№ 10028
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110149643 по описа за 2023 година
Ищецът Ж. П. Ж. е предявил срещу ЗАД „............ искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
за заплащане на обезщетения за претърпени вреди: 1 247.31 лв. имуществени вреди под
формата на разходи за лечение и медикаменти; 2000 лв. – под формата на пропуснати ползи
в следствие прекратяване на граждански договор; 10 000 лв. за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, всички причинени при ПТП, настъпило на 26.09.2022 г.
в гр. София, по вина на водача Л. В., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника. Твърди се, че Л. В. управлявала л.а. „Мини Уан“ с рег.№ .........., като се движела
по ............“ с посока на движение към .“, където в района на пл. „...........“, нарушила
правилата за движение, отнемайки предимството и блъскайки ищеца като пешеходец, който
пресичал на сигнализирана и обозначена пешеходна пътека, отляво надясно спрямо
посоката на движение на автомобила. В резултата на ПТП на ищеца били причинени
телесни увреждания. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол, а на
виновния водач Л. В. бил съставен АУАН № ........... г., въз основа на който било издадено
наказателно постановление № ............... г. Ищецът бил откаран по спешност в лечебно
заведение, където след преглед от специалисти, били установени следните травматични
увреждания - травма на гръдния кош – неуточнена; повърхностна травма на окосмената
част на главата; контузия на долната част на гърба и таза; контузия на бедрото. На
29.09.2022 г. ищецът бил прегледан от друг лекар в друга болница, който установил
следните травми – охлузвания в областта на челото; рана в областта на дясната китка;
кръвонасядане в областта на десния хълбок; контузия с охлузване в кръстната област;
охлузване на лявата подбедрица; контузия с охлузване на дясното коляно. Във връзка с
претърпените травми, за периода 29.09.2022 г. – 30.11.2022 г., ищецът провел
1
рехабилитационен курс. Твърди се, че възстановителният период продължава и в момента и
ищецът все още усеща негативните последици от уврежданията, като не били налице
прогнози да се възвърне състоянието му преди ПТП. Ищецът поддържа, че във връзка с
лечението, претърпял имуществени вреди в размер на 1 247.31 лв., за която сума били
издадени фактура № .............. г. от „Офис Терапи“ ЕООД за сумата от 1 150 лв. за
възстановителни процедури; и касов бон от 27.09.2022 г. от „Профарма трейдинг“ за сумата
от 37.31 лв. за медикаменти, и касов бон от 29.09.2022 г. от МБАЛ „Лозенец“ ЕАД за сумата
от 60 лв. за консултативен преглед. Сочи се, че ищецът претърпял и имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, които се изразяват в неполучаване на възнаграждение по
граждански договор за изработка, сключен от ищеца на 23.09.2022 г., по силата на който
фондация „Арт Линк“, ЕИК ................, му възложила извършването на 30-дневен обучителен
курс за повишаване професионалната компетентност на артисти, работещи в областта на
съвременния танц, като срокът за извършване на работата бил до 30.11.2022 г., с уговорено
възнаграждение в размер на 2000 лв. Поради процесното събитие, ищецът не могъл да
изпълни задълженията си, произтичащи от гражданския договор, ида получи
възнаграждението. Със заявление № Л-9741/07.11.2022 г., допълнително заявление № Л –
11082/13.12.2022 г. и допълнително заявление № Л – 3317/19.04.2023 г., ищецът отправил
пред ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, като била
образувана щета № ............., но застрахователят отказал плащане. Ищецът моли ответникът
да бъде осъден да заплати сумите 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 26.09.2022 г. до изплащането й, 1 247.31 лв.
обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение и медикаменти, ведно със законната
лихва от 26.09.2022 г. до изплащането й, и 2000 лв. обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи в следствие неполучено възнаграждение поради прекратяване
на граждански договор, ведно със законната лихва от 15.10.2022 г. до окончателното
изплащане, както и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва, че е налице застрахователно правоотношение относно л.а.
„Мини Уан“ с рег.№ ........... Оспорва водачът на посочения автомобил да има вина за
настъпилия инцидент, оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между
твърдените от ищеца вреди и настъпилото събитие, като счита, че вредите са в следствие
поведението на ищеца, който излязъл внезапно на пътното платно, на необозначено за
пресичане място, при забранителен сигнал на светофарната уредба. Оспорва представени от
ищеца доказателства /констативен протокол, лист за преглед на пациент, амбулаторни
листове/. Счита, че ищецът не е търпял неимуществени вреди, нито са му били причинени
телесни увреждания, като сочи, че при завеждане на доброволната претенция пред
застрахователя бил представен лист за преглед на пациент, в който лист не били отразени
посочените заболявания в приложения към исковата молба лист за преглед. Твърди наличие
на разлика в подписите на лекуващия лекар, положени при двата екземпляра, поради което
ответникът оспорва автентичността на този документ. В условията на евентуалност твърди,
че претенцията за неимуществени вреди е завишена, като се аргументира с това, че съгласно
2
приложения фиш за спешна медицинска помощ от 26.09.2022 г., ищецът посочил, че отказва
болнично лечение, което води до извод, че получените от него травми били повърхностни, с
лек интензитет. Относно претенцията за имуществени вреди в частта, в която се
претендират разходи за лечение, ответникът оспорва причинно-следствената връзка между
твърдените разходи и вредите, като счита, че същите не са били необходими поради
обективното здравословно състояние на ищеца, както и поради това, че травмите на ищеца
са леки, отделно твърди, че размерът е завишен, евентуално сочи, че ищецът /в качеството
си на здравноосигурено лице/ е имал право да иска заплащане на разходите за
рехабилитация от РЗОК, но избрал да ги плати лично. Оспорва се и претенцията за
пропуснати ползи по основание и размер, като се твърди, че не е била налице обективна
невъзможност за изпълнение на задълженията на ищеца по гражданския договор. Посочва,
че за уговорения в договор период, ищецът се намирал в добро здравословно състояние и
поемал различни работни ангажименти /за което посочва линк към интернет страници/.
Оспорва достоверността на датата на гражданския договор, тъй като ответникът е
представител на фондацията-възложител и не можел да сключи договор със себе си съгласно
чл. 41, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Твърди се още, че гражданският договор бил симулативен, създаден за
целите на процеса. В условията на евентуалност въвежда възражение за съпричиняване.
Оспорва и акцесорната претенция за лихви и началния момент, от който се претендират.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искове по чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Уважаването на претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ предпоставя кумултивната наличност на
следните обстоятелства: 1.предпоставките по чл.45, ал.1 от ЗЗД за вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, които са: виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка с което са произлезли вреди; вид и размер на вредите; вина – която се
предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест
на ответника. 2. наличие на договор за застраховка гражданска отговорност между
ответника и виновния водач; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди в следствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой, включително неимуществените и
имуществените вреди в следствие на телесно увреждане или смърт; пропуснатите ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; лихвите по чл. 429,
ал.2, т.2 КЗ.
От събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали № К-
496, удостоверение от СДВР отдел „ПП“, административнонаказателна преписка и
заключение на вещото лице по приетата и неоспорена автотехническа експертиза се
установява, че на 26.09.2022 г., около 21.55 ч., в гр. София, на бул. Княз Ал. Батемберг,
3
настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „Мини Уан“ с рег.№ .........., се движел по
булеварда, а междувременно в района на пл. „Д-р Ж.Желев“ ищецът като пешеходец
предприел пресичане на булеварда на обозначена с пътни знаци и маркировка пешеходна
пътека тип „Зебра“, с посока от ляво на дясно спрямо движението на автомобила, и
достигайки лентата за движение на автомобила, бил ударен от него. Ударът бил в областта
на долните крайници, след което тялото се наклонило към автомобила и възкачило на
предния капак, главата се ударила в предното стъкло, което се счупило, а след известно
носене, тялото паднало на терена отпред и в дясно от автомобила. Според заключението на
вещото лице, ударът е настъпил по дължина на пътното платно – в района на пешеходната
пътека, а по ширина – в лентата за движение на лекия автомобил Мини Уан, на около 12
метра в дясно от левия край на пътното платно. От момента на предприемане на
пресичането на пътното платно до момента на удара ищецът е изминал около 12 метра.
Водачът на автомобила е имал възможност при своевременна реакция за аварийно спиране
преди мястото на удара. Видимостта за пешеходеца и водача на автомобила е била взаимна.
Пешеходецът е имал възможност да възприеме движещия се от дясно автомобил и да го
пропусне. От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В. се изяснява, че
по време на инцидента валял дъжд и пътната настилка била влажна. Възприела пешеходеца
чак когато бил до нея, опитала да спре, но колата поднесла и продължила напред. След
удара слязла от автомобила, дошли и други хора да помогнат, обадили се на полиция,
пострадалият отказвал помощ. В крайна сметка дошла линейка и го убедили да отиде до
болница Пирогов.
От приложената от СДВР преписка е видно, че спрямо водачът Л. В. е реализирана
административно-наказателна отговорност за нарушение на чл. 119, ал.1 ЗДвП.
Анализът на така събраните доказателства сочи еднозначно на извода, че вина за ПТП има
само и единствено водачът на л.а. Мини Уан, който в нарушение на чл. 119, ал.1 ЗДвП, не е
пропуснал пешеходец, навлязъл на обозначена с маркировка и знак пешеходна пътека.
Съгласно чл. 119, ал. 1 ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Това задължение е
нарушила свидетелката В. като водач на автомобила, тъй като ищецът като пешеходец е
започнал пресичането, бил е по средата на пътното платно върху пешеходната пътека и
водачът на автомобила е следвало да спре преди нея. В тази насока е неоснователно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване поради пресичане на
непредназначено за това място и внезапно навлизане на пътното платно, тъй като ищецът е
пресичал на обозначена пешеходна пътека и не се установи да е изскочил на пътното платно
внезапно. Напротив, установи се, че водачът на автомобила, при своевременно възприемане
на пешеходеца, е можел да спре, още повече наличието на пешеходна пътека принципно
сигнализира водачите за възможна опасност на пътя, така че пресичащия пешеходец не е
непредвидимо събитие за тях.
Безспорно е по делото, а и се установява от справката от ГФ, че към датата на на ПТП
гражданската отговорност на водачите на МПС„Мини Уан“ с рег.№ .......... е била
4
застрахована при ответното дружество.
В резултат на ПТП ищецът е получил телесни увреждания, които се установяват от
представените по делото медицински документи и от приетата по делото медицинска
експертиза – контузия на гръдния кош и дясна раменна област, контузия на главата с
охлузване на кожата в лява челна област, контузия на долна част на гърба и таза с
кръвонасядане в дясно, контузия на бедрото, разкъсно-контузна рана в областта на дясната
китка, контузия с охлузване на дясното коляно. Тези увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведеното лечение се изразява в обработка
на раните, обезболяващи медикаменти и курс физиотерапия и рехабилитация. Няма данни за
настъпили усложнения. По принцип подобни травми преминават в рамките на 21-30 дни,
ищецът съобщил за възстановяване в рамките на 45 дни, през които имал ограничен обем
движение в дясна раменна става и болки при движение на дясно бедро. При прегледа
ищецът съобщил за болки в дясната раменна става най-вече рано сутрин при раздвижване и
в крайните фази на обем движение на дясна раменна става, и болки при движение на дясно
бедро. Направените разходи, за които са приложени документи по делото, са във връзка с
лечението на процесните увреждания. При такива травми е необходимо провеждането на
рехабилитация и физиотерапия. Здравноосигуреният пациент има право на едно
направление за консултация или съвместно лечение на месец, за рехабилитация и
физиотерапия по една диагноза. При липса на такова или липса на договор със здравната
каса на съответното здравно заведение, където се извършват процедурите, те се заплащат.
Поради липса на представен по делото документ, вещото лице не може да уточни какъв вид
процедури са правени.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Маев, близък на ищеца, се
установява, че при пристигането му на мястото на ПТП, ищецът лежал, по лицето му имало
кръв, бил стресиран. На следващия ден се оплакал от болки в цялото тяло и остри болки в
рамото и таза. Около четири месеца не можел да работи, два месеца ходел на рехабилитация.
Първите месеци и психически не бил добре, трудно заспивал, преживявал ситуацията. Не
можал да реализира проектите, които планирал.
Представени са по делото: рецепта за изписани лекарства и фискален бон за закупуването
им на стойност 37.31 лв., фискален бон за платен преглед 60 лв., платежно нареждане за
платени 1150 лв. за възстановителни масажи и процедури в Офис терапи ЕООД.
При преценка на горните доказателства се установява, че в резултат на ПТП ищецът е
получил травматични уреждания, в резултат на които е претърпял неимуществени и
имуществени вреди. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника
като застраховател на гражданската отговорност на причинителя на вредите на
пострадалото при ПТП лице.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по
справедливост. Относими към тази преценка са характерът и видът на увреждането,
продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и
трайните последици, продължителността и интензивността на претърпените болки и
страдания, конкретните отражения на увреждането в бита на пострадалия. В разглеждания
5
казус неимуществените вреди са във формата на болки и страдания, понесени от ищеца като
последица от получените при ПТП травматични увреждания. Съобразявайки характера и
тежестта на получените травми, които са лека телесна повреда, но са засегнали различни
части от тялото, продължителността на оздравителния процес /около 30-40 дни/, стресът от
преживяното и невъзможността да се извършват обичайните дейности, липсата на
неблагоприятни последици върху телесното здраве с траен и необратим характер,
настоящият съдебен състав приема, че обезщетението за репарирането им възлиза на 8000
лв., за които искът следва да се уважи.
Във връзка с лечението на получените при ПТП травматични увреждания ищецът извършил
разходи за лекарства в размер на 37.31 лв. По отношение на тези разходи по делото са
налице както безспорни доказателства, че са извършени /фискален бон за плащане/, така и
че са в причинно-следствена връзка с произшествието и уврежданията от него, в който
смисъл е заключението на вещото лице и рецептата за изписването им. Със стойността на
така направените разходи се съизмеряват имуществените вреди, които следва да бъдат
репарирани.
По отношение на претенциите за 60 лв. разход за преглед и 1150 лв. за възстановителни
масажи и процедури, следва да се има предвид, че за здравноосигурените лица те се поемат
от НЗОК, така че използването на платени услуги /без да е установено кое е наложило
извършването без направление/ излиза извън необходимото лечение и възстановяване и не е
в причинна връзка с произшествието. При липса на елемент от фактическия състав, не е
възникнало претендираното от ищеца право да получи обезщетение по тези претенции,
поради което за тях предявеният иск следва да се отхвърли.
Относно иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи: Пропуснатата полза
е неосъществено увеличаване на имуществото. Установяването й се основава на
предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би било, ако длъжникът
точно беше изпълнил задължението си, в случая задължението да не вреди другиму. Тези
вреди принципно се покриват от застраховката „Гражданска отговорност“, но следва да
бъдат доказани в процеса, т.е. да бъде установено, че ищецът е пропуснал да реализира един
сигурен доход. Това в случая не се установи. По делото е представен договор между ищеца
и фондация Арт Линк, в чийто управителен орган участва. Първо, сключването на подобен
договор е забранено от чл. 41, ал.4 ЗЮЛНЦ, доколкото фондацията е учредена за
осъществяване на обществено- полезна дейност и не се установи изключението на
разпоредбата. Второ, само въз основа на този договор по никакъв начин не може да се
приеме, че ищецът е щял да реализира доход от проведено обучение, тъй като данни за
предстоящо такова въобще не са ангажирани по делото – за предстоящ курс с конкретни
дати и участници, на които ищецът да е обучител. С оглед липсата на установено сигурно
увеличение на имуществото, искът следва да се отхвърли.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД:
По аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от
застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи най-рано от
момента на уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие.
6
Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия
застрахователно обезщетение да представи пред застрахователя доказателства за
настъпването на застрахователно събитие и да посочи своя банкова сметка, по която да се
извършват плащанията. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен тримесечен срок
за произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок тече от момента на
предявяването на писменото искане пред застрахователя и на номера на банковата сметка на
претендиращия. Нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на
изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне
застрахователят би изпаднал в забава, освен ако не са представени всички доказателства. В
случая ищецът е предявил претенцията пред застрахователя на 7.11.2022 г., когато е посочил
и банкова сметка /допълнително заявени са разходите за рехабилитация - на 13.12.2022 г.,
но доколкото за тях искът е неоснователен, следва да се обсъжда само първата покана/. При
това положение срокът за произнасяне е изтекъл на 7.02.2023 г. Считано от 8.2.2023 г.
ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, претенцията на ищеца за разноски е основателна съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 265 лв., депозити
600 лв. и адвокатско възнаграждение 1600 лв., дължими са 1495.55 лв. На основание чл. 78,
ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, от разноски за депозити в.л. 400 лв. и
свидетел 30 лв. и юрисконсултско възнаграждение 150 лв., на ответника се дължат 228.11
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ............“ АД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София,
............., да заплати на Ж. П. Ж., ЕГН **********, гр. София, ............, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 8000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, и сумата от 37.31 лв., обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лекарства, претърпени в следствие на травматични увреждания, получени при ПТП,
настъпило на 26.09.2022., по вина на водача на л.а. „Мини Уан“ с рег.№ .........., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
сумите считано от 08.02.2023 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 10 000 лв., иска за имуществени вреди
под формата на разходи за лечение до пълния предявен размер от 1 247.31 лв. и изцяло иска
за 2000 лв. имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, както и иска за
присъждане на лихва за забава считано от 26.09.2022 г. до 07.02.2023 г. вкл.
ОСЪЖДА „ЗАД ............“ АД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София,
............., да заплати на Ж. П. Ж., ЕГН **********, гр. София, ............, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 1495.55 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж. П. Ж., ЕГН **********, гр. София, ............, да заплати на „ЗАД ............“ АД,
7
ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София, ............., на основание чл. 78, ал.3
ГПК, сумата от 228.11 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8