№ 140
гр. Х., 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Гражданско дело №
20235600100560 по описа за 2023 година
Гражданско дело № 560/2023г. по описа на Окръжен съд-Х. е образувано по искова молба
вх.№6895/11.08.2023г., с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД от
ищеца М. М. З., чрез пълномощник срещу ответника Община Х.. Предявеният иск е с цена
26 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 823,98лв.-обезщетение за имуществени
вреди
ИЩЕЦЪТ- М. М. З. твърди, че на 19.11.2022г. около 18.50-19.00 часа в гр.Х. на
площад „О., непосредствено пред заведението за дюнери бил нападнат от бездомно
/безстопанствено куче, средно на ръст с черно-кафява козина, като на лявото му ухо имало
поставена ушна марка с розов цвят/. Твърди, че преди да бъде нападнат по никакъв начин не
бил провокирал кучето и атаката от страна на последното била напълно неочаквана и
ненадейна. След инцидента на помощ му се притекли две жени, които работели в
непосредствена близост. При самият инцидент, бездомното куче се засилило, скочило и го
съборило на земята, като единствено бързата намеса и виковете на намиращите се наоколо
хора, попречили на кучето да нахапе лицето и тялото. Получил травми от самото падане на
земята, а самото падане било предизвикано от атаката на бездомното куче, което скочило
върху тялото му, поради което загубил равновесие и паднал на земята, при което си ударил
лявата ръка и рамо. Позната на ищеца се обадила на тел.112 и бил откаран от екип на
спешна медицинска помощ, прегледен в спешното отделение на „МБАЛ-Х.“АД, извършена
му била рентгенография на лявата раменна става, която не показала контузионни промени и
фрактури. Ръката била обездвижена с мека превръзка и ищецът освободен за домашно
лечение. Тъй като болките в ръката не стихвали на 24.11.2022г. потърсил отново
медицинска помощ, като при извършения преглед били констатирани болки, оток,
1
ограничени и болезнени движения-флексия, абдукция и ротация, палпаторна болезненост в
залавното място на м.супраспинатос и м.бицепс брахий. Препоръчано било извършването на
ЯМР изследване, посредством което да се установи диагнозата. При извършения ЯМР се
установили данни за костно-мозъчен оток на раменната кост в близост до инсерцията на
тендона на м.супраспинатус. Синдром на ротаторния маншон на дясното рамо. На
29.11.2022г. отново посетил лекар травматолог, който му предписал медикаментозна
терапия със скъпоструваща вътреставна инжекция и други лекарствени медикаменти.
Проследявайки заболяването си на 09.12.2022г. отново провел контролен преглед,
който установил ненапълно възстановяване и било предписано да се продължи лечението с
медикаментозна и инжекционна терапия. На 13.12.2022г. била проведена
физиотерапевтична процедура, а на 21.12.2022г. бил проведен поредния контролен преглед.
Първият месец след индицента ищецът изпитвал множество силни болки в областта
на лявата си ръка, поради което му се налагало постоянно да приема обезболяващи и
седативни медикаменти. Отделно от това лявото му рамо било почти напълно неподвижно и
сковано, което пречело да се обслужва сам, налагало се да ангажира близките си, които да са
денонощно около него, като му помагат при извършването на ежедневните битови и
хигиенни нужди. Общия лечебен процес продължил за срок около 3-4 месеца, но към
настоящия момент все още изпитвал ограничени и болезнени движения в областта на лявото
рамо и не можел да вдига тежки предмети.
Освен на физическото здраве индицента се отразил и на психиката и психо-
емоционалното равновесие на ищеца, който след това се чувствал безпричинно тревожен и
потиснат, изпитвал нарушения на съня и вниманието, спрял да контактува със своите близки
и приятели. На 28.11.2022г. бил консултиран от специалист-психиатър, който при прегледа
установил: липса на сън, сънуване кошмари свързани със случката, избягване и заобикаляне
на мястото на психо-травмената ситуация, подтиснато настроение, тревожност с
емоционална лабилност, понижен апетит и напрежение. Предписано било и медикаментозно
лечение. На 08.03.2023г. отново бил извършен преглед от психиатър, който констатирал не
напълно отшумяване на негативните симптоми и продължил терапията с лекарства. Такъв
преглед бил извършен и на 27.03.2023г., който отново констатирал непълно отшумяване на
травмата
Твърди се понасянето и на имуществени вреди в размер на общо 823,98лв.,
представляващи изразходвани средства за лекарства, прегледи, изследвания и пр.,
обективирани в посочени в исковата молба фактури, всяка на определена парична стойност
и издадени във връзка с лечението на причинената травма от инцидента.
Счита,че съгласно Закона за защита на животните кучетата са под надзора и
грижите на общината, поради което счита, че именно тя следва да отговаря за причинените
му вреди-неимуществени и имуществени такива, поради което предявява иска си срещу
Община Х. като ответник.
Претендира от съда да осъди община Х. да му заплати сумата в размер на
2
26 000лв.,представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в
резултат от инцидент с нападение от бездомно куче, настъпил на 19.11.2022г. в гр.Х., ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането-19.11.2022г. до окончателното й
изплащане.
Претендира и осъждане на общината за заплащане на сумата от 823,98лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от инцидент с
нападение от бездомно куче, настъпил на 19.11.2022г. в гр.Х., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането-19.11.2022г. до окончателното й изплащане.
Претендира и присъждане на разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ-ОБЩИНА Х. в срока по чл.131 от ГПК,чрез пълномощникът си, е
депозирал писмен отговор на подадената искова молба, с който намира предявения иск за
допустим, но оспорва неговата основателност, както по основание, така и по размер.
Твърди,че от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не би могла да
бъда ангажирана отговорността на общината, тъй като не било налице противоправно
поведение, доколкото самият ищец посочвал, че предполагаемото куче е с ушна марка,то
следвало извода, че Община Х. изцяло спазва разпоредбите на Закона за защита на
животните и е изпълнила задължението си да кастрира, обезпаразити безстопанствените
кучета и да ги върне на същите места. Намира размера на предявения иск за прекомерен и
несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като поддържа, че така предявения размер на
иска за присъждане на обезщетение на неимуществени и имуществени вреди не отговаря на
действително причинената евентуална вреда. Счита, че от приложените към исковата молба
писмени доказателства не би могло да се направи категоричен извод за настъпил инцидент,
а още по-малко извод за ангажираност на отговорността на общината.
Претендира отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски по делото.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените и приети като писмени доказателства по делото медицински
документи, както следва: лист за преглед на пациент в КДБ/СО, искане за образна
диагностика, амбулаторни листове и фактури/приложени към исковата молба/ се установява,
че на ищеца М. М. З. е било причинено травматично увреждане на здравето и засегнат
телесния му интегритет. В тази връзка от тези доказателства по несъмнен начин се
установяват твърдените в исковата молба факти и обстоятелства отнасящи се до
причиненото на ищеца телесно увреждане.
От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, което съдът
възприема като компетентно и безпристрастно дадено се установява,че при падане на
19.11.2022г. на терен ищецът е получил силни болки и затруднение в движението на лявата
раменна става. При проведено ЯМР изследване на ставата на 25.11.2022г./шест дни след
инцидента/ са установени дегенеративни и възпалителни промени в ставата с хроничен
3
характер известни като т.н. синдром на ротаторния маншон. Това представлява изменение в
сухожилията, мастната торбичка и ставните повърхности от дегенеративен характер, поради
хронично притискане на капсулата на ротаторния маншон между главата на раменната кост
и клюновидния израстък на лопатката. Открития при М. З. синдром на ротаторния маншон
на лявата раменна става не е възникнал и не е в резултат на травмата от падането на твърд
терен/ тротоарни плочки/ на 19.11.2022г. Травмата от падането се развива на фона на вече
съществуващият синдром на ротаторния маншон. Синдромът на ротаторния маншон
обичайно според експерта протича с оплаквания от болки и затруднени движения в ставата.
Травмата от 19.11.2022г. е провокирала обостряне на състоянието с възникването на болка и
затруднени движения. При изследването с ЯМР не е установено нарушаване на целостта на
анатомичните структури на ротатарния маншон. Оплакванията от болка и затруднени
движения са продължили повече от 30 дни, продължават и в момента, по твърдения на
ищеца, но на практика се дължат на синдрома на ротаторния маншон. Травмата не е довела
до обективно установими морфологични промени на тъканите, а е изострила симптомите на
вече съществуващия синдром. Оплакванията на ищеца от болки и затруднени движения на
фона на синдрома на ротаторния маншон могат да възникнат при падане на терена и
подпиране на ръце при падането. Вещото лице сочи също, че синдромът на ротаторния
маншон е дегенеративно възпалително заболяване на структурите на раменната става и има
хронично прогресивно развитие.Травмата от падането е изострила обичайните оплаквания
при този синдром.При прегледа си ищецът твърди, че оплакванията му продължават,
въпреки, че е провеждал активно лечение около месец. В този смисъл експертът не може да
определи доколко и в какъв срок оплакванията са пряко свързани с травмата от падането и
до колко се дължат на основното заболяване. В първите 1-2 седмици ищецът е изпитвал
силни болки и затруднения в движението на лявата раменна става, които постепенно с
времето са отслабнали.Вещото лице установява също, че няма трайни последици за здравето
на пострадалия свързани с травмата от падането на 19.11.2022г., като основните оплаквания
се дължат на хроничния дегенеративно възпалителен процес на ставата. Представените по
делото фактури, установяващи направени разходи за прегледи и закупуване на медицински
консумативи са били необходими и относими към състоянието на ищеца.
От заключението на назначената съдебно психиатрична експертиза, което съдът
възприема като компетентно и безпристрастно дадено се установява, че в резултат на
процесния инцидент, в качеството му на стресогенно събитие, у М. М. З. се е проявило
психично отклонение, уточнено като разстройство в адаптацията, протичащо с депресивна
реакция, повишена тревожност и избягващо поведение. След проява на психични симптоми/
потиснато настроение, безсъние, кошмари, понижен апетит, ограничаване на социалните
контакти и пр./ ищецът е потърсил психиатрична помощ и след проведена професионална
оценка от специалист е диагностиран с посочената диагноза. По същество вещото лице
сочи,че разстройството в адаптацията е специфична стресова реакция. Според експерта
медикаментът Есобел е антидепресант, Неуролакс и Стрезам са лекарства с успокоително
действие, Валевит е билков продукт, съдържащ експ.тракти от валериана и маточина, също с
успокоително действие. Изброените медикаменти имат широко приложение при редица
4
депресивни и тревожни състояния, като целта на приложението им е да облекчат
симптомите на страдащия и да подобрят психо-емоционалното му състояние. По отношение
на психичния му проблем ищецът се намира в процес на възстановяване, макар и все още да
изпитва част от симптомите, които са в по-лека форма и с по-рядка проява. Пълното
възстановяване не би могло да бъде прогнозирано, но като цяло прогнозата е благоприятна.
Следва да продължава приема на назначената терапия до пълно възстановяване, каквато е и
дадената от специалиста индиция. Оставането на трайни психични последици е възможен,
макар и слабо вероятен изход. Фобията от кучета, ако не бъде преодоляна е възможна
трайна последица, но тя обичайно не се асоциира със значими функционални нарушения.
При възникване на нови стресогенни събития репродукцията на същата или подобен тип
реакция е възможна.
От показанията на разпитаната свидетелка Р.Т.М. се установява начина, по който
ищецът е претърпял уврежданията си след като е бил нападнат от бездомно куче в гръб, в
центъра на гр.Х.. Същата сочи, че движейки се пеша в гр.Х. в посока от Общината към
Областната Дирекция, до заведение което продава дюнери чула кучешки лай и човешки вик.
В момента, в който се приближила повече видяла голямо куче, което се изправило на
задните си лапи от зад на гърба на човек, който в последствие паднал. Приближавайки се
още повече, видяла че падналият човек е М. З., който познавала отпреди. Кучето било
средно на ръст,черно на цвят и имало ушна марка на лявата страна на ухото. Сочи също,че
видяла кучето изправено на гърба на М., който се опитвал да направи нещо и да се отскубне.
В момента когато кучето се изправило М. паднал на земята на едната си страна, на лявата
страна и се извикал от силни болки. Притекла се на помощ, отзовали се и други минувачи и
помогнали на М. да се изправи. Свидетелката установява също,че не е видяла ищецът да е
провокирал с нещо кучето.
От показанията на разпитаната свидетелка М.Т.Г. се установява състоянието на
ищеца непосредствено след инцидента с кучето/ поизплашен, пожълтял,пребледнял/.
Именно тази свидетелка извикала „Бърза помощ“ поради обстоятелството,че след като се
прибрал у дома си М. изпитвал силни болки в лявата ръка. След предприемането на
определени медицински дейности психическото състояние на ищеца също не било добро,
тъй като бил изключително изплашен и стресиран, не бил на себе си. Претърпения инцидент
с нападението на бездомното куче оказало влияние върху поведението на М. в
последствие,тъй като след това се променил и вървейки по улицата постоянно се оглеждал
да не му се случи нещо, да не го нападне нещо и пр.
Ответникът не ангажира писмени доказателства, но обосновава защитата си, като
твърди, че твърдяното от ищеца куче било с поставена ушна марка, което водело до извода,
че Община Х. изцяло спазва разпоредбите на Закона за защита на животните. Задължението
на общината по закон било да кастрира и обезпаразити безстопанствените кучета и да ги
върне на същите места.
Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
5
тази работа. За да намери проявление предвидената в чл.49 от ЗЗД гаранционно –
обезпечителна отговорност на ответника, която е безвиновна по своя характер, следва да се
установи, че вредите са причинени от лица, на които последният е възложил определена
работа, при или по повод нейното изпълнение. Същевременно трябва да са налице и общите
предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно чл.45 от ЗЗД,
а именно: действие или бездействие на съответното физическо лице, натоварено с
извършването на определена работа; вреда; противоправност на извършените действия;
причинна връзка между деянието и настъпилото увреждане.При защита по реда на чл.49 от
ЗЗД вината на преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи, че
липсва такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая, Община Х. не доказа изпълнение на нормативно предвидените й
задължения за ограничаване и контрол над безстопанствените кучета. Съгласно
приложимият в случая Закон за защита на животните, обн. ДВ, от 8.02.2008 г., в сила от
31.01.2008 г., за общините, вкл. чрез техните кметове, съгласно закона, са предвидени
редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените
кучета, като целта на закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в
населените места, понеже са заплаха за живота и здравето на хората. В изпълнение на тези
разпоредби законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор
безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти
(чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ) Съгласно § 5 от ПЗР на ЗЗЖ в 3 - годишен срок от влизането в сила на
закона (който е бил продължен с § 17 от ЗИДЗЗЖ - ДВ, бр. 92/2011 г. до 31.12.2015 г., и
отменен с ДВ, бр.34/2016 г.), общинските съвети и кметовете на общини осигуряват
настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ.
Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т.2 от ЗЗЖ изрично е предвидено, че
кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях
мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от
вида на тези мерки (дали чрез настаняване в приют или чрез връщане по места), което е
задължение на общината, респ. организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ. Изпълнението на
това задължение обаче нито възниква, нито е обвързано със срока по §17 .
От представените от ответника доказателства не се установява при условията на
пълно и главно доказване изпълнението на задълженията по чл. 40, 41, 47 и 48 ЗЗЖ, нито
предприемането на конкретни действия по изпълнението на мерките и извършването на
действия по установяване и контрол на безстопанствените върнати и осиновени кучета. По
делото не се установява, че в рамките на общото си задължение да полага грижа за опазване
живота и здравето на гражданите общината е положила дължимата грижа в изпълнение на
задълженията си да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета - взетите мерки
не са достатъчни или не са изпълнени надлежно. Липсват данни за приети подзаконови
нормативни актове, както и наличието на Програма за овладяване на популацията на
6
безстопанствените кучета, както липсват данни адекватно да са приложени нужните мерки –
в центъра на града са останали агресивни кучета, осъществяващи безпричинни нападения
над граждани, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Общината е в
неизпълнение на своето задължение чрез своите служители да осигурява безпрепятствено
придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета,
поради което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечително-
гаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни
служители - по реда на чл.49 от ЗЗД.
Като взе предвид гореизложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на
цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на Община Х.: а/ налице е
противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на общината, изразяващо се
в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на
бездомните кучета към хора или животни, за настаняване на безстопанствените животни в
приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни,
които задължения произтичат от разпоредбите на чл.50, т.2, вр.чл.49, чл.40,ал.1 и 2,
чл.41,ал.1-3, чл.47,ал.1 и 3 и чл.48 от Закона за защита на животните, както и от пар.5 от ПЗР
на ЗЗЖ; б/ причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в претърпени
болки и страдания заради настъпилото в резултат на нападението на бездомното животно
телесно увреждане/ силни болки и затруднение в движенията на лявата раменна става/ ; в/
налице е причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общински служители, на които е било възложено изпълнение на задълженията,
произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от Закона за защита на животните.
В хода на делото се установи, че ищецът е претърпяла болки и страдания в резултат
от причинените увреждания, в резултат на падането на твърд терен покрит с плочки от
нападението в гръб на бездомно куче. Оздравителният период при посочените травматични
увреждания е продължил няколко месеца. Настъпилият инцидент е дал отражение и на
психическото състояние на ищеца – изживял е силна физическа болка, която е обострила и
вече диагностицирания хроничен дегенеративно възпалителен процес на лявата раменна
става. В тази връзка съдът кредитира изцяло заключението на назначената съдебно
медицинска експертиза, която изцяло се подкрепя от събрания по делото доказателствен
материал. Тезата на ищеца, че при инцидента на 19.11.2022г. ищецът е получил
травматичното увреждане-синдром на ротаторния маншон на лявото рамо за първи път не се
подкрепя от останалите доказателства, тъй като същите сочат на наличието на такъв преди
инцидента и обострянето му вследствие падането на лявата страна на терена и подпиране с
лява ръка. Представеното съдебно медицинско удостоверение №1524/14.12.2023г., издадено
от съдебна медицина при УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД-гр.Пловдив не променя вече
направения извод за наличието на синдром на ротаторния маншон на ляво рамо и
възможността това увреждане да бъде причинено от механизъм на удар или притискане с
или върху твърд предмет, по начина по който се описва от пострадалия. В същото време
това удостоверение не противоречи на установеното, че това увреждане вече е
7
съществувало преди инцнидента, а след него е било обострено. В този смисъл е и устния
доклад на вещото лице д-р Е., който описва целия процес на проведено лечение от ищеца
както въз основа на медицинските документи, така и на извършения от него личен преглед.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" съгласно
ППВС № 4/64 г. не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер
на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а
всякога е свързано с преценката на определени конкретно съществуващи обстоятелства,
както с общественото разбиране на определени съществуващи обстоятелства. Размерът на
обезщетението за претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерен с техния
действителен размер, който е обусловен както от характера, продължителността и
интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия,
така и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и установената
в тази насока съдебна практика. Предвид степента на търпените негативни емоции, техния
интензитет, както и периода на възстановяване и обстоятелството, че са налице остатъчни
проявления от преживяното у ищеца и все още актуален страх, свързан със случилото се,
съдът намира за справедлив спрямо преживените от него неимуществени вреди размер на
обезщетение в размер на 15 000лв. В останалата част, до претендирания размер от 26 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да се уважи изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 823,98лв., представляващи направени разходи за лечение,
съгласно представените по делото фактури.
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 86 от ЗЗД, има акцесорен характер,
като за основателността му следва да се установи наличието на главен дълг, а на основание
чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава от
датата, на която е осъществено непозволеното увреждане, за което носи отговорност-
19.11.2022г. Ето защо, предявеният иск с правно осн. чл. 86 ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен, като върху присъдения размер на обезщетенията на имуществени и
неимуществени вреди следва да се определи законна лихва,считано от датата на
непозволеното увреждане-19.11.2022г. до окончателното изплащане на обезщетенията..
С оглед изхода на спора, следва ответникът да заплати по сметка на Окръжен съд-
Х. в полза на бюджета на съдебната власт сумата от общо 1400лв.,от които държавна такса в
размер на 600лв. и заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджетните средства на съда
в размер на 800лв.
На ответника се следват на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ответникът е бил защитаван в процеса от юрисконсулт, като
предвид разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК в негова полза следва да се присъди
възнаграждение в размер на 300лв.,определено по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.
8
С оглед изхода от делото и искането на пълномощника на ищеца за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,предвид
оказаната безплатна правна помощ по делото съдът счита,че в полза на Адвокатско
дружество“Г. и М.“, регистрирано по ДДС следва да се определи адвокатско възнаграждение
в размер определен в чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В този смисъл адвокатското възнаграждение следва да
бъде в размер на 2100лв. /1750лв.+ 20% ДДС=2100лв./.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА Х., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Х.,пл.“О. №1 да заплати на М. М. З. , ЕГН **********, от сБ., общинаБ.,област С. ул.“И.“
№11 сумата от 15 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
в резултат на инцидент с нападение от бездомно куче, настъпил на 19.11.2022г. в гр.Х.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане-
19.11.2022г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 26 000лв. като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Х., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Х.,пл.“О. №1 да заплати на М. М. З. , ЕГН **********, от сБ., общинаБ.,област С. ул.“И.“
№11 сумата от 823,98лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди/направени разходи за лечение/, в резултат на инцидент с нападение от бездомно куче,
настъпил на 19.11.2022г. в гр.Х., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на непозволеното увреждане-19.11.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Х., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Х.,пл.“О. №1 да заплати по сметка на Окръжен съд-Х. в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от общо 1400лв., от които държавна такса в размер на 600лв. и заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджетните средства на съда в размер на 800лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Х., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Х.,пл.“О. №1 да заплати на „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО “Г. И М.“, БУЛСТАТ
******** на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 2 100лв. с включен ДДС, съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА М. М. З. , ЕГН **********, от сБ., общинаБ.,област С. ул.“И.“ №11 да
заплати на ОБЩИНА Х., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Х.,пл.“О. №1 направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковата
претенция в размер на 300лв.-юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд-
Пловдив считано от връчването на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
10