РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 14.03.2022 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 4485/ 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С. Б.чрез адвокат К.срещу
Решение № 20027017/29.01.2021, постановено по гр. д. № 52352/2020г. по описа на
Софийски районен съд, 162 с-в, в частта с която е отхвърлен иска на
жалбоподателката по чл. 439 ГПК- предявен срещу „Т.С.“ЕАД за недължимост на
суми за главница и лихва, предмет на изпълнително дело 20147910401356 на ЧСИ Т.Н.с
рег. N. 791 на КЧСИ, като погасени по давност.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и искът да се уважи. Счита, че изводите на СРС за прекъсване на давността със
запорни съобщения до банки не прекъсват давност, защото не са довели до реално
изпълнение и само удължавали давността, а това било забранено от чл. 113 ЗЗД.
Трябвало да има реално действия, а не формални. Не била съобразена разпоредбата
на чл. 433, т. 5 за спиране на изпълнението поради несеквестируемост на
имуществото. При спряно дело действията на СИ били незаконни и не могли да
прекъсват давност.Иска отмяна на решението и уважаване на иска.
Няма постъпил отговорна жалбата.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
От фактическа страна се установява от приложеното
ч.гр.д. 7620/2012г. на СРС, че вземанията предмет на настоящото производство са
били установени с Влязло в сила съдебно решение по гр.д. 13709/2012г на СРС,
113 с-в. От представения в заповедното производство заверен препис от решението
на установителния иск се установява, че то е влязло в сила на 12.12.2013г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД от този момент тече нова давност и тя е пет
години.
Изпълнителен лист е издаден на 09.10.2014г въз основа
на определение от 18.07.2014г.
Установява се от копието на изпълнително дело
1356/2014г., че то е образувано по молба от 08.12.2014г.
В молбата се съдържа овластяване на ЧСИ с правата по
чл. 18 ЗЧСИ, включително да определя изпълнителен способ.
На 28.01.2015г. са изпратени запорни съобщения до банки
и е наложен запор на банкови сметки.
Изпращането на запорно съобщение до банка е действие
прекъсващо давността и срока по чл. 433, т.8 от ГПК независимо дали е имало или
не открита сметка и авоари по нея. Изрично в този смисъл е ТР 3/2015г. на ОСГТК
на ВКС, т. 5.
До 26.06.2015г. когато е обявено ТР 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС давността е спряла да тече на основание Постановление 3/1980г. на
Пленума на ВС. По отношение действието на ТР 2/2013г. настоящият състав споделя
изразеното в Решение 170/17.09.2018г. по гр.д. 2382/2017г. на
ВКС, IV Г.О. и решение на ВКС от 21.02.2019г. по
гр.д. 2917/2018г., IV
Г.О. виждане, че отмяната на
постановлението на върховния съд действа занапред - от обявяването на новото
тълкувателно решение.
На 03.10.2018г. по наложен запор в „Юробанк
България“АД е постъпило плащане на сумата от 434,72 лева..
На 05.03.2019г. взискателя е поискал извършване на
опис на движими вещи и запор върху трудово възнаграждение. Изпратено е запорно
съобщение до регионална служба по заетостта, с което отново е прекъсната
давността.
Новата давност би изтекла на 05.03.2024г., която
датата не е настъпил към деня на исковата молба и на приключване на делото пред
въззивния съд.
Неоснователни са оплакванията свързани с чл. 433, т. 5 ГПК. По делото има постъпвали плащания, като резултат от принудително
изпълнение, което означава, че не е налице липса на секвестируемо имущество.
Неоснователни са оплакванията относно действието на
изпращане на запорни съобщения с оглед на посоченото по – горе ТР 3/2015г. на
ОСГТК на ВКС- задължителна за съдилищата практика.
Като е достигнал до същите правни изводи СРС е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното производство право на
разноски има само въззиваемото дружество, което претендира юрисконсултско
възнаграждение, което СГС определя на 50,00 лева, като намира че съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК е обвързан само от максималния размер на предвиденото в
наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение, но не и от минималния.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20027017/29.01.2021, постановено по гр. д. №
52352/2020г. по описа на Софийски районен съд, 162 с-в.
ОСЪЖДА С.В. Б.(Д.) с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД
с ЕИК ******50,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.