Р
Е Ш Е
Н И Е № 185
гр.Хасково, 20.03.2019год.
В
и м е т о н а н а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесет и първи февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1668 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Ю.Х.Р.,*** против
Община Стамболово, иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди,
че ищецът в качеството на общински съветник в Община Стамболово не бил получил
дължимото му възнаграждение като такъв. Същото не било приравнено на трудово
правоотношение, както и не били внесени и дължимите данъци и осигуровки за това
възнаграждение. Съобразно издадените отчетни документи за начислените
възнаграждения, ведно с дължимите вноски за осигуряване за 2016г. за месеците
от юли до декември, му се дължала сумата от 1 222.72 лева, а за цялата
2017г. му се дължала сумата от 2 808.43 лева. За 2018г. за месеците от
януари до март се дължала сумата от 1 255.03 лева. Така общото задължение
на ответника Община Стамболово възлизало на 5 291.18 лева. Следвало да му
бъде присъдена и законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на
образуване на заповедното производство – 09.05.2018г. до пълното издължаване,
както и разноските по заповедното и настоящото производство. Ищецът подал
заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано Ч.гр.д. № 1128/2018г. по
описа на Районен съд-Хасково и издадена заповед за изпълнение. Длъжникът
възразил срещу нея, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
5 291.18 лева, представляваща неизплатени възнаграждения на ищеца като
общински съветник, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2018г.
до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. №
1128/2018г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски в заповедното
и в настоящото производство.
В съдебно заседание, проведено на
03.12.2018г. ищецът, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, направи изменение на
своя иск, като намали първоначално предявените претенции по размер, както
следва: общ размер на иска - 4 616.28 лева, вместо 5 291.18 лева, от които за 2016г. - сума
в размер на 1 118.73 лева, вместо 1 227.72 лева; за 2017г. - сума в
размер на 2418.40 лева, вместо 2 808.43 лева и за 2018г. - сума в размер
на 1 079.15 лева, вместо 1255.03 лева. В този смисъл съдът прекрати
производството по делото за разликата над така посочените размери до пълно
предявените с исковата молба. Определението е влязло в сила.
Ответникът с отговора на исковата
молба оспорва исковете по размер. Оспорва исковете и след тяхното изменение. Твърди,
че всички дължими суми на ищеца, които е имал да получава в качеството си на
общински съветник при Община Стамболово, са били начислени и изплатени, както и
че причината за тяхното забавяне е влошеното икономическо състояние на
общината.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че ищецът е бил
общински съветник в Общински съвет
на Община Стамболово. Не е спорно още, че
в това му качество на него му се е дължало възнаграждение, определено по
съответния ред и в определен размер. Безспорно е също, че дължимото възнаграждение
не е било изплатено своевременно, което е довело до подаване на заявление по
реда на чл.410 от ГПК от страна на ищеца до съда и е било образувано заповедно производство. В
тази насока е приложеното Ч.гр.д. № 1128/2018г. по описа на Районен съд-Хасково.
Установява се още, че в законния срок длъжникът по заповедното производство, а
сега ответник, е подал възражение, поради което в срок заявителят е предявил
своята претенция по исков път и на основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК.
В хода на производството ответникът
представи писмени доказателства в подкрепа на заявеното становище, че е
изплатил всички, дължими възнаграждения на ищеца. Така представените
доказателства не се оспориха от последния, поради което съдът ги кредитира.
За правилното изясняване на спора
от фактическа страна съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза,която не бе
оспорена от страните и заключението на която възприема изцяло като компетентно
и безпристрастно дадено. От същото се установява, че срещу ищеца Ю.Х.Р. има
образувано изпълнително дело № 26150000377/17.01.2015г. за публично вземане по реда
на ДОПК /по описа на НАП,ТД-Пловдив,офис
Хасково/ за сума в размер на 169 163.60
лева. В тази връзка е и представеното писмено доказателство Разпореждане за изпълнение
на основание чл.230, ал.4 от ДОПК. Изпратено е било Запорно съобщение с изх.№
С160026-119-0000997/14.05.2016г., което е връчено на ответника Община Стамболово
на 03.06.2016г. Изпратено е било и Разпореждането за изпълнение на запорно
съобщение до Община Стамболово, което е било връчено на 15.07.2016г., от която
дата е следвало Общината да започне
плащането по наложения запор от сумите, които ищецът има да получава от своя
работодател /ответника/. В.л. е установило, че за първия исков период - от
01.07.2016г. до 31.12.2016г. след направени съответни удръжки по наложения
запор върху вземането на ищеца, удръжки по
фондовете на ДОО, НЗОК, ПКБ и Данък
върху доходите на физически лица, както и запор за СИМ карта, чистата
сума, която е следвало да му бъде изплатена, възлиза на 773.53 лева. Същевременно
обаче се установява, че по разплащателна сметка с титуляр ищецът по делото са
постъпили 4 броя преводи с наредител Община Стамболово, а именно сума от 194.37
лева; 198.16 лева; 232.47 лева, които суми са преведени на 11.10.2018г. и 148.53 лева, преведени на 12.10.2018г., или общо са били преведни по
сметката на ищеца 773.53 лева в рамките на посочените две дати.
За втория исков период от
01.01.2017г. до 31.12.2017г. се е установило, че след направените задължителни
удръжки, посочени по-горе, чистата сума за получаване е била в размер на 2140.02
лева. От тази сума 1750 лева е преведена от ответника на ищеца по неговата
разплащателна сметка, което е станало на няколко транша за времето от 16.10. до 18 10.2018г., а сумата от 390.02 лева е преведена по изпълнителното дело
възоснова на наложения му запор.
За
третия, последен исков период от 01.01.2018г. до 31.03.2018г. вещото лице е
установило, че, след като са направени задължителните и необходими удръжки от
възнаграждението на ищеца, чистата сума за получаване е била в размер на 925.88
лева, като 750 лева са преведени по сметката на ищеца на 08.10.2018г., а
остатъкът от 175.88 лева по изпълнителното дело. Вещото лице е установило, че
всички, преведени суми по сметката на ищеца са с наредител Община Стамболово.
Като краен извод вещото лице твърди, че
всички начислени суми за възнаграждения са преведени по сметката на Ю.Х.Р.,
а сумите, начислени възоснова на
наложения запор по изпълнителното дело в полза на НАП, са били преведени по
осигурителна сметка в ТД на НАП гр.Пловдив, офис Хасково. Вещото лице посочва
още в заключението си, че само няколко суми, които са начислени и е следвало да
бъдат преведени възоснова на наложения запор, все още не са преведени на
взискателя /ТД на НАП/ и това са сумите, както следва: 45.18 лева за м.юли 2016г.; 40.71 лева за
м.август 2016г. и 11.55 лева за м.септември 2016г., или общо сумата 97.44 лева.
Предвид изложеното до тук, съдът
намира предявения иск за неоснователен, поради извършено плащане от ответника
на всички дължими суми, поради което искът
ще следва да се отхвърли. Съдът не споделя становището на ищеца, че ответникът
му дължи сумата 97.44 лева, тъй като
вече бе посочено, че това е сума, която се дължи по изпълнителното производство
с длъжник ищецът, както и че тя е била начислена /удържана/, но не е преведена
своевременно на взискателя по това изпълнително дело. За това поведение на
ответника като трето задължено лице спрямо НАП - като взискател по
изпълнителното дело, съдът счита, че не следва да излага мотиви, но следва само
категорично да се посочи, че сумата не е дължима на ищеца.
При така възприетото до тук и
направения извод, че искът за главницата е неоснователен, поради извършено плащане,
остава спорен въпросът дължи ли ответникът лихва върху претендираната, но
изплатена главница и от кой момент.
Според съда няма съмнение, че
отговорът на този въпрос е положителен. Установи се, че ответникът е дължал
суми на ищеца като възнаграждение за това, че е бил общински съветник, както и
че тези суми са изплатени, но видно от всички доказатества е, че това е сторено
в хода на настоящия процес. Ето защо, претенцията за лихва се явява основателна
и като такава ще следва да се уважи. Съдът счита, че началната дата на лихвата
следва да е 09.05.2018 година, от която дата ищецът е подал своето заявление в
съда и е било образувано заповедното производство. Именно то е началото и на
настоящия исков процес. Относно крайната дата, до която се дължи законна лихва обаче,
следва да се посочи, че същата ще е различна за отделните искови претенции, тъй
като се установи, че плащането им е станало на различни дати. В този смисъл съдът
намира, че върху главницата от 773.53 лева се дължи лихва, считано от
09.05.2018г. до 12.10.2018г. За главницата от 2140.02 лева лихвата е дължима от
09.05.2018г. до 18.10.2018г. и за главницата от 925.88 лева - считано от 09.05.2018г. до
08.10.2018г.
С оглед изхода на делото съдът
счита, че на ищеца се дължат деловодни разноски в пълен размер, тъй като ответникът
с поведението си е станал причина за образуване на делото и както бе посочено,
е изпълнил своето задължение, след като вече е било образувано дори исковото
производство. В този смисъл на ищеца се дължат разноски в общ размер на 962 лева, от които 456 лева, направени по Ч.гр.д. № 1128/2018г., и 506 лева, направени разноски в настоящото
производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, по отношение на Община Стамболово, ЕИК *********, с.Стамболово, Обл.Хасково,
че дължи на Ю.Х.Р.,
ЕГН **********,***, законна лихва върху главница от 773.53 лева
за периода от 09.05.2018г. до 12.10.2018г.; законна лихва върху главница от 2140.02
лева за периода от 09.05.2018г. до 18.10.2018г. и законна лихва върху главница
от 925.88 лева за периода от
09.05.2018г. до 08.10.2018г. по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 497/10.05.2018г., издадена по Ч.гр.д. № 1128/2018г. по описа на
Районен съд-Хасково, като иска да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца и присъдената с посочената Заповед №
497/10.05.2018г., сума в размер на 4 616.28 лева – главница,
представляваща възнаграждение на ищеца като общински съветник в Общински съвет
при Община Стамболово, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Стамболово, ЕИК *********, с.Стамболово, Обл.Хасково, да заплати
на Ю.Х.Р., ЕГН **********,***, сумата от 962 лева, от която 506 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и 456 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1128/2018г.
по описа на Районен съд–Хасково.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.