№ 7655
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М. Ш Гражданско дело № 20211110143922 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “......................” ЕАД против
АЛБ. Й. ИВ. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 467,86 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г. ,
ведно със законна лихва от 22.10.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 228,21 лв. за периода от 15.11.20............... г. до 11.10.2019 г., сумата от 45,5 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.9.20............... г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 22.10.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 9,47 лв. за периода от 31.10.20............... г. до
11.10.2019 г. , за които е издадена заповед за изпълнение от 21.01.2020 г. по гр.д. №
60610/2019 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
Съществуването на облигационно отношение между дружеството и ответницата
се установява от писмените доказателства по делото. Видно от нотариален акт № 107,
нот. дело № 22525/1993 г. от 02.09.1993 г. ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот по договор за дарение от родителите
си. Учреденото в полза на дарителите по договора Йордан Александров Димитров и
Иванка Стефанова Димитрова право на ползване е погасено с тяхната смърт считано
до 2017 г.; ответницата е тяхна наследница. Ответникът е подал декларация за
откриване на партида относно процесния имот на 15.10.1992 г. По този начин
ответникът е наследил задълженията на родителите си, натрупани до 2017 г., а след
1
смъртта на родителите си е потребител на ТЕ като собственик и ползвател на имота.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия обвързват клиента и без приемането им. Предвид изложеното между страните
за процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни ОУ.
Ответникът не спори и относно размера на претенцията. Видно от фактури от
31.07.2017 г. и 31.07.2018 г. и доказателствата, предоставени от ТЛП – главни отчети и
фактури, цената на доставената до имота ТЕ за процесния период е именно в размер
на 1 467,86 лв. Исковете за главница и лихва за забава са основателни.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 9,47 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. На ищеца се дължи юрк
възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 25 НЗПП. Заплатена е дт в размер на
75,51 лв. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В хода на заповедното производство ищецът е заплатил дт в размер на
35,02 лв. дт, дължи се и юрк възнаграждение в размер на 50 лв. Според уважената част
от исковете се дължат 174,56 лв. разноски в исковото пр-во и 84,56 лв. разноски в зап.
пр-во.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „......................” ЕАД ЕИК
83...............09046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, против АЛБ. Й. ИВ. ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ......................., БЛ. 299,
ВХ. А, ЕТ. 5, АП. ..............., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 1 467,86 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден имот с адрес:
ГР.СОФИЯ, ЖК ......................./ВЪЛЧО ИВАНОВ /, БЛ. 299, ВХ. А, ЕТ. 5, АП. ..............., аб.
№ ...............7159, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
2
подаване на исковата молба в съда /22.10.2019 г./ до окончателното й погасяване, както
и сумата от 228,21 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.20...............
г. до 11.10.2019 г. и сумата от 45,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.09.20............... г. до 30.04.2018 г. , ведно със законна
лихва от 22.10.2019 г. до изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД
за мораторна лихва в размер на 9,47 лв. за периода от 31.10.20............... г. до 11.10.2019 г.
изцяло като неоснователен.
ОСЪЖДА АЛБ. Й. ИВ. ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ......................., БЛ. 299,
ВХ. А, ЕТ. 5, АП. ..............., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
......................” ЕАД ЕАД ЕИК 83...............09046, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 84,56 лв. – разноски по гр.д. №
60610/2019 г. по описа на СРС, 66 състав и от 174,56 лв. – разноски в настоящото
производство.
Делото е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3