№31
гр.
Силистра, 30.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, търговско
отделение, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА КРАЕВА
при секретаря А.
Ценкова, като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. №127 по описа на
съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл.365 и сл. ГПК.
ИЩЕЦЪТ – БМ БОЕВИ ООД ЕИК ………… претендира от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника ДЕСПОТ ЕООД ЕИК
………… да му заплати сумата 25 514,00 лв.
- неплатено задължение по данъчна фактура N90000000067 от 03.07.2018г.,
представляваща доставено (продадено) на ответника хотелско оборудване с приемо-предавателни
протоколи, както следва: Приемо-предавателен протокол №1 от
02.06.2018 год.; Приемо-предавателен протокол №2 от
03.06.2018год.; Приемо-предавателен протокол №3 от 08.06.2018год.; Приемо-предавателен протокол №4 от 13.06.2018 год.; Приемо предавателен протокол №5 от 14.06.2018
год. и Приемо - предавателен протокол №6 от 18.06.2018 год.. ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба (13.09.2018 год.) до датата на пълното изплащане
на главницата. Претендира разноски по исковото и обезпечителното производство от
1417,25 лв., по допуснатото обезпечение при условието на обезпечение на бъдеш
иск, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в
сила до окончателното им изплащане.
За да обоснове претенцията си, ищецът
твърди, че в качеството си на продавач е доставил на ответника описаното в
приемо-предавателните протоколи, представени по делото, хотелско оборудване, но
не е получил плащане, въпреки че стоката е била приета без възражения.
Ответникът е депозирал отговор, в който
изразява становище, че ищцовата претенция е неоснователна. Поддържа, че липсват
търговски отношения между страните с оглед процесното оборудване. Отрича
наличието на поръчка за него и твърди, че доставка не е извършвана и съответно
не е имало приемане. Навежда твърдения, че приложената от ищеца фактура не е
осчетоводена от дружеството и то не е имало нужда от процесната доставка, тъй
като е получило необходимото оборудване от трети за процеса лица. Излага теза,
че ако въобще е имало доставка, то тя е била за третото лице А.Я., която според
ответника е представител на ищеца. В условия на евентуалност, ако се приеме, че
доставка за ДЕСПОТ ЕООД е имало, въвежда възражения, че случаят е хипотеза на
договаряне в полза на представлявания и сключените сделки са нищожни на
основание чл.40 ЗЗД, чл.38, ал.1 ЗЗД или чл.26, ал.1 ЗЗД. Смята, че стоките са
фактурирани на много по-висока от пазарната им стойност.
В допълнителната си искова молба ищецът
оспорва изцяло направените от ответника възражения. Твърди, че между
представляващите ответника, единият от които е едноличен собственик на капитала
на дружеството, е имало устно преддоговорно споразумение ½ от дяловете
на ответното дружество да бъдат прехвърлени на Божидар Атанасов Боев, като
последният стане съуправител. Във връзка и с оглед на това преддоговорно
обещание, БМ БОЕВИ ООД са направили процесната доставка и са предоставили заем
на ответното дружество. Отрича А.Я. да е била негов представител.
В отговор на ДИМ ответникът
изтъква, че участието на Божидар Боев в
преговорите с дружеството наемодател е в негово лично качество и има само
косвена връзка с фирмите ищец и ответник. Прави доказателствени искания във
връзка с опровергаване на тезата на ищеца.
След като съобрази становищата на
страните и прецени представените по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Видно от
представените по делото и визирани по –
горе приемо-предавателни протоколи,
носещи подписите на лицето назначено по трудов договор при ответника на
длъжност „управител хотел“ с месторабота – х-л ЖУРНАЛИСТА, ищецът е предал на
ответника стоки, подробно описани по вид, количество и единична стойност в
протоколите, с обща стойност 25 514лв. Лицето, удостоверило с
подписа си получаването на стоките, е извършило това в обхвата на своите
функции и задължения – така пълномощно/л.97/ и трудов договор от страна на
ДЕСПОД ООД с лицето, подписало от негово име представените с исковата молба
шест броя приемо – предавателни протоколи/л. 114/. В качеството си на частни свидетелстващи
документи същите притежават обвързваща съда материална доказателствена сила срещу
издателя относно инкорпорираното в тях удостоверително изявление. С оглед на
това и по арг. от чл. 318, ал. 1, вр. с ал. 2 ТЗ, съдът приема, че между ищеца
и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за търговска
продажба. Неговите основни елементи са предметът и цената, които в случая
безспорно са налице. Не се потвърди по делото изложената в отговор на исковата
молба теза – че процесните стоки не са доставени, поради което и предвид приетото за доказан факт на
действителна доставка на процесните стоки, за ответника е възникнало
задължението му за заплащане на нейната продажна цена. Доставянето на стоките,
влагането и неотложната нужда от процесното оборудване и обзавеждане в
хотелския комплекс се установява и от гласните доказателства – св.Я., управител
на хотела към датите на подписване на процесните протоколи. Отделно - изпращането на процесната
фактурата /сканирана/ на ответната страна е потвърдено със СТЕ- на 26.07.2018г.
на обявен в ТР ел. адрес на ответното дружество. Това означава уведомяване на
търговското дружество - ответник, респ. на неговия законен представител, за
сключени от негово име договори за търговски продажби. Липсват доводи и
доказателства за изричното противопоставяне от търговеца -ответник, извършено
преди подаване на исковата молба. Поради това за
неоснователни се приемат и възраженията на ответника (предявени като евентуални) за наличие хипотеза на договаряне
в полза на представлявания.
С оглед
изложеното дотук в мотивите на настоящото решение и взето отношение по ответниковите възражения,
съдът намира предявения иск за основателен и доказан за сумата от 25 514лв.
поради което следва да бъде уважен ведно със законните последици.
При този
изход на делото, в тежест на ответника е да понесе направените от ищеца
разноски по исковото и обезпечително производството, възлизащи общо на 4 512,31
лв.
Така
мотивиран, ОС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ДЕСПОТ
ЕООД ЕИК …….. да заплати на БМ БОЕВИ ООД ЕИК ………. сумата 25 514,00 лв. -
неплатено задължение по данъчна фактура N90000000067 от 03.07.2018г.,
представляваща доставено (продадено) на ответника хотелско оборудване с
приемо-предавателни протоколи, както
следва: Приемо-предавателен протокол №1 от
02.06.2018 год.; Приемо-предавателен протокол №2 от
03.06.2018год.; Приемо-предавателен протокол №3 от
08.06.2018год.; Приемо-предавателен протокол №4 от 13.06.2018 год.; Приемо
предавателен протокол №5 от 14.06.2018 год. и Приемо - предавателен протокол №6
от 18.06.2018 год.. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на подаване на настоящата искова молба (13.09.2018 год.) до
датата на пълното изплащане на главницата; 4 512,31 лв.- разноски
по исковото и обезпечително производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен
срок от връчването му на страните.