РЕШЕНИЕ
№ 4229
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20225330107228 по описа за 2022 година
Предмет на делото са искове по по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК ********* с универсален правоприемник „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД с ЕИК ********* с *** Я.Б.Я. против И. М. К.,
Ищецът твърди, че на *** г. между ответника и трето лице - кредитор „Изи Асет
Мениджмънт” АД бил сключен договор за паричен заем № ***, при спазване на ЗПК, с
предоставена сума от 1277 лева, платима ведно с договорна лихва, в срок до 10.12.2021 г. на
10 месечни вноски, всяка в размер на 133,58 лева.
Твърди, че вземанията по договора са прехвърлени в полза на ищеца от страна на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Приложение № 1 от *** г. към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от *** г.
Ответникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на
приложенията към ИМ в хода на процеса.
Поради липсата на погасяване била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2022 г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на ПдРС, за следните
суми: 1277 лева - главница; 60,40 лева - договорна лихва за периода 15.03.2021 г. –
10.12.2021 г.; 81,95 лева - обезщетение за забава за периода 16.03.2021 г. – 22.03.2022 г.,
срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен
1
интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от
29.03.2022 г. – датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на исковете.
Твърди, че договорът за заем бил нищожен, поради противоречие със ЗПК и на
основание чл. 143, т. 19 ЗЗП, поради неспазване на изискванията чл. 11, ал. 10 ЗПК.
Навежда доводи, че договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, като надвишаваща трикратния - при необезпечени
кредити и двукратния размер на законната лихва - при обезпечени кредити и двукратния.
Не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11. Твърди, че действително
приложения ГПР бил различен от посочения в договора, като по този начин се въвеждал в
заблуждение потребителя, което водило до неравноправие на уговорката за ГПР и
недействителност на целия договор, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Намира, че
посочването в договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика” съгласно
чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Не било спазено изискването на чл. 5 от ЗПК, като не била предоставена
своевременно по ясен и разбираем начин преддоговорна информация във връзка с кредита.
Навеждат се доводи за нищожност на сключения договор за поръчителство от *** г. и
уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител. Твърди се, че уговорката
кредитополучателят да заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора
противоречи на добрите нрави и внася неравноправие по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.
Поставяне на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично
обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспортирана в ЗПК.
В тази връзка се сочи, че ищецът е получил без правно основание възнаграждение за
предоставяне на поръчителство в размер на 742,51 лева и възнаградителна лихва в размер
на 253,66 лева.
Поради изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове.
Претедират се разноски.
Предявява евентуално възражение за прихващане между главница в размер на 1277
лева със сумата от 742,51 лева възнаграждение за предоставяне на поръчителство и
възнаградителна лихва в размер на 253,66 лева, получени в периода от 10.02.2021 г. –
10.03.2022 г., без правно основание от ищеца въз основа на нищожни клаузи.
С Определение № 7613/14.07.2022г. възражението за прихващане не е прието за
съвместно разглеждане.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
2
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявените искове се явяват редовно и допустими тъй като се заявени в срока по чл.
415, ал.1 т.1 ГПК след постъпило възражение по чл. 414 ГПК против заповедта по чл. 410
ГПК от 01.04.2022 г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на ПдРС.
Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, които са приети
по делото се установява, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е бил сключен
договор за паричен заем № ****г. с който е извършено прихващане с друго задължение на
ответника по договор за паричен заем № ***г. сключен също с Изи Асет Мениджмънт АД в
размер на сумата от 1 277 лева към 10.02.2021г. като след извършеното прихващане
задължението по договор от ***г. е изцяло погасено и на негово място ответникът дължи
сумата от 1 277 лева – главница по договора от 10.02.2021г. при ГПР от 10.42% формирано
единствено от ГЛП в размер на 10.42 % който факт е изрично потвърден от приетата и
неоспорена от страните ССчЕ с вещо лице П.. В договора от ***г. и в ГПР към него не е
включен разход за поръчител като месечните погасителни вноски не съдържат сума за
поръчителство
Ответникът не е изплащал суми по договора от ***г. нито за главница, нито за
възнаградителна лихва, нито за поръчителство.
Следователно, при така установената фактология съдът намира, че е налица форма на
пасивна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД като задължението по договора от ***г. се
погасява и се заменя с друго.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника за нищожност на договора от
***г, поради противоречие със ЗПК на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП, поради неспазване на
изискванията чл. 11, ал. 10 ЗПК, респ. тези възражения не са релевирани спрямо договора от
***г. като затова не е бил разширен спорния предмет по делото поради което и съдът не
дължи произнасяне по законосъобразността на погасеното правоотношение и не може да
изследва възможна ли е новация по нищожен потребителски кредит и как това рефлектира
върху другото съглашение с кредитора.
Не се установява договорената възнаградителна лихва да е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, като надвишаваща трикратния - при необезпечени
кредити и двукратния размер на законната лихва - при обезпечени кредити тъй като
възнаградителната лихва по договора от ***г. е в размер на 10.42% т.е не надвишава
двукратния размер на законната лихва.
По делото е установено, че действително приложения ГПР не е бил различен от
посочения в договора, като по този начин няма данни потребителят да е бил въведен в
заблуждение, което да водило до неравноправие на уговорката за ГПР и до
недействителност на целия договор, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По делото няма данни да не е било спазено изискването на чл. 5 от ЗПК, като не била
предоставена своевременно по ясен и разбираем начин преддоговорна информация във
3
връзка с кредита.
Не се установява да е бил сключен договор за поръчителство към договора от ***г., а
ако е имало сключен договор за поръчителство към договора от ***г. то на основание
чл.107, ал.1 ЗЗД не е установено да е спазено изискването лицето дало личното обезпечение
да се е съгласило да обезпечи и новираното задължение. В допълнение по договора от ***г.
не са начислявани суми за поръчителство, нито пък се претендират такива.
Доказана се явява цесията по реда на чл. 99 ЗЗД като по делото няма данни ответника
да е правил плащания на Изи Асет Мениджмънт АД, които да са противопоставими на
новия кредитор – ищеца по делото.
Предвид на гореизложеното и след като се установи, че претендираните суми са
изискуеми с настъпил падеж на главницата и договорната лихва настоящата инстанция
намира исковете за доказани по основание и размер поради което и следва да бъдат
уважени.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него
разноски в размер на сумата от 400 лева за настоящата инстанция и за заповедното
производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. М. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул.
*** № ..., ет...., ап....ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Панайот Волов № 29, ет.3 с *** Я.Б.Я. като универсален правоприемник на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК ********* сумите за които е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2022 г. по ч.гр.д.№
*** г. по описа на ПдРС както следва: 1277 лева - главница; 60,40 лева - договорна лихва за
периода 15.03.2021 г. – 10.12.2021 г.; 81,95 лева - обезщетение за забава за периода
16.03.2021 г. – 22.03.2022 г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от
датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2022г. до окончателното
изплащане на вземането;
ОСЪЖДА И. М. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. *** № ..., ет...., ап.... ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет.3 с
*** Я.Б.Я. сумата от 400 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 7228/2022г. и за
заповедното производство по ч.гр.д. № 4395/2022г. всичките по описа на РС – Пловдив;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/
5