Решение по дело №699/2023 на Административен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                   № 281

гр.Русе, 24.01.2024 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                                                               СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 699 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.38 от ЗДС.

Образувано е по жалба на Е.Б.К. ***, против против решение № 744/20.10.2023 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-В. Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“, в участъци от км 40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от км 69+696 до км 70+788, от км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040, на територията на община Борово, община Ценово и община Бяла, област Русе, в частта относно определената в приложението по т.1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за отчуждената част от следния поземлен имот, на който жалбоподателят е съсобственик, а именно: поземлен имот с идентификатор 57368.14.516 (част от имот № 014031), с начин на трайно ползване нива, пета категория, находящ се в местността „Русалча“, землището на с.Полско Косово, общ.Бяла, обл.Русе, ЕКАТТЕ 57368, с площ от 11,001 дка и предвидена за отчуждаване площ 7,250 дка, с определен размер на обезщетението от 7038 лева.

В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част. Жалбоподателят твърди, че определеното за отчуждената част от имота обезщетение е силно занижено и не отговаря на условията за равностойно парично обезщетение по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗДС, тъй като при неговото определяне били нарушени изискванията на § 1а, т.2 и т.4 от ДР на ЗДС. Моли съда да постанови решение, с което да измени решението на Министерския съвет в оспорената му част като увеличи размера на обезщетението.  Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в изразеното, на основание чл.38, ал.4 от ЗДС, становище с вх.№ 5055/23.11.2023 г. и в молба с вх.№ 61/05.01.2024 г. излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и съдържание на акта и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Заявава, че размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад, възложен от административния орган. Сочи, че заключението на вещото лице в първия му вариант, при който като аналози са използвани сделките, сключени в рамките на 12 месеца преди възлагане на оценката, напълно потвърждава оценката, определена с оспореното решение. Счита, че определяне на обезщетението по втория вариант не заключението на вещото лице не би бил в интерес на самия жалбоподател, тъй като при него размерът на същото е по-нисък от определения с административния акт. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба с вх.№ 5140/27.11.2023 г., в която изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище с вх.№ 5057/23.11.2023 г., в което също счита подадената жалба неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, конституирана и призована по делото на основание чл.38, ал.5 от ЗДС, чрез процесуалния си представител, е представила молба с вх.№ 123/09.01.2024 г., в която счита подадената жалба неоснователна. Подчертава, че вещото лице, в първия вариант от своето заключение - при използвани като аналози сделки, сключени през периода от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г., е изчислило размер на паричното обезщетение идентичен с този, определен в полза на жалбоподателя с оспореното решение на Министрерския съвет. Счита, че този акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията към неговата форма и необходими реквизити и в съответствие с административнопроизводствените правила. Явилият се в съдебно заседание на 09.01.2024 г. процесуален представител на заинтересованата страна поддържа изложеното становище като моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Според чл.34б, ал.2 от ЗДС решението на Министерския съвет по чл.34а, ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Разпоредбата на чл.61 от АПК от своя страна препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл.18а от същия кодекс. По делото (на л.46 – л.47) са представени доказателства – писмо с изх.№ 94-00-12554/25.10.2023 г. и обратна разписка (известие за доставяне) за връчване на пратка R PS 1040 80FLJ 1 на жалбоподателя на 13.11.2023 г. Видно от отбелязването в обратната разписка, с нея е връчено и писмо с изх.№ 94-00-12554/25.10.2023 г., с което жалбоподателят бил уведомен за отчуждаването с оспореното решение на Министерския съвет на имот с идентификатор 57368.14.516 (предходен идентификатор 14.31) в землището на с.Полско Косово, общ.Бяла. Жалбата срещу оспореното решение е подадена по пощата, на основание чл.18а, ал.1 от АПК, на 16.11.2023 г., директно до съда, където тя е регистрирана с вх.№ 4885/17.11.2023 г., т.е. в преклузивния 14 – дневен срок за това по чл.38, ал.1 от ЗДС.

Следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение № 744/20.10.2023 г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен орган на централната изпълнителна власт.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл.34б, ал.1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-В. Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т.1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите. По – конкретно в приложението по т.1 от оспореното решение за отчуждаваните в землището на с.Полско Косово, общ.Бяла имоти, процесният поземлен имот, който е съсобствен между жалбоподателя и трети лица – наследниците на Кръстьо Колев Кръстев и наследниците на ИВанка Михалева (Колева) Игнатова, е посочен под позиция № 9.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според чл.34, ал.1, изр.първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Такова искане, иницииращо административното производство, е направено с писмо с вх.№ 90-03-637/08.09.2023 г. от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ като то е постъпило в МРРБ. С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-В. Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на с.Долна Студена, общ.Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган. Според чл.33, ал.2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателя, е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл.34, ал.2 от ЗДС като с искането са представени и изискуемите приложения. По – конкретно представена е, съгласно чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Бачовски консулт“ ООД гр.Пловдив. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-14574/02.12.2022 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че юридическото лице, на което е възложено оценката, има качеството на „оценител на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т.3 от ДР на ЗДС. Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г.) по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Видно от придружително писмо с вх.№ 55-00-10320/22.08.2023 г., подписано от управителя на „Бачовски консулт“ ООД гр.Пловдив, докладът е представен в Агенция „Пътна инфраструктура“ на същата дата – на 22.08.2023 г. Следователно спазено е изискването той да не е изготвен по-рано от три месеца преди датата на подаване на искането за отчуждаване, направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ с писмо от 08.09.2023 г.

След проверка по чл.34, ал.4 от ЗДС министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл.34а, ал.1 от ЗДС, със съвместен доклад до Министерския съвет, предложили на същия орган да разгледа и приеме проект на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект по отношение на описаните в проекта на решение участъци. Към предложението били приложени и документи по чл.34а, ал.4 от ЗДС – всички документи по преписка вх.№ 90-03-637/2023 г., одобрена финансова обосновка, проект на съобщение за средствата за масово осведомяване и проект на решение на МС. Започналата процедура по отчуждаване била надлежно оповестена по реда на чл.34а, ал.3 вр. ал.6 от ЗДС. С приемане на оспореното решение размерът на паричното обезщетение, определено за всеки от отчуждаваните имоти, е изцяло съобразен с оценителския доклад.

Съдът намира, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е издадено при правилно приложение на материалния закон.

От представените с жалбата писмени доказателства - нотариален акт за дарение на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията – Бяла с вх.рег. № 1337/02.05.2017 г., акт № 156, т.4 и нотариален акт за продажба на земеделски земи, вписан в Служба по вписванията – Бяла с вх.рег. № 1338/02.05.20217 г., акт № 157, т.4, се установява, че жалбоподателят е собственик общо на 6/18 (1/3) идеални части от имот № 014031, целият с площ от 11,001 дка, с начин на трайно ползване нива, пета категория, находящ се в местността „Русалча“, землището на с.Полско Косово, общ.Бяла, обл.Русе. Между страните не е спорно, че отчуждаваният имот, с идентификатор 57368.14.516 и с площ 7,250 дка, е част от имот с предходен идентификатор 57368.14.31 ( номер по предходен план 014031), което обстоятелство се установява и от представената скица на отчуждавания поземлен имот с идентификатор 57368.14.516 (на л.57). Следователно установена е идентичността между имота, в съсобствеността върху който съгласно представените два нотариални акта права (до размер на 6/18 идеални части) има и жалбоподателя, целият с площ от 11,001 дка, и този, предмет на отчуждаване с оспореното решение, с площ 7,250 дка.

Текстът на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България гласи, че принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. В съответствие с цитираната конституционна норма разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗДС предвижда, че имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Според ал.2 на същата разпоредба равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.

         Според легалната дефиниция по § 1а, т.1 от ДР на ЗДС по смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Как се определя тя е указано в § 1а, т.2 от ДР на ЗДС. Според съдържащото се в последната разпоредба определение на понятието „пазарни цени“, това са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

Според § 1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Легално определение на понятието „землище“ е дадено в § 1, т.8 от ДР на ЗАТУРБ  - това е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон.

От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между общия интерес на общността и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата „пазарна“ стойност, определена по време на отчуждаването (вж. решенията на ЕСПЧ по делата Pincová and Pinc v. Czech Republic, § 53, Gashi v. Croatia, § 41; Vistiņš and Perepjolkins v. Latvia [GC], § 111; Guiso-Gallisay v. Italy (справедливо обезщетение) [GC], § 103; Moreno Diaz Peñaand Others v. Portugal, § 76).

На съда е известно и решението от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България (жалби № №66581/12 и 25054/15) [1], в което, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС за изграждане на кръстовище на магистралата София – Варна, респ. на околовръстния път около гр.София, се приема, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква член 1 от Протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че Наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).

В случая обаче обезщетението за отчуждавания имот е определено не по реда на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, препращащ към Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, чието приложение би следвало да съставлява изключение, а по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС - въз основа на установени сделки-аналози, сключени през предвидения в закона – в § 1а, т.1 от ДР на ЗДС, 12 – месечен период преди възлагане на оценката. Както беше посочено, в административното производство оценката е възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-14574/02.12.2022 г., поради което периодът, през който следва да са били сключени сделките-аналози, е от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г.

В § 68 вр. § 28 и § 20 от цитираното решение ЕСПЧ приема, че не е явно необоснован и произволен подходът, според който само един сравнителен имот е  недостатъчен за установяване на пазарна стойност, в който смисъл е и нормата на § 1а, т.2, in fine от ДР на ЗДС. Според този текст осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Като достатъчни и уместни причини за изключване на някои видове имоти от кръга на тези, които могат да бъдат ползвани като аналози се приемат и обстоятелствата, свързани с това, че някои от имотите са ипотекирани съвместно в един договор, без посочване на техните индивидуални стойности. В § 80 от същото решение Съдът в Страсбург сочи, че националните органи по принцип са в по-добра позиция отколкото един международен съд за оценка на местните нужди и условия и че по въпроси на общата социална и икономическа политика, включително градско и регионално планиране, националната политическа власт трябва да получи особено широка граница на преценка (виж Вистинс и Перепьолкинс, § 98). Поради това ЕСПЧ отбелязва, че не е готов да приеме, че фактори като определените по-горе, ограничаващи правото на преценка на органите, включително съдилищата, по принцип са в нарушение на член 1 от Протокол № 1. По-специално Съдът не твърди, че такъв подход не би могъл, когато има достатъчно сравними имоти, отговарящи на съответните критерии, да доведе до установяване на справедлива пазарна цена и по този начин до присъждане на „равностойно“ обезщетение.

Следователно, при наличието на поне две сделки през посочения период – от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г., които отговарят на останалите предвидени в закона критерии от гледна точка на тяхната съпоставимост и използването им като аналози, обезщетението следва да бъде определено по предвидения в чл.32, ал.2 от ЗДС ред.

В първия вариант от заключнието на вещото лице, разполагащо с необходимата квалификация съгласно чл.38, ал.9 вр. § 1а, т.3 от ДР на ЗДС,  който вариант се отнася до периода от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г., е записано, че като аналози могат да бъдат използвани само сделките, сключени с нотариални актове, посочени в заключението под номера 3, 6 и 18. Вещото лице е обосновало защо останалите вписани актове (нотариални актове и постановления за възлагане) не могат да бъдат използвани за определяне на пазарните цени – поради това, че те се отнасят до идеални части от имоти или касаят сделки с предмет имоти, находящи се в землищата на различни населени места, за които е уговорена и заплатена обща продажна цена, респ. до имоти с различен начин на трайно ползване или пък до сделки, по които и двете страни са физически лица (липсва страна търговец), т.е. при всички тях са налице обстоятелства по чл.32, ал.2 от ЗДС и § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, които дисквалифицират посочените вписани актове като аналози. Направените от вещото лице изводци се споделят напълно от съда.

Въз основа на трите акта, вписани през посочения период - от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г., които могат да бъдат ползвани като пазарни аналози, вещото лице е извело осреднена цена за 1 дка земеделска земя – нива в размер на 970,81 лева. Следователно дължимото обезщетение за отчуждавания имот с идентификатор 57368.14.516, с площ 7,250 дка, възлиза на 7,250 дка х 970,81 лева, или в размер на 7038 лева, в който обезщетението е определено и с оспорената част на административния акт.

Тук следва да се отбележи, че при наличието на вписани актове през периода от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г., които могат да бъдат ползвани като пазарни аналози и при неприложимостта поради това на реда по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, съдът не следва да разширява периода, през който да бъдат търсени аналози. Освен това, видно от заключението на вещото лице по втория вариант, за периода от 20.10.2022 г. до 20.10.2023 г. е налице само един аналог – нотариален акт, посочен под № 18 в заключението на вещото лице, вписан в Службата по вписвания - Бяла на 23.11.2022 г., поради което е налице хипотезата на § 1а, т.2, in fine от ДР на ЗДС – липсват поне две относими сделки, поради което е невъзможно да се извърши осредняване за определяне на пазарните цени.  Приложението на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, освен критикувано в решението на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, се явява и неблагоприятно за жалбоподателя, тъй като би довело да значително намаление на определеното му с административния акт обезщетение  – същото би се равнявало на 2809 лева. Подобно изменение на акта във вреда на жалбоподателя е недопустимо предвид общата забрана за reformatio in pejus, която, макар да не е уредена изрично в ЗДС и АПК, е регламентирана в други кодекси – вж. напр. чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.271, ал.1, изр. второ от ГПК.

По тези съображения, доколкото определеното от административния орган обезщетение е идентично с това, изчислено от назначеното от съда вещо лице по първия вариант на заключението (за периода от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г.), съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК в полза на ответника по жалбата и на всяка от конституираните от съда заинтересовани страни следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в който смисъл своевременно са направени искания. Съдът, на основание чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя възнагражденията в минималния размер от 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта колективен/едноличен административен орган, т.е. в полза на Администрацията на Министерския съвет съгласно чл.40, ал.3 от ЗА, респ. в полза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите, съгласно чл.42, ал.2 от ЗА, и Агенция „Пътна инфраструктура“, съгласно чл.21, ал.2 от ЗП.

Настоящото решение е окончателно - чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Б.К., с ЕГН **********,  против решение № 744/20.10.2023 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-В. Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040“, в участъци от км 40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от км 69+696 до км 70+788, от км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040, на територията на община Борово, община Ценово и община Бяла, област Русе, в частта относно определената в приложението по т.1 от същото решение стойност на паричното обезщетение за следния отчужден имот, съсобственик на който при права от 6/18 идеални части е Е.Б.К., с ЕГН **********, а именно: поземлен имот с идентификатор 57368.14.516, находящ се в землището на с.Полско Косово, общ.Бяла, обл.Русе, с площ от 7,250 дка и определен размер на паричното обезщетение от 7038 лева.

ОСЪЖДА Е.Б.К., с ЕГН **********,***, да заплати на Администрацията на Министерския съвет, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 1, представлявана от министър – председателя акад.Н. Денков, сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е.Б.К., с ЕГН **********,***, да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков, сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е.Б.К., с ЕГН **********,***, да заплати на Министерството на финансите, със седалище и адрес на управление ул."Г. С. Раковски" № 102, представлявано от министъра на финансите Асен Василев, сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е.Б.К., с ЕГН **********,***, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление в гр.София,  бул."Македония" № 3, представлявана от председателя на Управителния съвет Я. Й., сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

СЪДИЯ: