№ 1805
гр. Плевен, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20234430102604 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 12489/10.05.2023 г. на „***“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище: гр. ***, чрез юрк. С-К., срещу Т. Ю. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, с която се предявяват искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600 лева -
главница, сумата от 192,69 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2021 г. до
05.09.2022 г., сумата в размер на 180 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“,
сумата в размер на 360 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сумата от
128,62 лева – обезщетение за забава от 02.09.2021 г. до 05.09.2022 г., сумата от 66,16
лв., обезщетение за забава от 05.09.2022 г. до 27.02.2023 г., дължима по договор за
потребителски кредит № 40005105596/23.07.2021 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 643/01.03.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1120/2023 г. на
Районен съд Плевен.
Ищецът основава претенциите си на твърденията, че на 23.07.2021 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника сумата в размер на 600 лева, за срок от 18 месеца, при
уговорен ГПР в размер на 47,81 % и годишен лихвен процент в размер на 41 %. От
страна на ответника била поискана и закупена допълнителна услуга Фаст в размер на
180 лева и допълнителна услуга Флекси в размер на 360 лева, които суми били
включени в погасителния план с вноска от 30 лв. Последните две услуги се твърди, че
са използвани от длъжника и съдържали следните възможности - приоритетно
разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, отлагане на определен
брой вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на
падежирала дата. Общо дължимата сума по договора възлизала в размер на 1353,17
лв., при месечна вноска от 75,18 лв., като датата на погасяване била първия ден от
1
месеца. Излагат се съображения, че ответникът не изпълнил задълженията си по
сключения договор, поради което на 05.09.2022 г. вземанията по договора били
обявени за предсрочно изискуеми. От страна на ответника била заплатена сумата в общ
размер на 2657 лева, която погасила част от неговото задължение.
Ищецът сочи, че исковата молба е подадена в законоустановения срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК в изпълнение на Разпореждане по ч. гр. д. № 1120/2023 г. по описа на
съда. Иска от съда да уважи предявените искови претенции и претендира сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Т. Ю. М..
В с. з. ищецът не се явява, но с писмено становище поддържа предявената искова
молба и моли предявените искове да бъдат уважени, тъй като ответникът не е заплатил
нито една от сумите по договора за заем, а към настоящия момент вземането било
изискуемо в пълния дължим размер. Претендира разноски и въвежда възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В с. з. ответникът редовно призован, не се е явил и не е представляван.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
По заявление с вх. № 5583/28.02.2023 г. на ищцовото дружество е издадена
заповед за изпълнение с № 643/01.03.2023 г. по ч гр. д. № 1120/2023 г. по описа на РС
Плевен, срещу ответника, за следните суми: 600 лв., главница, 192,69 лв. договорна
лихва за периода от 01.09.2021 г. до 05.09.2022 г., 180 лв., възнаграждение за услуга
„Фаст“; 360 лв. възнаграждение за услугата „Флекси“; 128,62 лв. лихва за забава за
периода от 02.09.2021 г. до 05.09.2022 г.; 30 лв. непогасени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането; 66.16 лв. законна лихва за периода от 05.09.2022
г. до 27.02.2023 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 31,15 лв. за д. т. и
180 лв. юрк. възнаграждение.
Препис от заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 07.03.2023 г.,
като на 06.04.2023 г. е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от същия, с което е
заявено, че не дължи изпълнение по издадената заповед
На основание чл. 415 от ГПК заповедният съд дал указания за предявяване на
установителен иск, като препис от разпореждането е връчен на заявителя на 10.04.2023
г., а на 10.05.2023 г. той представил доказателства за предявена искова молба.
От представеният договор за потребителски кредит № 40005105596, се
установява, че е сключен между страните по делото, като ищцовото дружество е
заемодател, а ответникът заемополучател. Съгласно VI от договора, предоставеният
заем е в размер на 600 лв., със срок на кредит 18 месеца, размер на вноска 45,18 лв.,
ГПР 47,81 %, ГЛП 41,00%, лихвен процент на ден 0,11%, и дължима сума по кредита в
общ размер на 813,17 лв. Предоставени са и допълнителни услуги „Фаст“ –право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, и „Флекси“ – право
на промяна на погасителния план. За предоставените допълнителни услуги, видно от
раздел VI от договора, е уговорено допълнително възнаграждение в размер на 180 лв.
за услугата „Фаст“ и 360 лв. за услугата „Флекси“. Уговорено е още, че размерът на
вноската за тях е 30,00 лв., която е дължима заедно с месечната погасителна вноска по
кредита. Възнаграждението ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски. В случай, че клиента поискал
да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението
за допълнителна услуга „Фаст“ се дължало в пълен размер, а за услугата „Флекси“ за
периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер.
2
Общото задължение по договора възлизала в размер на 1353,17 лв.
Към договора за представени общи условия, СЕФ и погасителен план, от който е
видно, че месечните вноски за периода от 01.09.2021 г. до 01.02.2023 г. са формирани
от главница, лихва и възнаграждение за допълнителни услуги.
С декларация от 23.07.2023 г., подписана от Т. Ю. М., е декларирано, че
безвъзмездно е получено на хартиен или друг траен носител, в ясна писмена форма на
български език, СЕФ, разяснения по договора, преддоговорна информация, разяснения
за допълнителни услуги, както и че неразделна част от ДПК са ОУ, които са предадени
на клиента при подписване на договора.
От представената разписка за извършено плащане от 23.07.2021 г. се установява,
че „***“ ЕООД е превел в полза на Т. Ю. М. сумата от 600 лв.
От представеното извлечение по сметка към ДПК № 40005105596, се установява,
че към 05.09.2023 г. не са извършени плащания по договора от клиента.
С уведомително писмо от 05.09.2022 г. ищецът уведомил ответникът, че счита
сключеният ДПК за предсрочно изискуем, считано от 05.09.2022 г., като писмото е
върнато като непотърсено на 29.09.2022 г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра, тъй като последователно и
непротиворечиво установяват правнорелевантните факти. Не са налице данни, които да
внесат съмнение в тяхната достоверност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са допустими обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Исковата молба е подадена в законоустановения срок, като е
налице е пълен обективен и субективен идентитет между сумите и страните по
издадена заповед за изпълнение, и тези по настоящото дело.
Съдът намира за безспорно установено, че страните са обвързани от валидно
заемно правоотношение по което ищецът, в качеството на заемодател, е предоставил
на ответника, в качеството на заемополучател, сумата от 600 лв. Фактическият състав е
завършен с извършения на 05.09.202023 г. паричен превод. Приложен е СЕФ, който е
попълнен от ответника на датата на подписване на договора. Отразено е, че ответникът
е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Изготвен е
погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК.
Предвид горното, съдът намира, че за ответникът е възникнало задължение по
ДПК № 40005105596/23.07.2021 г. да върне усвоената заемна сума в размер на 600 лв.
Кредиторът-ищец е упражнил надлежно потестативното право да обяви договора за
предсрочно изискуем, тъй като ответникът не е заплатил няколко по ред месечни
3
вноски. Предсрочната изискуемост следва да се счита за обявена, считано от узнаване
на волеизявлението на кредитора, което с оглед спецификата на връчването, е от
29.09.2022 г. По делото не се установи плащане на вземането от страна на ответника,
въпреки изложеното от него становище във възражението по чл. 414 от ГПК, че не
дължи сумите по издадената заповед. С оглед основателността на иска за главницата,
съдът намира и че длъжникът е изпаднал в забава, поради което дължи заплащане на
претендираното обезщетение за забава. Договорната лихва е възнаграждение за
заемодателят за предоставяне на уговорената сума за срока на кредита, като същата е
уговорена изрично в т. 4 от ОУ към договора, но не е заплащана от ответника, поради
което предявеният иск за договорна лихва е изцяло основателен.
По отношение на претенцията за възнаграждение за допълнителните услуги
„Фаст“ и „Флекси“, съдът намира, че уговорените клаузи противоречат на
императивната правна норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което са нищожни.
Основно правомощие и задължение е съдът приложи точно закона и това
право/задължение не може да бъде обусловена от волята на страните, особено когато
следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в
обществен интерес. Разпоредбите, уреждащи недействителността са императивни и са
установени в публичен интерес, тяхното предназначение е да бъдат защитени
общественият ред и правната сигурност. Под страх от недействителност, при
сключване на договорите, страните трябва да се съобразяват с повелителните правни
норми. Императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат
дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е
абсолютна, тя е ограничена от чл. 9 от ЗЗД, според който страните могат да свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена,
при оценката на правното действие на договора, съдът трябва да се ръководи от
принципа на законността и да приложи закона точно. Материалният закон няма да
бъде приложен точно, ако съдът игнорира установените от него при преценката на
доказателствата факти, опорочаващи сделката. Съдът е длъжен да се произнесе
служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от
съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни
на съда факти. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в
нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на
съдържанието на сделката с правилото на закона / в този смисъл ТР 1/2022 г. по тълк.
Д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай порокът на клаузите следва, както от сключения договор
за потребителски кредит, така и от другите доказателства по делото/СЕФ и ОУ/.
Съобразно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и принципа на свободата на
договаряне, уреден в чл. 9 от ЗЗД, страните по договор за потребителски кредит могат
да договорят цена за допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 - ал. 4 от ЗПК, съгласно които: кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита; кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие; видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Така уговорените допълнителни услуги –„Фаст“ и „Флекси“, са
свързани с усвояването, управлението на кредита и отпускането на допълнителни
средства по него или са относими към бъдещи несигурни събития, като същите са и
неясно формулирани. Самото събиране на такса/възнаграждение за "разглеждането на
искането за отпускане на потребителски кредит", създава и неравнопоставеност между
страните, тъй като това е дейност, предшестваща сключването на ДПК, а във фазата на
4
преддоговорните отношения страните следва да имат равни права при избора на
контрагент. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения,
свързана с действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от
дейността на кредитора по предоставянето на кредита, не е обосновано с
икономическия интерес на търговеца и е предпоставка за неоснователното му
обогатяване. Подобни уговорки, водещи до отделяне на пакета услуги от основното
съдържание на кредита заобикалят изискването за оповестяване на общия разход и
забраната на законодателя размерът му да не надвишава пет пъти размера на законната
лихва.
С оглед на горното, предявените установителни искове за заплащане на сумата от
180 лева, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 360 лева,
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по сключения ДПК, са неоснователни,
тъй като се претендират въз основа на нищожни клаузи, част от договора за
потребителски кредит.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски за заповедното и исково производство,
съразмерно уважената част от претенциите. За същите е представен и списък по чл. 80
от ГПК. Следва да бъде посочено, че съдът определя дължимото юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Възнаграждението следва да бъде
определен в минимален размер от 100 лв., доколкото делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, многобройни съдебни заседание или реализирани
допълнителни разходи от процесуалния представител. Ето защо и съразмерно
уважената част от претенциите, ответникът следва да заплати 84,40 лв. разноски за
исковото производство, от които 19,75 лв. за държавна такса и 64,65 лв. за юрк.
възнаграждение, както и 136,51 лв. разноски за заповедното производство, от които 20,
14 лв. държавна такса и 116,37 лв. за юрк. възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. Ю. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище: гр. ***, на основание чл. 422 вр. чл. 415, т. 1 от ГПК, вр. 79, ал.1 от ЗЗД, чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 600 лева, представляваща изискуема
главница, сумата от 192,69 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2021 г. до
05.09.2022 г., сумата от 128,62 лева – обезщетение за забава от 02.09.2021 г. до
05.09.2022 г., сумата от 66,16 лв., обезщетение за забава от 05.09.2022 г. до 27.02.2023
г., ,дължими по договор за потребителски кредит № 40005105596/23.07.2021 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 28.02.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 643/01.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 1120/2023 г. на Районен съд Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище: гр. ***, срещу
Т. Ю. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 240, ал. 1
от ЗЗД, за признаване за установено между страните, че Т. Ю. М., ЕГН **********,
дължи на "***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 180,00 лв., представляваща възнаграждение
за допълнителна услуга „Фаст“, и сумата от 360,00 лв., представляваща
5
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, дължими по договор за
потребителски кредит № 40005105596/23.07.2021 г.
ОСЪЖДА Т. Ю. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
съразмерно уважената част от исковете, сумата от 84, 40 лв., представляваща сторените
от ищеца разноски за исковото производство и сумата от 136,51 лв., представляваща
сторените от ищеца разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Окръжен съд Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6