№ 730
гр. Шумен, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500404 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*“ № 15, ет.6, представлявано от
изпълнителния директор Л.Д., действащо чрез юрисконсулт В.Ц. със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*“ № 15, ет. 6 против Определение № 548/11.07.2022г., постановено по гр.д. № 714/2022г. по
описа на Районен съд — Нови Пазар, с което е отменено Разпореждане за без движение № 1262 от
11.07.2022 г. и е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се
иска отмяната му. Незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт се обосновава с доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като НПРС е приел, че предявените осъдилни
искове на основание чл.415, ал.1, т.З ГПК са просрочени. Счита, че указанията за предявяване на
осъдителен иск за отхвърленото вземане дадени с Разпореждане 886/10.05.2022г., постановено по
ч.гр.д. № 382/2022 г. по описа на Районен съд — Нови Пазар влизат в сила след изтичане на
едноседмичния срок за обжалване на Разпореждането, като в конкретния случай това е станало на
13.06.2022г. И от влизане в сила на Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, започва да тече едномесечния срок за предявяване на осъдителен иск по
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид това счита, че осъдителните искове срещу А. Н. Х. са депозирани
в законоустановения едномесечен срок и исковото производство е допустимо и следва да
продължи. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на
първоинстанционния съд с указания за продължаване на производството. Моли и за присъждане на
разноски за производството, а именно: - 15,00 лева държавна такса.
От ответната страна по жалбата не е постъпил писмен отговор.
Шуменският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт,
представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е
насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, е основателна.
Ч.гр.д. № 382/2022г. по описа на НПРС е образувано по заявление на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, представлявано от Л.Д., изп.директор и от юрисконсулт Т.К. с адрес гр.
1
С., за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Н. Х., ЕГН ********** от с. П., обл.
Ш. за сумата от 316,24 лв. главница, 61,83лв. лихва за забава, от които 7,97 лв. за периода от
12.12.2019 г. и 53,86 лв. за периода от 14.07.2020 г. до 28.03.2022г. С Разпореждане №
886/10.05.2022 г. по ч.гр.д. № 382/2022г. по описа на на НПРС, съдът е отхвърлил изцяло искането
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД като е указал на заявителя възможността да предяви
осъдителен иск за отхвърленото вземане на основание чл. 415, ал.3 вр. ал.1, т.3 от ГПК. Указал е,
че разпореждането в часттта, с която се отхвърля молбата за издаване на заповед за незавабно
изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Шумен в едноседмичен срок
от съобщаването му. Това Разпореждане е връчено на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД на
06.06.2022г.
На 08.07.2022 год. с вх. № 4424 е депозирана искова молба от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „*“
№ 15, ет.6, представлявано от изпълнителния директор Л.Д., действащо чрез юрисконсулт В.Ц.
срещу А. Н. Х., ЕГН **********от с. П., обл. Ш. за сумата от 316,24 лв. главница, 61,83лв. лихва
за забава, от които 7,97 лв. за периода от 12.12.2019 г. и 53,86 лв. за периода от 14.07.2020 г. до
28.03.2022г. като осъдилни искове на основание чл.415, ал.1, т.З ГПК. Изрично е отбелязано от
регистратурата на съда, че исковата молба е депозирана по куриер с пощенско клеймо 07.07.2022
година. Въз основа на тази искова молба е образувано гр.д. № 714/2022 год. по описа на НПРС.
С разпореждане № 1262 от 11.07.2022 год. първоначално исковата молба е оставена без
движение с указание за довнасяне на д.т., а впоследствие с Определение № 548/11.07.2022г.,
постановено по гр.д. № 714/2022г. по описа на Районен съд — Нови Пазар, е отменено
Разпореждане за без движение № 1262 от 11.07.2022 г. и е прекратено производството по делото.
Съдът е приел, че разпореждането е връчено на заявителя на дата 06.06.2022 г. и че крайният
момент, в който изтича срокът с указанията дадени в Разпореждане № 886/10.05.2022 г. по ч.гр.д.
№ 382/2022г. по описа на на НПРС е до 06.07.2022 г., за която дата е неприложимо правилото на
чл. 60, ал.6 от ГПК, тъй като денят е сряда и е присъствен. Предвид на това НПРС е счел, че са
налице основания за отмяна на постановеното разпореждане за без движение № 1262/11.07.2022 г.
и е постановил определение за прекратяване на делото, поради недопустимост, основана на
изтекъл преклузивен срок за предявяване на иск по чл. 415 от ГПК. Това определение е предмет на
въззивна проверка.
Така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.
Разпореждане № 886/10.05.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 382/2022 г. по описа на Районен
съд — Нови Пазар съдържа две разпореждания на съда — с едното е отхвърлено заявлението на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, а с второто са дадени указания на заявителя за
предявяване на осъдителен иск. В това разпореждане има два съществени пропуска. На първо
място съдът е пропуснал да посочи в какъв срок е указал на заявителя възможността да предяви
осъдителен иск за отхвърленото вземане на основание чл. 415, ал.3 вр. ал.1, т.3 от ГПК. И на второ
място – да посочи от кога започва да тече този срок. Задоволил се е само да укаже, че
разпореждането в часттта, с която се отхвърля молбата за издаване на заповед за незабавно
изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Шумен в едноседмичен срок
от съобщаването му.
Това обаче не променя факта, че отхвърлителното разпореждане трябва да влезе в сила, за
да бъдат дадат указания за предявяване на осъдителен иск.
В случая от доказателствата по делото се установява, че Разпореждане № 886/10.05.2022г.,
постановено по ч.гр.д.№ 382/2022 г. по описа на Районен съд — Нови Пазар е връчено на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД на 06.06.2022г. Съдът е указал, че разпореждането, с което
се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение подлежи на обжалване с частна
2
жалба пред Окръжен съд — Шумен в едноседмичен срок от съобщаването му. Според
разпоредбата на чл. 279 ГПК по отношение на разпорежданията на съда се прилага съответно
уредбата за обжалване на определения. С оглед на това заявителя „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е имал едноседмичен срок от 06.06.2022г. да обжалва Разпореждане №
886/10.05.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 382/2022 г. по описа на Районен съд — Нови Пазар в
частта, в която изцяло е отхвърлено заявлението. Едва след изтичане на едноседмичния срок за
обжалване на Разпореждането, същото влиза в сила, като в конкретния случай това е станало на
13.06.2022г. – понеделник. От този момент, от влизане в сила на Разпореждането, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, започва да тече едномесечния срок
за предявяване на осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. На 13.06.2022г. Разпореждане
886/10.05.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 382/2022 г. по описа на Районен съд - Нови Пазар е
влязло в сила в частта, в която заявлението е отхвърлено, и от тази дата /13.06.2022г./ започва да
тече едномесечния срок за предявяване на осъдителен иск.
Искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, е депозирана на
08.07.2022 год. с вх. № 4424 по куриер с пощенско клеймо 07.07.2022 година.
Или срокът за предявяване на осъдителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК изтича на
13.07.2022г., а исковата молба е подадена на 07.07.2022г. Т.е. същата е депозирана в срок.
Ето защо не са налице основания за постановяване на определение за прекратяване на
делото, поради недопустимост, основана на изтекъл преклузивен срок за предявяване на иск по чл.
415 от ГПК. В този смисъл и съдебна практика: Определение № 10361 от 21.04.2022 г. на СРС
по ч. гр. д. № 16528/2022 г., Определение № 10365 от 21.04.2022 г. на СРС по ч. гр. д. №
16534/2022 г., Определение № 10367 от 21.04.2022 г. на СРС по ч. гр. д. № 16545/2022 г.,
Решение от 30.03.2021 г. по гр. д. № 427 по описа за 2020 г . на Окръжен съд Варна, Решение
№ 260063 от 10.05.2021 г. на ОС - Добрич по т. д. № 182/2020 г., Решение № 261426 от
22.10.2021 г. на СГС по т. д. № 2133/2020 г : „ Поради така изложените съображения тези клаузи
не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания, и заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.Следва на
основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението. Срокът, установен в
посочената разпоредба е едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на заявителя, че може да
предяви иск за вземането в едномесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на
настоящото разпореждане.“
Предвид горното обжалваното определение следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно, а делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за продължаване
на производството.
Жалбоподателя „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е направил искане за присъждане
на разноски за въззивното производство, а именно: - 15,00 лева държавна такса. В случая
производството по делото - гр.д. № 714/2022 год. описа на НПРС е прекратено с Определение №
548/11.07.2022г. По същество претенцията за разноски представлява акцесорно вземане на
страната, което подлежи на присъждане при уважаване на нейното искане. Всяка от страните в
процеса е отговорна за направените разноски, в случай, че съдът е признал за основателна
процесуалната позиция на другата страна. Отговорността по принцип е обективна /безвиновна/,
защото загубилата спора страна отговаря за разноски, дори ако е положила най-голямо старание за
водене на процеса добросъвестно.
В случая срещу ответника е бил иницииран процес, който не е приключил с разрешаване на
спора по същество. Съгласно установената трайна съдебна практика ищецът има право на
разноски само при уважаване на иска и съразмерно на уважената част от иска /арг. от чл.76, ал.1 от
3
ГПК/. Съгласно чл.81 ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. Доколкото производството по делото тепърва ще се
развива, с оглед на обстоятелството, че прекратителното определение се отменя и делото се връща
на първоинстанционнния съд за разглеждането му по същество, разноски на жалбоподателя не се
следват.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 548/11.07.2022г., постановено по гр.д. № 714/2022г. по описа на
Районен съд — Нови Пазар, с което е отменено Разпореждане за без движение № 1262 от
11.07.2022 г. и е прекратено производството по делото и ВРЪЩА гр.д. № 714/2022г. по описа на
Районен съд — Нови Пазар за продължаване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4