Решение по дело №4644/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1441
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20192120204644
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

              

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1441                                           25.11.2019 г.                                 град Бургас

 

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                V-ти наказателен състав

На първи ноември                          през две хиляди и деветнадесета година    

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Мая Стефанова

 

Секретар:  Райна Жекова        

 като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 4644 по описа за 2019 година и за да се произнесе,  взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „И. Д.“ ООД с ЕИК ... със седалище в гр.П. и адрес на управление ул.“М.“ № ..., с представляващ П. Г. Г. и В. С. Г.,  против наказателно постановление НП №458071-F500564 от 19.08.2019 г на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.26 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) 

 Жалбоподателят, редовно призован, явява лично неговият представляващ П. Г. Сочат се нови писмени доказателства. Поддържа се жалбата.

Със жалбата се моли съда да отмени атакуваното наказателно като се навеждат доводи за маловажност на деянието.

Въззиваемата страна–ТД на НАП –гр.Бургас–редовно призована се представлява от юрисконсулт. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

          След по отделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт, пред териториално и материално компетентен съд, в законоустановения по чл.59 ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, съдържа изискуемите от закона реквизити и се явява процесуално допустима.  Производството пред съда е редовно образувано.

След като се запозна със събраните в хода на съдебното производството писмени и гласни доказателства, след преценка на същите поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

          На 10.07.2019г, в 19,05 часа, свидетелят С.П. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП съвместно с В. Томова също инспектор в ЦУ на НАП ГДФК извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1т.41 от ДР на ЗДДС, магазин за вино находящ се в гр.С., ул.“Р.“ № ..., стопанисван и експлоатиран от „И. Д.“ ООД с ЕИК ... Извършена била контролна покупка на 1 бутилка вино на стойност от 8,90 лева. Издаден бил фискален бон с №0000387/10.07.2019 г. от работещо в обекта фискално устройство (лист 15 от делото). След покупката проверяващите се легитимирали и и установили, че фискалният контролен бон не съдържа наименование на закупената стока/услуга, а било записано „ДП 01“. В търговския обект имало монтирано и въведено в експлоатация функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел „DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT 732419 и ИН на ФП 02732419.

Съставен бил протокол за извършена проверка (ПИП на лист 12-14 от делото), в който бил задължен представляващият да се яви в сградата на ТП на НАП–Бургас за съставяне на акт.  

На 17.07.2019 г. в присъствието на представляващия свидетелят П.  съставил АУАН (лист 10 и 11 от делото), в който за нарушението за липсата на наименование на закупената стока/услуга във ФКБ определил правна квалификация на нарушението по чл.26 ал.1 (без да уточни по коя от всички точки) от Наредба Н-18/2006 г на МФ.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени писмени възражения по акта.

         Като е взел предвид акта и останалите писмени доказателства административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление 458071-F500564 от 19.08.2019 г. В него при идентична фактическа обстановка както в акта, е направена правна квалификация по чл.26 ал.1 (отново без да посочи коя от всички точки) от Наредба Н-18/2006 г и на основание чл.185 ал.2 изр.второ вр. арл.1 от ЗДДС на търговеца-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Горната фактическа обстановка се доказа от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. 

От правна страна съдът приема за установено следното: 

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от надлежни органи в кръга на правомощията им и в сроковете на чл.34 ЗАНН. От формална страна, обаче не са спазени изискуемите от чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 т.6 от ЗАНН реквизити и по двата акта. Установеното нарушение не съответства в пълнота на цифровата правна квалификация  в Наредбата. Административнонаказващият орган е допуснал да издаде наказателно постановление, в което при непълен процес на правна квалификация е определено наказание имуществена санкция.

Съгласно описаното с думи нарушение праната му квалификация е следвало да бъде по чл.26 ал.1 т.7 от Наредбата като реквизит на фискалната касова бележка следва да има наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки и услуги. Допустимо е това непълно посочване на нарушената правна норма да съществува в акта, но съгласно чл. 53 ал.2 от ЗАНН наказателното постановление се издава и тогава когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Вместо това административнонаказващият орган е допуснал този недостатък от акта да бъде пренесен и в атакуваното наказателно постановление. 

   Правилно и законосъобразно е избрана санкционната норма на чл.185 ал.2 изречение второ от ЗДДС–нарушението не води до неотразяване на приходи, каквито данни не са изложени в административното производство,  а препращането към ал.1 от чл.185 ЗДДС има отношение само относно размера на санкцията, която е избрана в минималния размер.

Неправилно определената правна квалификация на нарушението  е накърнило правото на защита на жалбоподателя. Това нарушение е винаги съществено и е основание за отмяна на наказателното постановление. 

При тези констатации съдът счита, че НП следва да бъде отменено като  незаконосъобразно. 

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав   

 

                                                Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 458071-F500564 от 19.08.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „И. Д.“ ООД с ЕИК ..., със седалище в гр.П. и адрес на управление ул.“М.“ № ..., с представляващ П. Г. Г. и В. С. Г., за нарушение на чл.26 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) 

  

  РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

             СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.