РЕШЕНИЕ № 260064
гр.
Кюстендил, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря С. Ц., като
разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №504/2020 г. по описа
на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№3732/06.04.2020г. от В.Г.А., ЕГН:**********, адрес: ***, както и въззивната
жалба с вх.№4963/02.06.2020г. от Д.Г.А., ЕГН:**********, адрес: ***, чрез адв.
П. А., адрес ***, и двете жалби против решение №189/19.03.2020г., постановено
по гр. д. №1295/2019г. по описа на Районен съд – Дупница.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД на Д.А. срещу В.А.
и Д.И. за обявяване на нищожност на сделки, обективирани в нотариален акт №***,
т. ***, д. ***/***, т. *** д. ***/***г. на нотариус Л. С..
Жалбоподателят В.А.: счита
оспорваното решение за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Било
постановено в нарушение на материалния закон, налице било съществено нарушение
на производствените правила и решението било необосновано. Решението било
недопустимо, тъй като съдът бил разгледал непредявен иск. Произнесъл се в
диспозитива, отхвърляйки иск за
прогласяване на нищожност на процесните сделки, а мотивите разгледал като основание – липса на съгласие
между страните. Ищцата, обаче, била предявила иск за прогласяване на нищожност
поради привидност, а не поради липса на съгласие. По този начин съдът отхвърлил
претенция на непредявено основание и не разгледал иска, който всъщност бил
предявен. Акцентира се от жалбоподателя, че в първоинстанционното производство
бил признал иска, а се оспорвал единствено от другия ответник – Д.И. с предишно
фамилно име А.. Намира още, че решението противоречало на материалния закон,
като не бил приложен институтът на симулацията и предявеният от ищцата иск с
правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за обявяване на процесните сделки за
нищожни, поради привидност. Съдът не ценил събраните по делото доказателства и
подменил правното основание, разглеждайки го като липса на съгласие вместо като
привиден договор и поради това нищожен. За да била действителна по форма
сделката страните били посочили продажна цена, но действителната им воля била
да бъде дарение, а не продажба. И по тази причина съгласието било привидно.
Съдът не бил взел предвид, че не само не било налице плащане, а не е имало и
намерение за плащане у всяка от страните
по сделката. Желанието на родителите на А. било да му дадат имотите и
желаели прехвърлянето да стане чрез нотариус. Не бил плащал цената, заради
всеобщото намерение за извършване на дарение. Съдът не дал възможност на
страната да изрази становището си в открито съдебно заседание, което намира за
процесуално нарушение. Докладът на ДРС не бил пълен и неправилно била
разпределена доказателствената тежест. При привидност, което било реалното
правно основание на иска не следвало да се доказва несъвпадение на насрещните
волеизявления, а липса на съвпадение между привидно обективираната воля и
действителната такава на страните. На тази база се иска обявяване на процесния
договор за нищожен, поради привидност на сделките – чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД.
По отговора от Д.А.: намира жалбата за допустима и основателна. Решението било недопустимо и неправилно. С продажбите,
обективирани с НА №**, т. **, д. *** и №**, т.***, д.***. на
нотариус С. на В. А. били прехвърлени от родителите му – Г. А. /починал на
14.08.2009г./ и М. А. една сграда и осем поземлени имота, подробно
индивидуализирани в отговора. Същото било постановено в нарушение на материалния
закон, налице било съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и
решението било необосновано. Решението било недопустимо, тъй като бил разгледан
непредявен иск, а не бил разгледан предявеният от ищцата. Предявеният от ищцата
иск бил за прогласяване на нищожност на процесиите сделки поради привидност,
а
не поради липса на съгласие. Смесването на двете хипотези от съда довело до
постановяване на порочен съдебен акт, с който била отхвърлена претенция на
непредявено основание, а не бил разгледан по същество искът, който всъщност бил
предявен и който по наведените от ищцата основания бил признат за основателен
от единия ответник по делото. Мотивите не кореспондирали с диспозитива на
съдебното решение, в мотивите съдът не бил разгледал въпроса за това налице ли
е или не симулация по отношение на процесиите правни сделки.
Обжалваното решение било неправилно.
Първоинстанционният съд не бил извършил правилна субсумация на претендираните
права, събраните по делото доказателства, и релевантната правна уредба, видно
от мотивите на съдебното решение.
Не било взето предвид и не бил обсъден
институтът на симулацията и предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за
обявяване на процесиите сделки за нищожни поради привидност. Съдът бил
обсъждал иск на непредявено основание - нищожност поради липса на съгласие,
което не съответствало нито на претенциите на ищцата, нито на представената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Актът на съда бил
необоснован, съдът не бил ценил събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и не ги анализирал в контекста на предявения иск - нищожност поради
привидност, като е постановил съдебен акт, при който има липса на съответствие
между мотивите и диспозитива.
Предявеният иск бил за нищожност поради
привидност, а неплащането на цената било сочено само като индиция за липса на
действителна воля у страните за възмездност на сделката. Неплащането на цената
не можело да бъде основание за нищожност, а имало съвсем други правни
последици, и поради това не било сочено в контекста, в който го бил
интерпретирал и релевирал съдът.
Липсата на средства у привидните
купувачи била твърдяна и доказана в процеса като допълнителен индикатор за
липса на намерение да се плаща цената. Фактът на липса на средства за
закупуване и неплащането на цената бил признат от ответника - В.А.. Този факт
се подкрепял и от свидетелските показания. От привидните продавачи не било
искано плащане, като същите били транслирали собствеността, без да искали
посочената в договора цена да им бъде заплащана. Този факт бил признат от
привидния продавач по сделките – М. А.. Волята за безвъзмездност на
прехвърлянето била налице още към момента на сключване на сделката, като
страните само привидно били уговорили платежна цена и са оформили сделката като
покупко-продажба, като целта на това привидно съглашение била да се прехвърли
собствеността като се избегне възможността да бъде атакувана от другия низходящ
родственик на прехвърлителите в последващ момент, което обстоятелство се
установило в хода на делото от свидетелските показания на свидетелката – М. А..
Не се спорело от страните, че
обективно сделката била оформена като покупко-продажба. За да е действителна по
форма посочената сделка страните били посочили в нотариалния акт и продажна
цена. Постигането на съгласие относно цената и начинът на плащане е съществен
елемент от съдържанието на договора за продажба. Именно задължението на
купувача да плати цената придава възмездния характер на договора за продажба.
Между насрещните задължения продавачът да прехвърли собствеността и купувачът
да плати цената съществувала синалагматична връзка, като формират типичната
кауза на договора за продажба - aquirendi causa. Без
наличие на воля у страните да се плати цената, при което нито продавачът желаел
да получи плащане, нито у купувача било формирано съзнание за задължение за
плащане, се губела каузата на прехвърлянето и поради това не било налице
продажба, а друго съглашение. Затова и страните, които искали привидно да
оформят договора като продажба трябвало да посочат и продажна цена. В случая се
доказвало от събраните по делото пред първата инстанция доказателства, че
страните по сделката само привидно били твърдели, че било налице продажбено
правоотношение. Фактът, че не само липсвало плащане, но и намерение за такова,
било индиция, че зад привидната продажба се прикривало дарение, с което
прехвърлителите целели да облагодетелстват сина си безвъзмездно. Действителната
воля била сделката да бъде дарение, а не продажба и в този смисъл постигнатото
съгласие за продажната цена е привидно. Този факт се твърдял от ищцата в
исковата молба и се признавал от ответника В.А. в отговора на исковата молба,
както се потвърждавал от свидетелските показания на М. А. - привиден продавач
по сделките. Не просто не било налице плащане, а нямало намерение за такова у
която и да е от страните по сделките. Потвърдила се липсата на средства за
плащане, което било твърдяно от ищцата като индиция за липса и на намерение за
такова. Липсата на плащане и на намерение за плащане и наличието на воля за
дарение се поддържало и от свидетеля М. А., която била един от привидните
продавачи по процесиите сделки. Единственият свидетел, който твърдял плащане,
не знаел за каква сума става въпрос, не бил пряк участник в правоотношението и
бил свързано лице с оспорващия ответник – майката на ответницата Д.И.. Тези
обстоятелства не били взети предвид от първоинстанционния съд при постановяване
на неговото решение.
Обстоятелството, че в нотариалните
актове, родителите на ищцата били посочили, че продават на В.А. и тогавашната
му съпруга УПИ в с. *** като за УПИ при договорена продажна цена 8000 лв., за
земеделските земи - 3100 лв. било посочено от съдията като безспорно доказващо
наличието на съгласие относно плащането на цената. Не можело обаче да се счита
като безспорно доказващо наличието на воля за възмездност. Обективирането на
такова съгласие не изключвало възможността същото да било привидно, както било
в процесния случай.
Съдът не дал възможност на ответника В.А.
да даде сведения по случая в рамките на откритото съдебно заседание като не го
запитал има ли какво да изложи въпреки присъствието му в съдебна зала. Същият
се явил без процесуален представител. Посоченото обстоятелство било основание
за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на
процесуалните правила.
Докладът по делото бил непълен и
неправилно била разпределена доказателствената тежест. С доклада съдът възложил
тежестта на доказване на ищеца, без да сочел на кои конкретно факти. В мотивите
си съдът бил отбелязал, че следвало ищецът да докаже несъвпадение на
волеизявленията на страните по нотариалните сделки по отношение на договорената
цена. Такава доказателствена тежест обаче не била указана на ищеца в рамките на
предварителния доклад по делото, и дори да сторел това, не следвало ищецът да
го изпълнява, тъй като същият не искал прогласяване на нищожност поради липса
на съгласие, а поради привидност. При привидност не следвало да се доказва
несъвпадение на насрещните волеизявления, а несъвпадение между привидно
обективираната воля и действителната воля на страните.
Доколкото била предявена претенция
за прогласяване на нищожност поради привидност по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, то
договорът за покупко-продажба следвало да се обяви за нищожен, тъй като
действителната воля на родителите била да прехвърлят на В.А. имотите
безвъзмездно.
На тази база се иска обезсилване на
обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане или постановяване
на акт, с който да бъде отменен актът на ДРС и прогласена нищожността на
процесните сделки, поради привидност.
По отговора на Д.И. – А.: иска се
потвърждаване на решението на ДРС, тъй като било правилно и постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Твърденията на купувача В.А.
не кореспондирали с изложените в исковата молба факти. Ищцата Д.А. в исковата
молба била посочила, че сключените договори за покупко-продажба на недвижими
имоти, обективирани в НА №*** и №***/26.06.2009г. на нотариус С. били порочни,
поради близка родствена връзка между страните, ниска материална стойност на
сделките, посочения начин на плащане – в брой и преди сделките, който не се
подкрепяло от други доказателства, освен от изявления на страните, лошо
материално положение на приобретателя В. А. и тогавашната му съпруга,
запазеното пожизнено право на ползване от родителите, влошено здравословно
състояние на бащата на купувача В. А.. От приложените по делото НА се
установявало, че страните били договорили прехвърляне на правото на собственост
за действително договорена сума, която продавачите били получили напълно и в
брой. Отделно, страните по сделката били заявили пред нотариуса, че разбират
смисъла и значението на акта и правните му последици, както и че той не бил
симулативен, прикрит или привиден, не били действали при крайна нужда и
условията на договора не били явно неизгодни за тях. Частен свидетелстващ
документ за знание бил договорът в частта, в която купувачът В.А. заявил, че е
платил цената, както и в частта, в която продавачите заявили, че са я получили.
Този частен свидетелстващ документ материализирал удостоверено изявление на
своя издател за даден факт – плащането на цената и имал характер на разписка за
плащане. Тези нотариални актове в частта им за цената не били оспорени от
ищцата в производството пред ДРС. По тези съображения се счита, че договорите
за покупко-продажба на недвижими имоти не били привидни, тъй като страните по
тях целели правните им последици – прехвърляне на собственост на недвижими
имоти срещу действително договорена и платена сума. В случай, че купувачът не
бил платил цената по договора, то неплащането не водело до нищожност на
договорите, а до неизпълнение на задължение на страна по сделката. Претендират
се разноски по делото.
По делото в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от Д.А.. Сочи се, че процесното решение е недопустимо и
неправилно. Било постановено в нарушение на материалния закон, съдържало
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и решението било
необосновано, поради което считам, поради което следвало решението да бъде
отменено. Решението било недопустимо, тъй като бил разгледан непредявен иск, а
не бил разгледан предявеният от ищцата. Съдът се произнесъл в диспозитива
като отхвърлил иск за прогласяване на
нищожност на процесиите сделки, а в мотивите бил разгледал като основание, на
което бил предявен иска - хипотезата на липса на съгласие, каквото основание не
било сочено от ищеца. Предявеният от ищцата иск бил за прогласяване на нищожност
на процесните сделки поради привидност, а не поради липса на съгласие.
Смесването на двете хипотези от съда
довело до постановяване на порочен съдебен акт, с който бил отхвърлена
претенция на непредявено основание, а не е разгледан по същество искът, който
всъщност бил предявен и който по наведените от ищцата основания бил признат за
основателен от единия ответник по делото. Мотивите не кореспондирали с
диспозитива на съдебното решение, защото в мотивите съдът не разгледал въпроса
за това налице ли е или не симулация по отношение на процесните правни сделки.
Обжалваното решение било неправилно.
Първоинстанциоиният съд не извършил правилна субсумация на претендираните
права, събраните по делото доказателства, и релевантната правна уредба.
Постановеният съдебен акт бил неправилен
и противоречал на материалния закон, като не бил взет предвид и обсъден
институтът на симулацията и предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване на процесните сделки за нищожни поради привидност. Актът на
съда бил необоснован, не ценил събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и не ги анализирал в контекста на предявения иск - нищожност поради
привидност, като е постановил съдебен акт, при който има липса на съответствие
между мотивите и диспозитива.
В мотивите било отбелязано, че
нищожността на сделка по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД заради неплатена покупна
цена, както се твърдяло било нищожност поради липса на съгласие. Следвало по
посоченото в съдебния акт ищецът да докаже несъвпадение на волеизявленията на
страните по нотариалните сделки по отношение на договорената цена. На първо
място твърдение за такова основание за нищожност не било отправяно от страна на
ищцата, в хода на съдебното производство не били събрали данни за такова.
Предявеният иск бил за нищожност поради привидност, а неплащането на цената
било сочено само като индиция за липса на действителна воля у страните за
възмездност на сделката. Неплащането на цената не можело да бъде основание за
нищожност. Липсата на средства у привидните купувачи била твърдяна и била
доказана в процеса в контекста на същата като допълнителен индикатор за липса
на намерение да се плаща цената. Фактът на липса на средства за закупуване и
неплащането на цената бил признат от ответника - В.А.. От привидните продавачи
не било искано плащане, като същите били транслирали собствеността, без да
искат посочената в договора цена да им бъде заплащана. Този факт бил признат от
привидния продавач по сделките – М. А.. Волята за безвъзмездност на
прехвърлянето била налице още към момента на сключване на сделката, като
страните само привидно били уговорили платежна цена и били оформили сделката
като покупко-продажба, като целта на това привидно съглашение била да се
прехвърли собствеността като се избегнела възможността да бъде атакувана от
другия низходящ родственик на прехвърлителите в последващ момент, което
обстоятелство се установи в хода на делото от свидетелските показания на
свидетелката – М. А..
Постигането на съгласие относно цената и
начинът на плащане бил съществен елемент от съдържанието на договора за
продажба. Именно задължението на купувача да плати цената придавал възмездния
характер на договора за продажба. Между насрещните задължения продавачът да
прехвърли собствеността и купувачът да плати цената съществува синалагматична
връзка, като формират типичната кауза на договора за продажба - aquirendi causa. Без наличие на
воля у страните да се плати цената, при което нито продавачът желае да получи
плащане, нито у купувача е формирано съзнание за задължение за плащане, се
губела каузата на прехвърлянето и поради това не било налице продажба, а друго
съглашение. Затова и страните, които искали привидно да оформят договора като
продажба е трябвало да посочат и продажна цена. В случая се доказвало от
събраните по делото пред първата инстанция доказателства, че страните по
сделката само привидно били твърдели, че било налице продажбено правоотношение.
Прехвърлителите целели да облагодетелстват
сина си безвъзмездно. Волята била сделката да бъде дарение, а не продажба и в
този смисъл постигнатото съгласие за продажната цена било привидно. Този факт
се твърдял от ищцата в исковата молба и се признавал от ответника В.А. в
отговора на исковата молба, както и се потвърждавал от свидетелските показания
на М. А. - привиден продавач по сделките. Съдът бил констатирал, но не бил взел
предвид, признаване на иска и факта, че не просто нямало плащане, а не е имало
и намерение за такова у която и да е от страните по сделките. Потвърдила се и
липсата на средства за плащане. Единственият свидетел, който твърдял плащане,
не знаел за каква сума става въпрос.
Обстоятелството, че в нотариалните
актове, родителите на ищцата са посочили, че продават на В.А. и тогавашната му
съпруга УПИ в с. Бистрица като за УПИ при договорена продажна цена 8000 лв., за
земеделските земи -3100 лв. било посочено от съдията като безспорно доказващо
наличието на съгласие относно плащането на цената. Не можело обаче да се счита
като безспорно доказващо наличието на воля за възмездност. Обективирането на
такова съгласие не изключва възможността същото да е привидно, както било в
процесния случай. Съдията не дал възможност на ответника В.А. да даде сведения
по случая в рамките на откритото съдебно заседание - основание за отмяна на
обжалваното решение като неправилно поради нарушение на процесуалните правила.
Решението било неправилно заради непълнотата
на предварителния доклад по делото и неправилността на разпределението на доказателствената
тежест. С предварителния доклад била възложена тежестта на доказване на ищеца
без да се сочела на кои конкретно факти. В мотивите било отбелязано, че
следвало ищецът да докаже несъвпадение на волеизявленията на страните по
нотариалните сделки по отношение на договорената цена. Такава доказателствена
тежест обаче не била указана на ищеца в рамките на предварителния доклад по
делото. При привидност не следвало да се доказва несъвпадение на насрещните
волеизявления, а несъвпадение между привидно обективираната воля и
действителната вола на страните.
Доколкото била предявена претенция за
прогласяване на нищожност поради привидност по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, то
договорът за покупко-продажба следвало да се обяви за нищожен, тъй като действителната
воля на родителите била да прехвърлят на В.А. имотите безвъзмездно. На тази
база се иска отмяна обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане
или да се разгледа спора по същество и постановяване на такова, с което да се
прогласи нищожността на процесните сделки поради привидност на сделките.
В съдебно заседание страните, редовно
призовани, явяват се процесуалните им представители – адв. А. и адв. Б.. Адв. А.
иска уважаване на въззивната жалба, с което да бъде обезсилено
първоинстанционното решение и да бъде върнато делото на районен съд за
произнасяне по предявения иск. Прави се алтернативно искане – да бъде отменен
актът на ДРС и да се обяви нищожността на покупко-продажбите между Г. А. и М. А.,
от една страна, и В.А., от друга страна. Адв. Б. сочи, че решението на Районен
съд – Дупница следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. И
двамата процесуални представители искат присъждане на разноски.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и отговора на въззивната жалба след
проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници от
27.08.2009г. /л.37 от гр.д. №1295/2019г. по описа на ДРС/ наследници на Г. А., починал на 14.08.2009г.,
са М.А. – съпруга, Д.А. – дъщеря и В.А. – син. Съгласно решение от
05.03.2015г., постановено по гр. д. №194/2015 г. по описа на Районен съд –
Дупница, влязло в сила на 05.03.2015г., В.А. е прекратил брака си с Д.И.-А. на
същата дата.
В Нотариален акт
№***, том ***, рег. №***, дело
№*** от *** г.
е обективирана покупко-продажбата между М.А. и Г. А., като продавачи, и В.А.,
като купувач, на недвижим имот – сграда с идентификационен номер
04220.55.253.1, находяща се в село Бистрица, община Дупница по кадастрална
карта, одобрена със заповед №300-5-60/05.08.2004г. на изпълнителния директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, с адрес: ул. „***“№***, застроена площ 75
кв.м., построена в ПИ с ид. №04220.55.254 за договорена сума в размер на 8000
лв.
С Нотариален акт
№***, том ***, рег. №***, дело ***
от **г.
е извършено прехвърляне на собствеността между същите страни и в същото им
качество/както по предходния нотариален акт/ на купувач и продавачи на следните
недвижими имоти:
1.
Поземлен
имот /ПИ/ с ид. №***, находяща се в с. ***, община ***, в местността
„***“, с площ по КК 3014 кв.м.;
2.
ПИ
с ид. №***, находяща се в с. ****, община ***, в
местността „***“, с площ по КК 3299 кв.м.;
3.
ПИ
с ид. №***, находяща се в с. ***, община ***, в местността
„***“, с площ по КК 2314 кв.м.;
4.
ПИ
с ид. №***, находяща се в с. ***, община ***, в местността
„**“, с площ по КК 3030 кв.м.;
5.
ПИ
с ид. №***, находяща се в с. ***, община ***, в местността
„***“, с площ по КК 1999 кв.м.;
6.
ПИ
с ид. №***, находяща се в с. ***, община ***, в местността
„***“, с площ по КК 1999 кв.м.;
7.
