Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260030/28.01. Година 2021 Град
Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и шести януари Година 2021
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01952
по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-000738/19.03.2020г.,
издадено от началник група в Сектор ПП
при ОД на МВР – Перник, на М.Н.М. ***, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания:
глоба 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, и
глоба 10 /десет/ лв. на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП за това, че на 19.02.2020
г., в 17.52 часа, на път трети клас
№605, с. Ярджиловци, община Перник, като водач на МПС – лек автомобил „Сеат
Толедо”, с рег. № *******, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
“Алкотест Дрегер 7510” с №ARDN-0100 за установяване употребата на алкохол, както и за това, че не носи
контролен талон към свидетелството
да управление на МПС – нарушения съответно на чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от М.Н.М., с която оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление и моли за отмяната
му. Същият релевира възражения, че не е
отказвал проверка за установяване употребата на алкохол, а че не е могъл да
изпълнил указанията за подаване на достатъчно въздух, за да бъде отчетена
качествена проба, поради наличието на дихателни затруднения. Посочва, че полицейските служители не са му разяснили
последиците от неизвършването на проверка, както и процедурата за установяване
употребата на алкохол чрез алтернативните способи.
В съдебното производство
жалбоподателят поддържа и допълва доводите в
жалбата и моли за цялостна отмяна на издаденото наказателно
постановление.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. За съдебно
заседание, редовно призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и доводите на страните от НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт,
от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушенията, за които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са по чл174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Същите са установени с акт за установяване на административно нарушение серия
GA, №148898/19.02.2020г.
В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 19.02.2020г., в 17.52 часа, при извършена
спрямо М.М. *** от А.В.З. и Т.Л.Д. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР
Перник, водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство “ Алкотест
Дрегер 7510” с №ARDN-0100 за установяване употребата на алкохол, и не носел
контролен талон към СУМПС .
Въз
основа горните констатации на място срещу М.М. било образувано
административнонаказателно производство с АУАН серия GA, №148898/19.02.2020г., като актосъставителят – А.З. приел,
че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП
и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С акта свидетелството за управление на МПС на
водача, табелите с регистрационен номер и част 2
на свидетелството за регистрация на превозно средство били иззети.
В съставеният акт било отразено, че нарушителят отказва да подпише акта,
както и че няма възражения.
На
жалбоподателя бил издаден талон за изследване №075851, който М. отказал да подпише, удостоверено с подпис
на свидетел – Т.Д.. В определения от контролния орган срок М. ***, нито в
съответната структура на МВР за извършване на медицинско и химическо
изследване, респ. за изследване чрез доказателствен анализатор.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил и правото си на писмено възражение.
На 19.03.2020г.,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
административнонаказателните разпоредби на чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП наложил на М.
предвидените в нормите административни наказания.
Съдебният състав, основавайки се
на събраните по делото доказателства намира, че при образуване на
административнонаказателното производство са нарушени императивни правила,
пряко свързани с правото на защита на привлечения към отговорност и с регламентираните
в закона гаранции за упражняването на това право ефективно и в пълен обем.
Съображенията са следните:
От съдържанието на процесния АУАН
се установява, че съставилият го полицейски служител – А.З. е отразил отказ на нарушителя да подпише акта при предявяването му чрез вписана съответна бележка на определеното за полагане на подпис място. Съгласно императивната разпоредба
на чл.43, ал.1 от ЗАНН „актът се подписва от съставителя и поне от
един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и го подпише …“, а съгласно ал.2 – „когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един
свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.“. Тази процедура
в случая не е изпълнена, поради което бележката на актосъставителя не може да има удостоверително
значение относно волеизявление
на жалбоподателя за отказ да
подпише акта. Показанията
на свид. Д. /че за удостоверяване на
отказа на водача са спрели преминаващ автомобил и че водачът му е положил
подпис като свидетел/, не
могат да заместят изискванията по чл.43, ал.2 от ЗАНН,
особено след като това лице не е
персонифицирано с име и адрес, и след като в акта не е означено какво точно се
удостоверява с положения подпис – отказът да се подпише акта и/или разписката.
Предвид формалния характер на административнонаказателното производство, всяко
действие, засягащо правата на нарушителя, за да има процесуална стойност,
следва да е извършено и удостоверено по предвидения ред.
Изложеното мотивира съдебния
състав да приеме, че актосъставителят не е изпълнил императивното си задължение
по чл.43, ал.1 от ЗАНН.
По същата причина не е изпълнено
и задължението за връчване на препис от акта на нарушителя. Доколкото в ЗАНН не
е уредена изрично хипотеза на отказ за получаване на екземпляр от АУАН, респ.
реда за удостоверяването му, по аналогия следва да се приложи начина на
удостоверяване на отказа по чл.43, ал.2 от ЗАНН – с подпис на свидетел. В
разписката под съдържанието на процесния акт отново е отбелязано „отказва“, но
събраните гласни доказателствени средства /показанията на свид. Т.Д. и
обясненията на жалбоподателя/ категорично
установяват, че в действителност не са
касае за отказ на нарушителя да получи документа. Свидетелят Д. посочва:
„При отказ на водача да подпише документите
нищо не му се връчва, така че екземпляр
от съставения срещу него акт не е му е връчван“, което изявление кореспондира
на позицията на жалбоподателя.
Следователно, невръчването на
препис от акта в случая не е по причина отказ на водача да го приеме или да се
подпише в разписката, а защото е отказал да подпише самия акт след
предявяването му, вероятно, поради несъгласие с отразените в него констатации и
вменените му нарушения. Това изявление
обаче, не е равнозначно на нежелание да получи препис от съставения документ,
поради което актосъставителят не е имал никакво основание да не изпълни
задължението си, произтичащо от нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН – да връчи
препис от съставения акт, удостоверявайки извършването на действието със
собствения си подпис, а при евентуален отказ на нарушителя да приеме преписа
или подпише разписката - да
удостовери това с подпис на
свидетел по горепосочения ред.
Установената практика, за която свидетелства служителят на
МВР е незаконосъобразна и вероятно се основава на погрешен прочит на
разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН. Същата
предвижда, че при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване.
Тълкуването, че акт се връчва само ако е подписан е в противоречие с буквата и
духа на закона. Действието по връчването е
самостоятелно и не отпада в хипотезата на отказ на нарушителя
да подпише акта, явяваща се изключение от
установения в чл.43, ал.1 от ЗАНН ред. Това е негово право, което по
никакъв начин не засяга останалите действия в хода на
административнонаказателната процедура. Ако се приеме, че подписването на акта
е условие за неговото връчване, то първото следва да е условие и за другите
следващи действия - за писмени
възражения по акта в срока по чл.44, ал.1, за изпращането на акта и
материалите към преписката на
наказващия орган, съгласно ал.3 на с.р., които също формално са обвързани с
подписването на акта. Едва ли може да има спор, че тези действия се извършват и спрямо неподписан от
нарушителя акт. Нормата на чл.43, ал.5 ЗАНН „при подписване на акта на
нарушителя се връчва препис от него…“
определя момента, в който се извършва връчването, а не установява
условие за това действие.
В контекста на изложеното, съдът
приема, че императивното задължение по чл.43, ал.5 от ЗАНН също не е
изпълнено.
Нарушението грубо нарушава
процесуалните изискания и е съществено доколкото пряко рефлектира върху правото
на защита на нарушителя - върху
възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем. Безспорно е, че като
не е връчен екземпляр от акта, с който е образувано
административнонаказателното производство срещу сочения като нарушител,
последният е бил затруднен да упражни
редица свои права и правни възможности – да се запознае обстойно с предявеното
му административнонаказателно обвинение, с фактите, на които се основава и с
правната квалификация на същото, обосновано да мотивира възраженията си в
процедурата по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да прецени какви евентуално доказателства
да представи или да посочи за събиране от АНО, така че да осъществи една
пълноценна защита срещу вмененото му противоправно поведение.
Допуснатите нарушения на
процедурата по образуване на производството не са констатирани от АНО при
извършената от него проверка на акта с оглед неговата законосъобразност и същият не е упражнил
правомощието си по чл.52, ал.2 от ЗАНН, а е издал наказателно постановление при
допускане на поредно нарушение на процесуалните правила.
Нарушенията са неотстраними и са съществени,
тъй като накърняват правото на защита на нарушителя и възможността за
упражняването му ефективно и в пълен обем.
Изложеното е достатъчно за отмяна
на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно без да е
необходимо разглеждане и обсъждане доводите на страните по съществото на спора .
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №20-1158-000738/19.03.2020г., издадено от началник група в Сектор ПП при ОД на МВР –
Перник, с което на М.Н.М. с адрес ***, Военни общежития бл.1, ет.3, ап.316, с
ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, и
глоба 10 /десет/ лв. на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за
нарушения съответно на чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