Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
V - 131 Година 2017, 14 декември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, трети въззивен граждански състав, на шестнадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл. с. СИЯНА Д.
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско
дело № 1160/2017г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни
жалби, подадени от Е.А.К. *** и от Н.Д.К. ***.
Жалбата на Е.К. е насочена против
решение № 799/06.06.2017г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. №
7893/2016г. в частта, в която е определен режим за лични контакти на Н.К. с
малолетното дете Е Н К., роденана ***г., както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа на съботния ден
до 18 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, когато майката не
ползва платения си годишен отпуск. К. твърди, че не съществува пречка режимът
да бъде определен без преспиване в дома на бащата и да се изпълнява в
присъствие на майката, тъй като детето е на 10 месеца. Не се противопоставя предложеният
от нея режим да бъдесъдебно определен до навършването на 3-годишна възраст на
детето Е Н К.. Настоява за изменение на първоинстанционното
решение в този смисъл.В съдебно заседание К. се представлява от адвокат В. и от
адвокат Славов, които поддържат жалбата, ангажират доказателства и претендират
разноски. Оспорват жалбата на К. и настояват за отхвърлянето й. В подкрепа на
оспорването си представят доказателства.
Претендират
разноски.
Въззивната
жалба на Н.К. е насочена против решениетов частта, в която същият е осъден: 1.
да заплащамесечна издръжкана сина си А К. чрез
неговата майка и законен представител в размер на 200 лE,
считано отдатата на подаване на исковата молба -
09.12.2016г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване; 2. да заплати държавна такса в размер на 288 лE,
определена върху размера на издръжката за детето A К.; 3. да заплаща месечна
издръжка на сина си M К. чрез неговата майка и законен представител в размер на
400 лE,считано отдатата на
подаване на исковата молба - 09.12.2016г. до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване; 4. да заплати държавна такса в размер на 576
лE, определена върху размера на издръжката за детето M
К.; 5. да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Е К. чрез нейната майка и
законен представител в размер на 200 лE,считано отдатата на подаване на исковата молба - 09.12.2016г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване; 6. да
заплати държавна такса в размер на 288 лE, определена
върху размера на издръжката за детето E К.; 7. да заплати на сина си A К. чрез
неговата майка и законен представител издръжка за периода от 14.09.2016г. до
08.12.2016г. в размер на 566 лE; 8. да заплати
държавна такса в размер на 50 лE, определена върху
размера на издръжката за минало време за детето A К.; 9. да заплати на сина си M
К. чрез неговата майка и законен представител издръжка за периода от
14.09.2016г. до 08.12.2016г. в размер на 1133 лE; 10.
да заплати държавна такса в размер на 50 лE,
определена върху размера на издръжката за минало време за детето M К.; 11. да
заплати на дъщеря си E К. чрез нейната майка и законен представител издръжка за
периода от 14.09.2016г. до 08.12.2016г. в размер на 566 лE;
12. да заплати държавна такса в размер на 50 лE,
определена върху размера на издръжката за минало време за детето E К.. В
жалбата Н.К. релевира оплакване, че районният съд е
приложил селективен подход при преценката на доказателствата и не ги е обсъдил
в тяхната съвкупност, поради което е формирал грешни правни изводи. Позовава се
на чл.142, ал.1 от СК и твърди, че размерът на получаваното от него средно
месечно трудово възнаграждение е 850 лE. Оспорва
изводите на съда, че получава други доходи, извън тези по служебното
правоотношение с МВР. Настоява за отмяна на решението в оспорената част и за
определяне на издръжка, която да е съобразена с нуждите на децата и с неговите
доходи. Претендира разноски за въззивната инстанция.В
съдебно заседание К. се представлява от адвокат К., която поддържа оспорването
и ангажира доказателства.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено
следното:
Производството пред Районен съд - Бургас
е образувано по искова молба на Е.А.К. против Н.Д.К. за развод поради
разстройство на брака с правно основание чл.49 от Семейния кодекс. С молбата се
претендира прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство,
предоставяне на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца A, M и E
за упражняване от майката, осъждане на ответника да заплаща издръжка на детето A
в размер на 200 лE, на M в размер на 400 лE и на E в размер на 200 лE.
Претендира също ползване на семейното жилище, определен режима на лични
контакти на бащата с децата и запазване на фамилното име К. след прекратяване
на брака. В отговор на исковата молба ответникът не оспорва основанието за
прекратяване на брака и искането за упражняване на родителски права, но
настоява за определен режим на лични контакти и за присъждане на издръжка в
по-нисък размер. Противопоставя се на искането ищцата да запази брачното
фамилно име К.. В хода на първоинстанционното
производство е извършен социален доклад от Д „Социално подпомагане“ – Бургас,
представен е договор за ипотечен кредит и са събрани показанията на свидетелите
С – майка на ищцата, А – родственица на ищцата и Па – майка на ответника.
С решение № 799/06.06.2017г., състав на
Районен съд – Бургас:1. прекратява брака между Е.К. и Н.К. поради дълбоко и
непоправимо разстройство; 2. обявява, че вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака е на мъжа; 3. постановява децата от брака A Н
К., M Н К. и E Н К. да живеят при майка си Е.К., която ще упражнява родителските
права спрямо тях; 4. определя режим за лични контакти на бащата Н.К. с децата A,
M и E, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9 часа
на съботния ден до 18 часа на неделния ден, както и един месец през лятото във
време, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, като бащата ще
взема децата от дома на майката и ще ги връща там. Този режим е определен да се
осъществява по отношение на детето M само доколкото не е в размер със
съответния дневен режим на детето, произтичащ от здравословното му състояние;
5. предоставя ползването на семейното жилище в гр.Б, ж.к***, вх.*, ет.* на Е.К.; 6. постановява Е.К. да
носи фамилното име СтанE след прекратяването на
брака; 7. осъжда Н.К.:7.1. да заплащамесечна издръжкана
сина си A К. чрез неговата майка и законен представител в размер на 200 лE, считано отдатата на подаване
на исковата молба - 09.12.2016г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване; 7.2. да заплати държавна такса в размер на 288 лE, определена върху размера на издръжката за детето A К.; 7.3.
да заплаща месечна издръжка на сина си M К. чрез неговата майка и законен
представител в размер на 400 лE,считано отдатата на подаване на исковата молба- 09.12.2016г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване; 7.4. да
заплати държавна такса в размер на 576 лE, определена
върху размера на издръжката за детето M К.; 7.5. да заплаща месечна издръжка на
дъщеря си E К. чрез нейната майка и законен представител в размер на 200 лE,считано отдатата на подаване
на исковата молба - 09.12.2016г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване; 7.6. да заплати държавна такса в размер на 288 лE, определена върху размера на издръжката за детето E К.; 7.7.
да заплати на сина си A К. чрез неговата майка и законен представител издръжка
за периода от 14.09.2016г. до 08.12.2016г. в размер на 566 лE;
7.8. да заплати държавна такса в размер на 50 лE,
определена върху размера на издръжката за минало време за детето A К.; 7.9. да
заплати на сина си M К. чрез неговата майка и законен представител издръжка за
периода от 14.09.2016г. до 08.12.2016г. в размер на 1133 лE;
7.10. да заплати държавна такса в размер на 50 лE,
определена върху размера на издръжката за минало време за детето M К.; 7.11. да
заплати на дъщеря си E К. чрез нейната майка и законен представител издръжка за
периода от 14.09.2016г. до 08.12.2016г. в размер на 566 лE;
7.12. да заплати държавна такса в размер на 50 лE,
определена върху размера на издръжката за минало време за детето E К..
Въз основа на изложените фактически
данни, които се установяват от представените по делото доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
І. По въззивната
жалба на Е.К..
Въззивната
жалба на Е.К. е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения
срок и е насочена срещу тази част от решението, която поражда неблагоприятни за
К. правни последици, а именно - режимът на лични отношения на К. с малолетното
дете E е определен да се извършва с възможност за преспиване и в присъствието
на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9 часа на съботния
ден до 18 часа на неделния ден, както и един месец през лятото във време,
когато майката не ползва платения си годишен отпуск, като бащата ще взема
детето от дома на майката и ще го връща там.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Режимът на лични отношения между децата
и родителите е разписан в чл.59, ал.2 и ал.3 от Семейния кодекс. Според
правилата на цитираните норми, когато липсва съгласие между родителите, този
режим се определя служебно от съда и включва: период от време или дни, в които
родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции,
официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. При
решаването на този въпрос съдът преценява всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като възпитателски качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността
на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Според практиката на Върховен касационен съд, при определяне на
обема на лични отношения на родителя с детето от решаващо значение е да се
съобрази както възможността на първия да общува с детето пълноценно, така и
възможността да не се променя установения личен режим на детето – за обучение,
за почивка, за забавления, включително и с родителя, на когото е възложено упражняването
на родителските права. В настоящия случай от представените по делото
доказателства се установява, че E К. е родена на ***г. и към датата, на която
са проведени устните състезания пред въззивната
инстанция, същата е навършила 1 година и 3 месеца. Тази възраст не позволява
личните отношения на бащата с нея да се осъществяват по начина, по който те са
определени за другото дете – A. Възрастта на детето е такава, че изисква
постоянно присъствие на родителя, който полага непосредствени грижи за него и
при срещите му с другия родител. Необходимостта от това присъствие ще отпадне с
растежа на детето, поради което същата трябва да се ограничи до навършване на
3-годишна възраст на детето E. По изложените съображения, жалбата на Е.К. е
основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на решението в
частта, в която е определен режима на лични отношения на бащата Н.К. с детето E
К. и постановяване на друго решение, с което да се определи режим на лични
отношения, както следва: 1. до навършване на 3-годишна възраст на детето E К.,
режимът на лични отношения на бащата да се осъществява всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9 часа на съботния ден до 18 часа на съботния ден
в присъствие на майката и от 9 часа на неделния ден до 18 часа на неделния ден
в присъствие на майката, както и ежедневно в продължение на един месец през
лятото във време, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, от 9,00
часа сутринта до 18,00 часа вечерта в присъствието на майката, без приспиване в
дома на бащата, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща
там; 2. след навършване на 3-годишна възраст на детето E К. - всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9 часа на съботния ден до 18 часа на
неделния ден, както и един месец през лятото във време, когато майката не
ползва платения си годишен отпуск като бащата ще взема детето от дома на
майката и ще го връща там.
ІІ. По въззивната
жалба на Н.К..
Въззивната
жалба на Н.К. е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения
срок и е насочена срещу тези части от решението, които пораждат неблагоприятни за
него правни последици, а именно – решението в частта, в която е определена
издръжка за децата A и E в размер на 200 лE месечно и
издръжка за детето M в размер на 400 лE месечно,
считано от 09.12.2016г. до настъпване на законни причини за изменението или
прекратяването; решението в частта, в която е определена издръжка за минал период
за всяко едно от децата, както следва: по 566 лE за
децата A и E за периода от 14.09.2016г. до 08.12.2016г. и 1133 лE за детето M за периода от 14.09.2016г. до 08.12.2016г. и
решението в частта, в която К. е осъден да заплати държавна такса върху
присъдените издръжки.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна, но поради обстоятелства, които са настъпили след постановяване на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание, проведено на
16.11.2017г. процесуалният представител на въззиваемата
страна К. представя препис – извлечение от акт за смърт № 1098/09.11.2017г., от
който се установява, че детето M К. е починало на 09.11.2017г. Поради това, въззиваемата страна прави уточнение на иска, който да се
счита предявен за издръжка на детето M от 14.09.2016г. до 09.11.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. В настоящия случай, предмет
на обжалване е решението в частта, в която К. е осъден да заплати издръжка за
децата A, M и E за периода от 14.09.2016г. до 08.12.2016г., както и ежемесечна издръжка
на същите, считано от 09.12.2016г. до настъпване на законни причини за нейното
изменение. Настъпилият на 09.11.2017г. юридически факт – смърт на детето M е
такъв по чл.235, ал.3 от ГПК и налага обезсилване на решението в частта, в
която е фиксиран крайният предел на месечната издръжка за това дете и фиксиране
на същия до 09.11.2017г. Обезсилването на решението в тази част има за
последица и отмяна на решението в частта, в която К. е осъден да заплати
държавна такса върху издръжката на детето M в размера над 253,44 лE. В конкретния случай държавната такса е определена от
районния съд върху тригодишните падежи, но трябва да се съобрази с уточнението
на иска и с дължимостта на издръжката до 09.11.2017г.
Изчислена върху тази основа, държавната такса възлиза на 253,44 лE. Поради това, решението в частта, в която К. е осъден за
разликата от 253,44 лE до 576 лE
трябва да се отмени.
Решението в останалата част, е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, вр. с ал.5 от Семейния кодекс, ако родителите не постигнат
споразумение, съдът служебно постановява издръжка на децата. Размерът на
издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди
развода, освен, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия
издръжка родител. Според Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на Върховния
съд, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая.
Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на
издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна.
Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. В
Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на Върховния съд за изменение на
Постановление № 5/16.11.1970г. е прието, че размерът на издръжката се определя
като се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като се съобразят
нуждите на децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
По-големите материални възможности на родителите са основание за присъждане на
по-големи по размер издръжки. В конкретния случай въззивната
страна К. не оспорва нуждата на децата от издръжка в претендирания
от ищцата и присъден от районния съд размер, а твърди, че няма възможност да
заплаща същата. За установяване на релевантните за релевантните за спорното
правоотношение юридически факти по делото е представена заповед № УРИ
251з-2983/24.08.2017г., издадена от директора на ОД на МВР – Бургас, с която е
прекратено служебното правоотношение на К. за заеманата от него длъжност старши
полицай в група 01 на сектор „Специализирани полицейски сили” към отдел
„Охранителна полиция” в ОД на МВР – Бургас. Представени са трудово договор №
017/25.08.2017г. и справка по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, от които е
видно, че К. е назначен на длъжност „пазач – портиер” в „Агенция за охрана Секюрити груп” ООД с основно
месечно възнаграждение в размер на 460 лE. За
опровергаване на твърденията, изложени в жалбата на К., ответната по същата
страна представя удостоверение рег.№ 769000-14881/08.09.2017г., от което е
видно, че в периода от 09.2016г. до 09.2017г. същият е притежавал лек автомобил
Ауди А8 с рег.№ А 2220 ММ, удостоверение от „Ес джи Финанс” ООД, от което се установява, че с К. не е сключван
договор за финансов лизинг за лек автомобил „Порше Кайен” с рег.№ РВ 1658 СК, но същият е снабден с пълномощно
да управлява този автомобил със срок на действие от 04.05.2016г. до
20.05.2017г. и удостоверение от 14.11.2017г., издадено от директора на ОД на
МВР – Бургас, от което е видно, че след прекратяване на служебното
правоотношение с ОД на МВР – Бургас, К. е получил обезщетение по чл.234, ал.1
от ЗМВР в размер на 12 361,70 лE и еднократно
допълнително вещево имущество по чл.234, ал.5 от ЗМВР в размер на 200 лE. По делото са приети множество фискални бонове и фактури
за извършени покупки на хранителни стоки и за изплатени разходи за погребение
на детето M. Приложена е и преписка № 33-88-00-2122/22.08.2017г. на Пето РУ на
ОД на МВР - Бургас за извършена срещу К. предварителна проверка по сигнал,
подаден от К. на тел.112. Обсъдени отделно и в съвкупност, събраните по делото
доказателства обосновават извод, че К. има възможност да заплаща определената
от районен съд издръжка. Обстоятелството, че същият е преминал от по-високо платена
на по-ниско платена длъжност не променя този извод. От съдържанието на
представената от К. заповед № УРИ 251з – 2983/24.08.2017г. се установява, че К.
сам е инициирал прекратяването на служебното си правоотношение и сам се е
поставил в по-неблагоприятно положение. Твърдението му в съдебно заседание, че
е напуснал „под натиск на началниците“ си, не е установено по делото, а
документираното в трудов договор № 017/25.08.2017г. възнаграждение от 460 лE не дава основание да се приеме, че финансовите
възможности на въззивника са занижени. Така е, защото
същият е получил парично обезщетение в размер на 12561,70 лE,
твърди, че си търси допълнителна работа и води начин на живот, средствата за който
надхвърлят документално установеното трудово възнаграждение. По тези
съображения присъдената от районния съд издръжка в размер на 566 лE за периода от 14.09.2016г. до 08.12.2016г. за всяко от
децата A и E и издръжката за бъдещ период в размер на 200 лE
месечно за същите деца е правилно определена и решението в тази част не страда
от заявените в жалбата пороци. Правилно е определена и издръжката за детето M
за периода от 14.09.2016г. до 08.12.2016г. в размер на 1133 лE
и за периода от 09.12.2016г. до 09.11.2017г. в размер на 400 лE месечно. Поради това, жалбата е неоснователна и трябва
да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на решението в тази част.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбата на чл.78, вр. с чл.81 от ГПК и с
изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в
полза на К. извършените от нея разходи за въззивното
производство в размер на 135,80 лE, от които 100 лE – реално платено възнаграждение по договор за правна
помощ и съдействие, 25 лE– държавна такса за
образуване на въззивно производство и 10,80 лE – държавна такса за издаване на съдебни удостоверение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският
окръжен съд, V
въззивен състав,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №
799/06.06.2017г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 7893/2016г. в
частта, в която Н.Д.К. е осъден да заплаща на сина си M Н К. издръжка в размер
на 400 лE след дата 09.11.2017г.
ОТМЕНЯ решение № 799/06.06.2017г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. №
7893/2016г. в частта, в която Н.Д.К. е осъден да заплати по сметка на БРС държавна
такса в размера над 253,44 лE за определената
издръжка на детето M.
ОТМЕНЯ решение № 799/06.06.2017г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 7893/2016г. в частта, в която е
определен режим на лични отношения на Н.К. с дъщеря му E Н К. и вместо това
постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на
бащата Н.К. с детето E Н К., както следва: до навършване на 3-годишна възраст
на детето E К.- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа на
съботния ден до 18 часа на съботния ден в присъствие на майката и от 9 часа на
неделния ден до 18 часа на неделния ден в присъствие на майката, както и
ежедневно в продължение на един месец през лятото във време, когато майката не
ползва платения си годишен отпуск, от 9,00 часа сутринта до 18,00 часа вечерта
в присъствието на майката, без приспиване в дома на бащата, като бащата ще
взема детето от дома на майката и ще го връща там; след навършване на 3-годишна
възраст на детето Е К. - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9
часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден, както и един месец през лятото
във време, когато майката не ползва платения си годишен отпуск като бащата ще
взема детето от дома на майката и ще го връща там.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 799/06.06.2017г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 7893/2016г. в останалата част.
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН: ********** *** да
заплати на Е.А.К., ЕГН: ********** *** съдебно-деловодни разноски в размер на 135,80
лева.
Решението в частта, в която е отменен
режимът на лични контакти и е пределен друг режим, подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
В останалата част решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: