П Р О Т О К О Л
|
01.09.2020 година |
гр. Бургас |
|
Районен съд Бургас |
LIII-ти
наказателен състав |
|
На първи септември |
две хиляди и двадесета година |
В
публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИНА МАВРОДИЕВА
Съдебни заседатели: 1. Д.Г.
2. А.М.
Секретар: Мария Милева
Прокурор: Д. Црънкова
сложи за разглеждане докладваното от съдия МАВРОДИЕВА
наказателно от общ характер дело № 2932 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Районна прокуратура - Бургас,
редовно призована, се явява прокурор Црънкова.
Подсъдимият И.П.Щ., редовно призован,
се явява лично и с адв. Ж.Н., надлежно упълномощен.
Пострадалото лице А.С.А., редовно
призован, не се явява. За него се явява
адв. Б.К., представя пълномощно.
Пострадалото лице С.К.С., редовно
призован, се явява лично.
Съдът
запита подсъдимия получил ли е препис от обвинителния акт и от разпореждането
за насрочване на разпоредително заседание преди повече от седем дни.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Получил съм, искам да се гледа днес делото.
ПРОКУРОРЪТ: Получил съм препис от разпореждането на
съда за насрочване на разпоредителното заседание със съобщенията по чл.247б от НПК, преди повече от 7 дни преди датата на съдебното заседание.
АДВ.Н.: Получил съм препис от разпореждането на съда
за насрочване на разпоредителното заседание със съобщенията по чл.247б от НПК,
преди повече от 7 дни преди датата на съдебното заседание.
АДВ.К.: Получил съм препис от разпореждането на съда
за насрочване на разпоредителното заседание със съобщенията по чл.247б от НПК,
преди повече от 7 дни преди датата на съдебното заседание.
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ С.: Получил съм препис от
разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното заседание със
съобщенията по чл.247б от НПК, преди повече от 7 дни преди датата на съдебното
заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото за провеждане на
разпоредително заседание.
АДВ.Н.: Да се даде ход на делото за провеждане на
разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото за провеждане на
разпоредително заседание.
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ С.: Да се даде ход на делото за
провеждане на разпоредително заседание.
АДВ.К.: Да се даде ход на делото за провеждане на
разпоредително заседание.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на подсъдимия, както следва:
И.П.Щ., ЕГН **********, роден на *** ***, българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, средно специално образование,
неженен, работи като управител на ЕООД „Илко кар“, неосъждан.
Съдът разясни на страните правото им на
отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и
секретаря.
АДВ. Н.: Нямам искания за отвод на
състава на съда, прокурора и секретаря
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и
секретаря.
АДВ.К.: Нямам искания за отвод.
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ С.: Нямам искания за
отвод.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ
на подсъдимия правата му. Разяснява, че съгласно чл. 248, ал. 3 НПК пред
първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят
възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3,
които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание,
включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за провеждане на
РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ по реда на чл. 248 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА
КЪМ ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ намира, че след като един от въпросите, които ще
се разглеждат в разпоредителното заседание е налице ли са основания за
разглеждане на делото по реда на особените производства, е необходимо да се
изслушат становищата на страните за това по какъв ред да се проведе съдебното
производство. За целта на подсъдимия се разясняват правата му по чл. 371 и чл.
384 от НПК.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направените от него самопризнания (ако направи такива) по чл. 371, т. 2 от НПК
ще се ползват при постановяване на присъдата. В случай, че подсъдимия се
възползва от тези права, производството ще протече по реда на глава Двадесет и
седма от НПК.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на подсъдимия, че по свое желание може
да постигне споразумение с прокурора и със защитника си по реда на чл. 384, ал.
1 от НПК и производството да протече по реда на глава Двадесет и девета от НПК.
СЪДЪТ ЗАПИТА страните за становище по въпросите,
предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения. Считам, че делото е
подсъдно на Районен съд Бургас, няма основания за прекратяване и спиране на
наказателното производство, не е допуснато в досъдебното производство съществено
процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на подсъдимия или
пострадалите. Не са налице основанията за разглеждане на делото при закрити
врати. Не
са налице основания за привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването
на съдебноследствени действия по делегация. Нямам искания за събиране на нови
доказателства. Не са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Не е взета мярка за неотклонение към момента.
АДВ.К.: От името на моя доверител, заявявам, че същият
не желае да се конституира като частен обвинител и граждански ищец по делото.
Правата си моя доверител ще реализира по реда на ГПК. По въпросите към чл. 248 НПК се присъединявам към казаното от прокурора.
ПОСТРАДАЛИЯТ С.: Присъединявам се към казаното от
прокурора. Не желая да участвам по делото като граждански ищец и частен
обвинител.
АДВ.Н.: Делото е подсъдно на съда, няма основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство. Нямам възражения за
допуснати процесуални нарушения по точките в чл.348 от НПК. Не са допуснати в досъдебното производство
съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на подсъдимите
или пострадалите. Не са налице основанията за разглеждане на делото при закрити
врати. Няма основания да се разглежда делото по реда на особените правила. Не е
взета мярка за процесуална принуда. Имам искания за нови доказателства, но не и
към настоящия момент. Моля делото да бъде насрочено по общия ред, като
призовете свидетелите и вещите лица.
Нямам възражения да не бъдат призовани свидетелите
Ангелина и Янко Ангелови, както и вещите лице Златина Лецковска-Бешева и
Маргарит Янчев.
ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам
се към казаното от моя защитник. Желая делото да се гледа по общия ред.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за постановяване
на определението по чл. 248, ал. 5 от НПК, като съобщава на страните, че
определението ще бъде обявено в 14:20 часа.
Съдебното
заседание продължава в 14:20 часа, в присъствието на прокурора, защитника на
подсъдимия и подсъдимия.
След обсъждане
на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, и съобразяване със становищата на
страните, на основание чл. 248, ал. 5 и
ал. 6 от НПК съдът намира, че делото е
подсъдно на Районен съд – Бургас, не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
Не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
Не са налице
основания за разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация.
Не са налице
основания за вземане на мярка за неотклонение към настоящия етап доколкото
подсъдимият има добро процесуално поведение и не са налице доказателства, от
които да се направи извод, че би могъл да се укрие или да извърши престъпление.
Относно това
дали на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила съдът намира следното:
Срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за
тежко престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл.
20, ал. 2 от ЗДвП,вр.чл.129, ал.2 от НК. Хипотезата на чл. 343, ал. 1, б „а“ НК
предвижда няколко алтернативи - ако деянието е извършено в пияно състояние или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила
телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от
местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност,
или на пешеходна пътека. В конкретния случай във внесения обвинителен акт
липсва ясно посочване коя от хипотезите е налице като не е посочена конкретната
правна квалификация, която се твърди да е налице. Посочването на
престъплението, в което лицето се обвинява, и на наказателния закон, по който
се привлича като обвиняем, са задължителни реквизити на обвинителния акт.
На следващо
място разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НК е бланкетна като нейното съдържание
следва да се запълни с правната норма, която се твърди, че е нарушена. В случая
обаче липсва посочване коя от двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е
налице - в първата хипотеза се
предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а
втората - че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Непосочването
на конкретната хипотеза съществено ограничава възможността за защита на
обвиняемия и сочи на липса на елементи от състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение винаги се характеризира като съществено нарушение на
процесуалните правила.
Отделно от
изложеното съдът намира, че в случая обвинителният акт не отговаря на
изискванията на чл. 246 НПК. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г.
на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК главното предназначение на обвинителния
акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от
гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по
този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.
Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до
ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога
би могло да създаде предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално
нарушение.
В случая от
внесения обвинителен акт не могат да се установят фактите, от значение за
съставомерността на деянието, за което Щ. е привлечен като обвиняем. Не става
ясно срещу какви факти следва да се защитава Щ..
В
обвинителяния акт не става ясно при какви факти се твърди да е настъпило ПТП и
какво е участието на подсъдимия в него, в какво се изразява неговото
неправомерно поведение. Това от една страна се дължи на липсата на посочване на
коя хипотеза на чл. 20, ал. 2 ЗДвП се твърди, че е налице, а от друга и на
липса на посочване на начина, на механизма на извършване на престъплението.
Посочва се, от една страна, че „имало добра видимост. Обвиняемият управлявал с
около 40-50 километра в час, преди ПТП, но при завоя към мястото на
катастрофата е намалил“ - не става ясно дали е намалил заради препятствие на
платното за движение, както и дали именно на този завой, на който се сочи да е
намалил обвиняемият е видял препятствие – каруца: „На един от завоите преди
Созопол на пътя пред автомобила обвиняемият видял да се движи каруца“. В същото
време се сочи, че „тъй като тя се появила от едно разклонение на пътя, я видял
късно и нямал време за спиране тъй като карал и с висока скорост“. Не става
ясно намалил ли е водачът или не, с каква скорост се е движил, кога е възприел
препятствието на платното за движение и каква е била неговата реакция. Отделно
от това по-надолу в обвинителния акт се сочи, че „колата поднесла по влажния
път“. Не става ясно и кога е възприет от водача на лекия автомобил идващия
автобус – дали преди предприемане на маневра за изпреварване на каруцата, по
време на изпреварване или след изпреварване
и не е ясно защо е „Трябвало да избере или да продължи да управлява в
насрещното или да продължи да заобикаля каруцата“. Пак се посочва, че „След
като задницата на колата поднесла и пробвал да я овладее, не успял и тогава се
ударил в автобуса.Автомобила се завъртял и отишъл на другата страна.“ От
изложеното в обстоятелствената част, че автомобилът е „поднесъл“ не става ясно
дали се твърди, че водачът не е упражнил достатъчно контрол върху автомобила,
което касае хипотезата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП или автомобилът е поднесъл въпреки
предприетите от водача действия.
Липсва
посочване в обвинителния акт къде е поставен пътен знак, установяващ
ограничение на скоростта. В същото време са изложени в обстоятелствената част
твърдения, че „не се е съобразил също с разделителната линия на пътя,която е
непрекъсната на местопроизшествието –M1 /бяла/която забранява навлизане в
лентата за насрещно движение на МПС“, но не е посочено коя правна норма е
нарушена.
В резултат от
горното съдът намира, че от изложените в обвинителнителния акт обстоятелства се
възпрепятства правото на защита на обвиняемия като не е ясно срещу какви факти
трябва да се защитава – че е управлявал с висока скорост, със скорост
несъобразена с атмосферните условия, че е карал с по-ниска скорост, че е
предприел неправилна маневра или че автомобилът случайно е поднесъл. Липсата на
конкретика за този съдебен състав съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което е отстранимо чрез ясно посочване на фактите срещу
които трябва да се защитава обвиняемия. По правило непосочването в
обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието,
пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на
делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на
престъпния състав. В случая обаче съдът
намира, че за съставомерността на деянието, за което на обвиняемия е повдигнато
обвинение е от съществено значение механизма на настъпване на ПТП и ясно
запълване на съдържанието на бланкетната правна норма чрез посочване на
разпоредбата на закона, която се твърди, че е нарушена.
По всички тези
съображения съдът намира, че е съществено засегнато правото на защита на
обвиняемия, който е в невъзможност да разбере на какви факти се основава
обвинението и в какво конкретно е обвинен, а основно негово право е да знае за
какво престъпление е привлечен в качеството на обвиняем – чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК.
Това налага
делото да се върне на прокурора за отстраняване на съществени процесуални
нарушения като се посочат конкретните факти, които обосновават съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия. Нарушението засяга повдигане и
предявяване на обвинението, поради което след отстраняването на нарушението
следва да се извърши ново повдигане и предявяване на обвинението.
На основание
чл. 249, ал. 1 НПК производството по делото следва да се прекрати поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са отстраними и
които следва да бъдат отстранени от прокурора по реда на чл. 242 НПК. Така
мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
260062
На основание
чл. 248, ал. 5, т. 1 НПК вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 вр. чл. 249, ал. 1 НПК
прекратява съдебното производство по НОХД № 2932/2020г. по описа на РС Бургас.
На основание
чл. 249, ал. 2 НПК връща делото на прокурора за отстраняване на допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
Не взема мярка
за неотклонение спрямо подсъдимия И.П.Щ..
Определението
подлежи на обжалване и протестиране съгласно чл. 249, ал. 3 НПК по реда на
глава двадесет и втора пред Окръжен съд Бургас в седемдневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Протоколът е
написан в съдебно заседание, което приключи в 14:50 часа.
СЕКРЕТАР:/п/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
Вярно с
оригинала:
ММ