№ 16862
гр. София, 04.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110123145 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. ИВ. Д. против ВЛ. ИВ. К..
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника, като в
указания срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл.146, ал.1 във
вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за доклад:
1/ Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от общо 10 000 лв., представляваща частична претенция от 30 000 лв. за причинени
неимуществени вреди следствие подадена от ответника тъжба, с която е иницирано
наказателно производство, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на присъда
по НОХД № 14763/2013 г., 8 състав, НК по описа на СРС – 05.05.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Твърди, че ответникът подал частна тъжба, в която се твърдяло, че С. ИВ. Д. е
извършил престъпления по чл. 148, ал.2 вр. ал.1, пр.3 вр. с чл.26, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2
вр. с ал.1 и т.2 от НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК. В тъжбата се излагали твърдения, че ищецът
изложил пред медиите и в социалните мрежи редица опозоряващи твърдения за ответника и
че го е набедил в извършването на престъпления по повод и при изпълнение на служебните
му задължения. Излага подробно факти във връзка с тъжбата. По депозираната частна тъжба
СРС образувал наказателно производство – н.ч.д. № 14763/2013 г., 8 състав, което
продължило 3 години. Била постановена оправдателна присъда от първата съдебна
инстанция през 2016 г. Било образувано ВНЧХД № 3080 по описа на Софийски градски съд
за 2016 г. С решение от 05.05.2017 г. СГС потвърдил първоинстанционната присъда. За
период от четири години неоснователно и неправомерно бил подсъдим по наказателно дело.
Това бил период на стрес и напрежение за ищеца, който като управител и представляващ
две работещи търговски дружества бил поставен в положението на подсъдим без да е
извършил деянията, за които е съден. Изцяло бил променен начинът му на живот, не бил
достатъчно ефективен в работата си, която намаляла. Изживял дълбоко несправедливите
обвинения срещу него и това разстроило психиката му и оставило траен отпечатък върху
1
ежедневието му. Случаят станал достояние на медиите и на С. ИВ. Д. се наложило да дава
обяснения и да се защитава срещу нападки срещу него в публичното пространство. От
случващото се, особено от разпространението на информация в ефирното и в интернет
пространството, ищецът станал още по-неспокоен, притеснителен, изгубил увереността и
самочувствието си, което повлияло на действията и постъпките му, както в личен, така и в
професионален план. Несигурността за бъдещето го карало да бъде пасивен, да не започва
нови проекти, намалели и преустановил отношенията с някои от контрагентите си. Не смеел
да създаде семейство, тъй като не знаел какво ще се случи с него и как ще продължи живота
му. Неизвестността го плашела, правела го по-лабилен психически, не можел да спи добре,
вземал успокоителни, често изпадал в състояния на депресия, страх и неувереност. Изпитвал
чувство за срам, че е подсъдим, което го накарало да преустанови голяма част от социалните
си контакти, затворил се в себе си. Загубил авторитета си сред своите колеги и контрагенти.
През периода на воденото срещу него наказателно производство, ищецът преживял
емоционален и психически стрес. Това рефлектирало и върху физическото му здраве като
същият получавал паник атаки, налагало му се да пие леки успокоителни, както и лекарства
срещу безсъние. Подадената срещу него тъжба от ответника засягала по безсъмнен начин
личното му достойнство, честта и самооценката му. Все още не можел да се възстанови
напълно от преживяното. Поради факта, че оправдателната присъда била влязла в сила на
05.05.2017 г. за него възникнало правото да потърси отговорност от автора на частната
тъжба – ВЛ. ИВ. К., с която е иницирано наказателното производство и в него било
установено, че същата е неоснователна и набеждавала С. ИВ. Д. в извършени престъпления.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подадал отговор на исковата молба.
Счита, че иска е недопустим, защото не ставало ясно за кое конкретно
действие/бездействие ищецът претендира обезщетение. Не ставало ясно и кое лице според
ищеца е извършило действието/бездействието, от което ищецът претендира, че за него са
настъпили неимуществени вреди. В края на исковата молба се съдържали и твърдения за
набеждаване на ищеца в извършени престъпления. Прави възражение за неподсъдност на
делото, поради твърдения на ищеца за набеждаване на ищеца от ответника в извършени
престъпления и престъпленията следвало да се разследват от прокуратурата. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Ако ищецът считал, че подаването на тъжбата
срещу него било действието, което му е причинило вреда, то била изтекла погасителната
давност за тази претенция. Продължителността на воденото съдебно производство не
зависела от волята на страна по него, поради което и претенцията на ищеца за забавяне на
производството не можело да се вменява на ответника. Оспорва иска, както по основание,
така и по размер. С частна жалба на ищеца не били причинени никакви вреди. Завеждането
на дело пред компетентен съд за претендирано от някого право не представлява деликт, тъй
като завеждането на дело не е противоправно деяние. Продължителността на воденото
съдебно производство не следва да се вменява на която и да е от страните по делото. Излага
подробно факти относно обстоятелствата, на които се основава иска, по повод подадената
тъжба. Излагат се и подробни данни за развитието на първоинстационното наказателно
2
производство.
Оспорва твърденията на ищеца, че воденото срещу него НЧХД № 14763/2013 г., 8
състав, СРС, образувано по тъжба на ответника му е причинило безпокойство и душевен
дискомфорт, емоционален и психически стрес. Срещу ищеца преди образуваното по
тъжбата наказателно производство, били заведени множество граждански и наказателни
дела, по които били постановени присъди и решения. Ответникът не можел да носи
отговорност за това, че ищецът преживявал негативни емоции от водени срещу него дела за
претенции на граждани, закупили от С.Д. имоти и завели срещу него дела, както и не можел
да носи отговорност за повдигнатите от прокуратурата обвинения и образуваните срещу
С.Д. наказателни производства. Претендира разноски.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с искове с
правна квалификация чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване по отношение на исковете по чл.45,
ал.1 от ЗЗД наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: наличието на неимуществени вреди, включително и какъв е размерът на
обезщетението; че вредите са причинени в следствие на противоправно поведение на
ответника.
Ответникът следва да докаже положителните факти, на които основава своите
възражения. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
Ответникът е направил възражение за непосъдност на делото, тъй като според
ответника са налице твърдения за набеждаване на ищеца от ответника в извършени
престъпления.
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения и от заявеното в
петитума искане за защита, съдът намира, че възражението на ответника е неоснователно, а
делото е подсъдно на граждансикя съд.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за неподсъдност
на делото като неоснователно.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени към исковата
молба.
ДА СЕ ИЗИСКА НОХД № 14763/2013 г., 8 състав, НК по описа на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца доказателственото искане за
приобщаване към доказателствата по делото флаш памет с 2 бр. видео записи, тъй като
3
редът за приобщаване като доказателство по делото е друг, а от друга страна за същите
обстоятелства на ищеца са допуснати свидетели при режим на довеждане.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
посочените в т. 3 от доказателствените искания към исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
настоящото определение да посочи за кои обстоятелства желае да му бъдат допуснати
свидетели при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника, като
неотносими към предмета на доказване по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2022 год., в
10.30 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4