ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 445 09.04.2019г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На девети април две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание в следния състав
:
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 443 по описа
на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на „МЕСЕМБРИЯ РИЗОРТ” ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Искър“, ж.к.“Дружба
2“ бл.316, вх.А, ап.18, представлявано от управителя Николай Детелинов Ламбуров,
със съдебен адрес *** – адвокат П.А., против
„РИКОНИ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали,
бул.“България“ 99, представляван от управителя, със съдебен адрес *** – адвокат
Г.К..
С исковата молба и
уточняващата молба от 19.03.2019г. са предявени следните обективно евентуално съединени установителни искове :
1. за прогласяване
нищожност на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени с
нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том IV,
per. № 3754, дело № 487/ 2018г.; № 71, том IV, per. № 3759, дело № 490/ 2018г.;
№ 72, том IV, per. № 3761, дело № 491/ 2018г. и № 73, том IV,
per, № 3763, дело № 492/ 2018г., всички от 18.06.2018г. по описа на нотариус с
per. № 110 на НК с район на действие PC – Несебър.
Искът е предявен
на четири евентуално съединени основания :
- чл.26, ал.2,
предл.5 във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД – привидност /относителна симулация/;
- чл.26, ал.1,
предл.2 от ЗЗД – заобикаляне на закона;
- чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД – накърняване на добрите нрави;
- чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД – липса на съгласие;
2. за прогласяване недействителност спрямо
ищеца на описаните договори за покупко-продажба на недвижими имоти на основание
чл.40 от ЗЗД – като сключени от представителя на продавача и от купувача във
вреда на представлявания ищец.
Обстоятелства, на
които ищецът основава претендираните права и предявените искове :
Твърди, че на
18.06.2018г. между ищеца „Месембрия ризорт” ООД като продавач и ответника „Рикони“
ЕООД като купувач са сключени описаните четири договора за покупко-продажба на
апартаменти, находящи се във луксозен ваканционен комплекс „Месембрия ризорт“ в
к.к. Слънчев бряг – Несебър. При всички сделки продавачът е представляван от
единия от управителите на ищцовото дружество – П. Любомиров Стаматов, който
по-късно е освободен с решение на общото събрание по протокол от 15.08.2018г.
Счита, че сделките
са относително симулативни/ привидни, тъй като прикриват договори за дарение,
за сключването на каквито бившият управител няма представителна власт. Сочи, че
по нито един от договорите не е
заплатена продажна цена на ищеца – продавач. За целта е открита сметка „ad hoc“ на ищцовото дружество, по която в един и същи ден е
внесена т.нар. продажна цена и веднага е изтеглена от сметката от управителя П.
Стаматов. Ищецът допуска, че е възможно и двете операции да са оформени само
документално, без да е било извършено фактическо внасяне на сумите.
Твърди, че именно
в прикритите съглашения между страните по сделката – договори за дарение се
състои и заобикалянето на закона при сключването на тези сделки.
Като накърняване
на добрите нрави и договаряне във вреда на представлявания сочи това, че посочените
в нотариалните актове цени, съвпадащи с данъчните оценки, са нереални –
изключително занижени в сравнение с действителната пазарна стойност на имотите.
Поради това е налице пълна нееквивалентност на насрещните престации, като тези
цени не покриват дори себестойността на извършеното строителство и на земята.
Сочи средни пазарни цени за подобни имоти от 850–950 евро/ кв.м, които
съответстват на качеството на продаваните апартаменти, находящи се в комплекс,
удостоен със званието „Сграда на годината“ за 2017г. Твърди също, че не е имало
стопанска необходимост от извършването на тези сделки и с тях не е постигната
полезна за дружеството стопанска цел, като продажните цени не носят никаква
печалба на дружеството. Напротив, цените по договорите са много по-ниски от
договорените с банката – кредитор на ищеца суми от по 550 евро/ кв.м, които
следва да бъдат внесени от ищеца за заличаването на наложените върху
апартаментите ипотеки. Позовава се на т.3 от анекс № 1 към договор за банков
кредит № 1455/ 23.10.2014г. с „Юробанк България“ АД. Сочи, че единствената
търговска дейност на дружеството е продажбата на построените имоти, като
инвестиционният кредит се обслужва само от тези приходи. Твърди също, че
договореният срок за плащане на цените се покрива със срока, в който ищецът е
длъжен да заличи ипотеките, въпреки че последното изисква по-продължителен
период от време. Така дружеството е поставено в невъзможност да изпълни това
договорно задължение, което обосновава задължение за плащане на договорената
неустойка, за която ответникът вече е отправил покана. Счита, че ищецът не е в
състояние да изпълни задължението си към банката, което е основание за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и поради сключването на атакуваните
сделки дружеството ще бъде обявено в несъстоятелност. Сочи, че фактът на
откриване на банкова сметка *** цени, различна от постоянните банкови сметки на
ищеца, обслужващи кредита, също е достатъчно условие банката – кредитор да
обяви предсрочна изискуемост.
Ищецът прави
извод, че неморалната цел на тези договори е неправомерно финансово
облагодетелстване на ответника – купувач и на бившия управител, като без да е
платил реално никаква сума ответникът получава право на собственост върху
четири луксозни апартамента и право на неустойка в размер на 244 373 лв.
Твърди и липса на
съгласие за сключването на атакуваните сделки. Всички сделки на ищцовото
дружество се изповядвали при различен нотариус - Линка Чуткина с per. № 600 на
НК. На 04.06.2018г. с вх. № 45 управителят П. Стаматов депозирал уведомление до
този нотариус, с което го уведомил, че към момента не е давал съгласие за
изповядване на каквито и да е сделки със собствените на дружеството имоти и не
е приемано изрично актуално решение на общото събрание на дружеството за сделки
с недвижимите им имоти. Поради това управителят П. Стаматов молил нотариус
Чуткина да не изповяда каквито и да е сделки с недвижими имоти на дружеството.
За да изповяда процесните четири сделки при друг нотариус, управителят П.
Стаматов е поискал от нотариус Чуткина да му издаде нотариално заверен препис
от протокола от решението на общото събрание от 19.01.2017г., с който не е
разполагал и който препис е представил пред нотариус Бакърджиева при изповядването
на сделките. Но както признавал и самият П. Стаматов в уведомлението си до
нотариус Чуткина, волята на съдружниците по този протокол не била актуална.
Относно редовността
и допустимостта на исковете :
Исковата молба след
уточнението й отговаря на изискванията на чл.127 – 128 ГПК.
Исковете са
предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност.
Исковете са
допустими – налице са процесуалните предпоставки за разглеждането им, липсват основателни
възражения и процесуални пречки.
Книжата по делото
са редовно разменени между страните.
Становище на
ответника :
На 28.11.2018г. на
ответника са връчени преписи от исковата молба и приложенията с указанията по
чл.367 от ГПК. В преклузивния срок по чл.367 ал.1 от ГПК – на 12.12.2018г. ответникът
представя писмен отговор на пълномощник, изпратен по пощата на 11.12.2018г.
Ответникът оспорва
предявените искове.
Счита, че не е
налице заобикаляне на закона при сключването на атакуваните сделки, тъй като с
тях страните не целят постигането на забранен или непозволен от закона правен
резултат. Напротив покупко-продажбите са законово регламентирани, извършват се
по занятие от ищеца и единствената им цел е прехвърлянето на собствеността
срещу заплащане на цена.
Твърди, че липсват
изложени от ищеца мотиви за накърняване на добрите нрави и основанието е
въведено формално.
Оспорва и
твърдяната липса на съгласие на съдружниците за атакуваните продажби. Твърди,
че са изпълнени законовите изисквания на чл.137, ал.1, т.7 и ал.4 от ТЗ – взето
е протоколно решение на съдружниците за продажба на всички имоти от
19.01.2017г., което е с нотариални заверки на подписите и съдържанието. Липсват
данни това протоколно решение да е било отменено. Позовава се и на тълкувателно
решение № 3/ 15.11.2013г. по т.д. № 3/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, като счита, че
за да е налице липса на съгласие следва обективираната в съответната форма воля
на органния управител да не съответства на действителната му воля.
Сочи, че не се
представя обратно писмо, което да обуслови абсолютна симулация на сделките.
Липсват и доводи да е целен различен от посочения правен резултат, поради което
не е налице и относителна симулация.
Твърди, че
сделките са сключени в рамките на договорения в чл.9 ЗЗД принцип на свобода на
договарянето, позволяващ на двете страни по сделката да направят конкретна
преценка на взаимната еквивалентност на насрещните престации, като тази
преценка не е ограничена от закона по отношение на цената. Сочи, че на
управителя е възложено да извършва продажби при условия, каквито намери за
добре. Твърди, че купувачът е закупил процесните имоти, които обезпечават
вземане на банката към ищеца в размер на 1 200 000 лв., като при
незаличаване на ипотеките и неизправност на продавача банката може да изнесе
имотите на продан за удовлетворяване на вземането си по договора за кредит.
Твърди също, че ответникът реално е заплатил цени с близо 20 % по-високи от
данъчните оценки.
Оспорва да е
налице и хипотезата на чл.40 от ЗЗД, за която не е достатъчно да се установи наличие на
значителна разлика между пазарната и продажната цена, а следва да се направи
преценка и на изтъкнатите причини за определянето на тези по-ниски цени. Счита,
че е налице пълно съответствие между волята на представител и представляван
съгласно представеното протоколно решение на общото събрание. Липсват и
доказателства за намерение за увреждане от страна на купувача, както и доводи
защо ответникът би целял увреда на ищцовото дружество. Намира за нелогично
твърдението управителят, извършил сделките, да е целял увреждането на
дружеството, в което самият той е съдружник.
Сочи още, че
вътрешните отношения между собствениците на капитала и управителя не следва да
засягат правата на третите добросъвестни лица, каквото е ответното дружество,
като в случай на недоволство от действията на управителя, съпътстващи сделките,
законът е предвидил други способи за защита.
Допълнителна искова
молба :
На основание чл.372 ГПК препис от отговора е връчен на ищеца с указанията по чл.372, ал.2 ГПК на 28.12.2018г.
С разпореждане от 15.01.2019г. срокът по чл.372, ал.1 от ГПК е продължен до
11.01.2019г.
До изтичането на преклузивния
срок по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не представя допълнителна искова молба.
Допълнителен отговор
:
В преклузивния
срок по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не представя допълнителен отговор.
По указания на
съда, дадени с определение от 05.03.2019г., в предоставен срок по чл.129 ал.2
от ГПК ищецът представя писмено уточнение
на предявените искове, взето предвид от съда при определянето предмета на
спора.
В предоставения
срок за становище ответникът представя отговор на това уточнение. Поддържа изложените
в писмения си отговор доводи. В допълнение твърди, че не са налице прикрити
договори за дарение, тъй като купувачът реално е заплатил договорените продажни
цени по посочената банкова сметка ***, а отношенията между сегашния управител и
бившия управител не засягат ответника. Сочи, че въпреки твърденията за
увреждащи действия от бившия управител, той останал вписан като такъв още 3
месеца след извършването на атакуваните сделки, а понастоящем продължава да е
съдружник. Оспорва наличието на основание заобикаляне на закона, като съдът
приема, че всички изложени доводи в тази насока са по съществото на спора,
поради което не споделя възражението за нередовност на този иск.
Ответникът
опровергава и твърдяната от ищеца обичайна продажна цена, като твърди и
представя доказателства за сключвани от ищеца сделки под данъчната оценка на
продаваните имоти. Прави и възражение за нередовно водене на счетоводството на
ищеца.
Всяка от страните
претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
Доказателствена
тежест :
Въз основа на
въведените от страните твърдения по спора, съдът приема за безспорни по делото
следните факти и обстоятелства : сключването на процесните договори за
покупко-продажба на недвижими имоти и съществените им елементи;
представителството на ищеца при сключването на договорите от управителя тогава П.
Стаматов; наличието на вписани ипотеки върху имотите за обезпечаване на инвестиционен
кредит на ищцовото дружество от „Юробанк България“.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и
154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. В
настоящото производство ищецът носи доказателствената тежест да установи предявените
основания за нищожност на договорите – заобикалянето на закона; отпадането на
съгласието за сключване на договора след протоколното решение от 19.01.2017г.;
относителната симулативност на договорите за продажба и прикритите с тези
договори действителни правоотношения между страните; средната пазарна стойност
на процесните имоти; степента на несъответствие на насрещните престации по
договора, обуславяща накърняване на добрите нрави; настъпилата увреда на
ищцовото дружество от тези договори и споразумяването между страните по сделките
за увреждането на ищеца, респективно тяхната недобросъвестност. Ответникът носи
тежестта да докаже възраженията си по исковете и твърдението си за
еквивалентност на престациите по процесната сделка, както и наличието на
съгласие за сключването на договора от управителя на ищцовото дружество.
По доказателствата
:
Представените от страните
документи и посочените съдебни експертизи – счетоводна и оценъчна техническа са
допустими, относими и необходими доказателства и ще бъдат допуснати от съда.
Поисканите от ответника нотариални дела не са необходими по настоящото дело в
тяхната цялост, поради което ответникът следва да уточни искането си по чл.192
от ГПК, като посочи необходимите му документи от нотариалните преписки – с
нарочна писмена молба с препис за нотариуса.
Исканията на
страните за събиране на гласни доказателства не отговарят на изискването на
чл.156 ал.2 от ГПК, като не са посочени конкретни факти, които ще бъдат
доказвани с тях, поради което не може да се прецени допустимостта на тези
доказателства и необходимостта от тях.
Мотивиран от
горното, на основание чл.374 вр. чл.146, ал.1 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 30.05.2019г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника от
08.04.2019г. с приложенията към него.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад
по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА
страните към доброволно уреждане на спора и спогодба.
НАПЪТВА
страните към медиация.
ДОПУСКА като доказателства по делото представените
от страните документи.
ДОПУСКА
извършването на съдебна счетоводна експертиза и съдебна оценъчна техническа
експертиза, които да отговорят на въпросите, поставени в исковата молба /стр.5
- т.2 и 3/, в писмения отговор /стр.88 – т.1/ и в отговора от 08.04.2019г.
/т.2/.
ОПРЕДЕЛЯ
депозити за експертизите от по 300 лв., вносими от всяка от страните в 3-дневен
срок от съобщението.
ОПРЕДЕЛЯ за
вещи лица Тонка Жекова Джалева – по съдебната счетоводна експертиза и Бърза
Костадинова Кехайова - по съдебната оценъчна техническа експертиза, които да се
уведомят след внасянето на депозитите.
ОПРЕДЕЛЯ срок
за депозиране заключенията на вещите лица до 22.05.2019г. включително.
УКАЗВА на страните
да уточнят исканията си за събиране на гласни доказателства, като посочат
конкретните факти, които ще установяват с тях – в едноседмичен срок от
съобщението с препис за насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти. Доказателствената тежест е разпределена в мотивната
част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :