Р Е Ш Е Н И Е
№ 708/5.10.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Красимир Лесенски
При секретаря Янка Вукева и
с участието на прокурор Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия
Юрукова касационно административнонаказателно дело № 730, по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН и във връзка с чл.208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна
жалба на Г.Т.Т. против Решение № 2600042/06.04.2021, постановено по НАХД №
450/2020г. на Районен съд Велинград, с което е изменено Наказателно
постановление № 7036/10.11.2020 г. издадено от Началника на отдел "Контрол
по републиканската пътна мрежа" в Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" - гр.
София, с което на основание чл.53, ал.1, във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б.А
от Закона за пътищата на касатора за неизпълнение на чл. 37, ал. 3 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, като
се намалява размерът на наложената глоба на 1000 лева. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводстените правила, ведно че не е съобразено с константната
практика на съдилищата. Счита се, че ППС е допустимо за движение по смисъла на
чл. 14, ал. 3 от Наредбата и няма съставомерност на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.А от
ЗП. Твърдят се нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, водещи до
нарушаване правото на защита. Аргументите са насочени, че е следвало да се
приложи евентуално чл. 177 от ЗДвП, непълнота на описанието на нарушението,
както и че не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
водача. Претендира се за отмяна на съдебния акт и наказателното постановление .
Ответникът - Агенция "Пътна инфраструктура" -
гр. София, чрез процесуалния си представител – юрк. Б., оспорва жалбата,
предлага на съда да потвърди решението на районния съд по съображения посочени
в писменото становище. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура
Пазарджик изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да
бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно.
Административен съд
Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
С Решение № 2600042/06.04.2021, постановено по НАХД №
450/2020г. Районен съд Велинград е изменил Наказателно постановление №
7036/10.11.2020 г. издадено от Началника на отдел "Контрол по
републиканската пътна мрежа" в Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, с което
на основание чл.53, ал.1, във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б.А от Закона за
пътищата на касатора за неизпълнение на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, като се
намалява размерът на наложената глоба на 1000 лева.
За
да постанови решенето си районният съд приема, че на 12.10.2020г. служителите на АПИ са извършили проверка
на движещ се по път II-84, км. 27+200, в района на гара Костандово, товарен
автомобил „Ман ТГС“ с рег. № СВ0440АМ, превозващ инертни материали. Установили,
че се управлява от касатора Г.Т.Т.. ППС е с четири оси, две от които
управляеми. При извършено измерване с
техническо средство ел. везна РW-10 № К200008 и ролетка 1308/18 /5м./
констатирали, че измереното разстояние между осите е 1,40 м., а сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 27,450 т., при максимално
допустимо за този вид превозни средства от 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5
б.“В“ на Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. За измерванията бил съставен протокол. Съобразно данните от измерванията
контролните органи приели, че превозното средство е извънгабаритно по смисъла
на § 1, т. 1 ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. Изискали разрешение за движение на извънгабаритно
превозно, каквото водачът не представил.
За нарушението на водача е съставен
АУАН № 0007636/12.10.2020г. за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл.
37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2015 г. Издадено е Наказателно постановление № 7036/10.11.2020г. от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция”Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция”Пътна инфраструктура” София. Съдът е
събрал относимите писмени и гласни доказателства, след тяхната преценка и
анализ е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни
органи, съгласно чл. 56, ал.2, т. 1 от ЗП,
във вр. със заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г., и чл. 56,
ал.3, т. 1 от ЗП, във вр. със заповед № РД-11-1266/17.10.2019
г. на Председателя на УС на АПИ, в изискуемата от закона писмена форма и при
спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не е установил допуснати съществени
процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна. Приел
е, че описанието на нарушението е в степен позволяваща на лицето да разбере в
какво е обвинен и да организира защитата си, с посочени дата и място на
извършване на нарушението, самоличността на нарушителя, фактите от състава на
нарушението, нарушената и санкционната материалноправна норма.
Районният съд е приел за
доказано осъществяване на състав на нарушението на чл. 26, ал.1, т. 1 б
„а“ ЗП, тъй като за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства в обхвата на пътя и обслужващите зони. За съда Г.Т. е управлявал и
осъществявал движение на МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „МАН“,
модел „ТГС“, с разстояние между осите от 1. 40 м, с натоварване на ос на
двойната задвижваща ос 27, 450 т., без разрешение за дейности от
"специалното ползване на пътищата", издадено от Агенция "Пътна
инфраструктура, поради което е санкциониран на основание чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата. РС
Велинград е отговорил на всички възражения в жалбата, като е счел, че няма
нарушение при измерване на товара, че с деянието се осъществява нарушение по Закона
за пътищата, а не по ЗДвП. Тъй като е приел, че при определяне размера на
наказанието административнонаказващият орган не се е
съобразил с тежестта на нарушението, с личността на нарушителя
и с неговото материално положение, съдът е изменил наложената глоба до
определения в закона минимум.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, Районният съд правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, правилно е приложил материалния закон, обосновал е съдебния си акт.
Настоящият касационен състав счита, че по делото
безспорно е установено превишаването на допустимата максимална маса на ППС и на
допустимото максимално натоварване на ос за ППС, движещо се по пътя без
изискуемото по чл.26, ал.2, т.1, б."а" ЗП разрешение за дейности от
специалното ползване на пътищата при движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства.
Процесното пътно превозно средство е тежко по смисъла на
чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., според която
допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по
чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със
същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване
пътища, е за : сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни
превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 m включително до
1,8 m - 18 t (19 t).
Съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.,
на извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал.
3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II.
Съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.,
извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след
заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина -
до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.
Допустимото максимално натоварване на ос е 19 т., а в
случая измереното 29, 450 т. Натоварването в случя надхвърля 30%, поради което правилото на чл. 8, ал. 5,
във връзка с чл. 14, ал. 3, във връзка с 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Раздел І ІІ
на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е неприложимо. С оглед на което възраженията
на касатора, че се касае за изключение от нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата
са неоснователни.
Параметри на ППС показват, че то е извънгабаритно (по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата). За тези измерени и установени параметри на ППС при
проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство.
Движението на процесното извънгабаритно пътно превозно
средство без разрешение е в противоречие с материалното правило за поведение,
възведено в чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата и е обявено за
административно нарушение с нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Възраженията на касатора, че се нарушава правото му на
защита с некоректно и неясно описание, от там и нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, също са неоснователни. РС правилно е посочил, че не са налице твърдените
нарушения. Касационният състав също ги споделя. В АУАН и наказателното
постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и нарушените норми.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Липсва
твърдяната от касатора неяснота и объркване на маса и обем, от там и на тежко и
извънгабаритно. По смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата
"извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките ППС по чл. 3. Граматическото тълкуване на разпоредбата сочи, че
извънгабаритен товар може да е както извънгабаритните ППС, така и тежките ППС
по чл. 3. Затова са употребени и съюзите „и/или“.
При тези данни от правна страна Административен съд
Пазарджик намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от
ЗП. Съгласно чл.26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП движението
на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ). След като
водачът е управлявал ППС, надвишаващ максимално допустимите норми по Наредбата
или разрешените параметри, без да има разрешително или квитанция за платени
пътни такси за дейност от специално ползване на пътищата, то той е извършил
административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП.
Чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП предвижда да се наказват с глоба
от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите
лица, нарушили посочената разпоредба при движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. В санкционната норма изрично е посочен
адресатът на административнонаказателната отговорност, а именно физическото
лице, осъществило превоза, поради което не може да се възприеме становището, че
касаторът не следва да носи административна отговорност, а превозвачът –
собственик на ППС.
Районният съд е направил преценка за размера на
наложеното наказание, което изцяло се споделя от настоящия касационен състав.
Така индивидуализираното наказание би способствало за
постигане целите на закона по чл. 12 ЗАНН, като ще предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и същевременно ще въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите субекти на регулираните по тези ред обществени отношения.
Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита,
че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като
допустимо, валидно и правилно.
Предвид установения изход на спора пред касационната
инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, които
представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът
намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева с
оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в открито съдебно
заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето само на писмен
отговор.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2600042/06.04.2021, постановено
по НАХД № 450/2020г. на Районен съд Велинград.
ОСЪЖДА Г.Т.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на
Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, сумата от 80 (осемдесет)
лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/