Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26.01.2021г. град Стара Загора
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова касационно административно
дело № 714 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
§ 19, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК във вр. с § 62, ал.3 от ПЗР към ПМС №
456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Образувано е по касационна жалба на Кмета
на Община Стара Загора, против Решение № 260084/ 14.09.2020г., постановено по адм.
дело № 1730/ 2020г. по описа на Старозагорския
районен съд. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № 10-00-522 от 24.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора и е
постановен отказ да бъде признато на ползвателя К.И.С. правото да придобие собственост, на
основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот № 331.8 целият с площ от 800 кв.м,
местност „Найденови пръти“, в землището на с. Малка Верея по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ
от 16.05.2019г., при граници и съседи: имот № 331.509; землищна граница; имот №
331.416; имот № 331.549 и имот № 331.530.
В жалбата се съдържат оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение –
касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Жалбоподателят оспорва като
необосновани формираните от съда фактически и правни изводи, че по
отношение К.И.С. не са изпълнени условията по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие правото на собственост върху имот № 331.8, местност
„Найденови пръти“ в землището на с. Малка Верея. Поддържа, че
доколкото за преценката дали са изпълнени всички нормативно регламентирани материалноправни
предпоставки за трансформиране правото на ползване в право на собственост при
прилагането на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е от значение за какво се е ползвал имотът
към момента на подаване на заявлението от ползвателя за придобиване на
собствеността, в нарушение и при неправилно приложение на закона съдът е
отрекъл правото на ползвателя да придобие право на собственост на основание §
4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, по съображения, основани на състоянието на имота към
настоящия момент. Счита, че тъй като заплащането цената на имота не е елемент
от правопораждащия фактически състав по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, липсата на
плащане на цената не може да бъде основание за отмяна на заповедта, с която е
признато правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота. Направено
е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде потвърдена Заповед № 10-00-522 от
24.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, като правилна и законосъобразна.
Ответниците по касационната жалба – Ю.Х.Д.
и Н.К.К., чрез пълномощника си по делото, в представения писмен отговор и в
съдебно заседание, оспорват жалбата като неоснователна и молят да бъде
отхвърлена. Поддържат че обосновано, в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон Старозагорският районен съд е отменил Заповед № 10-00-522 от 24.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора и
съотв. е постановил отказ да бъде признато на ползвателя К.И.С. правото да
придобие собствеността върху имот № 331.8, местност „Найденови пръти“, в землището
на с. Малка Верея, по съображения, основани на липсата на кумулативно
изискуемите се материални предпоставки по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за
трансформиране правото на ползване в право на собственост.
Ответниците по касационната жалба – К.И.С.
и М.К.К., редовно и своевременно призовани за съдебно заседание, не се явяват,
не се представляват и не вземат становище по основателността на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение
за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила. Излага съображения че обосновано, от гл.т на събраните по
делото доказателства и правилно, от гл.т на материалния закон, Старозагорският
районен съд е отменил оспорената Заповед № 10-00-522 от 24.02.2020г. на Кмета
на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба, като подадена в законово установения срок, от лице с
правен интерес и надлежна процесуална легитимация по см. на чл.210, ал.1 от АПК,
е процесуално допустима.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
Производството по
адм.
дело № 1730/ 2020г. по описа на
Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Ю.Х.Д.
*** и Н.К.К. ***, подадена чрез пълномощника им адв. К.А. ***, против Заповед №
10-00-522 от 24.02.2020г., издадена от Кмета на Община Стара Загора. С
оспорената заповед, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с § 62, ал.3 от
ПЗР към Постановление № 456 на МС от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ, § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и Протокол от 02.05.2018г. на Комисията,
назначена със Заповеди № 10-00-244/ 15.02.2017г., № 10-00-1985/ 02.10.2017г., №
10-00-20/ 09.01.2018г. и № 10-00-619/ 02.05.2018г., е признато на К.И.С. *** да придоби собственост върху 400/800кв.м идеални
части от имот № 331.8, целият с площ от 800 кв.м, по неодобрен план на
новообразуваните имоти, местност „Найденови пръти“, в землището на с. Малка
Верея, съгласно Протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г.,
при граници и съседи: имот № 331.509; землищна граница; 331.416, 331.549,
331.530.
С обжалваното съдебно решение Заповед № 10-00-522 от 24.02.2020г., издадена от Кмета на Община Стара
Загора е отменена като незаконосъобразна и е постановен отказ да бъде признато
на ползвателя К.И.С. правото да придобие собственост, на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху
имот № 331.8 целият с площ от 800 кв.м, местност „Найденови пръти“, в землището
на с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно
Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и
съседи: имот № 331.509; землищна граница; имот № 331.416; имот № 331.549 и имот
№ 331.530. За да постанови отмяната на
оспорения административен акт Старозагорският районен съд е приел, че от една
страна не е доказано съществуването на една от кумулативно изискуемите се
предпоставки по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване
в право на собственост, а именно имотът да е представлявал овощна градина към
момента на заявяване на искането т.е към 1992г., а от друга че не са налице
доказателства за извършено плащане на цената земята, като основание за
придобиване на собствеността.
Решението
на Старозагорски районен съд е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона.
Изцяло
се споделя направения от съда извод за материална незаконосъобразност на
обжалваната Заповед № 10-00-522 от 24.02.2020г. на Кмета на Община
Стара Загора поради липса на доказано съществуване на една от кумулативно изискуемите се
предпоставки по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползване
в право на собственост. Съгласно приложимата хипотеза на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
за да се трансформира правото на ползване в право на собственост, е необходимо
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Правото на ползвателя
да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в §
63 от
ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и 2. Имотът да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя
да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в
населеното място, в чието землище е имотът. От приетото
като доказателство по делото Удостоверение № 163/ 04.06.1992г. на Зам. председателя на
ИК на ОбНС – Стара Загора, е видно, че на К.И.С. в изпълнение на Постановление
на № 11 от 02.03.1982г. на МС и Решение № 111-а от 21.09.1978г. на ИК, е
предоставено право на ползване върху земя в размер на 0.4 дка в м. „Седми
километър“, която може да се ползва за „трайни насаждения“. Следователно безспорно се установява, че ползвателят е получил процесния имот на
основание акт на Министерски съвет, посочен в нормата на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ,
а именно: ПМС № 11/ 02.03.1982г. Но липсват каквито
и да е било данни, още по-малко доказателства, че имотът, заявен за придобиване
в собственост на основание § 4б от ЗСПЗЗ, представлява лозе, овощна градина или
земеделска земя, която е единствена на семейството на ползвателя, който живее
постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Вярно е, че дали са налице материално правните предпоставки по §4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ, следва да се преценява към момента на заявяване на искането за
придобиване в собственост на предоставения за ползване имот, а не към датата на
постановяване на заповедта, доколкото правата за ползвателите възникват по
силата на закона, като административният акт който се издава в зависимост от приложимата
през годините правна уредба, единствено констатира вече възникналите права. Но
в случая доказателства за установяване съществуването на регламентирания от
закона като материално предпоставка за придобиване на собственост при условията
на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ релевантен факт /че имотът, заявен за придобиване в
собственост от К.С. представлява лозе, овощна градина или земеделска земя,
която е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в
населеното място, в чието землище е имотът/, не са представени от страните в
процеса, в чиято доказателствена тежест е да установят съществуването на този
факт. В изпълнение на служебното начало в съдебния административен процес,
Старозагорският районен съд в първото по делото заседание е дал указания за
разпределението на доказателствената тежест, като изрично е указал на ответника
– Кмет на Община Стара Загора и на заинтересованата страна К.С., че съгласно
разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК в тяхна тежест е да установят и докажат съществуването
на фактическите основания, посочения в оспорения административен акт, вкл. е
указал на страните че не сочат доказателства за подлежащите на доказване от тях
спорни факти, в т.ч че имотът е представлявал овощна градина към момента на
подаване на заявлението за трансформиране правото на ползване в право на
собственост. Доказателства в посочения смисъл не са представени. Противно на
твърдяното от процесуалния представител на касационния жалбоподател, не
представлява такова доказателство подаденото от К.С. Заявление вх. № 0801087 от
04.06.1992г. с искане на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото й на ползване
върху предоставения й имот да се превърне в право на собственост, в което
заявление е декларирано, че имотът представлява „овощна градина“. Правното
значение на това посочване е да се определи фактическото основание, на което се
претендира трансформиране на правото на ползване в право на собственост и
съотв. да се определят подлежащите на установяване релевантни факти и
обстоятелства за преценка основателността на заявеното искане. Но
обективираното декларативно изявление в подаденото от К.С. иницииращо
административното производство заявление /че имотът представлява овощна
градина/, по никакъв начин не може да се приеме за „доказателство“ за твърдения
факт, че имотът представлява овощна градина.
При липсата на каквито и да е било доказателства /писмени и/или гласни/,
които да установяват, че към момента на
заявеното от ползвателя право по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, предоставеният за ползване
имот, който се иска да бъде придобит в собственост, е представлявал овощна
градина и доколкото съгласно заключението на изпълнената по делото
съдебно-техническа експертиза имотът представлява пустееща земя с отделни
саморасли дървета, без каквито и да е било овощни насаждения и съотв.
съществуването на такива трайни насаждения не е отразено в представената
извадка от помощния план на ползвателите /неодобрения кадастрален план от
1992г. за имоти в терени по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за землището на с. Малка Верея/,
правилно съдът е приел, че не е доказаното кумулативното наличие на юридическите факти – елементи от правопораждащия фактически състав по §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които правната норма свързва признаване правото на
ползвателя да придобие в собственост предоставения му за ползване имот.
С оглед на
гореизложеното обоснован, от гл.т на доказателствата и правилен от гл.т на
материалния закон е направеният от Старозагорския районен съд извод, че при
липсата една от материалноправните предпоставки за издаване на заповед по § 62,
ал.3 от ППЗСПЗЗ във вр. с §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, оспореният административен акт
се явява незаконосъобразен и е постановил неговата отмяна, съотв. е отказал да
бъде признато на ползвателя К.И.С. правото да придобие собственост, на
основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 331.8, местност „Найденови пръти“,
в землището на с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти. Доколкото
преценката
дали са налице законовите изисквания за трансформация правото на ползване в
право да се придобие собственост върху имота, е свързана с прякото прилагане на
закона т. е въпросът не е
предоставен на преценката на административния орган, нито актът е от естество,
непозволяващо решаването на въпроса по същество, в случая не е налице
нито една от хипотезите на чл.173, ал.2 от АПК за връщане на преписката на
Кмета на Община Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне. Ето защо
правилно съдът е решил спорът по същество при условията на чл. 173, ал. 1 АПК,
като с оглед установената липса на материалноправна предпоставка по § 4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ, е отказал признаване право на ползвателя да придобие собственост
върху процесния имот.
Не се споделя единствено извода на
съда, че липсата на доказателства за извършено плащане на цената земята, е
основание за отмяна на издадената от Кмета на Община Стара Загора Заповед №
10-00-522 от 24.02.2020г. Съгласно нормата на §62, ал.4 от ПЗР на ПМС № 456/
1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, след влизането в сила на заповедта
за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху имота,
оценката за предоставената за ползване земя, извършена съгласно изискванията на
чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ и за размера на прогресивно нарастващата такса по § 4а, ал.
2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, се утвърждава със заповед
на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. Следователно издаването
и влизането в сила на заповедта на кмета на общината за признаване право на
ползвателя при условията на §4а или на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие право на
собственост върху предоставения му за ползване имот, е предпоставка за
изготвянето и утвърждаването на оценката и съотв. за заплащането на земята. В
тази смисъл и противно на приетото от Старозагорския районен съд, плащането на
цената не е условие за издаването на заповед по § 62, ал.3 от ПЗР към
Постановление № 456 на МС от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ
във вр. с § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване правото на ползвателя да
придобие собствеността върху ползвания имот, а тъкмо обратното - влязлата в
сила заповед е условие за изготвяне на оценка за предоставената за ползване
земя, след утвърждаването на което оценка с последваща заповед на кмета на
общината, се дължи заплащането на цената на земята.
С оглед на гореизложеното съдът приема
че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо, обосновано и постановено в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
делото искането на ответниците по касационната жалба - Ю.Х.Д. и Н.К.К., за присъждане на направените
разноски, следва да бъде уважено, като Община Стара Загора следва да бъде
осъдена да заплати на Ю.Х.Д. сумата от 300 лева и на Н.К.К. сумата от 300 лева
– договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за осъществено процесуално
представителство в съдебното производство пред касационната инстанция.
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260084/
14.09.2020г., постановено по адм. дело № 1730/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, да заплати на Ю.Х.Д. ***, ЕГН **********,
сумата от 300 /триста/ лева – разноски в съдебното производство пред
касационната инстанция.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, да заплати на Н.К.К. ***, ЕГН **********,
сумата от 300 /триста/ лева – разноски в съдебното производство пред
касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.