ОПРЕДЕЛЕНИЕ №      

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВДА ДОЙНОВА      

                                   

  ЧЛЕНОВЕ :  1. НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА   

 

                                                2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ 

 

при секретаря……., и с участието на прокурора….., като изслуша докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВЧНД № 569 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С определение № 198/03.08.2018 г. постановено по ЧНД № 184/2018 г., Луковитският районен съд е отменил Постановление на Районна прокуратура – Луковит от 08.06.2018 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ-299/2017 г. по описа на РУ МВР – Луковит и е върнал делото на прокурора с указания за провеждане на ефективно разследване, съобразно указанията в мотивите на определението, при спазване правото на защита на всички граждани в процеса.

Срещу цитираното определение, в посочения от закона срок, на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК е подаден въззивен протест от Петя Грънчарова - административен ръководител на Районна прокуратура - Луковит.

Сочи, че в процедура по съобразяване правилността, обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт, първостепенният съд е приел необснованост на постановлението дължащо се на допуснати логически грешки при анализа на доказателствата. В тази връзка твърди, че ЛРС си е позволил не само превратно да тълкува съдържанието на постановлението и мотивите в него, но и да изопачи позицията на прокурора без наличие на основание, като на места влиза и в собствено противоречие, че е стигнал и до там да подложи на оценка даже и познанията на прокурора по биология, и е коментирал традиционни от векове ценности към възрастните хора, което изобщо не е в унисон с предмета му на разглеждане и произнасяне, излага подробни аргументи в тази връзка.

Излага, че при внимателен и коректен прочит на постановлението и доказателствения материал, ще се установи, че още в началната му част е посочено : „.. приемам за установено следното”, като по-надолу всички доказателствени източници и съдържащите се в тях факти са изложени последователно и коректно, като същите съвкупно и поотделно са били анализирани. Твърди, че никъде в процесното постановление не е посочила, че приема едни, не дава вяра на други /в случая пострадалия/ и, че приема тезата на лицата уличени от С. като извършители. Изтъква, че по никакъв начин не е изразила наличие на съмнение досежно становището на съдебния лекар съдържащо се в представеното по делото медицинско удостоверение. Твърди, че никъде в постановлението не е посочено, че е изслушала и се е позовала само на конкретна част от записа на тел.112. Счита, че в случая изобщо не е необходимо пресъздаването му в постановлението, и това, че е цитирана само дадена част не означава, че съдът може да го интерпретира. Счита, че в този запис и от гласа на С. не личи обърканост, страх и стрес, болка и уплаха.

Изтъква, че в съответствие с правомощията си - чл.46, чл.196, ал.1, т.1, чл.219, чл.242, чл.246, ал.1, чл.375 и чл.381 от НПК /където Прокурора следва да намери наличие на достатъчно доказателства за да пристъпи към повдигане на обвинение и внасяне на делото в Съда без да има задължение да посочва кои приема и кои не/, е дала юридическа оценка на деянието, което смята, че е извършено въз основа на съвкупната оценка на доказателствения материал съобразно горните норми, а именно престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Твърди, че е изложила съображения защо смята, че доказателствата не стигат за повдигане на обвинение по чл.144, ал.3 от НК. Счита, че дори и да се назначи съдебно-психиатрична експертиза, то тя няма да преодолее този дефицит, излага съображения в тази връзка.

В заключение предлага на въззивната инстанция да отмени изцяло протестираното определение.

Към протеста е изготвено и допълнение, в което се застъпва становището, че една евентуална съдебно-медицинска експертиза се явява безпредметна и водеща до излишни разходи в наказателния процес.

Против въззивния протест на РП-Луковит е подадено възражение от пострадалия И.Й.С., в което се релевират доводи, че обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, като предлага на  настоящата инстанция да го потвърди.

Въззивният съд, като съобрази постъпилите протест, допълнението към него, възражението на пострадалия и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Досъдебното производство е образувано на 28.11.2017 г. на основание чл.212, ал.1 от НПК срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.          

            От показанията на пострадалия И.Й.С. /л.69-71/ се установява, че на 22.03.2017 г., по повод на кошерите с пчели, находящи се в двора на къщата му в с.К., обл.Ловешка, ул. „***” № 3 е възникнал словесен скандал със съседите му – Р. и П. Т., живущи в къща на ул. „***” № 5. Последните двама ругаели и псували пострадалия, искали да се саморазправят с него, като го приканвали да излезе навън.

          На следващия ден – 23.03.2017 г., рано сутринта преди 07.00 часа И.С. се връщал от селската чешма, откъдето си бил налял 10 литрова туба с вода, когато бил пресрещнат на тротоара пред дома си от съседа П.Т., който му казал : „Аз тебе ще те убивам!”. След това Т. го хванал с ръце за ризата, започнал да го блъска, нанасяйки му удари с юмруци в главата. Виждайки, че на улицата няма хора, П.Т. възкликнал: „А, то няма свидетели!”, след което се затичал, взел един кол – чамов, рендосан, с дължина около 1.5 метра и продължил да го удря с него. В нападението срещу С. се включила и съпругата на П.Т. – Р., като го съборили на земята. След падането на земята пострадалият получил три ритника в главата си. Възприел лицето, което му ги нанесло, след като по-късно се изправил – момче на възраст около 15 – 16 години. Пострадалият го попитал защо го е изритал, на което момчето заявило : „Това е чичо ми, ти го биеш!”. След това пострадалият се обадил на телефон 112, за да сигнализира на полицията, защото се страхувал за живота си, какъвто страх изпитвал и към момента на разпита му – 14.11.2017 година.

          На л.16 от ДП е приложен CD от Дирекция „Национална система 112” - РЦ 112 – Монтана, съдържащ запис на повикването към ЕЕНСП 112, осъществено от пострадалия И.Й.С..

          В обжалваното определение /л.19 от ЧНД № 184/2018 г./ е отразено, че при възпроизвеждане на звуковия файл от процесния CD се чуват следните реплики : „Център 112, слушам Ви! – Обаждам се от село К., ул. „***“ 3, И.С. се казвам. Току що бях нападнат от цигани на улицата, на „***“ пред къщата, удариха ме по главата… - Имате ли нужда от медицинска помощ? – Мисля, че ще се оправя. - Линейка да идва ли? – Не, трябва ми спешна полицейска помощ, за да ги спре. (говори задъхано) - Добре, К. Община Луковит ли е? – Община Луковит, *** 3. – Улица „***“ 3? – Да. – На улицата ли Ви нападнаха? – Да, бях за вода. – Сигурен сте, че няма нужда от медицинска помощ? Колко лица са били? – Един… - Нещо взеха ли Ви? – Не, не ми взеха нищо. – (чува се кашляне и охкане) – Там ли чакате екипа, на *** 3? – Да, да – Сигналът е приет. – Благодаря! (чува се охкане).”

          На л.48 от ДП е съставен протокол от наблюдаващия прокурор, в който е отразено, че при прослушване на записа от процесния CD прокурорът е установил, че И.С. съобщава, че : „..на 23.03.2017 г. на ул. „***“ № 3, когато е ходила за вода е бил нападнат на улицата от едно лице, няма нужда от медицинска помощ, а от полицейска, за да се спрат тия хора.”

По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение № 63.03/2017 г. /л.73/  изготвено от лекар – асистент в катедрата по съдебна медицина при Медицински университет - София, в което са описани телесните увреждания констатирани при извършения по отношение на пострадалия И.С. преглед на 25.03.2017 г., а именно : „В дясната яблъчна област има оток и мораво синкаво кръвосанясаде с размери 7/5 см. В тилната област на главата има оток с диаметър 7 см. В областта на долния край на дясната лопатка има мораво синкаво кръвонасядане с размери 15/10 см със светла ивица в средата с размери 6/2 см. По задната повърхност на гръдния кош леко вляво от среднинната линия има две червеникави охлузвания с размери 2/0.5 см горното и 1/1 см долното. По задната повърхност на лявото рамо има червеникаво охлузване с диаметър 1 см В областта на левия лакът има оток с диаметър 10 см, като в същата област има група ивичести червеникави охлузвания с диаметри от 1 см до 3 см. По рърба на лявата длан има силно изразен оток и мораво синкаво кръвонасядане с размери 14/8 см.”.     

          В отмененото постановление представителят на държавното обвинение е застъпил становището, че анализа на доказателствения материал не обосновава наличието на престъпление за което е образувано делото, а именно по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, както и за престъпление по смисъла на чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК, които са престъпления от общ характер. Въпросът, дали е налице престъпление по чл.130, ал.1 НК, според прокурора, следва да се реши от съда, ако пострадалият възбуди наказателно преследване по пътя на частната тъжба.

Това становище на представителя на РП-Луковит не кореспондира със събраните по делото доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че проведеното разследване е повърхностно и непълно, тъй като не са били събрани всички относими към случая доказателства, което предпоставя необоснованост на прокурорския акт. Ето защо, настоящият състав счита, че възраженията релевирани в протеста се явяват неоснователни.

За да е налице състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК следава да се установи, че конкретната закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. В тази връзка, според въззивния състав наличният по-горе запис е индиция за непосредствените психични преживявания на пострадалия, предизвикани от инцидента с неговите сеседи, същият обективира това, което се е проявило в психичната сфера на И.С.. За да бъдат установени психичните преживявания на пострадалия се налага назначаването на съдебно-психологическа експертиза, която след като се запознае с показанията на С., изслуша звуковия файл от процесния CD и осъществи лично интервюиране на И.С., чрез инструментариума на психологичните тестове и методики следва да дефинира чувствата и емоциите, които пострадалият е изпитвал към момента на деянието и изпитва към сегашния момент и да отоговори на въпроса дали конкретната закана би могла да възбуди основателен страх у последния за осъществяването й.

От гореизложеното е видно, че  представителят на държавното обвинение е възприел твърде „пестеливо” съдържанието на процесния звуков файл, обективирано в изготвения от него съответен протокол, като същото се отличава от отразеното от първостепенния съд в обжалваното определение. Това от своя страна налага възпроизвеждане на действителното съдържание на текста от въпросния CD по съответния процесуален ред съобразно изискванията на НПК, а имено чрез назначаване на съответната техническа експертиза.

          На следващо място, с оглед изясняване обективната истина по делото, настоящата инстанция счита, че е наложително изготвянето и на съдебно -медицинска експертиза, която въз основа на приложените по делото  медицински документи, показанията на пострадалия и евентуално, при съмнение в достоверността им – показанията на съдебния лекар изготвил заключението да отговори на формулираните в обжалваното определение въпроси /л.18 от ЧНД № 184/2018 г./, които настоящият състав няма смисъл да преповтаря. Освен информация за характера на телесните увреждания и механизма на причиняването им, тази експертизата ще даде възможност за установяване достоверността на събраните до момента свидетелски показания.

          Въззивният състав счита, че следва да бъде установено и третото неизвестно лице, за което има данни в жалбата и показанията на И.С., че му е нанесло три ритника в областа на главата и представило се като племенник на П.Т., тъй като в тази връзка не са били извършвани никакви следствени действия. Установяването му следва да се извърши, след като пострадалият бъде повторно разпитан за неговото описание по съществени белези, а ако е необходимо следва  да бъде проведено и разпознаване.

          С оглед даните в жалбата /л.9/, че случката е била наблюдавана от „много хора на площада”, чиято поява е смутила нападателите и те са прекратили нападанието си, се налага да бъдат събирани доказателства и в тази насока, чрез повторен разпит на И.С.. Евентуалното установяване на други свидетели на нападението, мястото и начина на извършването му ще дадат възможност на на представителя на държавното обвинение да прецени дали в конкретния случай са налице достатъчно данни за осъществяване състава и на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК.

          Едва при попълване на делото с всички относими към случая доказателства би могъл да се изгради един обоснован извод за наличието /отсъствието/ на престъпление от общ характер, предвид което настоящата инстанция приема, че определението на Луковитския РС се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 198/03.08.2018 г. постановено по ЧНД № 184/2018 г. от Луковитския районен съд.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                      1. 

ЧЛЕНОВЕ :   

                                                                                                             2.