№ 401
гр. Бургас, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232100101397 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Пърформ И.Т. Солюшънс“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане, ул. „Княз Борис I-ви“ № 105, представлявано от Александер Едгар Лийс
и/или Петър Ивов Михайлов, действащо чрез пълномощника си адвокат Майкъл Ел-
Тал, против Н. К. К. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „В. К.“ № ***, с която се
претендира осъждането й за заплащане на сумата от 128 283. 89 лв. – главница,
получена без основание, ведно със законна лихва за забава върху нея от датата на
депозиране на исковата молба – 07.08.2023 г., до окончателното й изплащане. Моли се
и за присъждане на направените по делото разноски, в частност и на тези сторени в
производството по обезпечение на бъдещ иск.
Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения за
съществувало между страните трудово правоотношение по сключен между тях трудово
договор от 28.10.2021 г., съгласно който ответницата е приела да изпълнява
длъжността „директор, информационни системи“ с брутно месечно трудово
възнаграждение от 29 337. 45 лв. Трудовото правоотношение било прекратено по
взаимно съгласие на страните със споразумение от 01.06.2023 г., като съгласно същото
на ответницата следвало да бъде изплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 23 610. 78 лв. и еднократен бонус от 118 053. 88 лв. С
платежно нареждане от 02.06.2023 г. дружеството превело по сметка на ответницата,
по която й изплащал месечното възнаграждение, сумата от 128 283. 89 лв., с основание
„възнаграждение за месец 06.2023 г., плюс бонус и обезщетение по чл. 224 от КТ“.
1
Поради допусната техническа грешка на 30.06.2023 г. отново превел същата сума по
сметка й, като се излага, че липсва основание за това и се иска връщането й.
Правното основание на иска е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата,
като се оспорват наведените твърдения от ищеца и се сочи, че не отговарят на
действителното положение, като не се излагат конкретни оспорвания на направеното
оспорване. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител ответницата сочи,
че е налице основание за получаване и задържане на сумата, поради уговорка за
изплащане на годишен бонус. Моли за отхвърляне на иска, като излага, че сумата е
добросъвестно получена и следва да се приложи чл. 271, ал. 1 от КТ. Също търси
присъждане на разноските по делото.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор за съществувалото между тях трудово
правоотношение, съгласно сключен между тях трудов договор от 28.10.2021 г. Видно
от същия ответницата е назначена на длъжността „директор, информационни системи“
срещу уговорено годишно брутно възнаграждение в размер на 180 000 евро, платимо
като месечно такова в размер на 29 337. 45 лв. /чл. 7/. В чл. 9 от договора страните са
постигнали съгласие, че служителят има право да получи бонус по преценка, който ще
бъде процент от неговата брутна годишна заплата през цялата финансова година,
пропорционално на продължителността на неговата заетост и в зависимост от целите,
определени от неговия мениджър. Този бонус е по абсолютна преценка на
дружеството и ще се основава на индивидуалното представяне на служителя, както и
на представянето на дружеството. Служителят следва да е нает по трудовото
правоотношение в дружеството на датата на изплащане на бонуса и да не е изпращал
или получавал предизвестие за прекратяване на трудовото си правоотношение.
Със споразумение за прекратяване на трудовия договор от 01.06.2023 г. страните
са постигнали съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие, считано от 02.06.2023 г. В чл. 2.1 е посочено, че на служителя следва да бъде
изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск
от 16 работни дни в брутен размер от 23 610. 78 лв., а съгласно чл. 2.2 и еднократен
бонус в размер на 118 053. 88 лв. Налице е и клауза, с която страните изрично са
потвърдили, че всички отношения между тях са уредени и нямат претенции една към
друга.
Съгласно платежно нареждане за кредитен превод от 02.06.2023 г. ищцовото
2
дружество е заплатило на ответницата сумата от 128 283. 89 лв., с посочено основание
за плащане „възнаграждение м.06.2023 г. + бонус + обезщетение по чл. 224 от КТ“.
Съгласно платежно нареждане за кредитен превод от 30.06.2023 г. ищцовото
дружество е заплатило на ответницата сумата от 128 283. 89 лв., с посочено основание
за плащане „запл. месец 062023“.
По делото като свидетел е разпитан Е. П., който познава ответницата, с която
работили заедно в ответното дружество до месец юни или юли 2023 г. Същият сочи, че
преди да започне работа към ответното дружество му било разяснено от Ц. – ****** в
отдел „Ч. р.“, какво ще бъде заплащането, работното време, както и това, че ще получи
бонус, при положение, че има в годината за която се изплаща, шест плюс един месеца
отработено време. След като се съгласил да започне работа разписал трудов договор, в
които били изброено всичко, включително и бонуса. Свидетелят сочи също така, че
през месец февруари 2023 г. получили обаждане от главния изпълнителен директор
Алекс Лийс, който казал, че бонусът за финансовата 2022 г. е одобрен и ще им бъде
изплатен заедно с месечното им възнаграждение за този месец. По принцип би
трябвало още в края на февруари да се получи бонуса, още с изплащане на
възнаграждението през февруари. Това не се случило нито през месец февруари, нито
следващия месец. Доколкото станало ясно в другите офиси в чужбина били получили
бонус. Една част от хората, които работили в офиса в България в крайна сметка
получили бонус в размер на 50% през месец април, като им било обещано останалата
половина да получат по нататък. Той лично не получили бонус, като в последствие
разбрал, че е одобрен, но въпросната Ц. го е задържала. Разказва и за неговата
длъжност и основните трудови задължения, съгласно нея, както и възможността за
дистанционно изпълнение на същата, след настъпилата пандемия и с оглед на
естеството й.
В подкрепа на ищцовите твърдения е видно че на 13.04.2023 г. 2023 г.
ответницата е получила сумата от 159 372. 79 лв., а на 28.04.2023 г. и месечна си
заплата от 26 037. 90 лв.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена след съответните справки в счетоводството на ищицовото
дружество, кредитирана от съда, като обективно и безпристрастно изготвена, от лице с
нужните специални знания, се установява, че дружеството е взело решение
ответницата да получи годишен бонус за 2022 г. в размер на 177 080. 88 лв., като след
приспадане на данъка от 10 % следва да бъде заплатена сумата от 159 372. 79 лв., която
е била преведена по сметката й на 13.04.2023 г. В платежен фиш за месец юни 2023 г.
ищецът е начислил възнаграждение за 1 работен ден 1 341. 52 лв., обезщетение по чл.
224 КТ за неизползван платен отпуск - 23 610. 78 лв. и допълнително възнаграждение -
118 053 88 лв., които са в краен размер на 143 006. 18 лв. След приспадане на дължими
3
осигуровки и 10% данък общ доход сумата, която трябва да се изплати на Н. К. е
128 283. 90 лева.
През 2023 год. на Н. К. са начислени допълнителни възнаграждения – бонуси в
общ размер на 295 134. 76 лв. (83. 83% от годишното й брутно възнаграждение) ,
изплатени както следва: 177 080. 88 лв. – допълнително възнаграждение, изплатено на
13.04.2023 г. и 118 053. 88 лв. – допълнително възнаграждение, изплатено на
02.06.2023 г. Експертът посочва извършените два превода през месец юни 2023 г., като
посочва, че с платежно нареждане с референция № **********/02.06.2023 г., ищецът е
превел по разплащателна сметка на Н. К. сумата в общ pазмер на 128 283,89 лв., с
основание „възнаграждение за м.06, бонус и обезщетениe по чл. 224 от КТ“, с което
плащане е закрил задължението си към Н. К.. С платежно нареждане, с референция №
**********/30.06.2023 г. ищецът превежда отново сумата 128 283. 89 лв. по
разплащателна сметка на Н. К. К., с основание „заплата мес 062023“. В счетоводството
на ищеца с превода от 302.06.2023 г. на стойност 128 283. 89 лв. е закрито
задължението на работодателя към служителя Н. К.. Вещото лице депозира крайно
заключение, че вторият превод е надължимо платен, но това съставлява правен извод,
от който съдът не е обвазърна.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Действително в сключения между страните трудов договор е предвидена
възможност за заплащане на бонус по преценка, който ще бъде процент от брутна
годишна заплата през цялата финансова година, пропорционално на
продължителността на заетостта и в зависимост от целите, определени от мениджъра.
Този бонус е по абсолютна преценка на дружеството и се основава на индивидуалното
представяне на служителя, както и на представянето на дружеството. Т.е. налице е
възможност за изплащане на бонус, но липсва задължение за заплащането му, още по-
малко пък такова за размер от 180 000 евро, съобразно годишната заплата на
ответницата. Всъщност поемането на подобно задължение, в частност за заплащане на
бонус в размер на 100 % от годишното възнаграждение за съответната финансова
година от страна на ищцовото дружество – работодател, не се установи с надлежни
доказателства. Дори и от показанията на свидетеля не се установява подобно
обстоятелство, а именно за заплащане на бонус точно в размер на 100 % от годишната
заплата. Наред с това се установи, че дружеството е взело решение ответницата да
получи годишен бонус за 2022 г. в размер на 177 080. 88 лв., като след приспадане на
данъка от 10 % следва да бъде заплатена сумата от 159 372. 79 лв., която е била
преведена по сметката й на 13.04.2023 г. Също така през 2023 г. на Н. К. са начислени
допълнителни възнаграждения – бонуси в общ размер на 295 134. 76 лв. (83. 83% от
годишното й брутно възнаграждение), изплатени както следва: 177 080. 88 лв. –
4
допълнително възнаграждение, изплатено на 13.04.2023 г. и 118 053. 88 лв. –
допълнително възнаграждение, изплатено на 02.06.2023 г., съгласно референция №
**********/02.06.2023 г., с която всъщност ищецът е превел по разплащателна сметка
на ответницата сумата в общ pазмер на 128 283. 89 лв., с основание „възнаграждение за
м.06, бонус и обезщетениe по чл. 224 от КТ“. С това плащане ищецът е начислил и
изплатил на ответницата на 02.06.2023 г. възнаграждение за 1 работен ден през месец
юни 2023 г. в размер на 1 341. 52 лв., обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен
отпуск - 23 610. 78 лв. и допълнително възнаграждение - 118 053 88 лв., които са в
краен размер на 143 006. 18 лв., като след приспадане на дължими осигуровки и 10%
данък общ доход сумата, възлиза в размер на 128 283. 90 лева. На 30.06.2023 г. ищецът
повторно е превел тази сума на ответницата, с посочено основание заплата за месец
юни 2023 г. Установи се обаче, че дължимата за този месец заплата за отработения
един ден през него вече е била заплатена, заедно с обезщетение по чл. 224 от КТ и
част от бонуса за 2023 г., другата част от която е бил заплатен през месец април същата
година, през която година ответницата е отработила 5 месеца и 1 ден. При това
положение заплатената повторно сума от 128 283. 90 лв. на 30.06.2023 г. действително
се явява платена без основание, тъй като работодателят – ищец вече е бил заплатил
всички дължими от него месечни трудови възнаграждения, обезщетение по чл. 224 от
КТ и неплатената част от определения бонус за 2023 г., през която служителят
всъщност е работил 5 месеца и 1 ден. Ето защо съдът намира, че искът за нейното
възстановяване следва като основателен да бъде уважен. Действително разпоредбата
на чл. 270, ал. 1 от КТ предвижда, че работникът или служителят не е длъжен да връща
сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които
е получил добросъвестно, която е относима към предмета на спора, предвид
естеството на заплатената сума – трудово възнаграждение за месец юни 2023 г.,
съобразно посоченото от самия работодател основание за плащане, и дължим бонус
т.е. допълнително трудово възнаграждение, съобразно твърденията на ответната
страна, а и предвид естеството на финансовите отношения между страните, свързани
единствено и само със съществувалото между тях трудово правоотношение. Под
добросъвестност съгласно Тълкувателно решение № 79 от 1965 г. на ОСГК на ВС се
има предвид съзнанието на получателя, че за него съществува право да получи сумите.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ е налице законова оборима презумция, че
добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага
до установяване на противното. При това положение съдът приема, че с постиганото
между страните по трудовото правоотношение споразумение за прекратяване на
трудовия договор изрично е предвидено задължение за изплащането на обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 16 работни дни в брутен
размер от 23 610. 78 лв. и еднократен бонус в размер на 118 053. 88 лв., които са
заплатени на 02.06.2023 г. В самото споразумение страните изрично са посочили и че
5
всички отношения между тях са уредени и нямат претенции една към друга т.е. и че с
плащането на горните суми потвърждават, че други суми не са уговаряни и съответно
дължими. Не се твърди и сочи също така, дори и от ответницата, сумата да съставлява
възнаграждение за месец юни 2023 г., каквото е посоченото основание за плащане в
платежното нареждане, като е ясно, че за отработения един ден от този месец
ответницата е получила сумата от 1 341. 52 лв. При това съдът приема, че не се доказа
основание за повторното заплащане на сумата 128 283. 90 лв. на 30.06.2023 г., като
предполаганата добросъвестност се оборва от признанието на ответницата с въпросно
споразумение, съгласно което тя е декларирала, че е наясно, че друго не й се дължи и
не следва да й бъда заплащано.
При това се налага извода, че ответницата неоснователно се е обогатила с
получаването на горната сума за сметка на ищеца и следва да му я върне.
Ето защо искът като основателен следва да бъде уважен, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
При този изход на спора се явява основателна претенцията на ищеца за
заплащането на направените по делото разноски и следва да се осъди ответницата на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 24 194. 62 лв., съобразно
представения списък на разноските и доказателствата по делото за тяхното заплащане.
Съответно неоснователна е претенцията на ответницата за присъждане на
разноските по делото, предвид уважаването на иска срещу нея.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
Осъжда Н. К. К. с ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „В. К.“ № ***, да заплати на
Пърформ И.Т. Солюшънс“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, район Възраждане, ул. „Княз Борис I-ви“ № 105, представлявано от
Александер Едгар Лийс и/или Петър Ивов Михайлов, сумата от 128 283. 89 лв. /сто
двадесет и осем хиляди двеста осемдесет и три лева и 89 ст./ – главница, с която
неоснователно се е обогатила да сметка на дружеството, поради получаването й без
основание, с платежно нареждане с референция № **********/30.06.2023 г. и посочено
основание „запл. мес.062023“, ведно със законна лихва за забава върху горната
главница от датата на депозиране на исковата молба – 07.08.2023 г., до окончателното
й изплащане, както и сумата от 24 194. 62 лв. /двадесет и четири хиляди сто
деветдесет и четири лева и 62 ст. /двадесет и четири хиляди сто деветдесет и четири
лева и 62 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
6
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7