Присъда по дело №484/2020 на Районен съд - Русе

Мотиви по НЧХД № 484/2020г. по описа на Русенския Районен съд , четвърти наказателен състав

Частният тъжител И.В.П. е обвинил подсъдимия Н.И.Т. в това, че на 30.08.2019 г. в гр.Русе му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

По делото не е приеман за съвместно разглеждане граждански иск.

Подсъдимия дава обяснения, като твърди ,че изобщо не е удрял тъжителя, а единствено му е натиснал ръката в която е държал чука, за да спре да удря по бетона; не се признава за виновен.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимият Н.И.Т. е български гражданин, със средно специално образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********.

В хода на съдебното следствие бе установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият Т. и тъжителят живеели в обща къща в гр.Мартен, като първият живеел и бил собственик на първия етаж, а П. – на втория. Всеки от двата етажа бил със самостоятелен вход и към 30.08.2019 г ползвали общо дворно място, което предстояло да бъде разделено; в тази връзка бил издаден изпълнителен лист от 03.01.2019г. по гр.д. № 1230/1988г. и по силата на който било разпределено ползването на дворното място и тъжителя следвало да предаде владението на част от дворното място на подсъдимия, конкретно определено в скицата (л.8 и л.9 от преписка № 5072/2019г. по описа на РРП). Отношенията между тях били трайно и силно влошени, което започнало още след закупуването на първия етаж от къщата от тъжителя чрез публична продан от ЧСИ. Повод за това станал ремонтът, който тъжителят извършил на своя етаж, след закупуването му и обвиненията на тъжителя, че постоянно се вдига шум. Тези отношения впоследствие се влошили още повече с оглед неразбирателства относно ползване на двора преди разделянето му. В тази връзка често ставали конфликти и многократно била сигнализирана полицията за потушаването им.

На 30.08.2019г. подсъдимият чистел градината си, когато в имота дошъл тъжителя, ведно със съпругата си – св.В.П. и детето. В един момент тъжителят накарал детето си да му донесе чук от гаража с който започнал да се опитва да разбие бетон, излят от подсъдимия пред входа за неговия етаж. Станало пререкания, разменили се обидни реплики и в един момент подсъдимия изблъскал тъжителя с цел преустановяване ударите с чука по бетона. Тъжителят се обадил в полицията, като на място бил изпратени служители на Второ РУП на ОД на МВР – Русе, един от които св.Н.Е.. Пред полицейските служители, вече на улицата св.В.П. започнала да се заканва на тъжителя, че ще го убие и ще го смачка“. Същия ден тъжителят отишъл на преглед в Спешно отделение на УМБАЛ“Канев“. В издадения лист за преглед на пациент № 017339/30.08.2019г. било посочено, че „по данни на пациента преди час бил нападнат. Ударен неколкократно с юмруци в областта на главата и гръдния кош“. На 02.09.2019г. тъжителят бил прегледан от съдебен лекар, който му издал СМЕ, видно от което е получил оток в областта на дясно ухо и охлузване на гърба. Тъжителят подал жалба в Районна прокуратура гр.Русе, която с постановление от 22.10.2019г. отказала да образува досъдебно производство с мотива, че няма събрани достатъчно данни за извършени престъпления от общ характер.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена според всички събрани по делото доказателства,съдържащи се в обясненията на подсъдимия,показанията на свидетелите,както и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства – съдебномедицинско освидетелствуване, съдебномедицинска експертиза, писмени обяснения,рапорт,справка,заявление, справка за съдимост.

Деянието с което подсъдимия П. е причинил лека телесна повреда на частния тъжител не е общественоопасно, тъй като е извършено при условията на неизбежна отбрана – налице са кумулативно всички признаци на чл.12 ал.1 от НК.

На първо място следва да установи точно моментът в който нападението по отношение на имуществени права на подсъдимия е започнало и моментът в който е прекратено. Съдът кредитира показанията на подсъдимия ,че именно частния тъжител e започнал с чук да удря по бетонна площадка, излята от него с цел да я разбие : „ Тъжителят накара момчето да вземе един голям чук от гаража и да му го донесе. Тъжителят взе чука и започна да удря по бетона“ - л.41 от пр. за с.з. от 23.06.2020г. По делото няма никакви обективни доказателства за подобни удари с чук върху бетоновата площадка, като показания на незаинтересовани свидетели или протокол за оглед на местопроизшествие, не е възможно обективно да бъдат събрани такива и към настоящият момент. Доколкото обаче няма никакви доказателства, опровергаващи тезата на подсъдимия съдът приема, че това е действителното фактическо положение - нормата на чл.303 от НПК материализира в себе си принципа in dubio pro reo. В същия смисъл и съдът приема, че при започнало ,но незавършено нападение върху имуществените права на подсъдимия, той е изблъскал тъжителя от бетоновата площадка с цел предотвратяване на ударите върху нея. Именно с това изблъскване, което е било единствената възможност за прекратяване на противоправното нападание той му е причинил изключително леки по интензивност телесни увреждания, които са били напълно достатъчни с оглед законовото изискване вредата да е била в рамките на необходимите предели. Обясненията на обвиняемия са доказателствено средство - чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно. Затова, достоверността на обясненията му, относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание, в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства. В този смисъл съдът намира, че обясненията на подсъдимия по никакъв начин в случая не се опровергават от другите събрани по делото доказателства, преценени както поотделно, така и съвкупно.

В своите показания съпругата на тъжителя – св.В.П. категорично отрича подобна интервенция върху бетоновата площадка. Тук следва да се подчертае изрично, че съдът по множество причини по никакъв начин не кредитира нейните показания, не им дава никаква вяра и намира същите за напълно негоден доказателствен източник. Това е така, защото тя е съпруга на тъжителя и по тази причина тя също лично е в силно изострени отношения с подсъдимия. Освен всичко друго, което е напълно безспорно по делото след пристигането на полицейските служители и на улицата тя се заканва с убийство на подсъдимия за което и е съставен протокол за предупреждение с който съвсем правилно поведението и е квалифицирано, освен като закана за убийство и като хулиганство. В този смисъл съдът намира, че изобщо не следва да се коментират и обсъждат показанията на свидетел, който е в изключително висока степен пристрастен и предубеден от изхода на делото; обобщено казано от показанията и не могат да се правят никакви изводи във вреда на подсъдимия и най-вече имало ли е удари с чук върху бетоновата площадка или не.

От разпитаните други трима свидетели по делото – св.Н., св.Е. и св.Ц., доколкото те не са очевидци също не може да бъде установен дали тъжителят е започнал да удря с чук по бетоновата площадка с цел да я разруши или не и съответно какви точно увреждания му е причинил подсъдимия с цел преустановяване на нападението. Всъщност от показанията на св.Е., л.45 от пр. за с.з. от 23.06.2020г. се установява, че пред него подсъдимият се е оплакал, че е удрян с „юмруци по главата“ ; същите сведения е съобщил при прегледа в Спешно отделение на УМБАЛ “Канев“ при прегледа си в деня на инцидента, каквито твърдения се съдържат и в частната тъжба, но по никакъв начин не са обективирани и не се доказаха със способите и по реда на съдебното следствие. От назначената по делото СМЕ се установява единствено, че на тъжителя са му причинени оток в областта на дясно ухо и охлузване на гърба, т.е. описаните от тъжителя телесни увреждания не са констатирани, което се установява и от разпита на вещото лице в съдебно заседание. Именно така описаните в тази експертиза телесни увреждания, които съдът намира за единствено доказани и установени в максимална степен съответстват на обясненията на подсъдимия, което е и основна причина съдът да даде вяра на обясненията му и от което следва извода, че действията му по отношение на тъжителя единствено са продиктувани от намерението да преустанови противоправното нападение срещу собствеността си, като предприетите действия са се изразявали единствено в изблъскването му, което е довело единствено до оток в областта на дясно ухо и и охлузване на гърба.

Следващият съществен момент за наличието на чл.12 ал.1 от НК е обстоятелството, че към момента когато е получил телесните увреждания тъжителят още не е бил прекратил нападението, удряйки с чук по бетоновата площадка – именно тогава подсъдимият го е хванал за ръката и го е изблъскал в областта на гърба, за да предотврати нови удари с чука и именно в този момент му е причинил посочените в СМЕ телесни увреждания. В този смисъл в конкретния случай нападението предприето срещу подсъдимия е било от естество реално да застраши негов правно защитен интерес, произтичащ от абсолютния характер на правото на собственост, което следва да се приеме като обект на нападението, предприето от страна на тъжителя. Нападението предприето от тъжителя се отличава както с противоправност, така и с непосредственост. Противоправността произтича от престъпния характер на посегателството срещу подсъдимия – същият е имал основание да допуска, че с оглед характера и опасността на нападението ще бъде силно увредена или разрушена бетоновата площадка, изградена от него. Увреждането на нападателя – частния тъжител е имало за цел да отблъсне нападението срещу собствеността на подсъдимия. Увреждането е било от такъв характер,че е довело до отблъскване на нападението – в резултат на хващането на тъжителя за ръката, удряща с чука и изобщо изблъскването му от площадката. Именно последното е лишило тъжителя от възможността да продължи нападението. Това е дало възможност на подсъдимия да отиде до центъра на населеното място, което освен всичко друго е предотвратило и ескалация на конфликта. Избраният начин за отблъскване на нападението от страна на подсъдимия е бил адекватен, пропорционален и съответстващ на нападението. Не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана,защото е необходимо да е налице явно несъответствие между защитата и нападението каквото в случая не е налице – поведението на подсъдимия е било продиктувано единствено от това по отношение на неговата собственост да не бъде извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК, а не от това да причини телесни увреждания на тъжителя.

В конкретния случай не е налице реторсия, нито пък деянието на подсъдимия Т. може да се оцени като извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие (чл.132 ал.1 т.3 от НК). Това е така, защото в горните двата случая е необходимо нападението вече да е прекратено, а при неизбежната отбрана отбраняващият се действа в момент когато нападението продължава.

Увреждащато нападателя деяние, извършено при неизбежна отбрана не е общественоопасно, а общественополезно и правомерно. То не обосновава нито наказателна отговорност, нито гражданска за обезщетяване на причинени имуществени и/или неимуществени вреди.

При такъв изход на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК разноските на подсъдимия за адвокатско възнаграждение следва да се възложат на тъжителя.

След влизане в сила на присъдата, преписка № 5072/2019г. следва да се върне на Районна прокуратура гр.Русе.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

Районен съдия :

Номер на акта:	71
Дата:	21 юли 2020 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия:	Венцислав Димитров Василев

Дело:	20204520200484
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	4 март 2020 г.

Присъда по дело №484/2020 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите