Р
Е Ш Е Н И Е № 31
гр. Пазарджик, 07.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, търговски състав, в
открито заседание на двадест и девети
януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря К. Рядкова, разгледа докладваното от съдия Д. т. д. N 123 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът по делото „Банка ДСК" ЕАД- гр. София е предявил установителни искове по
чл. 694 от ТЗ против ответниците „Интер-тур" ЕООД /в несъстоятелност/ и
кредтора С.Х.Б. ***, за несъщестуването на вземания, предявени от нея и приети
в производството по несъстоятелност по т. д. № 153/2011 г. вземания за
възстановяване на платените в качеството й на авалист паричи суми за погасяване
менителнични задължения, поети от несъстоятелното дружество: 1.в размер на 50 000 лв.- платена
главница по запис на заповед от от 30.11.2008 г. и 2.в размер на 20 400 лв. –
платена главница по запис на заповед от 08.11.2011 г. Обстоятелствата, на които се основава иска са следните:
Оспорваните от ищеца вземания били приети с определение №421 от
30.06.2017 постановено по т.д. № 153/2011 г.,с което съдът по несъстоятелност
изменил Списъка на предявените и неприети от синдика
вземания, обявен в Търговския регистър на 03.05.2017г. по партидата
на „ИНТЕР-ТУР" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, изготвен от
синдика А.Н.Н., като изключил от този списък предявените от
ответницата Б. вземания:
в размер на 50 000 лева - платена главница по сметка на Т.Н.Ц. по запис
на заповед от 30.11.2008г., с падеж 30.03.2016г. и вземане в размер на 20
400 лева - платена главница по сметка на Т.Н.Ц. по запис на
заповед от 08.11.2011 г., с падеж 30.04.2016г. и ги включил
съответно в Допълнителен списък на предявените и приети вземания,
възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност,
без привилегии и обезпечения и с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1, т.7
от ТЗ.
Определението е обявено в ТР на 30.06.2017 г. и с подаване на исковата
молба в съда на 14.07.2017 г. е спазен срока за предявяване на отрицателния
установителен иск.
Предявилият го ищец е кредитор с прието вземане в същото производство по
несъстоятелност, който твърди, че двата записа на заповед,посочени по-горе,
били недействително и привидни, целящи да увредят другите кредитори на
масата на несъстоятелността.
Според него, записът на заповед винаги предполагал съществуващо каузално правоотношение, за което, при доказване
на качеството кредитор, трябва да се представят доказателства. Такава била е константната практика на ВКС. Твърди се, че изискването за установяване на качеството кредитор
задължава установяване на правопораждащия юридически факт на вземането.
За задължения, произтичащи от търговска сделка, трябва да се докаже самата
сделка, респективно - каузалното правоотношение, ако тя е запис на заповед, както и че
тя е търговска за длъжника. Към момента на издаването на записите на заповед,
заемодателите не са имали възможност, както и реални средства да предоставят
в заем такива значителни суми общо по двата записа в размер на 70 400 лева.
Тъй като първончално не ставаше ясно защо ищецът нарича поематилите по
записите на заповед „заематели“ и дали той твърди, че има такива каузални
сделки /договори за заем/, между тях и издателя „Интер тур“ ЕООД, съдът указа
на ищеца да уточни тези свои твърдения на осн. чл. 145 от ГПК, за да може да се
очертаят подлежащите на доказване факти и съдът да се произнесе правилно по
относимостта на определени доказателства.
В първото съдебно заседание пълномощникът на ищецза заяви, че са му
показани догтовори за заем, за които се твърди от ответниците, че са обезпечени
със записите на заповед и че банката ги оспорва-твърди, че датите им не са
достоверни и че не са предавани реално
сумите, посочени в тях.
А още в исковата молба се твърди, че са„симулативни“ представените от
ответницата при предявяване на вземанията й документи, а именно: запис на
заповед от 30.11.2008 г. , с падеж 30.03.2016 г. 50 000 лева,
джиросан на 09.01.2017г, запис на заповед от 08.11.2011 г., с падеж
30.04.2016 г. 20 400 лева и извлечение по сметка
на С.Х.Б..Тъй като записите на заповед представлявали диспозитивни частни документи, то посочената във всеки
от тях дата нямала обвързваща
доказателствена сила. За да бъдел този документ
противопоставим на трети лица, трябвало по
несъмнен начин да се установи, че е съществувал към този момент,
като тежестта за доказване в случая е обърната и трябва страната която го
представя да докаже неговото съществуване към сочения в документа
момент. Това би било лесно изпълнимо според ищеца, ако тези
вземания и задължения са отразени в счетоводните баланси на
дружеството длъжник, което е тяхно законово задължение. Позовава се на чл. 181 ГПК, като твърди, че в случая не е налице
нито едно от посочените в него обстоятелства, които биха
предали доказателствена сила на датата на документа.
Ищецът твърди още, че видно от счетоводството на дружеството и
начина по който е отразена останалата му дейност и сключваните сделки, може да се направи заключението, че, ,„Интер
Тур" ЕООД води редовно счетоводните си книги, като отразява всички
подлежащи на регистриране обстоятелства. Съгласно чл. 182 от ГПК:
„Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната
редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото", а пък съгласно
чл. 55 ТЗ „Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат
като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки"
т.е. в случая по аргумент за противното следвало да се
приеме, че след като длъжникът е водел редовно търговските
си книги и е отбелязвал стриктно подлежащите на осчетоводяване обстоятелства,
не включването на оспорените заемни правоотношения следва да се приеме като
доказателство, че такива сделки са сключвани между страните или дори и подписани,
действителната воля на страните не е била те да породят соченото в тях
действие.
С молбата
за приемане на вземания, имало приложено извлечение
от банковата сметка на С.Х.Б., от което става видно че регулярно се
внася и нарежда по сметка на ответника Т.Н.Ц.
една и съща сума. Което още веднъж потвърждава твърдението за привидност и
симулативност на плащанията. Ищецът прави заключение, че ако С.Х.Б.
разполага с такава голяма сума за покриване задълженият на
дружеството длъжник, тя би следвало да е декларирала и съответните приходи.
В заключение, след като вмъква в обстоятелствената част на исковата молба и
редица свои доказателствени искания, ищецът заявява, че представените от
ответниците записи на заповеди и извлечения от сметка на С.Х.Б. са привидни и
симулативни, защото „освен от частните документи, съставени
и представени от ответниците и при наличието на редица законови
задължения за осчетоводяване, деклариране, водене на дневници по ДДС и
други задължения за регистриране на подобни сделки, никъде няма следа или
доказателство или какъвто и да е друг документ за съществуването им“.
При разглеждане
на делото ищецът иска да се отчете и твърдяния от него факт, че
ответника Н.И.Ц., живее на съпружески начала с С.Х.Б. и от връзката си
имат две деца. Постоянния адрес на ул."Белмекен" № 9, което е и
седалище и адрес на управление на длъжника „Интер-Тур" ЕООД. А Т.Н.Ц. е
майка на Н.И.Ц..Не става ясно в каква
връзка се твърдят тези факти, поради което следва да укаже на ищеца да обясни
значението им за делото, за да прецени съда дали да ги включва в предмета на
доказване.
В
отговора на ответника С.Б. се правят следните възражения:
Задълженията и по двата записа на заповед били отразени
в счетоводството на дружеството, включително и чрез издадени приходни
касови ордери. Тези вземания на приносителя станали изискуеми на падежите, а с факта на
плащане на задължението от авалиста (ответницана), в нейна
полза е възникнало вземането спрямо дружеството.
По втория запис на заповед от 08.11.2011 г. имало извършено плащане в размер на 9 600 лв. на 02.09.2012 г. Както
възникването на задължението, така и плащането били осчетоводени и били създадени
първични счетоводни
документи - приходни и разходни касови ордери.
Каузалната сделка и по двата записа на заповед била ясна,според твърдението в отговора - заем на парични средства, необходими за дейността на
дружеството, което към онзи момент вече е
изпитвало сериозни затруднения и недостиг на свободни парични средства.
В първото ъсдебно заседание
пълномощникът на ответницата Б. представи като писмени доказателства заверени
преписи от 4 бр. договори за заем и 4 бр.ц разписки да предаване на посочените
във всеки от тях заемни суми. По искане на ищеца и след като беше задължена от
съда страната представи и оригиналните документи, които пълномощникът на ищеца
оспори с твърдения, че са антидатирани и че съдържанието на разписките е
невярно, защото не са предавани такива суми от заемателя на заемополучателя по
договорите.
В
срока за отговор на исковата молба е постъпило становище и от синдика А.Н.Н.,
участващ в производството на осн. чл. 694, ал.4 от ГПК, който счита предявеният иск е
допустим и основателен, тъй като имало основания оспорените вземания да не се
приемат в производството по несъстоятелност, предвид следните обстоятелства:
На
17.02.2017 г. Синдикът получил копие на
писмо от Н.И.Ц., депозирано по делото с вх.№ 1037/03.02.2017 г., ведно
с приложен към него запис на заповед, с което уведомявал за извършено от него джиро, като поемател, в полза на Т.Н.Ц. по същия запис на заповед от 30.11.2008
г. , с падеж 30.03.2016 г. Според синдика обаче, „данни за
такъв документ, издаден през 2008 г., не съществуват в счетоводството
на „Интер-Тур" ЕООД в
несъстоятелност“.
А редставените към молбата за предявяване на вземане счетоводни
баланси на „Интер-тур"ЕООД за 2011 и 2012 г. не били според синдика доказателство за индивидуализация и
съществуване на такова задължение.
Синдикът споделя виждането на ищеца, че записът на заповед
винаги предполага съществуващо каузално правоотношение, за
което, при доказване качеството кредитор, трябва да се представят
доказателства.Изискването за установяване на качеството кредитор
задължава установяване на правопораждащия юридически факт на вземането.
За задължения, произтичащи от търговска сделка, трябва да се докаже самата
сделка, респективно каузалното
правоотношение, ако тя е запис на заповед,
както и че тя е търговска
за длъжника.Твърди още, че в записа на заповед е
уговорен падеж на предявяване, като е посочено, че записът трябва да се
предяви на 30.03.2016 г., като на тази дата - 30.03.2016 г., е предявен на С.Х.Б.,
която е с прекратени правомощия като управител на „ИНТЕР-ТУР" ЕООД - в
несъстоятелност, съгласно Решение №
128/30.08.2012 г. на съда по несъстоятелността.В този смисъл,
предявяването на записа на заповед на лице, което няма право да
представлява дружеството, не го обвързва.С.Х.Б. е авалист по записа на заповед
като физическо лице, но тя не може да изявява воля от името на „ИНТЕР-ТУР" ЕООД - в
несъстоятелност, защото е с прекратени правомощия
от съда по несъстоятелността още през 2012 г.Предявяването на записа на заповед е правно действие, с точно посочени в ТЗ уредба и последици - чл.475 и сл. от ТЗ, вр.чл.537 от ТЗ.
-На
02.09.2016 година съм получила запорно съобщение, с което и на
основание чл. 507 от ГПК ЧСИ Д С, рег.№ , е наложила запор върху
вземанията на Н.И.Ц., ЕГН ********** от „ИНТЕР-ТУР" ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, по изп.д.76/2016 г. по нейния
опис.Това обстоятелство съм свела до знанието на кредиторите в
месечния си отчет за този период.С оглед наложения запор, е недопустимо
разпореждане с вземане чрез джиро, като синдикът не може да не се
съобрази със запора.
В
обобщение: Считам, че не съществува на вземане спрямо „ИНТЕР-ТУР" ЕООД
- в несъстоятелност, по запис на заповед от 30.11.2008 г., с
падеж 30.03.2016 г.,по изложените по-горе съображения.
За другият запис за заповед
се твърди също, че данни за такъв документ, издаден през 2011 г., не
съществуват в счетоводството на „Интер-Тур“ЕООД – в несъстоятелност, а преедставените към
молбата за предявяване на вземане счетоводни баланси на
„Интер-тур"ЕООД за 2011 и 2012 г. Не са доказателство за индивидуализация и
съществуване на такова задължение, както и се поддържат
другите две възражения за несъществуване на вземането /относно доказването на
каузалната сделка и относно предвявяването на ценната книга на лице с
„прекратени правомощия“.
Допъплнително за втория запис на заповед е посочено, че сумата е платима на предявяване, което е осъществено на 01.05.2016 г., а същевременно на гърба на документа е посочено, че била платена сума от 9600 лева на 02.09.2012 г., т.е, почти 4 години преди предявяването.
Постъпили е отговор и от особения представител,
назначен на несъстоятелния длъжник, в качеството му на ответинк по делото,
поради противоречието в интересите на дружеството с тези на представителя му в
това производство-С.Б..
В отговора, депозиран от особения представител
адв. А. не се правят възражения ралчини от тези на ответницата С.Б..След
събиране на докозателства обаче по съществото на спора се пледира за уважаване
на отрицателния установителен иск на банката, като се излагат съображения, че
ответницата Б. не е доказала съществуването на оспорените от другия кредитор
вземания.
След
преценка на събраните доказателства и доводите на страните и в съответстиве с
разпеределението на доказателствената тежест по предявения отрицателен
установителен иск,съдътъ прие следното:
Всички условия за допустимост на
специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ за установяване несъществуването
на прието в производство по несъстоятелност вземане са налице, поради което
искът бе приет за допустим.
В тежест на кредитора, чиито две вземания
се оспорват, а това е ответницата С.Б.,
бе да докаже по убедителен начин възникването и същесвуването на тези вземенаия
преди датата на откриване на производството по несъстоятелност.
С.Б. успя да докаже единствено,
че е платила в полза на поемателя,съответно - джиранта по записите на заповед Т.Ц.
суми, съответстващи на размера на приетите и оспорени от ищеца две вземания.
Тези плащания са извършени по банков път и са безспорно установени с
представеното с молбата за предявяване на вземанията извлечение от банковата
сметка на ответницата в „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Но тъй като твърди като основание на вземанията си срещу
дружеството, че е изпълнила негови задължения, в качеството си на поръчител по
двата записа на заповед, и в същото време признава, че те обзепечават изпълнението
на каузални договори за заем, доказването в процеса се фокусира върху
установяване съществуванено именно на задълженията на несъстоятелното дружество
по самите договори да заем.
Ответницата представи доказателства
за сключването им и разписки за предаване на сумите, но по повод направените
възражения на ищеца не успя да докаже нито достоверността на дататите на тези
документи, нито факта на реалното предаване на посочените заемни суми.А именно
нейна бе тежесттта да докаже осъществяването на факта на предаване на сумите,
във връзка с оспорената вярност на съдържанието на тези частни свидетелстващи
документи.
В опита си да докаже тези изгодни
за доверителката му факти, пълномощникът на ответника се позовава на
заключението на икономическата експертиза, в частност - на обсъдените от вещото
лице данни от счетоводни записвания по сметка 493 „разчети на собственика“,
според които на база на счетоводни документи –мемориални ордери, било отразено
постъпване на суми в размер на: 50 000 лв.- на 30.11.2008 г., и на общо
30 000 лв. – на 30.11.2011 г.
Защо обаче ответницата счита, че
на базата на тези счетоводно документирани „разчети“ между дружеството и
собственика, които би следвало да означават, че едноличиния собственик на
капитала сам е внесъл на посочените дати тези суми в полза на юридическото
лице, могат да се направят изводи за достоверността на датата и верността на съдържанието
на оспорените от ищеца доказателства за твърдяните каузални отношения между
дружеството и трети лица, не стана ясно от пледоарията и писмените бележки в
защита тезата на С.Б.. Напротив в тях също се сочи, че в сметка 493 са отразени
именно вноски от собственика. Следовтелно няма връзка между тези счетоводни
записвания и твърдяните задъжения на дружеството за връщане на заеми, чието
хпогасяване С.Б. твърди, че е извършила, като основание за въникване на
предявението от нея вземания
Записите на заповед и договорите
да заем, които се твърди че обезпечават, се представят за да установят
правоотшения, по които дружеството е длъжник, а кредитори са трети лица.
Следователно достоверността на датите им и верността на разписките за
получаване на сумите биха могли да се докажат със счетоводни записвания,
отразяващи получавено на тези суми именно като заеми в сметка 152, където обаче
вещото лице е констатирало да са отразени единствено получаването и частичното
погасяване на заем, отпуснат от банката-ищец.
Отразяването в баланса на
дружеството към 31.12.2011 г. на 80 000 лв. –други краткосрочни
задължения, съдържа твърде обобщена информация и не не може да послужи като
доказателство за съществуването на
твърдяните заемни правоотношения, които ищецът оспорва да за възикнали в
действителност.
При така събраните доказателства следва да се
приеме, че ответницата не успя да докаже верността на оспорените частни
документи – разписки за получаване на суми по договори за заем между нестоятелноно
дружестно и съответно – Ц. и Н.Ц.. Нито
установи достоверността на датите на записите на заповед и на договорите за
заем, които се твърди, че обезпечават.
Поради това, искът за установяване
несъществуването на вземанията, предявени от С.Б. и приети в производството по
несъстоятелност именно на тези фактимески основания и на осн. чл. 537 ТЗ във
вр. с чл. 485, ал.3 от ТЗ, както се сочи в определението по чл. 692, ал.3 ТЗ /№
420/30.06.2017 г. по т. д. № 82/2017 г.
Иначе казано, за да същестуват така приети
вземания, които кредиторът е основал на факти от състава на чл. 485, ал.3 ТЗ,
следваше да се докаже наличието на каузалното отношение, на което самият той се
позовава, като стоящо зад абстракната менителнична сделка, по която твъриди, че
поръчител.
А това доказване не беше успешно проведено от
страна на ответнизита Б.. В този смисъл, дори да се приеме счетоводството на
дружеството за редовно водено и отразяващо реални правоотоншения между
търговеца и неговите кредитори, записванията по сметка 493 по никакъв начин не
установяват съществуване на вземания на С.Б. на основанието, на което те са
предявени от нея и приети от съда.
За това искът по чл. 694 от ТЗ, предявен от
друг кредитор, оспорващ тези вземания, следва да бъде уважен като основателен,
а ответницита Б. следва да понесе разноските по делото, сторени от ищеца, които
са в размер 2 250 лв. /платено възнаграждение за особен представител и разноски
да вещо лице.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК във врзъка с чл.694,
ал.7 ТЗ, която освобждаване ищеца от предварително внасяне на такса по
установителните искове за съществуване или несъществеване на вземания, таксата
в размер на 4% върху една четвърт от размера на оспорените вземания, следва да
бъде заплатена от ответницата С.Б. в полза съда. Тази такса съдът определя в
размер на 704 лв.
По изложените съображения Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И :
По исковете с правно осонавание чл. 694, ал.3 от ТЗ, предявени от „Банка ДСК" ЕАД- гр. София против длъжника „Интер-тур" ЕООД
/в несъстоятелност/, представлявано от назначения особен
представител – адвокат К.А., и кредитора С.Х.Б. *** и
разгледани с участието на синдика А.Н.:
Приема за установено, че не несъщестуват следните вземания, предявени от ответницита С.Х.Б. и приети
в производството по несъстоятелност по т. д. № 153/2011 г.: за
възстановяване на платените в качеството й на авалист паричи суми за погасяване
менителнични задължения, поети от несъстоятелното дружество в размер на 50 000 лв./платена
главница по сметка на Т.Н.Ц. по запис на заповед от от 30.11.2008 г./ и в
размер на 20 400 лв. /платена главница по сметка на Т.Н.Ц. по запис на заповед
от 08.11.2011 г./.
ОСЪЖДА ответицата С.Х.Б., ЕГН ********** *** да заплати
на ищеца „Банка ДСК" ЕАД- гр. София разноски по делото- 2 250 лв.
ОСЪЖДА ответицата С.Х.Б., ЕГН ********** *** да заплати
в полза на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса – 704 лв.
Да се изплати възнаграждението на особения представител адвокат К.А. *** в размер на 2 000 лв.,
внесена предварително от ищеца по делото.
Указва на страните, че при подаване на въззивна жалба срещу решението
жалбоподателят следва да депозира по сметка на Пловдивския апелативен съд
сумата от 2 000 лв. – за
възнаграждение за особения представител за защитата му пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: