ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/23.04.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на двадесет и трети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. гр. д. № 244 по описа на ОС-Перник за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение №
74/08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 6150/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Перник, първоинстанционният съд е осъдил „Е. В.“ ООД, с ЕИК: *********** да
заплати на П.И.З., с ЕГН: ********** на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата
от 9 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.11.2017 г., ведно със
законната лихва от 14.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като
за разликата над 9 000 лева до пълния претендиран
размер от 40 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.
Със същото
решение първоинстанционният съд е осъдил „Е. В.“ ООД да заплати на П.И.З. на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ и сумата от 94.11 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука,
настъпила на 14.11.2017 г., ведно със законната лихва от 14.11.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, като за разликата над 94.11 лева до
пълния претендиран размер от 313.69 лева, искът е
отхвърлен като неоснователен
Предвид
изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил ищцата да заплати на
ответното дружество сумата от 1550 лева, представляваща разноски по делото. От
своя страна „Е. В.“ ООД е осъдено да заплати на адв. П. Д. сумата от 450 лева –
за оказана безплатна адвокатска защита на П.З.,*** сумата от 427.50 лева –
представляваща държавна такса и разноски за извършените експертизи.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от „Е. В.“
ООД, чрез процесуалния му представител – адв. Г.Б., въззивна
жалба с вх. № 5208/18.02.2019 г., като първоинстанционното решение се оспорва в
частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от 9000
лева – обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната трудова
злополука. Твърди
се, че в обжалваната част същото е неправилно и необосновано. Навеждат се
подробни доводи, че определеното от районния съд обезщетение за неимуществените
вреди в размер на 30 000 лева е несъразмерно високо и не е съобразено нито
с константната съдебна практика при аналогичен вид увреждания, нито с критерия
за справедливост предвид събраните по делото доказателства. Акцентира се върху обстоятелството,
че съгласно представената по делото медицинска документация, а и заключението
на съдебно-медицинската експертиза, възстановителният период за полученото
увреждане е много по-кратък и с много по-малко съпътстващи усложнения в
сравнение с твърденията, изложени в исковата молба. Посочва се, че общото
здравословно състояние на ищцата предвид възрастта й също следва да се вземе
предвид. Обръща се внимание и на събраните по делото свидетелски показания. В
допълнение се посочва, че ответното дружество като работодател е проявило
максимална коректност в отношенията си с ищцата по повод инцидента.
На следващо
място се излагат подробни доводи срещу извода на районния съд относно приетия
процент на съпричиняване в размер на 70 %. Твърди се,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че ищцата е
допринесла в значителна степен за причиняване на полученото увреждане,
доколкото не е спазила правилата за безопасни условия на труд и за вътрешния
ред при ответника. В тази връзка се прави извод, че процентът на съпричиняване следва да е поне 90 %.
По така
изложените съображения се първоинстанционното решение да бъде отменено като на
ищцата бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в по-малък размер
предвид критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД като се приеме 90 % съпричиняване от нейна страна. Претендират се разноски пред
въззивната инстанция. Не се правят доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.
№ 8498/19.03.2019 г. от П.З., чрез процесуалния й представител – адв. Н.Х.. Излагат
се подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното съдебно
решение в обжалваната част. Твърди се, че правилно районният съд е приел
предявеният иск за доказан по основание. Излагат се подробни доводи, че ищцата
е претърпяла значителни болки, страдания и неудобства от полученото увреждане,
които се установявали по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, в
това число от изготвените експертизи. На последно място се посочва, че претендирания от жалбоподателя процент на съпричиняване в размер на 90 % е необосновано висок, а и
твърденията му в тази насока са въобще несъстоятелни. По тези съображения се
иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се разноски за процесуално
представителство при условията на чл. 38 от ЗАдв. за
предоставената защита срещу въззивната жалба.
В срока по чл.
263, ал. 1 и ал. 2 от ГПК от ищцата в първоинстанционното производство е постъпила
въззивна жалба, с вх. № 6976/09.03.2019 г., чрез процесуалния й представител –
адв. Н.Х.. Така депозираната жалба въззивният съд приема за насрещна въззивна
жалба, доколкото е подадена в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, но след изтичане
на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, доколкото първоинстанционното решение е
връчено на ищцата още на 18.02.2019 г. чрез нейния съпруг.
В подадената
жалба първоинстанционното решение се оспорва изцяло в отхвърлителната
му част. Твърди се, че в тази му част същото е необосновано и неправилно поради
нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. В тази връзка се посочва, че районният съд е
нарушил разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД и на чл .201, ал. 2 от КТ. На първо място
се излагат подробни доводи, че определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева е в твърде нисък размер,
предвид получените от жалбоподателката увреждания и претърпените от нея болки и
страдания. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението съдът
следва да съобрази и настъпилите промени в здравословното състояние на ищцата,
което в случая не било направено. Акцентира се и върху обстоятелството, че
приетата пред районния съд съдебно-медицинска експертиза не е отговорила на
всички релевантни за здравословното състояние на ищцата въпроси. По тези
съображения се навеждат аргументи за необходимостта от назначаване на две допълнителни
съдебно-медицински експертизи. Представя се и допълнителна медицинска
документация. На следващо място се излагат подробни доводи относно липсата на съпричиняване на процесната трудова злополука от страна на
жалбоподателката. В тази връзка се посочва, че районният съд е допуснал
нарушение като е постановил непълен доклад по делото, доколкото не е възложил в
доказателствена тежест на ищцата да установи възраженията си срещу твърдяното
от ответника съпричиняване. Оспорват се ангажираните
от ответното дружество доказателства в тази насока. Иска се пред районния съд
да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, чрез които да се установи, че
ищцата не е допринесла за полученото от нея увреждане. Излагат се аргументи за доказаност и на претърпените имуществени вреди. По тези
съображения се иска постановяване на решение, с което предявените искове да
бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски при условията на чл. 38 от ЗАдв.
В срока по
чл. 263, ал. 3 от ГПК по насрещната въззивна жалба не е постъпил отговор.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително
са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).
Допустима е и
подадената насрещна въззивна жалба – подадена е в срока по чл. 263, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването като отговоря на изискванията за редовност
по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
По
направеното в насрещната въззивна жалба оплакване за непълнота на доклада по
делото, изготвен от първоинстанционния съд, в частта относно доказателствената
тежест разпределена на всяка от страните, въззивният съд намира следното:
Делото е
докладвано в открито съдебно заседание, проведено на 28.11.2018 г., видно от
изготвения протокол – л. 150 – л. 154 от първоинстанционното дело. В така
проведеното заседание ищцата е присъствала лично и заедно със своя представител
адв. Демирова. Освен това преди заседанието на ищцата е бил редовно връчен
препис от отговора на исковата молба, поради което към момента на провеждане на
заседанието същата е била запозната с наведеното от ответната страна възражение
за съпричиняване. След преглед на изготвения и приет
доклад настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е докладвал
делото в съответствие с направените от всяка от страните твърдения и възражения
в исковата молба респ. в депозирания отговор. Правилно и достатъчно подробно
районният съд е разпределил на всяка от страните доказателствената тежест
относно наведените от същата факти съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК. В тази
връзка в тежест на ищцата е възложено да установи, че е претърпяла твърдяната
от нея трудова злополука. Съобразно тези указания настоящият състав намира, че
на ищцата достатъчно ясно е разяснено, че носи тежестта да докаже всички
елементи на посочената злополука – време, място и механизъм на настъпване на
същата, както и евентуално други съпътстващи я обстоятелства. В тази насока не
е и необходимо районният съд да дава по-подробни указания, доколкото именно
ангажирането на доказателства относно елементите на злополуката е от естество
да обори насрещните твърдения на противната страна.
Освен това, както бе посочено, при приемане на
доклада, ищцата е присъствала лично в заседанието и заедно със своя упълномощен
представител като не е възразила срещу приемането на доклада и не е ангажирала
допълнителни доказателства съобразно дадената й възможност.
По направените във въззивната жалба доказателствени искания, въззивният
съд намира следното:
Искането за допускане до разпит на двама свидетели за установяване
твърденията на жалбоподателката, че се е огледала преди да тръгне обратно към
работното си място и че не се е движела на непозволено място в момента на
инцидента е неоснователно. На първо място това искане е преклудирано, доколкото
е следвало да бъде заявено още в производството по делото пред районния съд,
когато възраженията на ответното дружество вече са били известни на ищцата. В
тази връзка липсват и основания, които да обусловят уважаване на същото пред
въззивната инстанция, доколкото както бе посочено и по-горе, настоящият състав
не счита, че е районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като
е изготвил непълен доклад досежно разпределението на
доказателствената тежест спрямо ищцата. Освен това относно обстоятелствата, за
установяване на които се иска допускане на посочените свидетели, е налице
влязло в сила разпореждане № ***/22.01.2018 г. на НОИ – ТП Перник, което е прието
пред районния съд без да е оспорено от страните.
Неоснователно е и искането за допускане на допълнителна
съдебно-медицинска експертиза от вещо лице невролог, формулирано под т. II от
насрещната въззивна жалба. Данни за посоченото увреждане са
били налице още в производството пред районния съд, но искане за такава
експертиза не е направено, поради което въззивният съд намира, че на този етап
липсва основание, което да мотивира назначаване на поисканата експертиза пред
въззивната инстанция.
Искането за назначаване на допълнителна съдебно-медицинска експертиза със
задачата, формулирана под т. III.2 от насрещната въззивна жалба обаче е основателно, тъй като касае
обстоятелства относно здравословното състояние на ищцата, предмет на изследване
след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. Доколкото
за изясняване на тези обстоятелства са необходими специални знания, с които
съдът не разполага, а и същите са от значение за изясняване на фактическата
обстановка по делото в пълнота искането следва да бъде уважено като поставената
задача следва да бъде възложена на вещото лице д-р М. П. М..
На последно място и във връзка с гореизложеното представеният по делото с
въззивната жалба документ – образна диагностика № 1269/28.02.2019 г. на П.З.
следва да бъде приет по делото, доколкото същият е изготвен след приключване на
съдебното дирене пред районния съд и в този смисъл е налице основанието по чл.
266, ал. 1 от ГПК.
Предвид обстоятелството, че по делото е налична и въззивна жалба с вх. № 6487/28.02.2019 г. – подадена от адв. Н. М.,
която обаче е с оттеглена представителна власт на ищцата П.З. следва да бъде
дадена възможност да изрази становище относно посочената жалба.
Предвид изложеното Пернишкият
ОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
НАЗНАЧАВА на основание чл. 267, ал. 2 от ГПК допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор
на следните въпроси:
След като извърши преглед
на съставената медицинска документация след м. януари 2019 г. и личен преглед
на П.И.З. да посочи: 1) какво представляват началните остеофити
на тибиалните ръбове, констатирани при
рентгенографията на колянната става, извършена на
28.02.2019 г.?; 2) какви болки, неудобства и страдания причинява това състояние
и в причинна връзка ли са с травмата на П.З., получена на 14.11.2017 г.? ; 3)
води ли посоченото състояние до ограничаване обема на движения на ставата и в
момента на прегледа има ли промяна в обема на движение на лявата колянна става?
Експертизата да се
изпълни от вещото лице д-р М. П. М. – специалист ортопедия и
травматология, като към призовката бъде приложен и препис от настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЯ на вещото депозит в размер на 100 /сто/ лева, платим от бюджета на Пернишкия ОС.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срок до 16.05.2019
г.
ЗАДЪЛЖАВА П.И.З. да окаже своевременно необходимото съдействие на вещото лице за
изготвяне на назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза, като я
предупреждава, че ако не окаже такова съдействие съдът може да цени поведението
й при условията на чл. 161 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката П.И.З., формулирано във въззивна жалба с вх. № 6976/09.03.2019 г., за допускане до
разпит на двама свидетели – К. К. и З. Ч. – за установяване твърденията на
жалбоподателката, че се е огледала преди да тръгне обратно към работното си
място и че не се е движела на непозволено място в момента на инцидента.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката П.И.З., формулирано във въззивна жалба с вх. № 6976/09.03.2019 г., за допускане на
допълнителна съдебно-медицинска експертиза от вещо лице невролог, със задача
след като се запознае с медицинската документация по делото да отговори на
следните въпроси: „Има ли данни в ЛАК и медицинската документация на лицето
преди 14.11.2017 г. за заболяване „увреждания на междупрешленните
дисковев поясния и другите
отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“?; Кога е
констатирана коренчевата увреда,
в какво се изразява, възможно ли е същата да е предизвикана от удара и падането
при трудовата злополука на 14.11.2017 г.?; С какво се характеризира
заболяването, какви са оплакванията при П. З. към 13.03.2018 г. и към момента
на прегледа, каква е назначената терапия и лечение, довела ли е до
възстановяване на пострадалата, какви са последиците от заболяването?“.
УКАЗВА на П.И.З.,
че следва най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да заяви
изрично становище относно депозираната въззивна жалба с вх. № 6487/28.02.2019
г. – подадена от адв. Н. М.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат
към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието: http://mediator.mjs.bg/
или към Центъра за спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с
координатор – г-жа Даниела Петрова) като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.05.2019 г. от 10,00 ч., за която
дата и час да се призоват страните, вещото лице д-р М. М., както и третото лице
помагач.
Препис от определението да се изпрати на
страните и на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.