РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. К., 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20245320200134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия * №** на О.Д.М.В.Р. П., на основание чл. 189
ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, на М. М. Х.- П.а, ЕГН ********** с
адрес гр. С., ул. П.Г.З. (*) №.. ет. 2 ап. 8, е наложена глоба в размер на 400.00
лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е
депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Моли да бъде отменен електронния фиш като незаконосъобразен, излага
съображения. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. С писмено становище чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. Не претендира разноски.
Ответната по жалбата страна О.Д.М.В.Р. П. взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Претендира разноски.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
1
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
електронният фиш е издаден срещу собственика, на който е регистрирано
МПС. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-
дневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
На 17.04.2020 г., автопатрул на Р.У. на М.В.Р. – К., бил дежурен по
контрол безопасност на движението. Намирали се в с. В.Л. , ул. * до №* в
полицейски автомобил. Били оборудвани с преносима автоматизирана
система TFR1-M 612, за работа с която служителят на Р.У. на М.В.Р. К. К. бил
запознат на 26.04.2016г. Техническата система за контрол на скоростта била
настроена съобразно максималноразрешената за участъка за движение
скорост за движение в населено място 50км/ч., като в 09.18 ч. било
констатирано движение на приближаващ се л.а. А. А6 с рег. № **. Скоростта
от 84 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното
техническо средство от 87 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3
км/ч. Нарушението било заснето с мобилна автоматизирана система TFR1-M
612. Същата била преминала проверка на 15.07.2019г., за което бил издаден
Протокол от проверка № **, при която било установено съответствие с
одобрения тип. Със Заповед № *** г. на председателя на Д.А.М.Т.Н.,
обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и оповестена на електронната
страница на Д.А.М.Т.Н. в т. 31 от заповедта е определена периодичността на
последващите проверки на скоростомерите- една година. За мобилната
система за видеоконтрол на 24.02.2010г. било издадено Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № **, което към датата на проверката се
явява одобрен тип. От служителя на Р.У. на М.В.Р. К. К. бил съставен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който било отразено,
че на дата 17.04.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 612 е
заснела статични изображения с номера от ** до **, с начален час на работа
09:10 ч. и краен час на работа 12:15 ч. и с място на контрол с. В.Л. , ул. * до
№*, посока на движение на контролираните автомобили – двете посоки,
където е действало общо ограничение на скоростта за движение в населено
2
място от 50 км/ч. Последвало издаване на електронен фиш за нарушение на
чл.21 ал. 1 от ЗДвП, извършено с л.а. А. А. с рег. № **, с който на основание
чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП на собственика, на който е
регистрирано превозното средство, била наложена глоба в размер на 400 лв.
Собственикът на превозното средство не е посочил различно от него лице,
което е било водач на превозното средство по време на нарушението.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 1
от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил А. А. с рег. № **, тъй като
същият се е движил със скорост от 87 км/ч при разрешена в конкретното
място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен
по изричните разпоредби на закона - чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът на
превозното средство, който се наказва за нарушението, което е извършено с
МПС, освен ако не посочи лицето, на което да е предоставил управлението на
същото. В процесния случай това право не е било упражнено от
жалбоподателя, нито се възразява в посочения смисъл. Посочена е
правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
По отношение на възражението за неспазване на сроковете по чл. 34
ЗАНН, съдът счита, че са спазени сроковете за издаване на ЕФ, като на първо
място са неприложими сроковете по чл. 34 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване, което налага извода за неприложимост по отношение
на ЕФ, на разпоредби, отнасящи се специфично до АУАН или до НП, каквито
са тези по чл. 34 от ЗАНН. По силата на препращащата норма на чл. 11 от
ЗАНН за връчването на електронния фиш следва да тече обикновена
тригодишна давност по чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК и абсолютна погасителна
давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81 ал. 3 от НК.
Процесното деяние е извършено на 17.04.2020 г., а електронният фиш е
издаден на 20.04.2020 г. Със съставянето му давността е била прекъсната и е
започнал да тече нов 3-годишен давностен срок. Следващото действие на
наказващия орган, предприето срещу жалбоподателя във връзка с
осъществяване на отговорността му, е било връчването на електронния фиш,
3
което е станало на 14.01.2024 г. Доказателства за предприети действия по
прекъсване на давността преди това не са представени. Т.е. към датата на
връчване на електронния фиш е бил изтекъл 3-годишния срок по чл. 80 ал. 1
т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Изтичането на предвидената от закона давност
обуславя изключване на административнонаказателното преследване за
административно нарушение. Този извод явно се споделя и от органа, издал
атакувания ЕФ, тъй като в представената справка за нарушител/водач относно
статуса на същия е посочено - погасено по давност наказателно преследване.
По посочените съображения издаденият електронен фиш следва да бъде
отменен, като останалите възражения на жалбоподателя, касая реквизити,
процедура във връзка и по съставяне на същия, годност на техническото
средство са неоснователни.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия * №** на О.Д.М.В.Р. П., с който на
основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП, на М. М. Х.- П.а,
ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „П. Г.З. (*) №.. ет. ап. ., е наложена глоба
в размер на 400.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд
Пловдив.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4