ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.
Луковит, 26.06.2019 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и шести две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията н.ч.д. № 139/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК.
Образувано
е по жалба от пострадалия С.Р.М. чрез адв.
Емануил Бастрев от БлАК срещу
Постановление на РП – Луковит от 01.03.2019 г., с което са отделени материали от ДП № 297/2017 г. по описа на РУ – Луковит,
касаещи деянието по чл. 129, ал.1 вр. ал.2 от НК, в друго досъдебно
производство под нов номер по описа на РП – Луковит /№ 264/2019 г./ и е
постановено спиране на наказателното производство по същото за престъпление по
чл. 129, ал.1 вр. ал.2 от НК.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на
прокурорския акт, като са изложени подробни съображения за това. Изразено е
становище, че авторството на деянието е
безспорно установено в лицето на привлечените като обвиняеми две лица – Георги
Цанков василев и Йоан Цанков Василев, както и наличието на общ умисъл в
извършването му. Иска се отмяна на обжалваното постановление.
Съдът, след като се запозна със
събраните в хода на досъдебното производство материали, изводите в прокурорския
акт и съображенията на жалбоподателя, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е
образувано с постановление на прокурора от 30.11.2017 г. за престъпление по чл.
129, ал.1 вр. ал.2 от НК – за това, че на 16.09.2017 г., около 02.00 часа в с.
Румянцево, умишлено причинил на С.Р.М.,***, средна телесна повреда, изразяваща
се в порезна рана с прекъсване на екстензорното сухожилие на 3-ти пръст на лява
ръка, довело до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник. В
хода на разследването като обвиняеми лица са привлечени Георги Цанков Василев и
Йоан Цанков Василев за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 пр. 3 и т.
12, пр.1 вр. чл. 130, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК за причинени умишлено и по
хулигански подбуди, в съучастие като съизвършители, леки телесни повреди на
повече от едно лице – жалбоподателя С.Р.М. и Сергей Весков Лазаров.
В обстоятелствената част на
обжалваното постановление е описана установената в хода на разследването фактическа
обстановка, съгласно която на инкриминираната дата, около 03.00 часа, двамата
обвиняеми Георги Цанков Василев и Йоан
Цанков Василев са нанесли побой на пострадалите
Сергей Лазаров и С.М.. Чрез назначените и изготвени СМЕ е установено, че в резултат на нанесения от двамата обвиняеми
побой на пострадалите Сергей Лазаров и С.М. са причинени травматични увреждания
/подробно описани в експертизите/, които по своите медико-биологични
характеристики представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1
от НК. Освен травматичните увреждания, съставляващи лека телесна повреда,
СМЕ е установила, че на пострадалия С.М.
е причинено още едно травматично увреждане, покриващо медико-биологичните
характеристики на средна телесна повреда – порезна рана на лява ръка с данни за
прекъсване на екстензорно сухожилие на трети пръст на същата ръка, довело до
затруднение движенията на лява ръка за около 4-5 месеца. При тези фактически
положения наблюдаващият прокурор е счел, че в рамките на проведеното
разследване не е установено кое лице е причинило на жалбоподателя М. това
увреждане, съставляващо средна телесна повреда, респективно не е установен
извършителя на деянието по чл. 129, ал.1 вр. ал.2 от НК, поради което е
достигнал до извода, че е необходимо да се отделят от досъдебното производство материалите
свързани с деянието по чл. 129, ал.1 вр. ал.2 от НК в друго досъдебно
производство, които да се регистрират под нов номер по описа на РП Луковит, а на следващо място спрял наказателното
производство по досъдебното производство по отделените
материали.
В конкретната процесуална ситуация
/производството по реда на чл.244, ал.5 от НПК/ съдът не е компетентен да се
произнася по правилността и законосъобразността на отделянето на материали от
едно досъдебно производство в друго, което следва да се преценява единствено по
вътрешноинстанционния контрол. В случая съдът единствено е в състояние да
преценява правилността и законосъобразността на атакувания прокурорски акт в
частта му досежно спиране на досъдебното производство, като намира същият за
неправилен и незаконосъобразен. Всъщност относно необходимостта за спиране на
производството липсват ясни мотиви, тъй като от една страна в постановлението е
посочено, че от СМЕ е видно, че в резултат на нанесения от двамата обвиняеми
побой на пострадалия М. е причинено и травматичното увреждане, съставляващо
средна телесна повреда, а от друга страна се твърди, че извършителят на това
деяние не е разкрит с довода, че самият пострадал не е видял кое лице му е
причинило това увреждане. Този извод на прокурора е необоснован и е в очевидно
противоречие с фактическите обстоятелства, изложени в постановлението. В постановлението е описана ситуация, при
която двамата обвиняеми, единият от които въоръжен с боксове и бухалки, заедно нанасят
побой на жалбоподателя и доводът на прокурора, че не е установено кой от
двамата обвиняеми е причинил
нараняването по ръката, представляващо средна телесна повреда, противоречи на
константната съдебна практика на ВКС досежно престъпления против личността, в
т.ч. и средни телесни повреди, в какъвто смисъл са и оплакванията на
жалбоподателя. При
причиняване на телесна повреда отговорността е за настъпилия краен общ
най-тежък престъпен резултат. При съучастие под формата на съизвършителство
наказателната отговорност се носи от всички участници в изпълнителното деяние,
независимо кой от тях лично с какви по сила, насоченост и брой на ударите върху
жертвата е допринесъл за настъпването на съставомерния резултат /Решение
89-13-ІІІ н.о. по н.д.№48/2013 год./.
На
следващо място, в събраните по досъдебното
производство гласни доказателства не се съдържат данни друго лице, различно от двамата обвиняеми, да
е нанасяло побой на жалбоподателя, респективно да е причинило посоченото
телесно увреждане. Действително досежно
механизма на причиняване на това
травматично увреждане на
жалбоподателя /порезна рана на лявата
ръка по горната повърхност на лява длан с прерязване на екстензорното сухожилие
на трети пръст на лява ръка, с последващо оперативно лечение – пластика,
повреда обуславяща затруднение движенията на лява ръка за около 4-5 месеца/ СМЕ
е дала заключение, че същата се дължи на
действието на предмет с остър резлив ръб – нож, ножка, остро стъкло. Доколкото в свидетелските показания /св. Пр. Наков/ се съдържат данни, че обв. Йоан Цанков Василев е носел два бокса - единият с шипове, а другият гладък, според
съда е необходимо да се назначи допълнителна СМЕ, която да отговори дали е
възможно причиненото на жалбоподателя травматично увреждане да е в резултат на удар с метален бокс с шипове.
Такова искане е било направено от процесуалния представител на жалбоподателя
при предявяване на разследването, като по досъдебното производство не е
приложено постановлението на прокурора за произнасяне по това искане, но очевидно
същото не е било уважено, след като липсва назначена такава допълнителна
СМЕ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че постановлението на Районна
прокуратура – Луковит от 01.03.2019 г. за спиране на наказателното производство
по досъдебно производство, образувано по отделени материали от ДП № 297/2017 г.
по описа на РУ Луковит, за престъпление по 129, ал.1 вр. ал.2 от НК, следва да
бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Мотивиран от гореизложеното и на
осн. чл. 244, ал. 5 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура
– Луковит от 01.03.2019 г., с което е спряно наказателното производство по
досъдебно производство, образувано по отделени материали от ДП № 297/2017 г. по
описа на РУ Луковит, за престъпление по 129, ал.1 вр. ал.2 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.