ПИ
с ид. №***, находяща се в с. ***, община ***, в местността
„***“, с площ по КК 1981 кв.м.;
8.
ПИ
с ид. №**, находяща се в с. *** община **, в местността „***“,
с площ по КК 5677 кв.м
В същия нотариален акт е посочено, че
купувачът В.А. купува изброените недвижими имоти за обща сума в размер на 3100
лв.
В.А. е придобил имотите, изброени в Нотариален
акт №***, том ***, рег. №***, дело
№*** от 2009 г. и в Нотариален акт №***, том **** рег. №*** дело ***
от ***г. по време на брака му с Д.И.-А.. Последният е продължил от 10.03.2007г.
до 05.03.2015г.
По делото са разпитани трима свидетели –
М. А., майка на В.А. и Д.А., В. К. – кума на Д.А., и И. – майка на Д.И.-А.. От
обясненията им се установява, че прехвърлянето на посочените по-горе имоти с
двата нотариални акта е осъществено с цел да не се даде възможност на зетя на
прехвърлителите - съпругът на дъщерята Д.,
да оспори актовете, в случаи че са оформени като дарение. Въпреки, че
прехвърлянето на имотите е станало чрез покупко-продажба в изискуемата от
закона нотариална форма, пари от купувача В.А. на продавачите М. А. и Г. А. не
са плащани и поради липсата на изначално намерение да бъде плащана продажна
цена. Настоящата инстанция не кредитира мнението на И., че продажна цена за
имотите е платена от купувача, тъй като същата не е била страна по сделката, не
сочи на база на какво мотивира мнението си, че цена е плащана, същата не е
предоставяла средства на дъщеря си, която по това време е била в майчинство, за
закупуване на имотите. Предположението, че дъщеря й и зет й са платили цената
на имотите със средства, събрани като подаръци от сватбата в размер на 2 500
лв. не кореспондира с посочената сума в двата нотариални актове, като общата
договорена стойност е 11 100 лв. Отделно от това купувачът на имотите – В.А.,
в съдебно заседание, проведено на 10.12.2019г. заявява, че признава иска – т.
е., че цената по договорите за покупко-продажба на имотите не е плащана.
Свидетелските показания, доколкото са дадени от лица, намиращи се в родствени
отношения или близки такива са преценени в светлината на чл.172 от ГПК, т.е.
съвкупно с останалия доказателствен материал и не могат да бъдат изключени,
единствено на база родствени или близки отношения.
От правна страна
съдът установи следното:
Жалбите
и отговорите са подадени в срок, от надлежни страни, процесуално допустими са,
заплатена е дължимата държавна такса, поради което съдът пристъпи към
разглеждане на тяхната основателност.
Атакуваното
решение на Районен съд – Дупница е недопустимо, ще бъде обезсилено и ще бъде
върнато за разглеждане на предявения иск от друг състав по следните
съображения:
Д.А.
е предявила иск за обявяване нищожността на сделки /покупко-продажби/ с
недвижими имоти, обективирани в Нотариален акт №***, том **, рег. №***, дело №*** от *** г. и в Нотариален акт №***,
том ***, рег. №***, дело *** от ***г. Правното основание на
иска – чл.26, ал.2, предложение последно от ЗЗД – нищожност на договорите,
поради тяхната привидност, се извлича от наведените твърдения, че договорите материализират
продажба, вместо действителното дарение. С доклада по делото правно основание
на иска не е даден. В мотивите на решението се сочи, че правното основание
е по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД като нищожност поради липса на съгласие, което се
базира на твърдението, че цената по договора не била платена. По този начин
съдът се е произнесъл по непредявен иск, а не е разгледал предявения. Налице е
различие между правното основание, по което е предявен искът и този, по който е
разгледан. В случая следва да се констатира дали е налице симулативност на
сделките.
Поради
изложеното и на основание чл. 270, ал. 3, изречение трето от ГПК, а също и на
т. 9 от Постановление №1 от 10.11.1985 г. по гр. д. №1/1985 г. Пленум на ВС,
настоящият съдебен състав ще обезсили решение №189/19.03.2020 г., постановено по гр. д.
№1295/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, като недопустимо и ще върне
делото за разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница.
По разноските:
В
настоящото производство разноски няма да бъдат присъждани.
По обжалваемостта:
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния
касационен съд.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №189/19.03.2020 г.,
постановено по гр. д. №1295/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг
състав на Районен съд – Дупница.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.