Решение по дело №326/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 733
Дата: 24 април 2018 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20183100500326
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./………..2018г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети март две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

                               

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА

Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА

                                                               

при секретар Светлана Тодорова,

като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова

въззивно гражданско дело № 326 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалбата на Й.К.Б. против решение № 4914/27.11.2017г. по гр.д. № 12955/2017г. на ВРС, в частта с която му е определен режим на лични отношеН. с детето Н. Й. Б., родено на ***г., както следва: бащата да взема детето от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в съботН. ден до 18ч. в неделН. ден, 30 дни през лятото всяка година, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск, всяка четна година на 24, 25, 26 декември, 6 януари и неделята на Великден, а всяка нечетна година на 31 декември, 1, 2 януари, 16 април и Велики понеделник. След осъществяване режима на лични отношеН., бащата да връща детето в дома на майката. Счита, че така определеН.т му режим е прекалено стеснен, поради което се моли да му бъде предоставена възможност да вижда и взема детето още при себе си всеки вторник и четвъртък от месеца от детската ясла в 16.30ч. и го връща в дома на майката в 18.30ч., а когато детето не посещава детската ясла в тези дни, да го взема от дома на майката в 16.30ч. и го връща в 18.30ч., освен акоп посещението на детето не се преустанови по здравословни причини. Иска

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в писмен отговор Л.П.М., чрез адв. И.А. оспорва въззивната жалба, като изразява становище, че не е в интерес на детето да бъде вземано от въззивника в претендираното от него време. Детето получава кърма сутрин и вечер. Когато е предложила режим обхващащ срещи на бащата на детето с Н., той не се съгласил, а и тогава тя не е работела още и детето не е посещавало детска ясла, както в момента и е в адаптивен период. Тепърва предстои да започне да провежда следобедН. си сън там. Поддържа режима, който е посочила в своята въззивна жалба.

Л.П.М. е подала също въззивна жалба против решение № 4914/27.11.2017г. по гр.д. № 12955/2017г. на ВРС, в частта с която е определен режим на лични отношеН. на бащата Й.К.Б. с детето Н.Й. Б., както беше посочен вече по-горе, считайки го за неправилно,  постановено в нарушение на материалН. и процесуалН. закон и е необосновано. Предлага следН. такъв:-До навършване на две годишна възраст от детето, бащата да може да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 16.00ч.; -До навършване на тригодишна възраст , бащата да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 16.00ч. без преспиване; -След навършване на три годишна възраст-всяка първа и трета събота и неделя от 10.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя с преспиване и след навършване на пет години-бащата да може да го вижда и взема при себе си 20 дни през лятото, когато тя не е в платен годишен отпуск.

В писмен отговор Й.К.Б. оспорва въззивната жалба на Л.П.М.. Възразява, че е невярно отразеното в медицинското направление от личН. лекар на детето Н., че майката още го кърми, защото тя преустановила това още по време на съвместното им съжителство поради липса на достатъчно кърма и купували на детето адаптирано мляко.  Детето се чувства добре при осъществяваните срещи по режима постановен с привременните мерки. Опознава дома му и обитаващите го баба и дядовци. Настоява за разширеН. режим, който му е определил ВРС и допълнителните виждаН., които е посочил във въззивната си жалба.

В с.з. на 13.03.2018г. въззивникът Й.К.Б. лично и чрез адв. С.С. поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата Л.П.М. лично и чрез адв. Ив. А. я оспорва, поддържайки своята. Същото становище страните поддържат в представените от тях писмени бележки по спора.  

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба, насочена  срещу Л.П.М., Й.К.Б. е предавил искова претенция с правно основание чл.127 от СК за определяне режим на лични отношеН. с детето му Н. Й. Б.. Изложил е, че с ответницата и майка на детето се познали през зимата на 2013г. На 16 април 2016г. се родила дъщеря им Н. Й. Б..  Осем месеца по-късно, след като се преместили да живеят в нова квартира, ответницата го принудила да напусне жилището, без да му даде обяснение. Останала да живее сама  с дъщеря им Н. и сина си П. от предходН. й брак. Не е лишавал детето от нищо, давал парични средства, купувал консумативи, играчки и всичко необходимо за нуждите му. Излага ,че ответницата използвала голямото му желание да види детето като средство срещу него. Отказвала срещите му с детето с най-различни оправдаН..  Посочил е, че живее при добри битови условия в едно домакинство с майка си в гр.Девня, която има желание и възможност да му помага. Работи и счита, че има нужН. родителски капацитет да се грижи за дъщеря си. Поискал е от съда да му бъде предоставен възможно най-широк режим на лични отношеН. с детето.

В едномесечН. срок за отговор ответницата Л.П.М. е представила писмен  отговор. Възразила е, че не е възпрепятствала срещите на ищеца с дъщеря му Н. Й.. От раздялата им на 20.11.2016г. винаги се съобразявала с желанието му за срещи с детето. Първоначално идвал да вижда детето след работа сутрин от 8.30ч. и оставал до 11ч. През трите дни когато почива не проявявал желание да контактува с детето. Така протичали срещите до средата на март 2017г. Когато времето позволявало, започнал  да взема детето за по 3-4 часа навън. Често го  връщал по –рано, защото плачело за нея. Бащата използвал срещите с детето да осъществява контакти с нея. След като разбрал, че тя има отношеН. с друг мъж започнал да проявява маниакална ревност. Наложило се да търси помощ на телефон 112 от полицията. След този случай започнала да настоява за присъствие на друг човек при срещите му с детето. 

Л.П.М. е предявила и насрещен иск. Поискала е от съда да й бъдат предоставени родителските права по отношение на детето Н. Й. Б., ЕГН **********, както и да бъде определено местоживеенето на детето при нея на адрес в гр. Варна, ул. Димитър Икономов 20. Посочила е, че детето Н. Й. Б., р. 16.04.2016г. към момент е на година и половина. Грижите за детето винаги е полагала само тя и по тази причина детето е изключително привързано към нея.  Навела е твърдеН., че  детето може да остане спокойно с баща си за период до три часа, но в случай, че се появи някаква физиологична нужда, като от сън, храна и т.н., започва да изпитва силна потребност от нея, започва да я търси и да плаче неутешимо. В такива моменти ответникът не би могъл да успокои детето. Предложила е следН. режим на лични отношеН.: До навършване на три годишна възраст на детето бащата да може да го вижда и взема всяка първа и трета седмица в дните събота и неделя за времето от 09:30 часа до 12:00 часа и от 16:00 часа до 18:30 часа, както и в четвъртък от 16:30 часа до 18:30 часа. След навършване на три годишна възраст до навършване на четири годишна възраст бащата да може да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя с преспиване. След навършване на 4 годишна възраст до навършване на 5 годишна възраст бащата да може да вземе детето и две седмици през лятото, когато не е в платен годишен отпуск. След навършване на 5 годишна възраст бащата да може да взема детето 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Сочи, че ответникът е заплащал 200 лева месечна издръжка за детето в периода от м.януари до м.май 2017г., от който 100 лева по банков път и 100 лева в брой. Поради влошаване на отношеН.та между родителите, считано от месец юни, ответникът заплащал издръжка в размер на 100 лева месечно по банков път. Излага, че непосредствено преди раждането на детето, се е разболяла от варицела и то се родило с вродена инфекция. Вследствие на това детето имало завишени чернодробни ензими, което налагало непрекъснатото му медицинско проследяване и посещаването на лекари и ежемесечни изследваН., които се заплащали, тъй като не се поемали от здравна каса. Сочи, че Н. трябва да приема ежедневно пробиотици, да се храни здравословно и да бъде кърмена до 2-годишна възраст. да заплаща на детето Н. Й. Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лева месечно, с падеж пето число на месеца, считано от датата на подаване на настоящия иск в съда. Моли съда още ответникът Й.К.Б., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на детето Н. Й. Б., ЕГН ********** сумата от 400 лева, представляващи доплащане на разликата между претендираната издръжка за детето от 200.00лв. за месеците юни, юли, август, септември и заплатената такава от 100.00лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на решението.

В писмен отговор на насрещН. иск Й.К.Б. изказва несъгласие с предложеН. от Л.П.М. режим на лични отношеН. с детето, намирайки го твърде ограничен. От раждането на детето е участвал в отглеждането му, запознат е с нуждите му и може да се справя с тях. Настоява за присъждане на минималН. размер на издръжката за детето, защото няма задължение да решава със средства собствените на майката финасови проблеми. Щом издръжката за детето й П., който е ученик в пълви клас е 150.00лвл., а баща му има по-високи доходи от него, няма причина за  детето Н. да се претендирла издръжка в по-висок с ¼  размер. Неоснователна е и претенцията й за издръжка за минал период.

В изготвеН. от ДСП-Варна социален доклад Дирекция ” Социално подпомагане” -Варна, изразява становище, че към момента в интерес на детето Н. Б. е да се отглежда в дома на майката и да се определи подходящ режим на контакт с бащата, съобразен с възрастта и потребностите на детето. ДСП -Девня в представеН. по делото социален доклад изразяват становище ,че е необходимо детето Н. Б. да има разширени контакти с баща си и всички свои роднини по майчина и бащина лиН. То е в ниска възраст, в която се формира като личност и е необходимо да се изгради емоционална близост и родова идентичност.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно удостоверение за раждане издадено от Община Варна въз основа на Акт за раждане № 0305 от 20.04.2016г., се установява, че страните по делотао са родители на детето Н. Й. Б., родено на ***г.

По първоинстанционното дело е представена служебна бележка № 245/10.08.2017г. изд. от „Хотел Интернационал” АД, от която е видно, че Й.К.Б. работи в дружеството на длъжност „диспечер техническа дейност”, като е назначен по безсрочен трудов № 667/07.09.2916г., а от представеното копие на трудовата му книжка, че получава основно трудово възнаграждение в размер на 1010.00лв.

За доходите си от обезщетеН. по КСО Л.П.М. е представила от своя страна  справка от НОИ. След навършване на една година от детето, тя получава по 340.00лв. месечно.

Видно от анамнеза от 23.06.2016г. изд. от доц. д-р Панчева Н. Й. 4м. е с диагноза вродена инфекция, „токсичен хепатит“. По делото са представени и документи от лабораторни изследваН. на детето и амлбулаторни листи за прегледи във връзка с поставената диагноза и проведено лечение. Детски гастроенетеролог е препоръчал кърмене до 2-годишна възраст на детето.

Видно от служебна бележка изх.№ 92/18.09.2017г., изд. от Детска ясла  № 2 „Моряче-Варна,   детето Н. Й. Б. е класирана в яслата на 07.08.2017г. и предстои да постъпи през месец ноември 2017г.

С решение № 5967/21.12.2013г. по гр.д. № 13979/2013г. на ВРС е прекратен брака между И. Х. С. и Л.П.М. –С.. Родителските права по отношение на детето П. И. С. са предоставени на майката Л.М.-С.. Бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 150 лв. месечно в полза на детето.

Видно от договор за наем от 27.10.2016г. Л. М. е наела недвижим имот на адрес гр.Варна, ул.  „Димитър Икономов“  № 20 за срок от една година.

            Пред ВРС са изслушани показаН.та на свидетелката М. С. Д., леля на ищеца, водена от него, чиито показаН. съдът цени с приложението на разпоредбата на чл. 172 от ГПК и М. Т. Т., без родство и дела със старните, водена от ответницата. Пред ВОС са изслушани паказаН.та на още две свидетелки: Н. С. И., майка на ищеца-въззивник, водена от него, чиито показаН. отновмо се ценят от съда с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни и Я. Г. П., без родство и дела със страните, водена от ответницата-въззиваема.

Св. Тотева установява, че  родителите на детето са имали неразбирателства, като се разделили преди година. Сочи, че Л.се грижи за детето. Много са привързани двете. Ако детето загуби майка си от поглед започва да плаче. При раждането си детето се разболяло от варицела и имало проблеми с черН. дроб. Приема пробиотици. По препоръка на гастроентеролог майката продължава да кърми дъщеря си сутрин и вечер, но детето приема и друга храна. Било е с отложени ваксини, които му поставят сега по специален график.  Няколко пъти  е присъствала на срещи между бащата и Н., осъществени на детска площадка. „Д. си гледа детето, занимава се с нея. Ние стоим на пейката с Л. и си говорим”. Срещите са поне за час. Последните две седмици знае,  че бащата взел детето без присъствието на майката и я връща в определен час.

Св. Д. поддържа, че двамата са се грижили за детето си, но се разделили миналата година по това време. Пролетта ходила със сестра си да видят Н. в дома на майката. После Й. няколко пъти минавал през работата й да види детето и след това отишли в Морската градина. Бил сам, без Л.. Майката обаче не искала да му дава детето или му предлагала да го вземе по време, когато знаела, че му е неудобно. Или му я давала възможно най-късно. Детето се радвало на баща си, познавалбо го и чувала как му вика „тати”. Й. имал условия да отглежда детето. Живее в тухлен блок в Девня, в голям апартамент, където за детето е обзаведена стая с кошара. Има столче за хранене, което тя дала. Й. купувал играчки и дрешки за детето. Една сутрин пътували двамата за Варна, където Й. щял да води на лекар детето  и да плати.

Св. П. сочи, че детето Н. е на 1 година и 8 месеца. Преди Коледа присъствала на инцидент, когато бащата дошъл да вземе детето от дома на майката. Тя извела детето, той дошъл, но той се държал агресивно и се карал на Л.. Детето се разстроило. Бащата взел Н. и я сложил в колата, но тя се разплакала. Майката я взела да се успокои, като в това време скандалът продължавал. Свидетелката я извикала, да не се разрази по-голям скандал.

Св. И. сочи, че със сина си-ищецът Й.Б. ***. Свидетелства, че детето Н. гостува в дома им два пъти месечно, през седмица, по силата на постановените привременни мерки и се чувства много добре, има си стая, има си играчки. Вече познава обстановката  и се разхожда, играе си с играчките. Основно бащата се занимава с детето. Тя е приготвила обяд. Бащата храни Н., сменя памперса. Няма време детето да спи следобяд, защото трябва да тръгнат обратно в 15.00ч. за да бъдат във Варна в 16.00ч. до когато е разрешен режима на виждане. Първите няколко пъти поплаквало като тръгва, но сега вече било спокойно, сядало си в столчето в колата и пътува, не е стресирано. Казва „баба”, „тати”, познава ги. Радва им се като ги види. Водили детето два пъти и в с. Драгоево, близо до Велики Преслав, където живее дядо му по бащина лиН. и прадядо му, да видят внучето си. Там се чувствало много добре детето. Само си искало храна, отказвало да се храни като е сито. Заключава: „Спокойно дете е.”.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от правна страна:

 

Предявените искови претенции намират правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, чл. 143 и чл. 149 от СК.

Доколкото въззивната жалба и насрещната такава касаят само режима на лични отношеН. на Й.К.Б. с детето Н. ,р. 16.04.2016г., то въззивН.т състав следва да се произнесе самож в тази обжалвана част с правно основание чл. 127 от СК.

 

С обжалваното решение в тази част следва да се отбележи, че на бащата е предоставен от съда възможност да вижда и взема детето Н. от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в съботН. ден до 18ч. в неделН. ден, 30 дни през лятото всяка година, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск, всяка четна година на 24, 25, 26 декември, 6 януари и неделята на Великден, а всяка нечетна година на 31 декември, 1, 2 януари, 16 април и Велики понеделник, със задължението след осъществяване режима на лични отношеН., бащата да връща детето в дома на майката.

ОплакваН.та на бащата във въззивната жалба са, че режимът не е достатъчно широк, искайки срещи всеки вторник и четвъртък от месеца от 16.30ч. до 18.30ч.  Майката пък възразява срещу постановеН. режим и исканите допълнителни срещи с детето, като несъобразени с това, че все още и до 2-годишна възраст следва да го кърми и предстоящия адаптивен период, в който детето свикне с детската ясла. Освен това бащата не познава навиците на детето и дневН. му режим. То все още е в бебешка възраст, с присъщите нощни пробуждаН. и плачливи състояН.. В период е на поетапно поставяне на необходимите имунизации и това е свързано с период, характерен с  повишение на телесната му температура и раздразнителност.

Настоящият състав намира, че след като детето Н. е на две годинки към момента, а родителите живеят разделени от повече от една година и детето е било отглеждано от майка си в периода на раздялата, когато бащата е контактувал с него само в продължение на няколко часа дневно, то действително определеН.т от ВРС режим на лични отношеН., свързан с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца, два пъти в годината около Коледа и Великден са предвидени срещи от по три дни и още 30-дневен дълготраен контакт през лятото,  режимът на лични отношеН., определен от ВРС е неподходящ с оглед интереса на детето. Възприема възражението на майката, че детето е все още в много ниска, бебешка възраст, а бащата не е запознат в детайли с навиците, потребностите и особеностите при отглеждането му и не е в състояние да я замества пълноценно. Независимо от това, че вероятно вече повече от пет месеца след като Н. посещава детска ясла, сигурно е посвикнала и навършвайки двегодишна възраст, майката е преустановила кърмене, то не следва да бъде определен режим на свиждане с преспиване до 3-годишната й възраст, в какъвто смисъл е обичайно становището на психолозите и трайноустановената практика на ВКС. Детето още има нужда от денонощните грижи на своята майка, която то олицетворява с безопасност, със сигурност, с убежище. Има нужда да знае,  че е съвсем близо, че може да я извика, да се гушне в нея и намери утеха. На този етап от развитието си детето е открило и фигурата на своя баща, но той не компенсира отсъствието на майката. Двамата родители и специално бащата може да способства за изграждането на неизменната, базова среда, която да насърчава детето и го прави щастливо, за което му се следва подходящ режим на лични отношеН.. Бащата следва да го вижда и взема при себе си от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от  месеца от 10.00ч. до 18.00ч. без преспиване до навършване на 3-годишна възраст. Вярно, че режимът предполага пътуване от гр. Варна до гр. Девня и обратно, но разстоянието е само 30.00км. и отнема около половин час, така, че няма да е изтощително за детето да го понася в два поредни дни. А и през следващите топли дни бащата, бабата и дядовците на детопо бащина лиН. могат да прекарват времето си с него в гр. Варна, особено ако детето ползва количка и може да си почива следобяд в нея на въздух.  За да контактува колкото се може по-пълноценно на бащата следва да му бъде  предоставена възможност да вижда и взема детето Н. целогодишно в 16.30ч. от детската ясла и я връща в 18.00ч. в дома на майката и един ден през седмицата-всяка сряда от месеца, а когато детето не посещава детска ясла в този ден да го взема от дома на майката и връща там. Прекалено ангажиращо и за двамата родители би било ако се даде възможност бащата да вижда и взема детето освен в края на първата и третата седмица в събота и неделя и още два дни през работната седмица-вторник и четвъртък, което би затруднило  възможността страните да планират  ежедневието си, превръщайки го в едно непрестанно отброяване коя седмица от месеца тече и кой ден от седмицата е настоящият. Би била силно ограничена възможността на детето за участия в мероприятия и забавлеН., предвидени от майката през седмицата и би повлияло дори на нормалното изпълнение на ежедневните й задължеН., с готовност в 16.30ч. да предаде детето на баща в дома си, ако не е на ясла и го посрещне час и половина по-късно в 18.00ч. Не би следвало да бъде определен конкретен режим на лични отношеН. на бащата с детето по Коледа, Нова година и именН. му ден, доколкото 26 декември, 02 януари и 06 януари, са дни обхванати от общия режим, определен от настоящия състава.

След три годишна възраст, бащата би могъл да взема от дома на майката детето Н. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в съботН. ден, с преспиване до 18.00ч. в неделН. ден, да взема целогодишно детето Н. всяка сряда от месеца от детското заведение, което посещава доколкото това вече няма да е детска ясла № 2”Моряче” в 16.30ч. и я връща в 18.00ч. в дома на майката, а когато детето не посещава детско заведение в този ден да го взема от дома на майката и връща там по същото време,  както и 20 дни през лятото,  когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск, всяка четна година на 24, 25, 26 декември, 6 януари и неделята на Великден, а всяка нечетна година на 31 декември, 1, 2 януари, 16 април и Велики понеделник, със задължението след осъществяване режима на лични отношеН., бащата да връща детето в дома на майката. Не следва определяне на ежеседмичен режим през работната седмица, доколкото детето Н. след 3-годишна възраст не ще посещава детска ясла, а вероятно друго детко заведение.

При настъпила промяна в обстоятелствата всяка от страните би могла да иска изменение на така определеН. режим на лични отношеН..

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което срещите на бащата с детето бъдат определени с оглед мотивите, изложени от съда по-горе.

В останалите си  части решението е влязло в сила, като необжалвано.

С оглед изхода на спора и частичното уважаване на двете жалби, предявени от двамата родители, не им се следват рязноски. Сторените такива следва да останат в тежест на страните, така, както са били направени.

Воден от горното, съдът:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 4914/27.11.2017г. по гр.д. № 12955/2017г. на 48-ми състав на ВРС, в частта в която е определен режим на лични отношеН. на бащата Й.К.Б. ЕГН ********** ***, с детето Н. Й. Б., ЕГН **********, както следва: бащата да взема детето от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в съботН. ден до 18ч. в неделН. ден, 30 дни през лятото всяка година, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск, всяка четна година на 24, 25, 26 декември, 6 януари и неделята на Великден, а всяка нечетна година на 31 декември, 1, 2 януари, 16 април и Велики понеделник. След осъществяване режима на лични отношеН., бащата да връща детето в дома на майката и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на Й.К.Б. ЕГН ********** *** да вижда детето Н. Й. Б., ЕГН ********** до навършване на 3-годишната му  възраст, както следва: бащата да взема детето от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 18.00ч. без преспиване, както и да взема детето Н. всяка сряда от месеца в 16.30ч. от детската ясла № 2 „Моряче” и я връща в 18.00ч. в дома на майката, а когато детето не посещава детска ясла в този ден, да го взема в 16.30ч. от дома на майката и го връща там в 18.00ч., а след навършване на 3-годишната му възраст, както следва: бащата да взема детето от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в съботН. ден, с преспиване до 18.00ч. в неделН. ден, всяка сряда от месеца в 16.30ч от детското заведение, което посещава и я връща в 18.00ч. в дома на майката, а когато детето не посещава детско заведение в този ден да го взема от дома на майката и връща там в 18.00ч., всяка четна година от 10.00ч. на 24 декември с преспиване както на 25, така и на 26 декември,  на 6 януари и неделята на Великден, а всяка нечетна година от 10.00ч. на 31 декември с преспиване както на 1 януари, така и на 2 януари, на 16 април и Велики понеделник, със задължението след осъществяване режима на лични отношеН., бащата да връща детето в 18.00ч. в дома на майката, както и двадесет дни през лятото,  когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск, на осн. чл. 127 от СК.

В останалата си част решението е влязло в законна сила, като необжалвано.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните, по реда на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: