Р Е Ш Е Н И Е № 496
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 31.10.2018г.
Видинският
районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова, като разгледа
докладваното от съдия Попиванов гр. дело №
251 по описа за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, с която са предявени
обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1, предл. първо във вр. с чл.228, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.233,
ал.1 от ЗЗД, от М.П.Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин,
бл.“Яворов”, вх.Б, ет.1, ап.26, против „КАТРИН 2011” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к.”Вида”, бл.6, вх.Б,
ет.3, ап.29, представлявано от управителя Анна Кръстева.
Твърди се в исковата
молба, че по силата на писмен договор за наем, сключен между страните на 26.06.2017г.,
ищцата в качеството на наемодател отдала под наем за временно и възмездно
ползване на ответното дружество като наемател - обособен търговски обект,
находящ се в гр.Видин, ж.к.»Вида», бл.12, вх.А, с площ от 23 кв.м., срещу задължението наемателят да
заплаща месечна наемна цена в размер на 150 лева до 24 – то число на месеца.
Поддържа от ищеца,
че е изправна страна по договора, като е изпълнил задължението си да предостави
търговското помещение за извършване на търговска дейност на ответника, а последният
е неизправна страна по договора, тъй като е останал задължен за заплащане на
част от наемната цена до прекратяване на договора с предизвестие от
28.11.2017г. и освобождаване на помещението, както и че е останал задължен за
заплащане на консумативи – за ток и вода. Посочва се още, че е налице и
причинена на ищеца вреда, тъй като ответникът е разрушил направена от него
венецианска мазилка в отдаденото под наем помещение, както и вреда, изразяваща
се в заплащане на такса за прекъснато електрозахранване на наетото помещение
поради не заплащане на дължимата се ел. енергия от наемателя.
Иска се от ищеца,
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните
суми:
1. 420 лева,
представляваща неплатен наем – 20 лева за м.06.2017г., 150 лева за м.10.2017г.,
150 лева за м.11.2017г. и 100 лева за м.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от завеждане на делото до окончателното издължаване;
2. 65,12 лева,
представляваща незаплатени суми за консумирана ел. енергия, ведно със законната
лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното издължаване;
3. 11,72 лева,
представляваща незаплатени суми за консумирана вода, ведно със законната лихва
върху главницата от завеждане на делото до окончателното издължаване;
4. 19,00 лева,
представляваща обезщетение за причинена вреда от неизпълнение на задължението
за заплащане на консумирана ел.енергия – заплатена сума за възстановяване на
ел. захранването, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на
делото до окончателното издължаване;
5. 1000 лева,
представляваща обезщетение за причинена вреда по време на ползване на
търговския обект, следствие на извършен ремонт на същото без знанието и
съгласието на наемодателя и изразяваща се в заличаване на декоративна
венецианска мазилка с бял латекс, ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на делото до окончателното издължаване.
Ищцата ангажира
писмени и гласни доказателства, както и съдебна експертиза. Претендира
пресъждане на разноските в производството.
Ответникът е подал отговор
на исковата молба, но след изтичане на срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове и поддържа от своя страна, че е бил допуснат
до наемания обект и е извършил ремонт със знанието на наемодателя още преди
подписване на договора за наем, а след това не е извършвал никакви ремонтни
дейности, поради което не е причинил претендираната вреда – унищожаване на
венецианска мазилка. Поддържа още, че от края на м.Септември 2017г. не е
ползвал имота поради възникнали течове в същия, наводнили помещението и довели
до невъзможност същото да се ползва по предназначение; че наемодателят
неколкократно обещавал да отстрани теча, но не го сторил, поради което
наемателят изнесъл целия си инвентар в края на м. Ноември 2017г. и прекратил
договора с уведомително писмо от 24.10.2017г. Посочва, че сумите за вода и
ел.енергия са заплащани на наемодателя «на ръка», поради което са недължими.
Прави възражение за прихващане при евентуалност за сумата в размер на 1500 лева
– извършени подобрения чрез ремонт на процесното търговско помещение преди
отдаването му под наем.
Съдът е приел за разглеждане възражението за прихващане, но след като
констатира, че същото е направено с отговора на исковата молба, но след
изтичане на срока за отговор, то отвеникът на основание чл.133 от ГПК, е
загубил правото да направи възражения, по които съдът дължи произнасяне,
каквото е и възражението за прихващане, поради което това възражение не следва
да бъде разглеждано в настоящото производство.
Съдът, след като разгледа
предявените искове и прецени представените по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното по
допустимостта на иска и от фактическа страна:
С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано искане до
съда, следва да се приеме, че в настоящият процес са предявени няколко
обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо във вр.
с чл.228, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.233, ал.1 от ЗЗД. Основанието
на предявения иск, с
правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 228 ЗЗД, е неизпълнение на задължението за
заплащане на уговорената наемна цена по сключения договор, който по своята
правна същност е възмезден двустранен договор за наем, регламентиран в чл. 228 и сл. от ЗЗД.
Исковете са
предявени от надлежни страни – ищец - страната по договора, претендираща
заплащане на наемната цена за ползването на описаната по-горе
търговска площ, ведно с незаплатени от наемателя консумативи за ползването на
вещта, както и обезщетение за вреди, срещу надлежна страна - ответник – наемателят по договора.
Правосубектността и представителната власт на „КАТРИН 2011” ЕООД се установява
от представеното по делото удостоверение за актуално състояние. Искът е
предявен пред компетентен съд, по седалището на ответника - РС – Видин. По
делото е внесена държавна такса от ищеца по предявените от него искове.
В настоящият казус не се спори между страните и се установява от събраните доказателства,
че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за наем, по
силата на който,
ищцовото дружество има качеството на наемодател, а ответникът – на наемател. Предвид горното, отношенията между
страните са подчинени на чл. 228 и сл. от ЗЗД. При оспорване, в тежест
на търговеца - ответник е да
докаже, че не дължи изпълнение, или че не го дължи в посоченият от ищцовото
дружество размер.
Видно от
представените писмени доказателства е, че на 26.06.2017г. между страните е
сключен писмен договор за наем на обособен търговски обект, находящ се
в гр.Видин, ж.к.»Вида», бл.12, вх.А, с площ от 23 кв.м., срещу задължението наемателят да
заплаща месечна наемна цена в размер на 150 лева до 24 – то число на месеца,
срещу разписка, като обектът е предоставен за ползване на ответника в добро
състояние, с приемно – предавателен протокол от същата дата.
Съгласно чл.3 от договора, той влиза в сила от датата на подписването му - 26.06.2017г.
и е със срок от една година.
Видно от представеното по делото предизвестие от ищеца до ответника от
25.11.2017г., наемодателят е отправил изявление, че поради неплащане на два
месечни наема – за м. Октомври и м.Номеври 2017г., считано идин месец след
получаване на предизвестието – прекратява договора за наем от 26.06.2017г. и
кани при напускане на помещението да му бъдат заплатени дължимите се наемни
вноски Предизвестието е получено от управителя на ответното дружество на
28.11.2017г., видно от представеното известие за доставяне /лист 12 от делото/.
Не се спори между страните и се установява от представените по делото
2бр. разписки и 3 бр. фискални бонове /листа 13 – 18 от делото/, че на ищцата
са й начислени за заплащане претендираните суми: 65,12 лева за ел. енергия и
11.72 лева за ВиК услуги за претендирания период, както и 19.00 лева – такса за
възстановяване на прекратена ел.енергия.
Вещото лице по назначената по делото съдебно -икономическа
експертиза установява,
че в отдаденото под наем търговско помещение е била положена декоративна
мазилка /венецианска/, с площ от 12.5 кв.м. на стойност 450 лева; че върху нея
е положен цветен латекс на стойност 75 лева; че не може да се установи без
съответните документи за закупени материали, кога точно е положен латекса –
преди или след сключване на договора, както и че стената е надупчена с дюбели и
че „при излющване, мазилката пада заедно с латекса.“
Разпитаният по
делото свидетел Г.Георгиев установява, че процесното помещение преди се е
ползвало за барче, а след отдаването му под наем, ответницата го е ползвала за
фризьорски салон; че на 23.07.2018г. взел ключ от помещението и погледнал
вътре, като установил, че се извършва ремонт, който е започнал, но не е
приключил; че представителката на ответното дружество му казала, че в
помещението има течове и че при това състояние не може да се работи; че няколко
пъти през есента на 2017г. ходил на място, но обектът не работел. Установява
още, че преди време, също имало теч от покривната тераса, която е изнесена
навън, както и че разговарял със собственика на втория етаж, но той отказвал да
направи ремонт, както и че закупил найлон и го поставил на терасата, като
помолил ответницата, ако се събира вода или сняг, да ги почиства. Също така,
бил информиран от свой приятел, че покривът може да се поправи, но с повече
средства, а ако няма възможност в момента, да го направи пролетта, тъй като
времето е студено и вали, поради което не може да се работи. Установява още, че
венецианската мазилка е положена в помещението през 2010г. и е била на стойност
около 1100 лева.
Разпитаният по
делото свидетел Л.Данчев установява, че на ищцата била уведомена, че
помещението се наема за фризьорски салон и че същото било в лошо състояние, а
тя казала: „Правете каквото искате“. Поради това, от началото на м.Април до
края на м.Май, бил извършен ремонт в него – чрез боядисване на стените и тавана
с латекс. Установява още, че ищцата и съпругът й – св.Г.Георгиев идвали
многократно по време на ремонта и заявявали: „Най – накрая да дойде някой да го
освежи“. Установява също, че на 07.10.2017г. от покрива се появил силен теч в
помещението, който нанесъл вреди; че се обадил на наемодателя да се реши
проблема, като предложил да се направи ремонт за сметка на наема, но последният
отказал ремонтът да е за негова сметка. Тогава ответникът напуснал помещението
и изпратил уведомително писмо до ищеца за прекратяване на договора.
Свидетелят И.Асенов
установява, че е очевидец на теч в процесното помещение през м. Октомври
2017г., като течало от покрива на две места в помещението, като течът бил силен
и увредил стените, както и че течът е причинен от дъжд. Установява още, че като
колега на св.Л.Данчев му помагал да освежат помещението, тъй като стените били
много мръсни; че боядисали стените и подменили осветлението през м.Април, като
ходели да работят само в неделя.
Свидетелят И.Борисов
установява, че наемателят извършил ремонт на помещението за периода от началото
на м.Април до края на м.Май 2017г.; че ищцата идвала да правят уговорки във
връзка с ремонта и че се търсели за услуги във връзка с него. Установява, че
когато не е на работа, седи в заведението на магазина, непосредствено до
процесното помещение, както и че виждал, че при дъжд се получил теч от
покривната тераса, като през фугите влизала вода, а в помещението се слагали
кофи, както и че се получават петна и постоянна влага.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:
Предявеният от ищеца иск за заплащане на
наемна цена по договора за наем, сключен между страните е частично основателен.
Безспорно се установи, че страните са били в наемно правоотношение по силата на
сключен договор за наем и че ищецът е изпълнил основното си задължение към
наемодателя – да предаде за ползване отдаваната под наем вещ. Ответникът от
своя страна не е ангажирал доказателства, че е изправна страна по договора, а
именно – че е изплатил дължимата се наемна цена за претендирания период.
Основателно е обаче възражението на ответника, че отдаваната под наем вещ е
имала скрит недостатък – напукана покривна тераса над помещението, която при
дъжд причинява теч. Ищецът е знаел за недостатъка, тъй като доведения от него
свидетел /съпруг/ установи, че и преди години, преди отдаване на помещението
под наем е имало течове при силен дъжд. Установи се безспорно, че такъв теч,
причинен от дъжд по време на действие на договора, е причинил наводняване и
вреди в помещението през м.10.2017г., както и че ответникът се е възползвал от
правото си по чл.233, ал.2 от ЗЗД да иска поправяне на вещта или съразмерно
намаляване на наемната цена, а в последствие – след несъгласие от страна на
наемодателя – да развали сключения с него договор – с уведомително писмо /лист
22 от делото/. Действително, писмото няма достоверна дата за ищеца, както и
доказателство, че му е връчена, но същото следва да се преценява в съвкупност с
останалите събрани по делото доказателства с които кореспондира, както и
предвид обстоятелството, че за уведомяването за прекратяване на договора
законът не изисква писмена форма, а именно: показанията на св.Данчев за това, че
уведомили ищцата по телефона; показанията на св.Георгиев /съпруг на ищцата/, установяващи
получаване на заявлението на ответника за това, че „...не може да се работи при
това състояние, тъй като има течове…“ и че „…това беше причината от тяхна
страна да напуснат помещението.“, които показания кореспондират помежду си и не
се опровергават от други доказателства. С оглед на така приетото от съда,
уведомлението за прекратяване на договора от страна на ищеца с по – късна дата
28.11.2018г., е ирелевантно към правния спор. При това положение, от
прекратяване на договора на 24.10.2017г. ответникът не следва да дължи наемна
цена. За предходия предходния период – от сключване на договора, до откриване
на скрития недостатък на вещта и прекратяването му, ответникът е ползвал
наетото помещение като фризьорски салон, за което дължи уговорения наем както
следва: 20 лева за м.06.2017г., 150 лева за м.10.2017г. и 120 лева за
м.11.2017г. пропорционално на месечния наем за периода от 01.11.2017г. до
24.11.2017г.
Искането за
заплащане на консумативи, разходени от ответника за търговския обект е
основателно, тъй като се установи, че същите са начислени и платени от ищеца, а
за твърдението на ответника, че тези суми са заплащани „на ръка“ не бяха
ангажирани доказателства – обстоятелство, което ако е налице, е в негова тежест
да установи.
Искът с правно
основание чл.233, ал.1 от ЗЗД е основателен в частта, в която се претендира
сумата в размер на 19,00 лева, представляваща обезщетение за причинена вреда от
неизпълнение на задължението по чл.4 от договора за наем, за заплащане на
консумирана ел.енергия – заплатена от ищеца сума за възстановяване на ел. захранването,
тъй като ответникът с поведението си е станал причина за прекратяване на
ел.захранването, а искът в частта за заплащане на обезщетение в размер на 450
лева /след намаляване размера на иска от 1000 лева/, представляваща обезщетение
за причинена вреда по време на ползване на търговския обект, следствие на
извършен ремонт на същото без знанието и съгласието на наемодателя и изразяваща
се в заличаване на декоративна венецианска мазилка с бял латекс, е
неоснователен. Установи се безспорно от показанията на св.Данчев, Асенов и
Борисов, които са непротиворечиви, допълващи се и не опровергаващи се от други
доказателства, че ответникът е осъществил ремонт на помещението през м.Април –
м.Май 2017г., тоест преди сключване на договора, с оглед бъдещото му предназначение
– за фризьорски салон, както и знанието у ищцата за извършвания ремонт, поради
общуването между страните по време на ремонта и посещенията й на място, за
което свидетелства и св.Георгиев: „Ние говорехме за ремонта…“. Не са налице
доказателства за несъгласие от страна на наемодателя да не се извършва
въздействие при ремонта върху процесната венецианска мазилка, напротив,
установи се, че ищцата е предоставила на ответника да извърши ремонта по негово
усмотрение и го е харесала.
В частта, в която са
уважени главните искове, основателен е и акцесорния иск за заплащане на законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
издължаване.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати направените и претендирани от ищеца разноски по делото за
платена държавна такса, за вещо лице и за платено възнаграждение за един
адвокат съразмерно уважената част от иска, общо в размер на 183,76 лева, а на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
и претендирани от него разноски за вещо лице и за един адвокат съразмерно
отхвърлената част от иска, общо в размер на 216,18 лева, които разноски, след
прихващане направено от съда, остават в размер на 32.42 лева, платими от ищеца
на ответника.
Мотивиран от горното, Съдът:
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.79,
ал.1, предл. първо във вр. с чл.228, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.233,
ал.1 от ЗЗД „КАТРИН 2011” ЕООД, ЕИК
*********, със
седалище
и адрес на управление: гр. Видин, ж.к.”Вида”, бл.6, вх.Б, ет.3, ап.29,
представлявано от управителя Анна Кръстева, да заплати на М.П.Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин,
бл.“Яворов”, вх.Б, ет.1, ап.26, следните суми по
договор за наем, сключен между страните на 26.06.2017г. на обособен търговски обект,
находящ се в гр.Видин, ж.к.»Вида», бл.12, вх.А, с площ от 23 кв.м., както
следва:
1. 290 лева, главница, представляваща
неплатен наем – 20 лева за м.06.2017г., 150 лева за м.10.2017г. и 120 лева за
м.11.2017г. пропорционално на месечния наем за периода от 01.11.2017г. до
24.11.2017г, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото
24.01.2018г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 420 лева, като неоснователен
и недоказан.
2. 65,12 лева, представляваща незаплатени
суми за консумирана ел. енергия, ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на делото 24.01.2018г. до окончателното издължаване;
3. 11,72 лева, представляваща незаплатени
суми за консумирана вода, ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на делото 24.01.2018г. до окончателното издължаване;
4. 19,00 лева, представляваща обезщетение
за причинена вреда от неизпълнение на задължението за заплащане на консумирана
ел.енергия – заплатена сума за възстановяване на ел. захранването, ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на делото 24.01.2018г. до
окончателното издължаване;
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин,
бл.“Яворов”, вх.Б, ет.1, ап.26, против „КАТРИН 2011” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин,
ж.к.”Вида”, бл.6, вх.Б, ет.3, ап.29, представлявано от управителя Анна
Кръстева, иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 450
лева, представляваща обезщетение за причинена вреда по време на ползване на обособен
търговски обект, находящ се в гр.Видин, ж.к.»Вида», бл.12, вх.А, с площ от 23
кв.м., следствие на
извършен ремонт на същото без знанието и съгласието на наемодателя и изразяваща
се в заличаване на декоративна венецианска мазилка с бял латекс, ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното
издължаване, като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеното
от „КАТРИН 2011” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин,
ж.к.”Вида”, бл.6, вх.Б, ет.3, ап.29, против М.П.Г., ЕГН **********,
с адрес: гр.Видин, бл.“Яворов”, вх.Б,
ет.1, ап.26, възражение за прихващане на сумата в размер на 1500 лева,
представляваща стойността на извършени подобрения в обособен търговски обект, находящ се в гр.Видин, ж.к.»Вида», бл.12,
вх.А, с площ от 23 кв.м.
ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Видин,
бл.“Яворов”, вх.Б, ет.1, ап.26,да заплати на „КАТРИН 2011” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Видин,
ж.к.”Вида”, бл.6, вх.Б, ет.3, ап.29, представлявано от управителя Анна
Кръстева, разноски по
делото, след прихващане на насрещно дължимите се, общо в размер на 32.42 лева.
Решението може да
бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: