Р Е Ш Е Н И Е
№ 442 /
19.12.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ
КАМЕНСКА
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и
секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 602/ 2022
г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна срещу
Решение № 180/ 31.05.2022 г. по нахд № 1282/ 2021 г. по описа на Районен съд –
Добрич.
Според касатора
обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като фактическата обстановка в
него е отразена неправилно и материалният закон е приложен неправилно. С
жалбата се излагат доводи, че не се наблюдава противоречие между националното
законодателство и общностното право, тъй като Република България имала
възможност да въвежда допълнителни изисквания към водачите на МПС, каквото е
удостоверението за психологическа годност, уредено в Наредба № 36 от 15 май
2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания (Наредба № 36). Касаторът възразява срещу мотивите
на съда, че наказващият орган е бил длъжен да изложи мотиви в обстоятелствената
част на наказателното постановление (НП) за причините за допълнителните
изисквания, които българската държава поставя на чуждите граждани, работещи в
български компании. В жалбата се навеждат доводи относно приложението на императивната
норма на чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), задължаваща
превозвачите да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление
на МПС от съответната категория и за психологическа годност, определени с
подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвтП. В касационната жалба
се сочи, че румънското удостоверение за психологическа годност е с друг срок на
валидност от издаваното по българското законодателство удостоверение и не споделя
аргументите, че издаденото в друга държава – членка на ЕС удостоверение или
медицинско заключение следва да се приеме за резонно и заместващо българското
такова.
Иска отмяна на решението
на Районен съд – Добрич като неправилно и незаконосъобразно, както и разноски
на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН за осъществено процесуално представителство
от юрисконсулт. Прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение по
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН на насрещната страна.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът,
„Свентранс БГ“ ЕООД, EИК *********, чрез представляващ Лусиан Дудау, редовно
призован, се представлява от адв. А.В., ВТАК. В съдебно заседание на 22.11.2022
г. ответникът чрез процесуалния си представител се позовава на писмо от
Изпълнителния директор на ИААА, свързано с влезлите в сила изменения и
допълнения на Наредба №36 по отношение удостоверението за психологическа
годност на водачите, извършващи обществен превоз и иска да се остави в сила решението
на Районен съд – Добрич. Представя списък с разноските на ответника за
касационната инстанция.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Добрич счита за неоснователна касационната жалба. Твърди че
действително при съставяне на процесното НП материалният закон е бил приложен
неправилно. Подкрепя въззивното решение като законосъобразно.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените
в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема
за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното Решение
№ 180/ 31.05.2022 г. Районен съд – Добрич е отменил Наказателно постановление (НП)
№ 23-0000635, издадено на 14.06.2021 г. от Директора на Регионална дирекция
„АА“ –Варна, с което на „Свентранс БГ“ ЕООД (притежаващ лиценз на общността за
превоз на товари № 15187/12.05.2016 г.) за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. 2
от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
При извършена
комплексна проверка и след служебна справка на 03.02.2021 г. в 12:10 ч. е
установено нарушение на „Свентранс БГ“ ЕООД за това, че на 05.06.2020 г., в гр.
Добрич, ул. „Д. Пенаков“ №4, ет. 2, ап. 18 е допуснало водача В.Г., роден на *** г., до управление
на товарен автомобил (влекач) марка „Даф“, кат. 3, с рег. № СВ2782НР, извършващ
обществен международен превоз на товари, видно от информацията от дигиталния
тахограф, монтиран в автомобила и Международна товарителница CMR от 05.06.2020
г., без водачът да отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2,
пр. 3 от ЗАвтП.
След приключване на
комплексната проверка на 23.02.2021 г. е съставен АУАН серия А-2020 № 287806.
Въз основа на този АУАН било издадено от Директора на Регионална дирекция „АА“ –
Варна НП № 23-0000635, в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел напълно описаната в АУАН фактическа
обстановка. В издаденото НП е указано, че видно от справка в Регистъра на
психологическите изследвания на водача Valentin Andrei Gazdac никога не е бил издаван гореописания
документ, удостоверяващ психологическата му годност и нарушението не е изолиран
случай. С разпоредителната част на обжалваното НП за нарушение на чл. 96г, ал.
1, пр. второ от ЗАвтП на „Свентранс БГ“ ЕООД се налага имуществена санкция в
размер на 3000 лв.
Първоинстанционният съд е обсъдил
сочените в жалбата процедурни нарушения, свързани с изготвяне на АУАН, спазване
на сроковете и др. Съдът е приел фактическата обстановка относно извършеното на
05.06.2020 г. в гр. Добрич нарушение, включително Международна товарителница
CMR от 05.06.2020 г., информацията от дигиталния тахограф, гражданството на
водача, наличието на валидно СУМПС, прилагането на Директива 2005/36/ЕО на Европейския
парламенти и на Съвета от 07.09.2005 г. относно признаване на професионалните
квалификации и Директива 2003/59/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 15
юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на
някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на
Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна
на Директива 76/914/ЕИО на Съвета. В резултат е постановил, че издаденото НП е
незаконосъобразно и го е отменил изцяло.
РС – Добрич е установил
гражданството и наличието на валидно СУМПС на водача Valentin
Andrei Gazdac, който е командирован гражданин на държава-членка на ЕС, предвид приложението
на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета от 07.09.2005 г.
относно признаване на професионалните квалификации и Директива 2003/59/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства
за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) №3820/85 на
Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на
Съвета. В резултат е постановил, че издаденото НП е незаконосъобразно и го е
отменил изцяло.
Касационният състав
споделя изводите на Районен съд – Добрич за незаконосъобразност на НП.
Съображенията за това са следните:
В съдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на съдебното решение на това основание. Доказателствата, на които съдът
се е позовал, са описани в АУАН и НП, и са приложени към делото. Решението е правилно и законосъобразно и не са налице
касационните основания за неговата отмяна. Изводите на съда, съдържащи се в
мотивите на решението, се споделят от касационната инстанция, тъй като са
напълно съобразени с установените по делото факти и обстоятелства, посочени
по-горе.
Нарушението е
установено при извършване на комплексна проверка на „Свентранс БГ“ ЕООД, след направена
справка в Регистъра на психологическите изследвания, копие от СУМПС,
разпечатката от дигиталната карта към тахографа, копие на CMR от 05.06.2020 г.,
копие от СРМПС, таблица на водачите, копие на договор за наем на персонал,
копие на декларация. Пред първата инстанция са приобщени към доказателствата и
заверени копия от Удостоверение за психологическа годност на В.Г., индивидуален трудов договор на В.Г. със „Свентранс Спедишън“ СРЛ, Международна
товарителница CMR № 67614 R.G. 89304 от 05.06.2020 г., Договор за временно наемане и Заповед за командироване.
Действията на
превозвача в качеството на дружество, притежаващо лиценз на Общността за превоз
на товари № 15187/12.05.2016 г., са подведени от административнонаказващия
орган под хипотезата на санкционната норма на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
ЗАвтП, за което е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП.
„Свентранс БГ“ ЕООД
е наказан за нарушение по чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП,
според който лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с Наредбата по чл. 7, ал. 3 от
ЗАвтП (Наредба № 36).
Водачът
В.Г. притежава
свидетелство за управление, издадено от Република Румъния. На основание чл.
151а от ЗДвП, лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от
държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на
Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за
съответната категория, определени в чл. 151 от ЗДвП. Свидетелство за управление
на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато
свидетелството е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП.
От
друга страна, към наетите на работа граждани на държави-членки на ЕС,
притежаващи професионална квалификация в своята държава, не следва да се поставят
допълнителни изисквания за придобиване на квалификация на територията на
България по повод създадените с българско дружество трудови правоотношения. В
тази връзка са и Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от 07.09.2015 г. относно
признаване на професионалните квалификации, Директива 2003/59/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. относно начална квалификация и
продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на
товари или пътници и други такива, които създават правила за работа на лицата,
граждани на страни от ЕС при признаване на придобитата квалификация на лицето в
едно от страните в останалите страни-членки на съюза, без да е необходимо
допълнително професионално квалифициране. Според съдебния състав наказващият
орган не е изложил мотиви за причините за допълнителните изисквания, които българската
държава поставя към чуждите граждани, работещи в български фирми. Наказващият орган
е бил длъжен да изложи мотиви относно причините, поради които Република
България поставя допълнителни изисквания за установяване на психологическа
годност на чуждите водачи от държави – членки на ЕС и да установи дали другата
държава – членка не е установила вече психологическата годност на тези водачи в
страната, където те са придобили професионалната си квалификация. Както стана
ясно по делото пред РС – Добрич е приложено удостоверение за психологическа
годност, издадено в Румъния, т.е. лицето В.Г. е психологически годен за водач на МПС
за превоз на стоки.
В
допълнение може да се отбележи, че според чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, водачите на
обществен превоз на пътници и товари са длъжни да представят удостоверение за
психологическа годност тогава, когато установяването на такава не е част от
придобиването на правоспособност за управление на МПС за дадена категория. В процесния
случай, водачът на МПС за международен превоз е с призната по румънското
законодателство психологическа годност, с оглед наличието на удостоверение за
психологическа годност.
Предвид изложеното,
касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Решението
на Районен съд – Добрич е правилно, то е съобразено с материалния закон и
следва да бъде оставено в сила.
С оглед
направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за
присъждане на разноски, представения списък и писмени доказателства, касаторът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ответника за касационната
инстанция в размер на 300,00 лева. С оглед минималния размер на поисканото
адвокатско възнаграждение, възражението на касатора за неговата прекомерност е
неоснователано.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, касационен състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 180/ 31.05.2022 г. по нахд № 1282/ 2021 г. по описа на Районен
съд – Добрич.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на „Свентранс
БГ“ ЕООД, EИК *********, чрез представляващ Лусиан Дудау, със седалище и адрес
на управление гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18 сумата от 300,00
лв. (триста лева) разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: