
намирала в близост до кантара, и пострадалият бил сам, свалил прозореца на
колата си и му казал “внимавай, малко ти беше това, нищо не можеш да направиш,
дори ида подадеш жалба в полицията“. В подкрепа на това твърдение на подсъдимия
обаче доказателства не са представени, поради което съдът не го възприема.
Доказателствата сочат, че около 9.00 часа свидетелят С.Ш.
отишъл да си купи кафе от заведение, намиращо се през пътя от неговата къща,
което било на М.Т. по прякор“Бомбата“ и в заведението заварил пострадалият Н. М. М,
с когото се познавали много отдавна, тъй като били заедно в казармата.
Пострадалият го помолил да му помогне да издърпат едната от колите му, която
той купил преди няколко дни и се намирала в района на „кантара“, на бул.“*“. Ш. се съгласил и отишли заедно с пострадалия до
неговата къща, откъдето тръгнали заедно с другия му автомобил пак с марка „Опел“ и модел „Астра“ и с нея стигнали
до „Кантара“, като по пътя не са спирали никъде. Междувременно пострадалият се
съмнявал, че колата не пали заради акумулатора и звъннал по телефона на свидетеля
А.К., за когото знаел, че си е купил нов акумулатор, който да използват за
запалването на неговия лек автомобил. На същото място пристигнал и свидетелят А.К..Те
тримата обсъждали каква може да е причината лекия автомобил да не пали.
Междувременно покрай тях минал и свидетелят М.П., който се връщал от кошара, в
която отглеждал животни и бил тръгнал
към къщи. Видял, че К, С/С.Ш./ и А. бутат автомобила и без да го молят, той
също им помогнал да бутат, след което си
тръгнал. Когато стигнал до първото кръстовище на около 100 метра от „Кантара“,
чул викове и се обърнал, но не видял точно какво става. Веднага след това видял
една черна кола, която се управлявала на заден ход до самото кръстовище от К.-брат
на подсъдимия, след това покрай него минал лекия автомобил на пострадалия, като
той седял на мястото до шофьора, а колата се управлявала от С.Ш., а след тях
видял подсъдимия В., неговия баща Любчо и В., които идвали отдолу т.е. от
„Кантара“ пеша и се прибирали у дома си, тъй като те живеели на самото
кръстовище. Свидетелят П. разбрал, че става бой, но не е видял конкретно самия
бой.
От всички разпитани свидетели съдът установи, че на
мястото на боя при „Кантара“ са присъствали пострадалият Н. М./К/ и свидетелите С.Ш., А.К., както и подсъдимият,
неговия баща Л, брат му К. и братовчед му В.А..
По делото е разпитан и свидетелят Е.С./л.110 от
делото/, който твърди,че и той е бил на мястото на инцидента на 08.11.2016г.,
тъй като бил отишъл с каруцата си до варовия възел, който също се намирал
наблизо до „Кантара“ и видял, как пострадалият и подсъдимият се „разправяли“,
като пострадалият замерил подсъдимия с
парчета тухла или други материали два пъти, като след втория път подсъдимия
отишъл до колата и извадил манара за
цепене на дърва, размахал я и от 2-2,5м я хвърлил към пострадалия и го ударила.
След което манарата паднала, а
подсъдимият си я прибрал. Пострадалият
останал на крака и свидетелят не видял кръв по главата му. Съдът не цени тези
показания на свидетелят С., тъй като те не кореспондират с нито едно от
събраните по делото доказателства – всички свидетели, в това число и близките
на подсъдимия не установяват този свидетел да се е намирал на мястото на
индицента. Тези показания се явяват изцяло изолирани от показанията на всички
разпитани по делото свидетели. Освен това, защитата на подсъдимия поиска да бъде
допусната свидетелката Ж. М, съпруга на
свидетеля С., която още при снемане на самоличността и след напомняне на
отговорността по чл.290 от НК, заяви, че нищо не видяла, нищо не е чула и не
може да бъде никакъв свидетел, което заяви категорично и при разпита си/л.104 и
л.110 от делото/.
Ето защо фактическата обстановка при самото нанасяне
на удара от подсъдимия съдът установи на базата на разпитаните свидетели Ш. и К.,
които са били там още преди идването на подсъдимия и неговите близки.
Свидетелят Ш. установява, че след като пристигнали при „Кантара“, спрели до
лекия автомобил, който не палел и отворили капака му, който закривал видимостта
поради вдигнато си състояние. Чудейки се за причината защо не може да запали,
пострадалият настоял да използват акумулатора на колата на свидетеля А.К.. Този
свидетел отишъл и влязъл в колата си, за да търси гаечен ключ, с който да отвърти клеймите на
акумулатора. Освен това другият свидетел Ш. трябвало да му помогне, като
задържи капака на автомобила на К., докато извадят акумулатора. Ш. тръгнал към
колата на К., но се върнал при повредения автомобил на пострадалия и продължили
да гледат в двигателя. В това време към тях приближили подсъдимия, а
впоследствие баща му свидетеля Л.М., брат му К.М. и неговия братовчед В.А..
Свидетелят Ш. чул подсъдимия да пита „и ти ли снощи се биеш“, а пострадалия да
казва „Не бе Л., аз не съм се бил“. Подсъдимият
държал в ръцете си брадва и свидетелят Ш. го хванал с ръка и го избутал , след
което обаче подсъдимия се впуснал и
нанесъл удар с манарата с острата й част
по бедрото на пострадалия, а след това и в горната част – по лакътя на лявата ръка.
Виждайки сериозността на положението свидетелят Ш. пуснал ръката на подсъдимият
и се отдалечил малко страхувайки се за собствения си живот. Ш. установява, че в
следващия момент „След това вдигна манарата във въздуха над главата си и се
оттегли назад“, и “В. като вдигна манарата изчака секунди и след това го удари
по главата“, както и „В. се опита да
изтегли манарата, тя се беше заклещила в главата на К. и не можеше да я издърпа. Бутна манарата напред назад
и я извади и след това К. падна, а В.
избяга нагоре към тях, пеша избяга. Другите продължаваха да го бият К., след което и те го пуснаха./л.106 от делото/.
Пострадалият се опитал да стане, но не могъл и му помогнал свидетелят А.Ц. по
прякор “Великана“, който заедно със свидетеля А.К. му помогнали да стигне до
неговата здрава кола и го настанили на мястото до шофьора. Свидетелят С.Ш.
седнал да управлява автомобила на пострадалия, който настоял да го откара у
дома му. Спрял пред дома му , пострадалия
се опитал да слезе сам от колата, но слизайки паднал на колене и си държал
главата. Минал техен познат, който с колата си откарал пострадалия и жена му до
спешното отделение в град Видин. Свидетелят установява, че боят траял за много
кратко време – около минута и половина – две. Поради краткото време, през което
станал боя и поради това, че свидетелят А.К. бил в своята кола, и чакал свидетелят Ш. да дойде да му помогне
за неговия капак, за да извади акумулатора си, той чул С. да вика „Оставете го, умря“, слязъл от колата си и видял че Н. е на земята, опитал се да го вдигне, но не могъл сам.
Дошъл „Великана“ и му помогнал, тъй като
не можел да се държи на краката си и го настанили в колата му на
предната седалка. Този свидетел видял, че пострадалия има рана над ухото в лявата страна на главата и кърви и затова му
дал кърпа, която Н. сложил на главата си, тъй като
кървял. Свидетелят К. видял също, че там
имало черен автомобил, че там били бащата на подсъдимия Любчо и единият от
братята на подсъдимия и един от
братовчедите, които имали в ръцете си нещо, като самият бой той не е
видял. Когато стигнал до пострадалия, последният лежал на дясната си
страна на земята до повредения си
автомобил, а Ш. бил до колоната на кантара на около 2-3м и бил толкова много
уплашен и стресиран, че не могъл да помогне да вдигнат Никола от земята.
Така описаната фактическа обстановка се установява от
посочените по-горе свидетелски показания на Ш., К., П. и Ц., които в своята съвкупност отразяват
същата в този й вид. Тези показания освен това напълно кореспондират и с
показанията на братът на подсъдимия – К.М., дадени на досъдебното производство. Същият установява, че същата
сутрин около 9.30 баща му му звъннал и му казал, че В. е взел брадва и е
тръгнал след Никола, за да го бие, като причина за това поведение на брат му
била тази, че четирима предишната вечер нанесли побой на брат му В.. Този
свидетел установява безспорно, че „Бях на около 20-30метра от тях, когато видях
как В. замахна с брадва и удари Н. в областта на
главата…Видях как Никола падна на земята. Главата му бе обляна в кръв“/л.94 ДП-приобщени
на л.177 от делото/. В съдебно заседание свидетелят К.М. заяви, че не поддържа
тези си показания, тъй като „тогава бях стресиран, не бях в част, просто побягнах, всичко стана
много бързо.“ Съдът обаче кредитира именно
показанията дадени на досъдебното производство, тъй като на първо място
те са дадени от този свидетел в същия
ден на инцидента, когато все още не е била изградена защитна версия от
подсъдимия, каквато по-късно е изградена такава както за вечерта на 07.11. така
и за 08.11.2016г. Освен това, на второ
място така дадените показания, макар в
съкратен вид, напълно кореспондират с показанията на свидетеля очевидец Ш..
Показанията на този свидетел се подкрепят дори и от показанията на свидетеля Л.М.
– бащата на подсъдимия, дадени на досъдебното производство /на л.97 от ДЛ
и приобщени на л.109 от делото/, още
същия ден на 08.11.2016г., а именно: “В. пръв замахна да удари К…К. не се опитваше да ни оказва съпротива. В създалата се
ситуация по време на побоя видях как при едно от замахванията с брадвата си, В.
удари К. в областта на главата му. Видях, че К. падна на земята, а на главата му се бе отворила
рана.“
В противовес на така описаната фактическа обстановка са показанията на
свидетеля Л.М. – баща на подсъдимия, дадени на съдебното следствие, който
установява, че вечерта на 07.11. неговият син В. бил пребит от четиримата – М., К.М. и И., имал синини и отоци по цялото тяло и
изглеждал зле, дори бил в безсъзнание и не можел да говори. Установява също, че
сутринта на 08.11. тръгнали на работа той, синът му В., синът му К. и братовчед
му В., като пътя им минавал покрай „Кантара“. Когато минавали оттам пострадалият
М. застанал на пътя пред тях и ги спрял, като бил още пиян от предната вечер. Пострадалият държал в ръцете
си гаечен ключ и камък, тръгнал към В., който вече бил слязъл от колата си и го
ударил с камъка. В. от своя страна „се изварди, побягна към колата, пресегна се
и взе брадвата и я хвърли срещу него – Н.. Брадвата го улучи в главата и те това беше….Нямаше
удар с ръка, твърдя, че я хвърли…Хвана я за
дръжката и я метна към Н.“.
Същата версия подкрепя в съдебно заседание и неговия син свидетеля К.М., който
уточнява, че от предишната вечер и от нанесения побой, брат му В. имал „синини,
имаше травми по ръцете, тялото, гърба, по краката, той беше в сътресение…“. Тази фактическа
обстановка се поддържа и от свидетеля В.А., каквито показания е дал и на
досъдебното производство, където е разпитан едва на 29.01.2017г. т.е. след
около два месеца и нещо след инцидента
на 08.11.2016г. Съдът не цени показанията на тези трима свидетели дадени на
съдебното следствие, но цени показанията им дадени на досъдебното производство,
тъй като както посочи по-горе, те са
дадени в деня на инцидента, непосредствено след
нанасянето на удара с брадва, а
видно от показанията на В.А., разпитан след два месеца и нещо, е била вече
изградена защитна версия от подсъдимия и са следвали същата в съдебно
заседание. Освен това както бе посочено по-горе също, така дадени показанията
на досъдебното производство изцяло и напълно кореспондират със показанията на
свидетеля-очевидец Ш..
Така възприетата от съда фактическа обстановка се потвърждава
и от заключението на съдебно-медицинската експертиза/л.157 ДП/, съгласно която
смъртта на пострадалия Н. М. е настъпила в следствие на тежката открита
черепно-мозъчна травма, с контузия и разрушаване на мозъчното вещество. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че става дума за
„посечно нараняване на черепа, това означава, че е ударен с острата част“, че
се касае за захлътване на черепа, счупване на черепа при което са наранени
мозъчните структури, удара е от вън
навътре.
По делото е налична и съдебно психолого-психиатрична
експертиза/л.165 ДП/, според която подсъдимият В.М. към 08.11.2016г. с оглед
неговото психическо и физическо развитие е бил в състояние на остра реакция на
стрес – изпаднал в неболестен физиологичен афект, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да ръководи
постъпките си и да предвижда последиците от тях, както и е бил в състояние
правилно да възприема фактите, имащи отношение по случая и да дава достоверни
обяснения за тях. В съдебно заседание вещото лице Н. конкретизира, че става
въпрос за натрупан конфликт от 2010г. за нанесени побои и непосредствената случка от вечерта на
07.11.2016г. Допълва също, че
подсъдимият е бил адекватен и е бил под
влияние на остри и емоционални преживявания, които обаче не са се отразили на
неговата адекватност да може да
реагира/л.111 от делото/.
Горната фактическа обстановка се установява и от
всички доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК – протокол за оглед на
местопроизшествие /л.77 ДП/, протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение/л.70 ДП/, фотоалбум
/л.74 ДП/, фотоалбум /л.81 ДП/, свидетелство за съдимост/л.89-90/.
По
съставомерността на деянието - от
така установената фактическа обстановка, Съдът
намира, че подсъдимият В.Л.М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав чл.115 от НК а именно:
- от
обективна страна – по безспорен
начин се установява, че подсъдимият В.Л.М. ***, в близост до кантар за товарни
автомобили, чрез нанасяне на удар в главата с брадва, умишлено умъртвил Н. М. М., като смъртта е настъпила на 18.11.2016г. в лечебно
заведение на УМБАЛ“Света Анна“ АД-град София. Съдът намира, че авторството е
безспорно доказано, тъй като от една страна самият подсъдим признава, че
действително го е ударил като е изхвърлил към него брадвата, а от друга то се
доказва по категоричен начин от разпитаните по делото свидетели, включително и
от бащата и братът на подсъдимия в показанията, дадени на досъдебното
производство.
- от
субективна страна – така
осъщественото деяние извършено е
умишлено, при форма на вина – пряк
умисъл, който се установява най-вече от действията на подсъдимия, с които
същият е нанесъл удар с опасен предмет – брадва за сечене на дърва и то с
острата й част, в жизнено важен орган на пострадалия – главата му, вследствие
на което е причинена тежката открита черепно-мозъчна травма, с контузия и
разрушаване на мозъчното вещество,
вследствие на която е настъпила смъртта му. От тези действия съдът прави
извода, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите последици и е искал настъпването им.
В обясненията си в съдебното следствие подсъдимият
непрекъснато повтаряше, че много се е уплашил от пострадалия, който идвал към
него и дори не знае как го е ударил с тази изхвърлена брадва, тъй като му се губели
моменти. Съдът възприема тези обяснения като такива в подкрепа на твърденията и
исканията на подсъдимия за квалифициране на престъплението по чл.118, или
чл.124 от НК, но намира, че не са налице доказателства в тази насока поради
следните съображения: доказателствата по делото сочат категорично, че
подсъдимият не само че не е бил уплашен, а той именно е бил агресивен както
вечерта на 07.11.2016г. гонейки с брадва свидетеля К., а уплахата дошла, когато му била отнета брадвата, така и на 08.11.2016г. е бил агресивен, когато
на първо място тръгнал с брадва в ръка от къщата си с цел да набие пострадалия, и на второ място след което като вдигнал брадвата над главата си я
задържал няколко секунди, преди да нанесе фаталния удар с острата й част и то
върху главата на пострадалия, който бил едър човек, а самият подсъдим е със
ръст малко над нисък. Тоест у подсъдимия
е настъпило кратко колебания дали и как да го удари, след което без
колебание нанесъл толкова силен удар, който не само да счупи черепа, но
и да навлезе навътре и да разруши мозъчното вещество, а освен това и да
елиминира съпротивата на един едър човек. От друга страна твърденията на
подсъдимия, че не се чувства виновен, защото всичко било започнало от тях –
визира четиримата свидетели в барчето на
Явор от 07.11.2016г., са неоснователни, тъй като видно от събраните
доказателства всъщност от тяхна страна не е имало предизвакателства, а той
самият подгонил с брадва свидетелят К., след което последвали всички други
събития.
- по
правната квалификация – съдът в настоящия състав прие единодушно, че така
посочената от обвинението правна квалификация е правилна, а тя е по чл.115 от НК. Действително удара е нанесен на 08.11.2016г., а
смъртта на пострадалия е настъпила на 18.11.2016г. в лечебно заведение
на УМБАЛ“Света Анна“ АД-град София. С оглед установената съдебна практика
обаче, съдът прие, че се касае за умишлено умъртвяване именно с оглед начина на
умъртвяване – с опасен остър предмет се нанася удар върху жизненоважен орган на
човешкото тяло, където се намира мозъка – главата на човека.
И двамата защитници на подсъдимия и самият той в
съдебното следствие направиха искания за преквалифициране на деянието по чл.118
или по чл.124 от НК, които искания съдебния състав единодушно прие за
неоснователни, тъй като не са налице доказателства по делото, които да осъществяват признаците на деянията по които
се иска преквалифициране.
Не може да бъде възприета тезата за преквалифициране
на деянието по чл.118 от НК – убийство в афектно състояние, тъй като не са налице
признаците на афект: преценката за наличието на правното състояние „силно
раздразнение“ се извършва на базата на конкретните факти по делото. Такива
факти по делото няма – няма мигновеност на реакцията, напротив тук дори е имало
момент на преценка от страна на подсъдимия да го удари ли или не, като е
задържал във въздуха вдигнатата вече брадва непосредствено преди удара, няма
стеснение на съзнанието и импулсивност на действията, характерни за
раздразненото състояние, тъй като от доказателствата по делото става ясно, че
подсъдимия е търсел саморазправа с подсъдимия за скандал предишната вечер и
отивайки към него с брадва в ръка го е попитал „и ти ли снощи се биеш“.
Както е известно „състоянието на силно раздразнение“е
квалифициран състав, който се отличава от основния състав на убийството със
следните два елемента: а/. пострадалият е упражнил протизаконно
въздействие/насилие, тежка обида, клевета и др./ върху личността на виновния
или негови ближни; б/. в резултат на това деецът е изпаднал в състояние на
силно раздразнение, което именно е решаващият фактор в съзнанието на дееца, за
да извърши убийство. Фактите по делото установяват както поведението на
пострадалия, така и поведението на подсъдимия, а именно:
по поведението на пострадалия: от описаната по-горе фактическа обстановка се
установява по безспорен начин, че вечерта на 07.11.2016г. в „барчето на Явор“,
пострадалият дори не е контактувал с подсъдимия макар и словестно, дори не е
ставал от стола си. Когато излезли отвън пострадалият е стоял настрана и не бил
със свидетелите М.М. с прякор „Хурупи“ и
неговия син И.М., които искали да влязат в къщата на свидетеля А. и да
разговарят с подсъдимия. На 08.11.2016г. сутринта на мястото на инцидента отново
няма доказателства, които да говорят за агресия от страна на пострадалия. Дори
именно бащата на подсъдимия удостоверява в
показанията си на досъдебното производство, /на л.97от ДЛ и приобщени на л.109 от делото/ - “В. пръв
замахна да удари К.…К. не се опитваше да ни оказва съпротива.“ Тези
показания бащата на подсъдимия е дал още същия ден на 08.11.2016г. и в тях той
не е удостоверил факти във връзка с хвърлянето на камък по подсъдимия от
пострадалия. Освен това от показанията на свидетелят Ш. относно първата реакция
на пострадалия, който казал „Не бе Л., аз не
съм се бил“ съдът прави извод за липсата на каквато и да било агресия или
неприязън от страна на пострадалия към подсъдимия.
по поведението на подсъдимия: предизвиканото състояние на силно раздразнение у подсъдимия трябва да е ограничено във времето, т.е. реакцията на
поведението на пострадалия да е мигновена, изразяваща се във внезапно
възникване на решението за умъртвяване и пристъпването към неговото изпълнение. От доказателствата по
делото се установява, че на 07.11.2016г. не е ясно какво са си казали навън
подсъдимият и свидетелят К.. Но останалите свидетели са категорични, че първият
акт на агресия е регистриран именно от
подсъдимия – същият гонел с брадва свидетелят К., като с пострадалия не
е имал никакъв контакт. На 08.11.2016г. доказателствата показват, че
подсъдимият се е появил при „кантара“ с брадва в ръка отново, тоест именно той търсил сметка на пострадалия за
предишната вечер, питайки го „и ти ли снощи се биеш“. В тази насока са и
показанията на неговия баща дадени на
досъдебното производство, че подсъдимият излязъл от къщи с брадва в ръка именно
с цел да нанесе побой на пострадалия/л.
ДП/, а не на работа, както впоследствие твърди в съдебното следствие. Всички
многобройни и разнообразни твърдения на подсъдимия, че пострадалият го
предизвикал и обидил със: изплезване, с предизвикване с жестове, които той
разтълкувал като „нищо не можеш да ми направиш“, с подигравателно усмихване, с
показване на среден пръст от пострадалия, не се доказаха от събраните по делото
доказателства. Тоест няма доказателства да е настъпило състояние на силно
раздразнение у подсъдимия, което да е
предизвикано от пострадалия с поведението, очертано в нормата на чл.118 от НК –
насилие, тежка обида или друго противозаконно действие и от него да следват
посочените в закона последици за дееца конкретно в случая.
На фона на тези свои съображения, съдът не възприема
заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза, че към момента на
деянието на 08.11.2016г. подсъдимият М. е бил в състояние на остра реакция на
стрес, действал е в условията на неболестен физиологичен афект. На първо място
вещите лица са използвали обясненията на
подсъдимия за обида чрез движения, знаци или думи, които с нищо не бяха
доказани. От друга страна от тези показания посочени от вещите лица както на
подсъдимия, така и на баща му става ясно, че всъщност те не са тръгнали на работа както твърдят в съдебното следствие, а
са тръгнали към мястото на инцидента именно, за се разправят с пострадалия,
тоест дори и да се приеме, че е била
налице такава остра реакция на стрес, то тя е възникнала в резултат от
поведението именно на подсъдимия, който е тръгнал да търси саморазправа. А
съгласно Постановление №2/16.12.1957г. на ПВС, изм. и доп.с Тълкувателно
решение №7/06.07.2087г., ако състоянието на силно раздразнение е предизвикано
със средствата, посочени в закона, но за това състояние има вина и самият деец,
извършеното убийство не може да бъде квалифицирано по чл.118 НК. Този извод на
експертизата се опровергава и от факта, че сутринта на 08.11.2016г. подсъдимият
заедно с баща си, брат си и братовчед си се подготвили да отидат на работа,
подсъдимият бил добре както в психическо, така и във физическо състояние и
точно намиращият се в близост до тях пострадал, който поправял колата си
променил намеренията им. Този факт се доказва безспорно именно от бащата на подсъдимия, който в показанията си
на досъдебното производство установява, че „Аз със синовете ми излязохме на
пътя пред дома ни и тогава забелязахме,че К. спря в близост до сградата на кантара. В. се беше
афектирал от сегашните действия на Кольо ,
имайки в предвид случката от снощи. Видях го, че взе една брадва и се затича по
пътя в посока към мястото, където бе спрял К.. Аз и К. – другият ми син веднага тръгнахме след В..
Знаехме,че В. цели да нанесе побой на
Кольо.“/л.97 ДП, приобщени/.
Принципно обаче острата реакция на стрес, относно
която говорят вещите лица и действията му в състояние на неболестен
физиологичен афект, дори и да се приеме, че е налице такава, не е достатъчна,
за да се квалифицира деянието по чл.118, тъй като в случая дори да се приемат
твърденията на подсъдимия за обида от страна на пострадалия чрез многобройните начини,
посочени по-горе, също не може да бъдат квалифицирани тези обиди като “тежки“,
каквито чл.118 изисква да бъдат.
Не може да бъде възприета тезата и за преквалифициране
на деянието по чл.124 от НК-причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие
на умишлено нанесена телесна повреда, или по чл.124, ал.2 НК- причиняване на
смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда
в състояние на силно раздразнение, тъй като фактите по делото показват, че
нанесения удар с брадва за сечене на дърва с острата част върху главата на
пострадалия е с умисъл за убийство, за което по-горе са изложени съображенията
на съда.
С оглед на всички изложени по-горе съображения съдът
прие за недоказани от правна страна исканията за преквалифициране на деянието
по посочените два текста от НК.
По
възраженията и аргументите на страните:
1.Основните
и единствени възражения и на двамата защитника на подсъдимия са основно относно преквалифицирането на
деянието по чл.118 и чл.124 или чл.124 ал.1,или ал.2 от НК, съдът изложи съображенията си по-горе.
По вида и
размера на наказанието - за извършеното престъпление по чл.115 от НК, се предвижда наказание „лишаване от свобода” от десет до двадесет години. Съдът
прие единодушно, че наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия В.Л.М.
следва да бъде „лишаване от свобода” за
срок от осемнадесет години. При определяне на вида и размера на наказанието, съдът
прецени от една страна наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото
съдебно минало на подсъдимия, това че е трудово ангажиран и тежкото семейно
положение обосновано от факта, че има болно от онкологично заболяване дете.
Макар че, съдът намира, че именно факта на
болестта на детето е трябвало да бъде
възпиращ за извършване на деянието с оглед необходимостта от грижите за
него. От друга страна съдът отчете и отегчаващите отговорността на дееца
обстоятелства – изключително високата обществена опасност на деянието,
безапелационния начин на извършването му, който обуславя и високата обществена
опасност на дееца и не на последно място факта, че подсъдимият през време на
целият процес не показа каквото и да
било съжаление за извършеното от него деяние и съответното разкаяние за това.
Напротив – подсъдимият се държеше така, сякаш не ставаше въпрос за отнемане на
човешки живот и единствената фраза за съжаление бе „Съжалявам за този случай.“
Дори и в последната си дума той посочи на първо място, че той не е вкусил
алкохол за своите 32 години, докато „някои“ визирайки тримата намиращи се в
барчето свидетели и пострадалия „пият и накрая не знаят какво вършат“. Освен
това подсъдимият отново посочи, че нищо
не било тръгнало от него, а от тях, и поради това страдало неговото семейство.
Освен това в лична защита подсъдимият посочи, че „Всичко това тръгна от
2010г. до този трагичен момент“, което
от своя страна показва, че у подсъдимият действително има трупан конфликт от
2010 година, през което време е оставал недоволен от намесата на органите
на реда, на съда и на който е решил да
сложи край на конфликта сам, като виждайки, че пострадалият си поправя колата,
е тръгнал с брадва в ръка към него и след кратък размисъл му нанесъл фатален
удар с острата част на брадвата върху теменната
част на главата на пострадалия.
С оглед на изложеното, съдебния състав прие, че
наказанието следва да бъде наложено при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства, и поради това определи посочения по-горе размер на наказанието.
Не на последно място при определяне на размера съдът прецени и поправително-възпитателната и възпираща роля на наказанието по отношение
както на подсъдимия, така целта да се въздейства възпитателно и предупредително върху живущите в тази махала
в град Белоградчик, където обичайния начин за решаване на проблемите е удар с
брадва по главата на опонента, каквито дела вече са се решавали в настоящия
съд.
Относно предявените граждански искове:
1. По предявения от Х.М.Е. – съжителствала на семейно
начала с пострадалия граждански иск в размер на 150.000лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до
окончателното изплащане, както и направените разноски по делото, съдебният
състав на основание чл.52 от ЗЗД прецени, че следва да бъде уважен в размер на
100000/сто хиляди/лева, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2016г. до
окончателното изплащане, като в
останалата част до 150000лева, отхвърли същия като недоказан. Съдът прецени факта, че от събраните доказателства
се установи фактът, че пострадалият е бил добър и трудолюбив човек, който
работел много работи, за да осигури нормален живот на семейството си от една
страна, а от друга фактът, че жената не може да намери работа, работи каквато
частна работа се намери, за която получава по няколко лева на ден.
2. По предявения от
С.Н.М. – син на пострадалия,
лично и подпомаган от своята майка, граждански иск в размер на 200 000лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до
окончателното изплащане, както и направените разноски по делото, съдебният
състав на основание чл.52 от ЗЗД прецени, че следва да бъде уважен в размер на
140000/сто и четиридесет хиляди/лева, ведно със законната лихва, считано от
08.11.2016г. до окончателното изплащане, като в останалата част до 200000лева,
отхвърли същия като недоказан. Съдът
прецени отново факта, че от събраните доказателства се установи фактът,
че пострадалият е бил добър и трудолюбив човек, който работел много работи, за
да осигури нормален живот на семейството си от една страна, а от друга факта,
че С. е още ученик, трябва да завърши образованието си, да получи или научи
някаква професия тепърва и да търси работа, каквато в региона много трудно може
да се намери.
3. По предявения от Р.Н.М., чрез неговата майка и
законна представителка, също син на пострадалия, иск в размер на 200 000лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до
окончателното изплащане, както и направените разноски по делото, съдебният състав на основание чл.52 от ЗЗД
прецени, че следва да бъде уважен в размер на 140000/сто и четиридесет
хиляди/лева, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2016г. до
окончателното изплащане, като в
останалата част до 200000лева, отхвърли същия като недоказан. Съдът прецени факта, че от събраните доказателства
се установи фактът, че пострадалият е бил добър и трудолюбив човек, който
работел много работи, за да осигури нормален живот на семейството си от една
страна, а от друга фактът, че Р. от загубата на баща си е изпаднал в депресия,
че същият е на по-малка възраст, трябва да се възстанови психически, също
следва да завърши образованието си, да получи професия и търси работа, каквато
трудно се намира.
Съдът постанови подсъдимият да заплати направените
разноски на досъдебното производство в
размер на 217.62/двеста и седемнадесет
лева и шестдесет и две ст./ по сметка на ОД на МВР Видин, както и 240/двеста
и четиридесет/ лева разноски във фазата
на съдебното следствие по сметката на
ВСС - София, за възнагражденията на вещите лица.
Съдът се произнесе и относно на вещественото доказателство, подробно
описано в присъдата, което следва да се приложи и счита неразделна част към
делото, запечатано с печат на ВОС.
Водим от горните съображения, Видинският окръжен съд
постанови присъдата си.
Мотивите изготвени на
13.04.2018година.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: