МОТИВИ по НОХД № 104/2020г. по описа на СГС - НК, 2 състав
В Софийски градски
съд е внесен за разглеждане обвинителен акт срещу П.В.Ц. за това, че на 26.10.2018г. около 12.00ч. в
гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Шкода”, модел „Кодиак” с рег.номер *******, по бул. ”Цариградско шосе”, с
посока на движение от кръговото движение на „Площад на Авиацията” към
ул.”Патриарх Герман” и след кръстовището с ул.”Павел Красов”, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно:
-
чл. 6, т.1. от ЗДвП: Участниците в движението:
„съобразяват своето поведение ..., с пътните знаци ...; във връзка с чл. 47,
ал.З от ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на
въведена забрана имат следните изображения и наименования: ... В26 - „Забранено
е движение със скорост, по - висока от означената;
-
чл.21, ал.1 от ЗДвП: При избиране на скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч.: за водачи от категория в населено
място -50 км/ч. като
при наличие на пътен знак с означение „В 26“ за въведена забрана за движение
със скорост по-висока от 50 км/ч, не се е съобразил с това ограничение и се
движел със скорост от 70 км/ч - с 20 км. повече от допустима скорост и за
населено място, вследствие на което причинил смъртта на пешеходеца Д.И.М. на
76г., пресичащ пътното платно отдясно наляво по посока на движение на
автомобила - престъпление
по чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1, пр.3 НК.
По искане на подсъдимия Ц. и неговите
защитници, делото бе разгледано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа обвинението, считайки,
че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се обосновава от
събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства. В пледоарията си
коментира от кои налични доказателствени източници се обосновава фактическата
обстановка и моли подсъдимият П.Ц. да бъде признат за виновен като му бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което, при
условието на чл. 58а, ал.1 НК, бъде редуцирано и изпълнението му бъде отложено
при условията на чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години, както и подсъдимият
бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок, равен на
срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
Процесуалният представител на частния обвинител А.М. –
адв. Г.Т., се солидаризира с позицията на прокурора и моли на подсъдимия да му
бъде наложено наказание към минималния размер, което да бъде намалено съгласно
визираното в чл. 58, ал.1 НК.
Частният обвинител А.М. поддържа своя повереник.
Защитникът на подс. Ц. – адв. П. изразява позицията
си, че от събраните по делото доказателства се обосновава вината на неговия
подзащитен, която е и призната от него. Моли при определяне на наказанието да
бъдат взети предвид множеството смекчаващи отговорността му обстоятелства –
съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец и позитивните характеристични
данни за Ц. като наказанието бъде определено в размер около минималния такъв,
съдържим в разпоредбата на чл. 343, ал.1, б.“в“ НК лишаване от свобода, което
да бъде намалено с 1/3. Това наказание да бъде отложено за изпитателен срок от
три години и П.Ц. бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за
срок от една година.
Подсъдимият П.Ц. се ползва от правото си съгласно чл.
371, т. 2 от НПК да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Изразява съжаление за случилото се и моли да му бъде наложено
минимално наказание.
При дадената възможност на подс. Ц. за последна дума,
същият изразява съжалението си за случилото се.
Съдът като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие, проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК, доказателства,
както и доводите на страните в процеса, установи следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П.В.Ц.
е роден на ***г***, жив. в гр. София, жк „**********български гражданин, женен,
с висше образование, неосъждан, земеделски производител, ЕГН **********.
Към дата 26.10.2018г. подсъдимият П.Ц.
имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство №
*********, с придобити категории „С, М, АМ, В, ТКТ“, валидно до 28.12.2020г.
На 26.10.2018г. към 12.00 часа, в гр.София по
бул. „Цариградско шосе“ подс.
П.Ц. управлявал лек автомобил марка „Шкода” модел „Кодиак” с ДКН *******. Посоката му на движение била
от кръговото движение на „Площад на авиацията“ към ул. „Патриарх Герман“ -
изхода на гр.София посока Пловдив. Около 12.00 часа подсъдимият наближил района
на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с ул. „Павел Красов“. Времето било
слънчево и видимостта била добра. В този район пътното платно, по което
управлявал автомобила, било покрито с асфалтова настилка, която била суха, без
дупки, наклони и неравности. Участъкът от пътя бил прав и движението се осъществявало
еднопосочно. Пътното платно на бул. „Цариградско шосе“ в района на
произшествието се състояло от три пътни ленти, предназначени за движение на пътни
превозни средства в една посока, разделени една от друга с единична прекъсната
линия. И трите ленти — дясна,
средна и лява, били с широчина по 3,50 метра. От дясната страна
на платното за движение имало уширение за спиране на автобуси с широчина 3,5 м.,
а вдясно от него - тротоар с широчина 2 м. След третата лента, вляво на пътното
платно имало затревен разделителен остров широк 3,5м. с мантинела, след който
било разположено платното за движение в противоположна посока - към центъра на
гр.София. Разрешената скорост на движение в този участък - преди и след
кръстовището била до 50 км/час. По посока движението му на около 100 метра
преди кръстовището вдясно на пътното платно имало поставен пътен знак В 26 -
„ограничена скорост на движение до 50 км/ч.“, а на около 150 м. след
кръстовището вдясно от пътното платно имало поставен пътен знак В 26 - „ограничена
скорост на движение до 60 км/ч.“. Преминаването през кръстовището се регулирало
със светофарна уредба, която работела в нормален режим. Приближавайки
кръстовището с ул. „Павел Красов“, подс. П.Ц. управлявал автомобила в лявата от
трите пътни ленти за движение на платното със скорост от порядъка на 70 км/ч.
Той преминал кръстовището без да спира, тъй като светофарът бил в разрешителен за
неговата посока на движение режим. В съседните две ленти за движение имало
движещи се пътни превозни средства.
По
същото време пешеходецът Д.И.М. на 76 години, също се намирал в района на
кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с ул. „Павел Красов“ - на около 30
метра след него и след обозначената на кръстовището пешеходна пътека. Бил
облечен със синьо яке и сини дънки, обут с черни маратонки. М. предприел
пресичане на пътното платно, в частност на пътната лента за движение, по която
се движил обвиняемият, като пресичал пред лекия автомобил на обвиняемия отдясно
наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Пешеходецът пресякъл крайна
дясна и средна за движението на лекия автомобил, управляван от Ц., ленти като
движещите се в тези две ленти леки автомобили го пропуснали. В момента на
навлизане на Д. М. в платното за движение, автомобилът отстоял на около 113 м.
преди мястото на удара, но П.Ц. нямал обективна възможност да го възприеме
предвид наличните автомобили в двете пътни ленти отдясно. В момента, в който
пешеходецът вече бил видим за него, автомобилът отстоял на около 44 метра от
него. Д. Мурджем се придвижвал тичайки със скорост 1,56 м/сек. /5.62 км/ч/,
пресичайки дясната и средна пътни ленти. Пешеходецът се намирал между средната
и лявата пътна лента, считано в посоката на движение на автомобила, обърнат с
лявата си страна към него. Автомобилът се движел със скорост от 70 км/ч,
пещшеходецът М. навлязъл в лентата, по която управлявал моторното превозно
средство подс. Ц., в резултат на което настъпил удар между предна лява зона на
автомобила и лявата част на тялото на пешеходеца. Ударът бил осъществен на
30-31 метра след ъгъла,
сключен от мисленото продължение на десния бордюр на бул. „Цариградско шосе“ и
втория бордюр на ул. „Павел Красов“ и на 8,5 - 9,5 м. вляво от
десния край на платното за движение на бул. „Цариградско шосе“. При удара
тялото на Д. М. било отхвърлено нагоре и напред по посока на движението на
автомобила. Пешеходецът паднал по корем и на дясната си страна на платното на
булеварда в лявата част на лявата пътна лента и се установил на пътното платно.
Подсъдимият Ц. спрял плавно преди тялото, след което изместил автомобила на
автобусната спирка - в крайната дясна лента на булеварда на 87,20 м. след мисленото продължение на
десния бордюр на бул. „Цариградско шосе“ и втория бордюр на ул. „Павел Красов“ и
на 0,60м. вляво от десния бордюр. Ударът бил възприет от св. А.Й.-
мл.автоконтрольор в ОПП-СДВДР, който се намирал до спрелия служебен автомобил
на бул. „Цариградско шосе“ преди кръстовището с ул. „Павел Красов“. Той съобщил
по радиостанцията да извикат линейка и запазил местопроизшествието за
извършване на оглед. Сигналът към тел. 112 бил подаден в 12.14 часа от дежурен
КАТ. Пристигналият в 12.29 часа екип на ЦСМП - София констатирал, че
пешеходецът е починал почти веднага след пътно-транспортното произшествие. Бил
извършен оглед на местопроизшествие. Подсъдимият Ц. бил изпробван за употреба
на алкохол и упойващи вещества, като пробите били отрицателни. В резултат на
удара на Д. М. били установени следните комплекси травматични увреждания: закрита
черепно-мозъчна травма - счупване на черепната основа, субарахноидален
кръвоизлив, охлузвания и подлежащи кръвонасядания на меката черепна покривка;
кръвонасядане на левия слепоочен мускул, изтичане на кръв от лявото ухо, гръбначно-мозъчна
травма: разкъсване на диска между шести и седми шиен прешлен с кръвонасядане на
гръбначния мозък на това ниво, гръдна травма: счупвания на ребра вляво,
белодробна контузия вляво, кръвонасядане на сърцето, охлузване на гърба, излив
на кръв вляво; коремна травма: кръвонасядане на мастната капсула на левия
бъбрек с лекостепенно разкъсване на хилуса му; травма на крайниците и таза:
охлузвания на лявата ръка, счупване на костите на лявата сакроилиячна става,
счупване на клоновете на срамната кост вляво, разкъсване на пубиса,
кръвонасядане на тъканите в малкия таз; охлузвания и счупване на костите на
двете подбедрици над глезените. Причината за смъртта на Д. М. се дължала на
тежката съчетана травма - черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна
травма. Причина за реализирането на пътнотранспортното произшествие била нарушение
на правилата за движение по пътищата от страна на подс. П.Ц. и неизпълнение на
задълженията му като водач на автомобил, изразяващи се в несъобразяване с разпоредбата
на чл. 6, т.1. от ЗДвП: Участниците в движението: „съобразяват своето поведение
..., с пътните знаци във връзка с чл. 47, ал.3 от ППЗДвП: „Пътните знаци за
въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните изображения
и наименования: ... В26 - „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената, както и с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП: При избиране на
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч.: за водачи от категория в
населено място -50 км/ч., като при наличие на пътен знак с означение „В26“ за
въведена забрана за движение със скорост по-висока от 50 км/ч, не се е
съобразил с това ограничение и се движел със скорост от 70 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на самопризнанието, направено от подсъдимия П.Ц. по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от показанията
на свидетеля А. Й., заключенията на съдебно-медицинска експертиза на труп /л.61
от материалите по досъдебното производство/, заключението на комплексната
медико-автотехническа експертиза /л.79 от досъдебното производство/, заключението
на автотехническата експертиза /л.72 от материалите по делото/, химически
експертизи /л.66 и л.67/, протокол за оглед на местопроизшествие ведно с албум
и скица на местопроизшествие /л.35 и сл. от досъдебното производство/, както и
от писмените доказателства – констативен протокол /л.34/, писмо – справка от
Дирекция „Национална система 112“ /л.99/,
справка от СДВР – отдел „Пътна полиция“ заедно със справка – картон на
водача /л.101-102/, писма с приложени скици, проект за организация на
движението на бул. „Цариградско шосе“ и циклограми /л.104, 114 и сл./, препис –
извлечение от акт за смърт на Д. М., удостоверение за наследници и родствени
връзки на Д. М. /л.95 и л.97 от материалите по досъдебното производство/ и
справка за съдимост на подсъдимия.
Основните си фактически изводи съдът изгражда въз
основа на самопризнанията на подсъдимия, които намира за съответни на събрания
в досъдебното производство доказателствен материал.
Самопризнанията на подсъдимия Ц. се подкрепят от
показанията на свидетеля А. Й., който непосредствено е възприел пътно – транспотното
произшествие. Той свидетелства за обстоятелства от значение за предмета на
доказване по делото. Показанията му хвърлят светлина върху времето и мястото на
случилото се пътно-транспортно произшествие и участващите в него лица, както и
относно състоянието на автомобила след осъществения сблъсък. Тези показания
настоящият състав кредитира като обективни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия, събран по делото, доказателствен материал.
От показанията на свидетелите Н.М., И.М., Б.М. и
частния обвинител А.М. – съпруга и синове на пострадалия не се установяват
релевантни за предмета на доказване по делото факти, свързани с механизма на
осъщественото пътно-транспортно произшествие.
Механизмът на осъществяване на пътно-транспортното
произшествие е изведен от специалистите–автотехници в заключението на
изготвената от тях комплексна медико-автотехническа експертиза (вземайки
предвид получените травматични увреждания на пострадалия, конкретната пътна
обстановка в района на произшествието, регистрираните щети по катастрофиралия
автомобил, фотоалбума от района на
произшествието и техническите характеристики на автомобила, с който се е движел
подсъдимият). Така изведения механизъм на произшествието съдът възприе изцяло
като прецени заключението на експертите в тази му част като обективно,
компетентно, пълно и ясно, относимо към предмета на доказване в настоящото
производство и подкрепено от останалите доказателства по делото.
От изготвената комплексна експертиза се установява също
мястото на удара – по широчина
на платното - на 8.5 – 9.5 м. вляво от десния край на платното за движение на
бул. „Цариградско шосе“, а по дължина на платното - на 30.00 – 31.00 метра след
линията на ориентира, считано по посока на огледа и движението на автомобила.
Скоростта на лекия автомобил „Шкода“ в района на произшествието и в момента на
удара е била от порядъка на 70 км/ч. Скоростта на пешеходеца е била 1.56 м/с,
респ. 5.62 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила за определената му
скорост на движение 70 км/ч е била 59 метра. Вещите лица са изчислили, че при
определената скорост на автомобила 70 км/ч, ударът за водача е бил предотвратим
от момента на стъпването на пешеходеца на платното за движение и непредотвратим
от момента, в който пешеходецът е бил видим за него, но вещите лица преценяват
въз основа на своите специални знания и изчисления, че ако подсъдимият бе
управлявал автомобилът със скорост на движение от 54 км/ч или по – ниска, то при своевременно възприемане на М. и адекватна
реакция с аварийно спиране, е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара от момента в който пешеходецът е бил видим за него.
При изграждане на изводите си по фактите относно
скоростта на движение на процесния лек автомобил в района на произшествието, за
съда не възникна съмнение, че вещите лица, изготвили експертизата, са направили
изчисленията си добросъвестно и компетентно. В комплексната експертиза е изчислена
и опасната зона за спиране на управлявания от подсъдимия автомобил за
конкретните пътни условия и скорост на движение. Настоящият съдебен състав
възприема изцяло установените от експертизата обстоятелства, оценявайки заключението като обективно и компетентно
изготвено и в тази му част.
Комплексната медико-автотехническа експертиза дава
отговор и на въпроса за причината за смъртта на пострадалото от катастрофата лице
– Д. М.. Експертите са стигнали до извода, че причината за смъртта на лицето е тежката
съчетана травма – черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна, която в
своя морфологичен комплекс и тежест се явява несъвместима с живота. Според експертите
/включително и тези, дали заключение по съдебно-медицинска експертиза на труп/
смъртта на Д. М. е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
пътно-транспортно произшествие.
Останалите писмени доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на досъдебното производство и приети в хода на
съдебното следствие, сред
които са протокол за
оглед на местопроизшествие ведно с албум и скица на местопроизшествие,
констативен протокол, справка от СДВР-ОПП за подсъдимия, справка от Национален
телефон 112, удостоверение за наследници и родствени връзки на М., препис –
извлечение от акт за смърт на пострадалия и справка за съдимост на подсъдимия,
съдът кредитира изцяло като прецени, че същите кореспондират по категоричен
начин с останалите доказателства по делото и ги оценява като подкрепящи
повдигнатото обвинение и направеното от подсъдимия самопризнание.
Въз основа на изследваните доказателствени източници
настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият П.В.Ц. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъплението, за което прокуратурата му е предявила
настоящото обвинение – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК.
От обективна страна подсъдимият на
26.10.2018г. около 12.00 часа в гр.София
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Шкода” модел
„Кодиак” с номер **********по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от
„Площад на авиацията“ към ул. „Патриарх Герман“ и след кръстовището с ул.
„Павел Красов“ нарушил правилата за движение
– чл.6, т.1 ЗДвП вр. чл.47, ал.3 ППЗДвП и чл.21, ал.1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Д.И.М..
Съгласно нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч.: за водачи от категория в населено място - 50 км/ч.“. В конкретния случай разрешената скорост на движение в района на
местопроизшествието - преди и след кръстовището била до 50 км/час. По посока
движението на автомобила на около 100 метра преди кръстовището вдясно на
пътното платно имало поставен пътен знак В 26 - „ограничена скорост на движение
до 50 км/ч.“, а на около 150 м. след кръстовището вдясно от пътното платно
имало поставен пътен знак В 26 - „ограничена скорост на движение до 60 км/ч.“.
Подсъдимият управлявал автомобила, с който било осъществено пътно – транспортното
произшествие със скорост от около 70 км/ч, с което нарушил разпоредбата на чл.
21, ал.1 ЗДвП и не съобразил тези на чл. 6, т.1. от ЗДвП: Участниците в
движението: „съобразяват своето поведение ..., с пътните знаци“ във връзка с
чл. 47, ал.3 от ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на
въведена забрана имат следните изображения и наименования: ... В26 - „Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената“. Именно субективните действия
на подсъдимия по управление на лекия автомобил с превишена скорост са довели до
настъпилото пътно произшествие и са в пряка причинно-следствена връзка със
смъртта на Д. М..
От субективна страна подсъдимият П.Ц. е извършил деянието
при форма на вината непредпазливост. Той не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е могъл да
го стори. Подсъдимият при извършване на деянието си не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но в конкретната обстановка – управление
на лек автомобил с превишена скорост и то с 20 км/ч над разрешената, е бил
длъжен и е могъл да предвиди, че те ще настъпят, поради което е налице проявена
от него престъпна небрежност.
В санкционната част на разпоредбата
на чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е визирано наказание
“лишаване от свобода” от две до шест години. Следва да бъде съобразена и
процедурата, по която протече съдебното следствие пред настоящата инстанция,
при която, съобразно правилата на чл.58а, ал.1 НК, съдът е длъжен да намали с
1/3 определения размер на наказанието на подсъдим, направил самопризнание по
реда на чл.371, т.2 НПК.
При определяне размера на
наказанието съдът прецени критичното отношение на подсъдимия към извършеното от
него, обстоятелството, че същият е изразил искрено съжаление за случилото се
при предоставената му от съда възможност по време на съдебните прения като
смекчаващи вината обстоятелства, които биха могли да мотивират налагане на
наказание в минималния размер, визиран в приложимата правна норма. Допълнителен
аргумент на съда в тази насока е и поведението на пострадалия пешеходец, който
също е станал причина за настъпилото пътно – транспортно произшествие,
пресичайки пътното платно с висока за пешеходец скорост /“притичвайки“/, на
необозначено за целта място при наличие в близост на пешеходна пътека, при
интензивен трафик и при забранителен режим на светофарна уредба за неговата
посока на движение, намираща се също в близост, но не мястото, където е
предприел пресичане. В контекста на това съдебният състав отчита и липсата на
предходни осъждания на подсъдимия и както бе споменато и факта, че Д. М. също
се е движил в нарушение на ЗДвП и това също е довело до настъпване на леталния
резултат. При превес на смекчаващи наказателна отговорност обстоятелства съдът
определи размера на наказанието в рамките на две години - като след
приложението на чл.58а, ал.1 НК и редуцирането му с 1/3 бе рамкиран на една
година и четири месеца лишаване от свобода.
Наличието на
формалните предпоставки на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, изразеното адекватно
отношение на подсъдимия към близките на починалия, предполагат, че с отлагане
изтърпяване на наказанието за срок от три години биха били постигнати целите на
специалната превенция спрямо него. Подсъдимият бе лишен и от право да управлява
моторно превозно средство за срок от една година и четири месеца, а не по -
кратък срок, каквото бе искането на защитата,
тъй като в приложената по делото справка – картон на водача – на подс. Ц.,
е обективирано негово нарушение на правилата за движение по пътишата и във
време след пътно –транспортното произшествие, изразяващо се отново в нарушение
на правилата за движение, уреждащи скоростта, с която се управлява пътното
превозно средство и респективно нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, санкционирано
по административен ред - на 20.11.2018г., 30.11.2018г. и 20.05.2019г.
Съдът счита, че така наложеното
наказание ще способства в пълна степен за постигане целите на наказанието –
спрямо подсъдимия да бъде оказано необходимото възпиращо и превъзпитателно
въздействие, насочено към спазване на установения в страната правов ред и в
частност правилата за движение по пътищата.
При този изход на делото на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия П.В.Ц. да заплати в полза на Държавата
по сметка на МВР 909.71 лева и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: