Решение по дело №276/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 303
Дата: 25 февруари 2021 г.
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20217040700276
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 303                        25 февруари 2021  година                      град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова         

                              ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                             2. Атанаска Атанасова

 

Секретар С.А.

Прокурор Дарин Христов

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова касационно административнонаказателно дело номер 276 по описа за  2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Елитис Мегастор”ЕООД, ЕИК/Булстат ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, ул. „Н. Симов“ №3, представлявано от Л.Н.Р., против решение № 260499 от 24.11.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 4463/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 03-012409 от 19.02.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”/ДИТ/, Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2 , вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1 с.к., на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Иска да се отмени, както и потвърденото с него наказателно постановление. Алтернативно иска да се намали размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът, редовно уведомен, не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

Районен съд Бургас, с решение № 260499 от 24.11.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 4463/2020 г., е потвърдил наказателно постановление/НП/ № 03-012409 от 19.02.2020 г., на директора на Дирекция „Инспекция по труда”/ДИТ/, Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2 , вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1 с.к., на „Елитис Мегастор”ЕООД, ЕИК/Булстат ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, ул. „Н. Симов“ №3, представлявано от Л.Н.Р., е наложена имуществена санкция в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел за доказано, че в качеството на работодател „Елитис Мегастор”ЕООД не е изплатило уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа през месец ноември 2019 г. в размер на 677.00 лева на лицето И.А.К., полагащ труд по трудов договор на длъжност „пазач-портиер“ в ТЦ-Бургас, ул. „Александровска“ № 58, гр.Бургас в нарушение на чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и ал.3 КТ, за което правилно е ангажирана отговорността му на основание чл.415в, ал.1 КТ.

Санкцията е наложена на „Елитис Мегастор”ЕООД за това, че на 23.12.2019 г. в качеството му на работодател, не е изплатило в пълен размер уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа през месец ноември 2019 г., договорено с допълнително споразумение към трудов договор № 387/22.11.2013 г. от 31.10.2017 г. в размер на 677.00 лева на И.А.К., полагащ труд на длъжност „пазач-портиер“ в ТЦ-Бургас, ул.“Александровска“ № 58, гр.Бургас, с договорено пълно работно време 8 часа, в нарушение на чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2 и ал.3 КТ. За извършеното на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №03-012409/10.02.2020 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Касаторът твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Сочи, че в оспореното решение липсват мотиви, обосноваващи извода на съда, че не следва да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, при следните съображения:

Касаторът е санкциониран на основание чл.415в КТ. С цитираната разпоредба е въведен привилегирован състав на административно нарушение. Тя няма самостоятелен характер, доколкото не установява обективните и субективните признаци от състава на нарушението, а е приложима спрямо всички нарушения по КТ, по отношение на които са налице следните кумулативно предвидени предпоставки- да са отстранени веднага след установяването им и от тях да не са произтекли вредни последици за работници и служители. С оглед изискването на чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН, във всички случаи при прилагане на чл. 415в КТ наказващият орган следва да посочи и нормата, в която е установен основният състав на нарушението. Това задължение в случая не е изпълнено от наказващия орган. В НП не е конкретизирано с кои норми е допълнен съставът на административното нарушение, с което се ограничава правото на санкционираното лице да узнае какво нарушение му се вменява и следователно го  лишава от възможността да упражни ефективно правото си на защита. Допуснатото нарушение не позволява и на съда, който е обвързан от възприетата  от наказващия орган правна квалификация, да постанови обоснован акт. Ето защо съдът приема, че в производството по издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага неговата отмяна.

Като е достигнал до изводи различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, както и потвърденото с него наказателно постановление.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на „Елитис мегастор”ЕООД, ЕИК/Булстат *********, следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции общо в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 260499 от 24.11.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 4463/2020 г. по описа на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление/НП/ № 03-012409 от 19.02.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”/ДИТ/, Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2 , вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1 с.к., на „Елитис Мегастор”ЕООД, ЕИК/Булстат ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, ул. „Н. Симов“ №3, представлявано от Л.Н.Р., е наложена имуществена санкция в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Елитис Мегастор”ЕООД, ЕИК/Булстат ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Варна, ул. „Н. Симов“ №3, представлявано от Л.Н.Р., разноски в размер на 500.00/петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: