Р Е Ш Е Н И
Е
02.06.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО,
V-ти
Районен съд –
Дупница състав
19.05. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 178 2020
дело № по описа за г.
В.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявил срещу ТП „ДЪРЖАВНО
ГОРСКО СТОПАНСТВО ДУПНИЦА", към «ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ» ДП Благоевград,
с адрес: гр. Дупница, ул. "Саморанска" № 35, обективно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1 т.
1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ: за признаване на уволнението за
незаконно и отмяна на Заповед
№
РД-06-12/30.12.2019г., с която, на основание чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал.
1, т. 7, вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. ІІ-ро, чл. 189, ал. 1, чл. 193, ал.
1 и чл. 194 от КТ, му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено,
за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Помощник
лесничей“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето,
през което е останал без работа, считано от 30.12.2019г. до 30.06.2020г., в размер на общо 5907.00
лв. Претендира
разноски.
Ищецът счита заповедта за дисциплинарно уволнение
за незаконосъбразна, тъй като, на първо място, преди налагането на наказанието
не са му изискани обяснения по реда на чл. 193 от КТ, на второ място-заповедта
не е мотивирана, понеже липсвало ясно и точно описание на извършеното
дисциплинарно нарушение, не ставало ясно кога и как е извършено то, а на трето
място-наложеното наказание не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение.
Излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
В срока
по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който
отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове по подробно изложени в отговора съображения. Ответникът оспорва твърдението на ищеца за
неспазване на разпоредбата на чл. 193 от КТ, като твърди, че преди налагането
на дисциплинарното наказание са изискани обяснения от ищеца, уволнителната
заповед съдържа всички задължителни реквизити и същата е съобразена с тежестта
на извършеното от наказвания служител нарушение. Описва подробно допуснатото
дисциплинарно нарушение, довело до налагана на най-тежкото дисциплинарно
наказание.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по
свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от съдържащите
се в приложеното към делото лично трудово досие на ищеца документи:
Допълнително споразумение № РД-05-76/04.09.2018г. към Трудов договор №
РД-05-016/12.09.2017г., Длъжностна характеристика на длъжността „Помощник лесничей“,
че ищецът е работил на длъжност „помощник лесничей“ в ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ДУПНИЦА", към
«ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ» ДП Благоевград.
Видно от представената с исковата молба Заповед № РД-06-12/30.12.2019г. на Директора
на ТП „ДГС-Дупница“ инж. Пламен Поюков и описаните в нея документи, към които
заповедта препраща (копия от които са представени и приети като доказателства
по делото и се съдържат в ЛТД), на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение" за тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190,
ал.1 т. 7 от КT, изразяващо се в неспазване на техническите и
технологични правила по смисъла на чл. 187, т.3, пр. 2 от КТ, а именно: на
12.12.2019г. В.В. е извършил експедиция на дървесина от отдел 269, подотдел „д“,
землището на с. Бадино с издаден от информационната система на ИАГ превозен
билет № 9816/01152/12.12.2019г., който е последващ на превозен билет №
9816/01146 от 11.12.2019г. Описаната дървесина в цитираните превозни билети в
размер на 50 m3 пространствени/31,25 m3 плътни е
транспортирана с товарен автомобил /ТИР/ с peг. № КН 9712 ВС и ремарке peг. №
КН 1262 ЕЕ. Последващият превозен билет е издаден без ясна причина, липсва
информация относно обстоятелствата, които са го наложили, което представлява
нарушение на чл. 16 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските
територии.
При извършено контролно замерване от служителите
на ЮЗДП ДП, гр. Благоевград и РДГ- София е установено, че натоварената
дървесина възлиза на 57,84 m3 пространствени. Установени са 7,8 m3
пространствени/4,9 m3 плътни дървесина, която се транспортира без
превозен билет. От тях 2,7 m3 плътни е категория средна строителна
дървесина и 2,2 m3 плътни е от категория едра строителна дървесина.
Едрата строителна дървесина не е маркирана с контролна горска марка, което
представлява нарушение на чл. 211, ал. 1 от Закона за горите, вр. с чл. 14, ал.
1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.
В уволнителната заповед е посочено и друго
извършено от същия служител дисциплинарно нарушение, санкционирано от
работодателя с незаличено дисциплинарно наказание и обуславящо налагането на
по-тежко наказание, а именно: със заповед № РД-07-134/09.05.2019г. на директора
на ТП на ДГС, връчена на 09.05.2019г., на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“, за нарушение по чл. 53, ал. 2, т. 4 от Наредба №
8/05.08.2011г. за сечите в горите, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от КТ-неспазване на техническите и технологичните правила, за това, че на
17.04.2019г., в качеството си на длъжностно лице, отговорно за експедиране на
дървесина от обект 1902, за който има сключени договори за добив и продажба на
дървесина с фирма „Склад-83“ ЕООД, с. Самораново, е извършил опис на натоварени
на товарен автомобил трупи и е издал превозен билет в местността „Шиловец“,
намираща се на около 5 км. от определения в технологичния план временен горски
склад. Наложеното дисциплинарно наказание е потвърдено с влязло в сила Решение
от 26.07.2019г. по гр. д. № 1176/2019г. по описа на ДРС, което е служебно
известно на настоящия съдебен състав.
Видно от приетия като доказателство по делото Констативен
протокол № 6043608/12.12.2019г., към който Заповед № РД-06-12/30.12.2019г.
препраща, товарният автомобил с ремарке, натоварен с дървесина е спрян за
проверка в 08:30 часа. Проверката е извършена, респ. протокола е съставен от
инж. Димитър Христов- инспектор областно звено при „Югозападно държавно
предприятие" ДП, гр. Благоевград и Васил Постолов- специалист горски
инспектор при Регионална дирекция по горите, гр. София. Проверяващите са
констатирали описаните в заповедта нарушения на правилата при издаване на електронни
превозни билети, което е в правомощията на ищеца В.В., видно от съдържащата се
в личното му трудово досие длъжностна характеристика.
Видно от приетото като доказателство по делото
писмо с изх. № 10-09-23/13.12.2019г., получено от ищеца на същата дата, са му
поискани писмени обяснения относно констатираното нарушение на трудовата
дисциплина. В.В. е депозирал писмени обяснения с вх. № 10-09-23/16.12.2019г.
последвала е обжалваната уволнителна заповед, връчена на ищеца в датата на
издаването й.
По делото са приети като доказателства и описаните
в уволнителната заповед и в Констативен протокол № 6043608/12.12.2019г.
Превозен билет № 9816/01146/11.12.2019г. и Превозен билет № 9816/01152/12.12.2019г.-последващ,
както и доклад от Валентин В.-специалист горски инспектор до Директора на
РДГ-София.
Не е спорно между страните, а и от представеното
копие от трудовата книжка на ищеца се установява, че след прекратяване на
трудовия договор с ответника същият е останал незает по трудово правоотношение.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетелите Кирил Славчов Ангелов и Димитър Георгиев
Христов- инспектор областно звено при „Югозападно държавно предприятие"
ДП, гр. Благоевград, съставил Констативен протокол № 6043608/12.12.2019г.
Свидетелят Кирил Ангелов дава показания, че на
въпросната дата камионът, превозвал проверяваната дървесина, бил с едно от
двете ремаркета, които обслужва. Другото ремарке било откачено и се намирало в
гр. Дупница, в местността „Вангелова чешма“, където се товарело с дървесина.
Свидетелят се обадил на ищеца В. да издаде превозен билет, за да може, когато
камионът се върне от гр. Самоков да откачи празното ремарке и да закачи
пълното. Поради извъшвани ремонтни работи на пътя, камионът се забавил, а
превозният билет бил вече издаден. Свидетелят преценил, че е по-добре да се
презавери превозния билет за другия ден и тогава да се закачи пълното ремарке,
понеже било вече късно. На другия ден ищецът презаверил билета, свидетелят и
шофьора на камиона закачили пълното ремарке и камионът тръгнал към гр. Самоков.
Попътно, спрял в с. Самораново, за да натоварят отпадъчна дървесина в същия
камион. В последствие камионът бил спрян за проверка и била констатирана
допълнително натоварената отпадъчна дървесина, която не била маркирана.
Свидетелят не бил казал на ищеца за допълнително натоварената дървесина. Били
съставени два акта за административно нарушение-на свидетеля и на шофьора на
камиона.
Свидетелят Димитър Христов дава показания за
извършената проверка на 12.12.2019г. На пътя Дупница-Самоков, на около 5-6 км.
от гр. Самоков бил спрян въпросния камион. Проверяващите констатирали, че
същият е натоварен с едра, средна и дребна дървесина. В представения от шофьора
превозен билет нямало описана едра строителна дървесина, поради което
проверяващите се усъмнили в достоверността му. Разпоредили на товарния
автомобил да се придвижи до двора на горското стопанство в гр. Самоков, където
извършили контролно измерване на превозваната дървесина. Свидетелят разпоредил
на директора на ДГС-Дупница да осигури присъствието на В.В., издал превозния
билет, за да се извърши контролното измерване в негово присъствие. Контролното
измерване установило, че общия обем на превозваната дървесина е около 57.8 куб.
метра, а в превозния билет било записано 50 куб. метра, както и че едрата
строителна дървесина, с обем около 2,2 куб. м. не била посочена в превозния
билет. Установено било, също така, че превозния билет бил издаден основание
друг превозен билет от предния ден-11.12.2019г., което е в нарушение на
правилата. И двата билета били издадени за едно и също количество и маршрут.
Екип от РДГ отишъл на място в склада и след проверка установил, че същият
автомобил, т.е. същият влекач със същото ремарке, е пътувал и на 11.12.2019г.,
но предния ден е представил друг превозен билет. Свидетелят сочи изрично, че
неописаната в билета дървесина била разпределена равномерно в цялото
ремарке-ниско, високо и по средата и не би могло да е дотоварена допълнително.
Това се установява и от движението на автомобила, по данните на GPS-устройството, видно от което той се е движил без отклонение от временния
склад до местонаправлението.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Не е спорно и се
установява от доказателствата по делото, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, по което ищeцът е работил на
длъжност „Помощник лесничей“ в ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО ДУПНИЦА",
към «ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ» ДП Благоевград.
Със Заповед №
РД-06-12/30.12.2019г. работодателят му е прекратил съществуващото помежду им
трудовото правоотношение, като му е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение“
за тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал.1 т. 7 от
КT, изразяващо се в неспазване на техническите и
технологични правила по смисъла на чл. 187, т.3, пр. 2 от КТ.
В конкретния
случай, от събраните по делото доказателства се установява, че дисциплинарната процедура е спазена. Работодателят
е спазил императивното правило относно процедурата за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ а именно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, съгласно
която работодателят е длъжен преди налагане на дисцплинарното наказание да
изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Нормата изисква на
работника да стане ясно какво нарушение работодателят му вменява, че е
извършил, за да може адекватно да се защити. За извършеното нарушение на
трудовата дисциплина работодателят е изискал обяснения от ищеца с писмо, а
последният е депозирал такива. Следователно, заповедта
е редовна от външна страна и отговаря на изискванията на КТ, мотивирана е, от
същата става ясно какви са нарушенията, кой е нарушителят, кога са извършени и
какви нарушения на трудовата дисциплина съставляват те. С оглед на горното съдът приема, че
дисциплинарната процедура е изцяло спазена и не е налице основанието за отмяна
на наказанието, визирано в чл. 193, ал.
2 от КТ. Съобразно практиката по реда на чл. 290 ГПК, както в
искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по
разбираем за работника начин /виж решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011
г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело №
1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 182/07.10.2015 г. по гр. дело
№ 1284/2015 г. на III-то гр. отд. на ВКС и др. /.
След съвкупна
преценка на приобщения към делото доказателствен материал, съдът намира, че
предявеният иск за отмяна на наложеното с оспорената заповед дисциплинарно
наказание, е неоснователен. Установява се от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, че нарушението, посочено в обжалваната заповед е
извършено, както и че същото представлява нарушение на трудовите задължения,
вменени с посочените актове на работодателя, с които ищецът е бил запознат. Видно
от Констативен протокол № 6043608/12.12.2019г., към който препраща
уволнителната заповед, ищецът е издал Превозен билет № 9816/01146/11.12.2019г.
и Превозен билет № 9816/01152/12.12.2019г. в нарушение на чл. 211, ал. 1 от
Закона за горите, вр. с чл. 14, ал. 1 и чл. 16 от Наредба № 1 за контрола и опазването
на горските територии, където е установен реда и случаите, ри които е допустимо
да се издаде последващ превозен билет. От събраните писмени доказателства,
както и от показанията на свидетеля Димитър Христов се установява, че не е била
налице която и да било от хипотезите, предвидени в чл. 16 от цитираната
наредба, за издаването на последващ превозен билет. Отделно от това, наличието
на допълнителни количества дървесина, която не е била описана в превозния
билет, е в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 211, ал. 1 от
Закона за горите. В тази връзка, съдът не кредитира показанията на свидетеля
Ангелов, че допълнителните количества били донатоварена отпадъчна дървесина,
тъй като същите са в противоречие с констатациите, отразени в Констативен
протокол № 6043608/12.12.2019г. и показанията на свидетеля Христов, който
изрично посочва, че става въпрос за едра, средна и дребна строителна дървесина,
която е била разпределена равномерно в цялото ремарке и не би могло да става
въпрос за допълнително натоварена дървесина, още повече отпадъчна такава.
При спор относно
законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши
съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно
наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди
налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ,
като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя, като изложи своите
фактически и правни изводи относно нейната правилност, респ. неправилност
/решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., на ВКС, III г. о.,
решение № 1678/01.12.1999 г. по гр. д. № 570/1999 г. на ВКС, III г. о., решение
№ 236/19.09.2012 г. по гр. дело № 34/2012 г. на ВКС, III г. о. и др./.
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това
число: характер на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените
задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни
неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при които е
осъществено неизпълнението; дисциплинарно минало на работника/служителя;
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение – в
този смисъл решение № 263/24.11.2015 г., по гр. д. № 2892/2015 г. на ВКС, ІII
г. о., решение № 167/14.05.2013 г., по гр. д. № 1102/2012 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 162/18.05.2010 г. по гр. д. № 299/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение №
112/ 07.04.2015 г., по гр. д. № 4587/2014 г. на ВКС, IV г. о. и др.
В случая се
установява, че наказваният служител е извършвал същото по вид нарушение на
трудовата дисциплина, за което му е било наложено незаличено дисциплинарно
наказание „забележка“, потвърдено с влязло в сила съдебно решение. В решение №
117/05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г. на ВКС, IV г. о. е посочено, че
независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята
повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудовите
задължения, а в решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г. на ВКС, IV
г. о. – че при системност дисциплинарните нарушения показват постоянство в
укоримото поведение. При няколкократно извършване на едно и също нарушение се проявява
устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя, който не
може или не желае да го коригира. Това негово поведение нарушава в значителна
степен отношенията на доверие между работник или служител и работодател, с
които се характеризира трудовоправната връзка и които трябва да съществуват при
изпълнението на трудовите задължения. Преценени съвкупно, извършените нарушения
категорично отговарят на наложеното от работодателя наказание „уволнение“. До
този извод съдът стига с оглед възможните неблагоприятни последици за обществото
като цяло: дейността по стопанисването и опазването на горите е от голямо
обществено значение. Ето защо е налице съответствие между наложеното наказание
съобразно нарушенията на трудовата дисциплина от страна на ищеца.
Поради
изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ - за
отмяна на процесното уволнение като незаконосъобразно, е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По исковете
с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ:
С оглед
акцесорния характер на исковете за възстановяване на работа и изплащане на
обезщетение за времето, през което уволненият работник или служител е останал
без работа, същите следва да бъдат отхвърлени поради отхвърлането на главния
иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.М.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО
СТОПАНСТВО ДУПНИЦА", към «ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ» ДП Благоевград,
с адрес: гр. Дупница, ул. "Саморанска" № 35, искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ: за
признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № РД-06-12/30.12.2019г., с която му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено, за
възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Помощник
лесничей“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето,
през което е останал без работа, считано от 30.12.2019г. до 30.06.2020г., в размер на общо
5907.00 лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от 02.06.2020г. /датата, на която съдът
е обявил в открито съдебно заседание, че ще се произнесе с решение/ с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: