О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                       Гр. К., 11.05.2020 г.

 

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в закрито съдебно заседание на единадесети май, две хиляди и двадесета година, в състав:

           

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 64 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

             Произнасянето е по повод молба на Л.М.Ч., чрез процесуалният му представител – адвокат Вероника Вълова от САК, с която се иска поправка на решение от 06.03.2020 г., в частта за разноските.

             Молбата е постъпила в регистратура на КРС на 16.03.2020 г.

             В молбата са изложени съображения, че дължимата държавна такса е в размер на 2% от стойността на придобиването в дял, а именно сумата от 162 лева, за внасянето на която сума са представени доказателства – вносна бележка.

             По същество е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, след като с постановеното в настоящото производство Решение № 66 от 06.03.2020 г., в частта за разноските е възложено на Л.М.Ч. заплащането на дължимите държавни такси за производството, в което число сумата от 324 лева, представляваща два процента от придобиваната в дял и собственост недвижим имот.

             Препис от молбата за изменение на решението в частта за разноските не е изпращана на другата страна предвид охранителния характер на производството и предвид обстоятелството, че исканото изменение не засяга правата на вторият участник в производството.

             С цитираното решение е уважена молба на молителите по делото - Л.М.Ч. и Е.С.Ч., за прекратяване на брака между тях по взаимно съгласие.  Одобрено е представеното споразумение по чл. 50 от СК, като в частта за имуществените отношения е постановено, че придобитият по време на брака недвижим имот - Поземлен имот № 600038 с площ от 1500 кв.м., в местност „Б.“, землището на град С., С. област, разположен в отдел 105, подотдел 3, по плана на ДЛ Б., а по нотариален акт в квартал 4 по плана на курортен комплекс „Б.“, община С., обл. С., при граници и съседи по нотариален акт: от изток – дере и гора, от юг – осова точка 471, дере и гора, от запад – вилата на Д.В. и паркинг на хотел „С.“, а по скица: имот № 600001 горска ливада ще остане в собственост на Л.М.Ч..

             По делото е представено удостоверение за данъчна оценка на имота, издадена на името на молителя Л.М.Ч., видно от която данъчната оценка на конкретния поземлен имот е в общ размер на 16 200 лева, а конкретно за собственика е в размер на 8 100 лева, тоест за ½ ид. ч.

             При постановяване на решението е възложено на молителите да заплатят дължимите държавни такси за производството, при което на Л.М.Ч. е възложено заплащане и на сумата от 324 лева, представляваща дължимата държавна такса определена като два процента върху стойността на придобиваната в дял и собственост недвижим имот.

 

При тези факти молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, като подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, а по същество е неоснователна, след като дължимата държавна такса, възложена за заплащане от молителя Л.М.Ч. и определена в съответствие с разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С цитираната разпоредба е определено, че по дело за развод, включително по взаимно съгласие, когато страните постигнат споразумение относно  имуществените им отношения, се събира такса споразумението за имуществените отношения - по 2 на сто върху стойността на всеки дял.

Тарифата не предвижда държавната такса да се определя върху стойността на придобиваната част от правото на собственост над имота, а изрично определя, че се дължи държавна такса върху стойността на целия дял. Извън това при съпружеска имуществена общност не може да се говори за дялове, докато съществува брака.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че принципно в съдебните производства дължимата държавна такса се определя върху придобиваното в дял имущество, например при съдебна делба, когато независимо, че съделителят притежава идеални части от правото на собственост, при възлагане на дял се дължи държавна такса върху целият дял, а не върху придобиваната част от правото на собственост. В този смисъл са и Определение № 270 от 4.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 214/2011 г., IV г. о., Определение № 352 от 18.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 367/2010 г., II т. о. и Определение № 686 от 5.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 579/2012 г., IV г. о.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И :

 

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.М.Ч., чрез процесуалният му представител – адвокат Вероника Вълова от САК, за изменение на Решение № 66 от 06.03.2020 г., постановено по гр.д. № 64/20 г. по описа на Районен съд К., в частта за разноските, с която на Л.М.Ч. е възложено заплащането на дължимите държавни такси за производството, в което число сумата от 324 /триста двадесет и четири/ лева, представляваща дължимата държавна такса върху стойността на придобиваното в дял право на собственост.

             Определението не подлежи на обжалване

 Препис от определението да се връчи на Л.М.Ч., чрез адвокат Вероника Вълова.

 

                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: