РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000905 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260302/27.08.2021г., постановено по търг. д. №79/2020г.
по описа на Окръжен съд С.З., Г.ф. е осъден да заплати на СН. Й. П., с ЕГН
********** сумата 20 000лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило
на 22.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за обезщетение
за неимуществени вреди в размер над присъдения размер от 20 000лв. до
претендирания от 30 000лв. Г.ф., с ЕИК ********* е осъден да заплати на СН.
Й. П. сумата 2 366,67лв., представляваща разноски по делото, съобразно
уважената част на иска. СН. Й. П. е осъдена да заплати на Г.ф. сумата
152.46лв., представляваща разноски за производството, съобразно
отхвърлената част на иска.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство – Г.ф. в частта, с която е осъден да заплати на С.П. обезщетение
1
за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000лв. Счита, че
решението в обжалваната част е неправилно, поради противоречие с
материалния и процесуалния закон и е необосновано. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице хипотезата на
чл.557 ал.1, т.1 от КЗ. Възразява се и срещу изводите на съда относно
механизма на ПТП, като са наведени доводи и относно доказателствената
сила на констативния протокол за ПТП и анализ на изводите на съда относно
материалите от досъдебното производство. Въведено е оплакване, че в
нарушение на чл.235 и чл.172 от ГПК съдът не е извършил обективна и
цялостна преценка на гласните доказателства и конкретно – показанията на
свидетелката А.А.. Твърди се, че в нарушение на чл.202 от ГПК съдът е
кредитирал изцяло като обективно и компетентно изготвеното заключение от
комплексната съдебномедицинска експертиза, като не е отчел
необосноваността и противоречието на заключението. В тази връзка се
позовава на допуснато процесуално нарушение – неуважаване на
доказателственото искане на страната за допускане на повторна комплексна
съдебномедицинска експертиза. Позовава се и на нарушение на материалния
закон – чл.52 от ЗЗД, с доводи за прекомерност на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди. Наведено е оплакване, че в обжалваното решение
липсва анализ на събраните по делото доказателства и формиране на изводи
относно релевантните за спора факти, което е довело до несъответствие на
фактическите изводи на съда с установеното от събрания по делото
доказателствен материал. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което предявеният иск за неимуществени вреди да
бъде отхвърлен. Предявено е доказателствено искане – на основание чл.266
ал.3 от ГПК да бъде допусната повторна комплексна съдебномедицинска
експертиза, което доказателствено искане е оставено без уважение от
въззивната инстанция.
Ответник – жалбата СН. Й. П., в представения отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата. С отговора на
въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
2
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.557 ал.1,
т.1 от КЗ, във вр. с чл.558 ал.5 от КЗ.
Ищцата в първоинстанционното производство – СН. Й. П., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по 557 ал.1, т.1 от КЗ, а
именно: На 22.09.2019г., в 16:35ч., по път ПП *-***** + 200, претърпяла ПТП,
като пътник на предната дясна седалка с поставен от нея обезопасителен
колан при управляваното от нейната снаха А.Д.А. на МПС марка „С.“, модел
„К.”, с рег. № *********. Същото е ударено в предната лява част от лек
автомобил марка „S.Y.“, управлявано от неизвестен извършител. За
описаното обстоятелство е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 284р-20719/25.09.2019г., в който надлежно са посочени
всички обстоятелства, касаещи горепосоченото ПТП, в това число и
механизма на неговото настъпване. Твърди, че причината за настъпилото
ПТП е виновното поведение от страна на неизвестния водач на МПС марка
„S.Y.“, което се изразява в отнемане на предимството, навлизане в тяхната
лента за движение, вследствие на което последвал сблъсък в предната лява
част на МПС „С.“ с рег. № *********, от което са настъпили редица
имуществени и неимуществени вреди. От удара автомобилът, в който е
пътувала ищцата, отхвръква в дясно по посоката им на движение, встрани от
пътното платно и се спира в акациева горичка, като непосредствено след
ПТП-то виновният водач напуска местопроизшествието, а от другите
участници в движението, които им се притекли на помощ, се установило, че
въпросното МПС е марка „S.Y.“, сиво на цвят, със старозагорска регистрация.
След ПТП-то от 22.09.2019г. ищцата е откарана с линейка за преглед
във Филиал за спешна медицинска помощ - гр. К., където е установено, че е
получила травма на гръбначния стълб и е издаден фиш за спешна медицинска
3
помощ №0289100/22.09.2019г. Вследствие получената травма и поради
непрестанните болки, е откарана с линейка и до МЦ „Т.п.“ ЕООД, където й е
направена рентгенография на гръбначните прешлени и е установено, че е
получила Компресионна фрактура на L2. От въпросното лечебно заведение е
издаден и амбулаторен лист №*****/25.09.2019г. и фиш за спешна
медицинска помощ №**********/25.09.2019г., с който е потвърдена
първоначално дадената й диагноза.
За настъпилото ПТП на 22.09.2019 г. е образувано досъдебно
производство с №*******/2019г. по описа на РУ МВР - гр. К., пр. пр. №
3440/2019г. по описа на Районна прокуратура К.. Въпреки извършените
действия по разследването, същите не са довели до разкриване извършителя
на престъплението, при което на 27.01.2020г. горепосоченото досъдебно
производство е спряно, чрез постановление за спиране на наказателно
производство №****/2019 от 27.01.2020г. на Районна прокуратура - гр. К..
Ищцата твърди, че вследствие на претърпените от нея телесни
увреждания е изживяла изключително тежки неимуществени вреди,
изразяващи се в причинените болки и страдания, като получените негативни
последици от травмите търпи и сега и ще продължава да търпи и за в бъдеще.
Същите променили в негативен аспект нейния живот, защото й е обективно
невъзможно да упражнява своята трудова дейност. Налага й се да пие
непрестанно обезболяващи медикаменти, тъй като усещала постоянна
физическа болка и се налага постоянно да се пристяга с колан по предписание
на лекарите, който ограничава значително нейните движения в областта на
снагата. Освен получените силни физически болки, претърпяла и продължава
да търпи и тежки психически травми, които й причиняват нежелание за
контакти с хора, тъй като постоянно се завръща към ужаса от инцидента. Това
състояние на психическо разстройство й причинява проблеми със съня,
каквито преди това нямала. Вследствие процесното ПТП, често изпада в
стрес и получава пристъпи на паника, които особено много се засилват при
поява на автомобили и по-силен звук от двигател. Винаги щом се налага да
пътува в лек автомобил или когато преминава покрай спрели автомобили,
изпитва чувства на безпокойство, тревога и уплаха. Вследствие на инцидента
загубила и възможността да се грижа за домакинството в къщата й в село
Зимница, спряла да помага за земята, която със съпруга й обработвали и за
нея е обективно невъзможно да се грижи за отглеждането и възпитанието на
4
единствения си внук.
На 19.02.2020г. ищцата подала молба до ответника Г.ф., за изплащане
на дължимото й обезщетение в размер на 30 000лв., представляващи
причинените й неимуществени вреди от настъпилото на 22.09.2019г. ПТП. С
писмо изх. № 24-01-105/12.03.2020г. е уведомена, че е определено
обезщетение в размер на 13 000лв., което, според ищцата, не съответства на
претърпените от нея неимуществени вреди. Искането, с което е сезиран
съдът, е да се постанови решение, с което Г.ф. да бъде осъден да й заплати
сумата 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът Г.ф. е оспорил така предявения иск. Възраженията по
основателността на иска се свеждат до прекомерност на претендираното
обезщетение, като е изразено становище, че предложеното на ищцата
обезщетение от 13 000лв. съответства на претърпените от нея неимуществени
вреди.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Възраженията на жалбоподателя относно наличие на предпоставките по
чл.557 ал.1, т.1 от КЗ, относно механизма на процесното ПТП и относно
доказателствената сила на констативния протокол за ПТП са възражения по
основателността на иска. Същите са за пръв път въведени с въззивната жалба
и като нововъведени такива не следва да се обсъждат с оглед ранната
преклузия на чл.367, във вр. с чл.370 от ГПК. С отговора на исковата молба
ответникът, настоящ жалбоподател, е възразил единствено относно размера
на претендираното обезщетение. Доколкото това възражение се поддържа и
във въззивната жалба, то основният спорен въпрос, пренесен пред въззивната
инстанция, се свежда до еквивалентния размер на дължимото се от ГФ
обезщетение за репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди.
По смисъла на гл.51-ва от КЗ Г.ф. е фонд за незастраховани МПС. При
правилна преценка на данните по делото първоинстанционният съд е
установил, че основанието за ангажиране отговорността на ответника се
изважда от нормата на чл.577 ал.1, т.1 от КЗ. При цитираната хипотеза
отговорността на Г.ф. се ангажира за изплащане на увредените лица
обезщетения вследствие ПТП, настъпило на територията на Р.Б. от моторно
5
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено /неидентифицирано моторно превозно средство/. ПТП-то е
настъпило на територията на Р.Б. , на 22.09.2019г., по път ПП *-***** + 200.
Вследствие на ПТП-то ищцата е претърпяла телесни увреждания, като пътник
на предната дясна седалка с поставен от нея обезопасителен колан в
управляваното от нейната снаха А.Д.А. МПС марка „С.“, модел „К.”, с рег. №
*********. Същото е ударено в предната лява част от лек автомобил марка
„S.Y.“, управлявано от неизвестен извършител при управление на моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено. Съгласно заключението от съдебномедицинската експертиза
претърпените увреждания се изразяват в счупване на втори лумбален
прешлен, навяхване и разтягане на ставния апарат в лумбалната област на
гръбначния стълб.
Относно интензитета и степента на претърпените от ищцата болки и
страдания вследствие така посочените увреждания като критерий при
определяне на техния паричен еквивалент, относими са депозираните при
първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства, както и
заключението от допуснатата комплексна съдебномедицинска експертиза.
Съгласно показанията на свидетелката А.А., снаха на ищцата,
вследствие на ПТП-то на последната са причинени значително физически и
психически болки и страдания. Свидетелката, управлявала лекия автомобил, в
който на предна седалка е пътувала ищцата, описва и механизма на ПТП-то:
на почти прав участък от пътя срещу колата излязла друга неправилно
изпреварваща кола, блъснала автомобила на свидетелката, изхвърлила ги от
пътя и избягала. Свидетелката притежава лични впечатления от тежкия
възстановителен период при ищцата, тъй като е полагала грижи за нея,
поради пълната невъзможност на С.П. да се обслужва сама. Възстановяването
на ищцата продължило три, четири месеца, през който период имала нужда от
грижи от първа необходимост. Към момента се движила по 10, 15 минути и
не можела да стои права. Преди инцидента ищцата била изключително
жизнена, обичала да ходи по магазини, често посещавала гр. К., грижела се за
своя внук – детето на свидетелката. След инцидента ищцата изпитвала страх
да мине по същия път, станала затворена, променил се начинът й на живот.
Преценени съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК и с оглед на
6
останалите доказателства по делото, показанията на тази свидетелка, макар и
родственица по сватотство на ищцата се кредитират изцяло, като
непосредствени, убедителни, почиващи на лични възприятия и от настоящата
инстанция и обективно са преценени и от първоинстанционния съд. На първо
място тези показания се подкрепят и допълват от показанията на свидетеля К.
– съсед на ищцата и непредубедено към изхода на спора лице. Същият
установява, че при посещението му при ищцата след инцидента, тя е била в
неподвижно състояние „тя лежи, не може да стои права“. Свидетелят
установява, че възстановяването на ищцата е продължило десет месеца –
година. Преди инцидента свидетелят я виждал в градината да работи, след
инцидента тази й дейност е преустановена. Преди инцидента ищцата ходела в
К. до апартамента на сина си и на снаха си, до пазара. След инцидента не
искала да ходи, защото като минела по мястото на катастрофата изпитвала
страх. Понастоящем се оплаквала от болки в кръста, не е в състояние да стои
продължително време права. След инцидента свидетелят не е виждал ищцата
да пазарува, защото не можела да отиде до магазина, а когато излизала за
малко, вървяла много бавно. Показанията на този свидетел, като
непосредствени и убедителни и като на незаинтересовано от изхода на делото
лице, се кредитират изцяло.
Съгласно заключението от комплексната съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещи лица специалист ортопед – травматолог и
специалист – психиатър, получените от ищцата травматични увреждания -
счупване на втори лумбален прешлен, навяхване и разтягане на ставния
апарат в лумбалната област на гръбначния стълб, са резултат от действието
на твърди тъпи предмети или от рязко, форсирано движение на снагата и
прегъване на гръбначния стълб на определено ниво под действието на
инерционни сили, предизвикали това остро движение и отговарят да са
получени по време и начин, описани в исковата молба. Тези травматични
увреждания са причинили трайно затруднение на движенията на снагата.
Получената от ищцата фрактура се квалифицира като средна телесна повреда
с продължителност на възстановителния период повече от 30 дни. В
конкретния случай възстановяването е около 10 месеца. Счупването на поясен
прешлен от гръбначен стълб е силно болезнена травма, придружена с бодежна
болка при всяко накланяне на гръбначния стълб в травмираната зона. Тази
болка продължава през целия първи месец и се копира със силни аналгетично
7
средства. През втория и третия месец болката започва да претъпява,
увреденият може да си позволява минимални накланяния на гръбнака, но все
още болката е много силна при изправяне от легнало и седнало положение и
при сядане. След четвъртия месец болката е чувствително занижена, но
продължава дълго като такава до 8-10-ти месец. При извършения личен
преглед на ищцата вещото лице – специалист-ортопед - травматолог е
установило, че същата все още има палпаторна болезненост върху
шиповидния израстък на Л2 и от двете му страни. При движение – навеждане,
накланяне на страни, болката се засилва. Пострадалата продължава да носи
поясен колан В перспектива може да се прогнозира, че болката ще я има през
зимните месеци и при опит да вдига тежести. Съгласно. заключението на
вещото лице – ортопед – травматолог компресионната фрактура на втори
поясен прешлен е зараснала с твърд костен калус – т.е. – е възстановена. Но
като усложнение от тази компресионна фрактура може да се получи болка
между Л1 и Л2 и между Л2 и Л3. Поради нарушения биомеханизъм на
гръбначния стълб в този участък може да се очаква наличие на
постравматичен радикулит.
Доколкото неимуществените вреди са негативни промени в
психоемоционалната сфера на индивида, следва да се вземат предвид и
констатациите на вещото лице – психиатър от комплексната
съдебномедицинска експертиза. Съгласно същото психическото състояние на
ищцата търпи сериозна промяна след преживяното ПТП. Симптомите при П.
търпят развитие, но се проявяват и към момента на прегледа. Не може да се
определи срок, през който ще отзвучат и при липса на необходимата
медикаментозна терапия е възможно да имат и пожизнен характер.
Актуалните и персистиращи психични оплаквания са в пряка връзка с
претърпяното ПТП. Тяхното възникване и етиология са необратимо свързани
с преживения инцидент. От една страна ищцата е преживяла самото ПТП
като тежка психологична травма, последвана от също толкова тежка
психотравма – телесните увреждания. Към момента на изследването в
психически аспект водещи са астенно-депресивните изживявания,
включително дистимния фон на настроението, както и страхът от пътуване с
МПС. Ищцата е възстановила социалното си функциониране като цяло, но не
може да възстанови качеството си на живот, психичен баланс, хармония и
равновесие в бита и душевния си комфорт, които е имала преди инцидента.
8
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за необоснованост и
противоречивост на заключението от комплексната съдебномедицинска
експертиза. Наведените доводи в тази насока в проведеното от окръжния съд
открито съдебно заседание на 29.06.2021г. са несъстоятелни. Заключението е
компетентно изготвено, обосновано и не възникват съмнения за неговата
правилност и като такова се кредитира изцяло и от настоящата инстанция.
Същото е логично и последователно, изготвено на база специални познания в
специална област – медицината и лично изградени впечатления от
физическото и психично състояние на ищцата. Неоснователно е оплакването,
че същото в частта от компетентността на вещото лице – специалист –
психиатър съдържа констатации относно ненаведени в исковата молба
обстоятелства. В исковата молба ищцата категорично се позовава на
негативни последици в психологичен аспект и такива са констатирани от
вещото лице – психиатър. Ето защо първоинстанционният съд правилно е
кредитирал това заключение и е извел правилни фактически и правни изводи
от него и не е допуснал процесуално нарушение като е оставил без уважение
искането на страната за повторна експертиза.
Казаното относно вида и характера на уврежданията, интензитета на
търпените болки и страдания от пострадалата, продължителността на
оздравителния период и степента на възстановяване е относимо досежно
размера на дължимото се обезщетение за репапиране на претърпените вреди и
тези обективни предпоставки са правилно преценени от първоинстанционния
съд. Размерът на обезщетението за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица
конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед
спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са
характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения,
общественото му положение. При определяне размера на претърпените
неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази
претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася
вредите. Преценявайки относимите обективни и субективни предпоставки,
справедливият паричен еквивалент за претърпените от ищцата
неимуществени вреди се изразява в размер на 20 000лв.
Този паричен еквивалент се определя при съобразяване с конкретния
9
обем преживени болки и страдания от ищцата – посочени по-горе и
преценени като обективен критерий, а именно – характера на увреждането,
представляващо средна телесна повреда; продължителността на
възстановителния период – около една година и обстоятелството, че не е
очаквано пълно възстановяване, а от травмата може да се получат
постравматични последици. От значение е и възрастта на пострадалата, която
към момента на ПТП-то е била в трудоспособна възраст – на 58 години и
обстоятелството, че като последица от инцидента същата не е възстановила
качеството си на живот. От субективна страна от значение е и личното
възприятие на инцидента и последвалото го телесно увреждане – негативните
последици в психологичен аспект.
Не на последно място, като база при определяне на паричното
обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот
в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респективно - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, приложими и
към отговорността на Г.ф., не са критерий, както и база за определяне размера
на обезщетението, но са от значение при определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за икономическата
конюнктура. А предвидената в чл.492, т.1 от КЗ минимална застрахователна
сума за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 420 000лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица. При съобразяване с конкретния обем преживени болки и
страдания от ищцата, затрудненията и неудобствата, които е претърпяла и
продължава да търпи, въззивната инстанция намира, че окръжният съд
правилно е приложил материалноправната норма – чл.52 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е оценил всички релевантни за спора факти
и житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на
обезщетението, както и всички общи и специфични обстоятелства,
отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищцата неимуществени
вреди. Съобразени са и са анализирани по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства и окръжният съд е формирал правилни
изводи за релевантните за спора факти, като решението не страда от липса на
мотиви, както се твърди във въззивната жалба. Ето защо въззивната жалба се
10
явява неоснователна, а решението в обжалваната част, като правилно, следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.273 от ГПК, във вр. с чл.78
от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
направените разноски за въззивното производство. Съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК същите са в размер на 1 200лв. –
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно приложения договор
за правна защита и съдействие. Възражението на насрещната страна за
прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно. С оглед обжалваемия материален интерес – 20 000лв.,
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е
1 130лв., при което претендираното такова от 1 200лв. не е прекомерно, тъй
като незначително надвишава минималното.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260302/27.08.2021г., постановено по
търг. д. №79/2020г. по описа на Окръжен съд С.З. в обжалваната част, с която
Г.ф. е осъден да заплати на СН. Й. П., с ЕГН ********** сумата 20 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 22.09.2019г., ведно
със законната лихва, считано от 02.04.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Г.ф., гр. С. да заплати на СН. Й. П., с ЕГН **********
направените разноски във въззивното производство в размер на 1 200лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12