Р Е Ш Е Н И Е
№ 1515
Гр. Пловдив,
19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански състав, в публично
заседание на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен съдия: ПЛАМЕНА СЛАВОВА-МИЛЕВА
при
участието на секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 16099 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявена
е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу А.П.Д.. Твърди
се, че на 23.10.2012 г. ответницата издала в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД запис на заповед, който бил
предявен за плащане на 19.03.2013 г., впоследствие бил джиросан
на 06.03.2015 г. на ищеца. Твърди се, че сумата по записа в една част, а именно
3297,95 лева, не е заплатена на ищеца. По повод това вземане било образувано
частно гражданско дело, издадена заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист,
срещу които длъжникът подал възражение.
Твърди се,
че записът е редовен от външна страна и ответникът не е заплатил посочената
сума, поради което ищеца иска от съда да бъде признато за установено в
отношенията между страните дължимостта на сумата от 3297,95 лева, произтичаща
от посочения запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 30.03.2015г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
Ответникът
не е подал отговор на исковата молба в срок, нито се е явил в първото съдебно
заседание, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане
делото в негово отсъствие.
В първото
по делото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение. Съдът е намерил искането за основателно и е обявил,
че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Като взе
предвид подадената искова молба, приложените по делото доказателства и
процесуалното поведение на страните, въз основа на закона, съдът намира
следното.
Предявен е
иск по чл.535 от ТЗ във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ответникът
е получило препис от исковата молба и приложенията, като срокът за подаване на
отговор е изтекъл, но в този срок ответникът не е подал отговор. Отделно от
това, е бил призован редовно и за първото открито съдебно заседание, но не се е
явил лично или чрез представител. Не е направено и искане за разглеждане делото
в негово отсъствие. Налице е искане от страна на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Следователно, налице са всички изискуеми
предпоставки, посочени в чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. Изпълнени са и изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а
именно - на ответника е указан текстът на чл.238 от ГПК и последиците от
неподаване на отговор и неявяване в първото съдебно заседание. Съдът намира
също, че искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
С оглед
изложеното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, настоящото решение не следва да
се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявеният иск следва да бъде
изцяло уважен, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.03.2015г.,
до окончателното плащане.
С оглед
изхода от делото, на ищеца следва да се присъдят поисканите и сторени от него
разноски: 65,96 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Последното не следва да се присъжда в
поискания размер от 200 лв. поради липсата на правна и фактическа сложност на
делото. Следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените в заповедното
производство и поискани от него разноски – 65,96 лв. за държавна такса и 50 лв.
за юрисконсултско възнаграждение. Последното не следва да се присъжда в поискания
размер от 300 лв. по същите съображения за липса на правна и фактическа
сложност на делото.
Така
мотивиран, съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по иск с правно основание чл.535 от ТЗ във вр. с чл. 422 от ГПК, че А.П.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********, с
адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, следната
сума, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 02.04.2015г.
по ч.гр.д. №3850/2015г. в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ООД, преобразувало се впоследствие в „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, а именно: сумата в размер на 3297,95 лв., представляваща
неплатената част от вземане, произтичащо от Запис на заповед, издаден от А.Д. в
полза на „Изи Асет
Мениджмънт” АД на 23.10.2012 г., предявен за плащане на 19.03.2013 г. и джиросан на ищеца на 06.03.2015 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда - 30.03.2015г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.П.Д.,
ЕГН: **********, да плати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********,
разноските по делото: 65,96 лв. за
държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение - в исковото
производство, и 65,96 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение - в заповедното производство.
Решението
не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.
240 ГПК и да иска отмяна на решението пред ПОС в едномесечен срок от връчването
на препис от решението.
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
МП