Р Е Ш Е Н И Е
№117
гр.Силистра, 06.01.2023г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административният
съд гр.Силистра,в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина
Рамова и с участието на прокурор……......., като разгледа докладваното от с-я
Славова адм.дело №76 по описа на
съда за 2022г.,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на И.Г.Д. ***.Силистра,
подадена чрез представител по пълномощие адв.И.Р. ***, против Заповед №ЗК-394/22.03.2022г. на кмета на
община Силистра,с която на основание чл.225а ал.1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), е наредено премахване на незаконен строеж, с наименование
„Склад с размери 31/12.5 м.“,находящ се в ПИ:78358.2.9 и ПИ:78358.2.10 по Кадастралната
карта и Кадастралния регистър(КККР) на с.М.Ц.и част от общински път - улица „Девета“ по Регулационния план (РП) на
селото, като извършен без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за
строеж, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ.
С жалбата се твърди, че оспорващият не би могъл да
бъде адресат на процесната заповед по чл.225а ал.1 ЗУТ, тъй като ответният
орган не бил установил чия собственост е поземленият имот, в който се намирал въпросният
незаконен строеж, още повече, че същият обхващал терени от три имота, на които жалбоподателят
бил съсед. Релевираният довод детерминира централният
спорен въпрос в процеса, гравитиращ около понятието „адресат“ на заповед от
вида на процесната, което е дефинирано с §3 ал.1 ДР Наредба №13/23.07.01г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК (Обн.ДВ,бр.69/01г.,посл.изм.ДВ,бр.56/17г)-
занапред Наредба №13/2001г., включващо изрично „собственикът на терена“,какъвто
на ПИ:78358.2.9 по КККР на селото е жалбоподателят. В ракурса на същия довод се
поддържа и оплакване за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила с позоваване на чл.35 АПК,като се
твърди, че компетентният орган по строителния надзор (предвид категорията на
строежа) не бил изяснил основни факти по случая,от значение за правилното му
разрешаване,а акцентът отново е поставен върху липсата на установеност на
действителния извършител на незаконния строеж и времето на изпълнението му. С
оглед на тези оплаквания се настоява за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата - Кметът на Община гр.Силистра,в писмен
отговор, подаден чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт К.Й. (л.67-л.68),
поддържа
неоснователност на оспорването и излага подробни съображения за установеност на
главните факти в процеса,вкл. вещните права на жалбоподателя и на
общината.Последното изцяло ирелевирало основното
възражение от жалбата,че не можел оспорващият да е адресат на заповедта по
чл.225а ЗУТ,защото съгласно изричната регламентация от чл.225а ал.5 т.5 ЗУТ, той
именно бил възложител на процесния строеж, по аргумент от чл.161 ал.1 ЗУТ, дефиниращ
легално спорното качество „възложител“.Доколкото фактически не се оспорвали
констатациите на общинските служители по чл.223 ал.2 ЗУТ,определили процесният
строеж като незаконен в контекста на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ, а същите
били и несъмнено установени по делото, настоява за отхвърляне на оспорването.
Производството е по реда на чл.215 ал.1,във
връзка с чл.228 от Закона за устройство на територията ЗУТ) и чл.145 и следващите
от АПК.Съдът,като обсъди изложените от
страните доводи и след преценка на доказателствата по делото, съобразно
разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК,прие следното:Жалбата е процесуално допустима,като подадена срещу подлежащ на съдебен
контрол акт; от активно легитимирано лице (адресат на оспорената заповед); в законоустановения срок с чл.215 ал.4 ЗУТ. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол е Заповед №ЗК-394/22.03.2022г. на кмета на
община гр.Силистра, с която на основание
чл.225а ал.1 ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж представляващ „Склад
с размери 31/12.5 м.“,намиращ се в ПИ: 78358.2.9 и ПИ:78358.2.10 по КККР на с.М.Ц.и
част от общински път -улица „Девета“ по РП на селото, одобрен със Заповед
№848/27.12.1979г. и Заповед №ЗК-871/27.05.2015г. на кмета на община
гр.Силистра, като извършен без одобрен инвестиционен проект и издадено
разрешение за строеж,както и в несъответствие с устройствения
статут на територията, в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ.
От административната преписка се установява,че
по подаден сигнал от ОД МВР гр.Силистра и препоръчана проверка от началника на
РДНСК гр.Силистра (л.17-л.18), кметът на община гр.Силистра, с писмо
№изх.К-1292#1/15.02.22г. е уведомил
жалбоподателя за насрочено посещение на място на процесния обект на 23. 02.2022г.,съгласно
регламентацията от чл.26 АПК (л.20). Работна група от служите-ли в дирекция
„Устройство на територията“ при община гр.Силистра, е извършила проверката на
място и по документи, за което е съставила Констативен протокол (л. 33-л.34).Със
същия,в частта му за „извън регулационните граници на с.М.Ц.“, в имоти с начин
на трайно ползване - земеделски земи, попадащи в местността „Овощна градина“, е
установено изградено хале, с видимо предназначение за склад. То попада в имоти
с кадастрални номера 78358.2.9 и 78358.2.10 по КККР на с.М.Ц., като първият е
собственост на оспорващия И.Д., а вторият - частна общинска собственост. Съседен
на процесната постройка имот, с кадастрален №783 58.2.11 е също собственост на
жалбоподателя.
На 25.02.2022г.
комисия, назначена със Заповед №ЗК-1875/20.12.21г. на кмета на общината, е извършила
нова проверка на място, в присъствието на И.Г.Д. и е съставила Констативен акт
№1,съгласно регулацията от чл.225а ал.2 ЗУТ. Със същия строежът е определен
като „Склад с размери 31/12.5 м.“, находящ се в ПИ №78358.2.9; ПИ №78358.2.10
по КККР на с.М.Ц.и част от общински път, представляващ улица „Девета“ по РП на
селото. Констатирани са правата върху засегнатите имоти, като на първия - собственик
е жалбоподателя, а на другите два – община гр.Силистра, видно от Акт
№3594/06.03.2006г. (л.28) за частна
общинска собственост, а улицата, по хипотеза е публична общинска собственост (Вж.§1
т.6 ДР ЗОбС), за която не се съставя акт за публична общинска собственост, по
аргумент от чл.56 ал.2 от Закона за общинската собственост.Установени са
външните размери на склада - 31/12.5 метра, като част с дължина от 17 метра
попада в общинския ПИ, а останалата дължина от 14 метра - е разположена в имота
на жалбоподателя. Част от ширината на сградата (в обем от 4 метра) по цялата
ѝ дължина, попада в обхвата на улицата (общински път). По информация на
оспорващия е прието, че сградата е била изпълнена от метална конструкция с
ограждащи стени от панели и покривно покритие от ЛТ-ламарина. Стоманобетонната
настилка на сградата е на ниво тротоар, в северната ѝ част и, поради
наклона на терена, в южната част на склада, на кота
цокъл - е на около 80-100 см. над нивото на терена.Длъжностните лица са
установили, че застроената площ е 387.50 кв.м., а строежът е пета категория,
съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.“б“ ЗУТ и чл.10 ал.1 от Наредба №1/2003г. за
номенклатурата на видовете строежи. Констатирали са също така, че стоежът е
извършен без строителни книжа и разрешение за строеж, в несъответствие с предназначението
и устройствения статут на съответната територия, които
факти квалифицирали като нарушение на чл.137 ал. 3 и чл.148 ал.1 ЗУТ.На 10.03.2022г.
е направен опит да бъде връчен КА на жалбоподателя, но същият не е бил намерен
на декларирания от него адрес в с.М.Ц., видно от записването на втората
страница на КА №1/25.02.2022г. Последното е активирало правилото от §4 ал.2 ДР
ЗУТ, като на 10.03.2022г., копие на КА е било поставено на фасадата на
процесния строеж; на таблото на община Силистра и на официалната ѝ
електронна страница (л.38-л.44).Съгласно чл.225а ал.2 изр.2 ЗУТ срещу
констативния акт заинтересованите лица могат да подадат възражение в 7-дневен
срок от съобщаването му. С констативен протокол от 21.03.2022г. е установено, че
срещу КА не са постъпили възражения.Изготвено е становище от главния архитект
на община гр.Силистра, на 10.03.2022г. (л.35), видно от което е, че процесният
строеж не попада в хипотезите на §127
ал.1 ПЗР към ЗИДЗУТ и, съгласно ЗУТ не е търпим строеж.
При така изпълнената процедура по
чл.223-чл.225а ЗУТ, ответният орган е издал оспорената Заповед
№ЗК-394/22.03.2022г., с която приел, че за релевирания „Склад с размери 31/12.5
м.“ в с.М.Ц.няма одобрен инвестиционен проект и не е издавано разрешение за
строеж; няма разработен, одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план,
съгласно изискванията на чл.108 ал.1 ЗУТ,което му дало основание да го
квалифицира като „незаконен строеж“, съгласно чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ,вр. с чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ.Заключил е, че според
становището на гл.архитект строежът не е търпим по смисъла на ЗУТ, но и е
изграден без каквото и да е правно основание, засягайки чувствително три
обособени имоти, два от които - общинска собственост, поради което е разпоредил
неговото премахване от жалбоподателя. Изготвено е писмо №Изх.К-1292#4/22.03.22г., към което е прикрепен екземпляр от
процесната заповед, изпратено на И.Г.Д. чрез пощенски оператор и, видно от приложените
на л.48-л.49 документи е, че същото не е връчено (върнато като непотърсено). На
14.04.2022г. длъжностни лица при община гр.Силистра направили нов опит да
връчат заповедта лично на жалбоподателя на декларирания от него адрес, където
не бил открит. Последното наложило,при условията на §4 ал.2 ПЗР ЗУТ, екземпляр
от заповедта да бъде залепен на процесната сграда, на таблото на общината и публикуван
в сайта ѝ (л.51-л.56).В нормативния срок за оспорване на акта по чл.215
ал.4 ЗУТ, на 27.04.2022г., направо в АС-Силистра, е постъпила сезиралата
настоящия състав жалба от И.Г.Д., действащ чрез упълномощен представител адв.И.Р.
***.
От изисканите служебно в производството
от Агенцията по вписванията и отдел „ГРАО“ при община гр.Силистра (л.133)
документи,надлежно приобщени към доказателствената съвкупност се установява, че
с нотариален акт (НА) №109,том VI, рег.№4863, д.№
657/2019г. на нотариус Р.Т., с рег.№105 на НК (л.125-л. 127), И.Г.Д. е купил
няколко поземлени имоти в местността „Овощна градина“ в землището на с.М.Ц.,
включително (четвърти по ред) ПИ № 78358.2.9, в който е разположена значителна
част от процесната сграда. От НА № 197, том VII, рег.№ 7950, д.№2002/1999г. (л.128-л.129) на нотариус
с рег.№105 на НК Р.Т., се установява, че жалбоподателят е собственик и на ПИ с
площ от 0.503 дка в същата местност от землището на с.М.Ц., с крайни цифри .11, който е съседен на засегнатите
имоти от незаконния строеж. И двете придобивни сделки
са изповядани от жалбоподателя еднолично,като купувач на имотите, поради което,
макар и придобити по време на брака му със З.П.Д.(акт за брак №90/19.07.1987г.
на община гр.Тутракан- л.133), няма основание да се третират като бездялова съпружеска имуществена общност (СИО).Това е
така,защото независимо от даваните указания на страната да установи горното
обстоятелство,същата е бездействала и при липса на доказателства относно режима
на имуществените отношения между съпрузите съгласно чл.18 ал.1 от Семейния
кодекс (Обн.ДВ,бр.47/09г., посл.изм.ДВ,бр.103/20г.),респ.
вписан такъв в Регистъра на АВп (чл.19 ал.1 СК), няма
основание да се приеме, че придобитите имоти от жалбоподателя, с трайно предназначение
на територията „земеделска“, десет години след влизането в сила на но-вия
Семеен кодекс,вкл. глава четвърта „Имуществени отношения между съпрузите“, са априори СИО. Напротив, подобно твърдение (каквото има в
жалбата) подлежи на пълно и пряко доказване от страната, която го релевира и
както стана ясно по-горе, същата страна,след давани ѝ изрични указания от
съда, не е ангажирала никакви доказателства,поради което следва да понесе
процесуалната последица с приемане от съда,че въпросните ПИ не са със статут на
СИО, а се притежават лично от жалбоподателя във връзка с негова делова дейност.
Видно от приложените извлечения от
кадастралната карта и кадастралния регистър на с.М.Ц.е, че имот с
идентификатор:78358.2.11, с площ от 504 кв.м., незасегнат от процесния строеж,
е собствен на жалбоподателя (посочен НА №197, т.7,
рег.№7950,д.2002/22.10.1999г.); имот с идентификатор:78358.2.10 и площ от 500
кв.м. е собствен на община гр.Силистра (Акт за частна общинска собственост
№3594/06.03.06г.) и имот с идентификатор:78358.2.9 и площ от 504 кв.м.- е
собствен на И.Г.Д., съгласно НА №50, т.12,рег.№3962/05.09.2019г.,какъвто не е
представен от АВп след служебното му поискване по
делото. Правата на жалбоподателя по отношение на този ПИ с последна цифра на
идентификатора .9 са удостоверени с
НА №109, том VI, рег.№4863, д.№657/2019г. на
нотариус с рег.№105 на НК Р.Т.,а вписаната сигнатура на титула за собственост в
Кадастралния регистър всъщност е на Службата по вписванията (л.125, десен горен
ъгъл).
По делото е допусната и приета, без
възражения от страните и кредитирана от съда, Съдебно-техническа експертиза
(СТЕ),извършена от вещото лице арх.Ат.С., видно от която е, че към
м.декември.2019г. халето все още не е било построено, но е била подготвена
площадката пред него с трошено-каменна настилка. През м.януари.2021г. сградата
вече е съществуваща, а от приложеното извлечение от Регистъра на строителните
разрешения за 2020г. на община гр.Силистра (л.93-л.115),се установява, че
разрешение за строеж на И.Г.Д. за склад от процесния вид,в с.М.Ц., не е
издавано. Предвид и трайното предназначение на терена, върху който е изграден
строежа -„земеделска земя“, съгласно регламентацията от ЗУТ, е било необходимо
първоначално да бъде изработен и одобрен ПУП за смяна на предназначението на
земята, определяне на нов тип територия и градоустройствени показатели, след
което - изработване и одобряване на технически проект за издаване на строително
разрешение по части: архитектура, конструктивна, ЕЛ и ВиК,пожарна безопасност,
вертикална планировка и евентуално енергийна ефективност, план за безопасност и
здраве, каквито не се твърди, че са изработвани. Дори и да е имало технически
проект за въпросния склад с цел издаване на разрешение за строеж,то би следвало
задължително да фигурира в Регистъра на строителните разрешения за 2020г.,
където такова на името на жалбоподателя, не се открива. В обобщение СТЕ е заключила,
че обектът, чието събаряне е разпоредено с процесната по делото заповед - не е
изграден в съответствие с нормативите на ЗУТ и по-конкретно, няма издадено за
него разрешение за строеж, одобрявани инвестиционни проекти, виза за
проектиране или други строителни книжа, които да са регламентирали това
строителство.Следователно, решаващият извод на ответния орган, че процесният по
делото строеж е незаконен в хипотезата на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ, като извършен в
нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ, е вярно формиран и поради
съответствието му с фактите по делото и закона, следва да бъде потвърден.
Относно оплакването,че жалбоподателят не
следвало да е адресат на оспорената заповед,тъй като ответният орган не бил
установил действителният извършител на релевираното неправомерно строителство:
Жалба срещу заповед от вида на процесната могат да подават всички
заинтересовани лица по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 ЗУТ, дори и да не са посочени
като неин адресат. С правото на съдебно оспорване на акт, разпореждащ
премахване на незаконен строеж, разполагат две групи лица:1. него вият
извършител и/или 2. носителят на правото на собственост или на ограничено вещно
право върху строежа или терена, на който е изграден,т.е. възложителят по
смисъла на чл.161 ал.1 ЗУТ.Това следва от дефиницията от §3 ал.1 от Наредба
№13/ 2001г. По правило задължението за премахване на незаконния строеж е на
неговия извършител,а когато той е неизвестен, отговорността се възлага на
лицата, изброени в чл.225а ал.5 ЗУТ,в чиито обсег (арг.чл.225а
ал.5 т.5 ЗУТ) попада и неговият собственик, съгласно лимитативното изброяване
от чл.161 ал.1 ЗУТ на лицата,включени в кръга от нормативното определение на
„възложител“.В случая, данните по делото сочат, че собственик на строежа е
жалбоподателят,поради което в неговата правна сфера ще настъпят негативните
последици от изпълнението.
При началната
липса на данни общината, като собственик на съседен имот, в който се намира
съществена част от процесния строеж, да е строила склад, засягайки имота на
оспорващия, на същия са дадени изрично указания да уточни главното си
възражение - че не бил възложител на строежа съгласно чл.161 ал.1 ЗУТ,защото
възложителят, по хипотеза, е собственикът на поземления имот, в който се
извършва строителството, а не задължително фактическият инвеститор/изпълнител,
както се счита с жалбата.Отделен е въпросът,че липсват основания за приемане на
обоснован делови интерес на който и да е друг правен субект, да строи, без
строителни книжа, в два съседни имота, единият от които е на оспорващия, а
другият - на общината. Централният спорен въпрос, релевиран с жалбата,е свързан
с понятието „адресат“ на заповед от вида на процесната,което е дефинирано с §3
ал.1 ДР Наредба №13/2001г., включващо изрично „собственикът на терена“, какъвто
несъмнено (на ПИ:78358.2.9) е жалбоподателят.
При горните фактически
установявания,настоящият състав намира от правна страна следното: Издателят на
оспорената заповед несъмнено разполага с нормативно възложена му компетентност,
съгласно чл.225а ал.1 и чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ. Не се установяват съществени
нарушения на изискването за форма,вкл. в частта ѝ на индивидуализирания
адресат в контекста на чл.225а ал.5 т.5 ЗУТ.По изричното разпореждане на
чл.225а ал.6 ЗУТ отговорността за премахването на незаконния строеж е освен на
извършителя, още и на изчерпателно изброените категории лица от чл.225а ал.5 ЗУТ,т.е.
и на възложителя, който по дефиниция е собственикът му, съгласно чл. 161 ал.1 ЗУТ.Въпросът за издаване на заповедта спрямо надлежния адресат на задължението
за премахване, е относим към нейната законосъобразност, а не влияе на
допустимостта на оспорването, както беше обсъдено по-горе.В случая правилно
жалбоподателят И.Г.Д. е посочен като възложител на строежа, съгласно обсъдената
регулация със ЗУТ.
Процесният склад, по хипотеза е обект
на допълващото застрояване по чл.41 ал.1 ЗУТ и служи, предвид конкретното му
ползване от жалбоподателя, за гараж на различни автомобили, като в южния му
край има вкопан канал за ремонт на коли (Вж. СТЕ стр.4 -л.90-гръб от делото)
и следователно,за задоволяване на лични потребности на неговия собственик.Ето защо,
недопустимо с изграждането му, са засегнати два общински имота,вкл. улица
„Девета“,която по дефиниция е публична общинска собственост. Несъмнено за него
са приложими разпоредбите на чл.108 ал.1; чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 ЗУТ,както
правилно е приел ответният орган. Установените в съдебния процес обстоятелства,
че процесният строеж е изграден без разрешение за строеж и одобрен
инвестиционен проект; чувствително засяга чужди имоти без учредена суперфиция и в несъответствие с устройствения
статут на терена - земеделска земя, чието предназначение не е променено, сочат
недвусмислено на извод, че същият е незаконен съгласно чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ.Правилно
е определен складът като строеж по смисъла на §5 т.38 ДР ЗУТ, от пета категория,
съгласно регламентацията от чл.137 ал.1 т.5 б.“б“ ЗУТ.Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което сочи на
законосъобразност на оспорения акт по чл.214 ЗУТ.
Предвид на изложеното до тук се налага
извод, че жалбата е неоснователна, а атакуваната Заповед на кмета на община гр.Силистра,
като съответна на фактите по делото и закона, следва да бъде потвърдена. Страните
не са претендирали съдебни разноски, поради което и такива не следва да се
присъждат. След обобщаване на гореизложеното, се налага крайният извод,формиран
при проверката по чл.168 АПК, че
оспорената Заповед №ЗК-394/22.03.2022г. на органа по чл.225а ал.1 ЗУТ е
законосъобразна, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.“посл.“ АПК, във връзка с чл.228 ЗУТ, Административният съд
гр.Силистра
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Д. от с.М.Ц., против Заповед
№ЗК-394/22.03.2022г., издадена от кмета на община гр.Силистра, с която е
разпоредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж „Склад с размери
31/12.5 метра“, находящ се в ПИ №78358.2.9 и ПИ №78358.2.10 по Кадастралната
карта и Кадастралния регистър на село М.Ц.и част от общински път - улица
„Девета“ по Регулационния план на селото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: