ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1938
гр. Пловдив, 12.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Борис Д. Илиев
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501858 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 6795/07.06.2022 г. от Х. Б.
Г., ЕГН **********, от гр. К, ул. „Г И“№, ет., чрез адвокат В.С., против
протоколно определение от 17.12.2021 г., постановено по г. д. № 994/2021 г.
по описа на РС Асеновград, с което е прекратено производството по делото
спрямо М. Т. А. и ищецът е осъден да ѝ заплати разноски по делото.
С жалбата са релевирани съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Поддържа се, че на основание чл.
228, ал. 3 от ГПК е предявено насочване на иска за делба срещу настоящия
собственик на имота – В. Х. Г., но съединеният с него иск за намаляване на
завещателно разпореждане не е оттеглен, поради което следва
производството по този иск да продължи срещу първоначалния ответник – М.
Т. А.. Отправено е искане обжалваното протоколно определение да бъде
отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от М. Т. А., чрез
адвокат Л.К., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се излагат
съображения в подкрепа на атакуваното с нея протоколно определение. Сочи
се, че последното е постановено по изрично искане на ответника. Моли се то
да бъде потвърдено.
1
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството по г. д. № 994/2021 г. по описа на РС Асеновград е
образувано по искова молба от Х. Б. Г., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 30, ал. 1 от ЗН и
чл. 34, ал. 1 от ЗС срещу М. Т. А. за намаляване на учредено в полза на
ответницата завещателно разпореждане до размера на запазената в полза на
ищеца ½ идеална част и за извършване на съдебна делба между страните на:
1) недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 00702.512.242.1.1, по КК и КР на Асеновград, одобрени със
заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, с адрес на имота А., ул.“Г. Д.“
№, с площ 88.85 кв.м., с предназначение жилище-апартамент, който обект
попада в сграда с ПИ № 00702.512.242, ведно с прилежащото му избено
помещение № 1; 2) гаражна клетка с площ 19,00 кв.м. – СО с идентификатор
№ 00702.512.242.1.13. и 3) приземна стая с предназначение склад с
идентификатор № 00702.512.242.1.12, при квоти от по ½ ид.ч. за ищеца и
ответника.
С отговора на искова молба, депозиран от М. Т. А, е предявено
възражение, че искът за делба е неоснователен, доколкото същата не е
собственик на процесните имоти, тъй като ги е дарила на малолетния си
правнук В. Х. Г., съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
14, том II, рег. № 1377, дело № 205/01.08.2019 г. на Нотариус рег. № 277 – К
Б. район на действие РС Асеновград.
С молба вх.№ 7936/07.12.2021 г. ищецът е заявил изменение на
предявения иск за делба, досежно страните, чрез насочването му срещу
настоящия собственик на имотите В. Х.. Г.. Едновременно с това е отправено
и искане за намаляване на извършеното в полза на В. Х. Г. дарение, с оглед на
искането за намаляване на завещателното разпореждане. Предвид посочената
молба, в първото проведено по делото съдебно заседание на 17.12.2021 г.,
производството по отношение на ответницата М. Т. А. е прекратено, същата е
заличена, като ответник по делото, присъдени са разноски от 800,00 лева, а
2
на нейно място, като ответник е конституиран В. Х. Г.. За да постанови
протоколното определение, предмет на настоящото обжалване, с което е
прекратено производството по отношение на ответника М. Т. А., районен съд
е приел, че именно в този смисъл е заявеното от ищеца искане, подкрепено и
от представените доказателства, установяващи, че посочените имоти не са
собственост на М. Т. А., тъй като се е разпоредила с тях в полза на
малолетния В. Х. Г..
Изводът на съда за наличие на предпоставки за прекратяване на
производството по отношение ответницата М. Т. А. е неправилен.
Искането за възстановяване на запазена част от наследството може
да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск още в исковата
молба. Такъв е и настоящият случай. Обстоятелството, че ползващото се от
завещанието или дарението лице се е разпоредило с имота не обуславя
недопустимост на искането за възстановяване на запазена част от
наследството, доколкото същото има за предмет възстановяване на
равностойността на запазената част на наследника, имащ право на това, от
цялото имущество, което наследодателят е притежавал към момента на своята
смърт и в този смисъл уважаването на това искане не е обвързано с
присъждане на идеална част от определен имот. В този смисъл е решение №
14/14.02.2019 г. по г. д. № 953/2018 г., І г. о. на ВКС, като в него е посочено,
че искането се предявява срещу ползващото се от завещателното
разпореждане лице. Ако последното се е разпоредило със завещаното
имущество, приложение следва да намери установеното в чл. 37 от ЗН
правило, според което последващите разпореждания със завещаното
имущество могат да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена
част само ако са станали преди да е изтекла една година от откриване на
наследството или след като е вписана исковата молба за намалението и то
само ако наследникът с право на запазена част не може да допълни своята
запазена част от имуществото на заветника и ако приобретателят не допълни
запазената част в пари. И само ако последващото разпореждане със
завещаното (или подарено) имущество бъде отменено, наследникът с право на
запазена част би могъл да получи съответната идеална част от имота,
съответстваща на запазената му част от наследството. Искът по чл. 37 от ЗН е
конститутивен, следва да бъде предявен срещу ползващото се от
завещателното разпореждане лице и срещу третото лице, което е придобило
3
имота от него, като субективното преобразуващо право на наследника със
запазена част да иска отмяна на горепосочените отчуждения се поражда едва
когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване на запазената
част от наследството чрез намаление на завет или дарение (решение №
208/27.11.2015 г. по г. д. № 189/2015 г. I-во г.о. на ВКС).
Ето защо при съобразяване на обстоятелството, че с предявената
молба вх.№ 7936/07.12.2021 г. ищецът е заявил насочване на иска за делба
срещу настоящия собственик на имотите предмет на делбата, но не е оттеглил
обективно съединената с него претенция за възстановяване на запазената му
част от наследството, производството не следва да бъде прекратено по
отношение на М. Т. А.. Последната, като ползващо се от завещанието лице, е
надлежен ответник по предявения с исковата молба иск по чл. 30 от ЗН.
На следващо място заявеното с молбата вх.№ 7936/07.12.2021 г.
искане за намаляване на извършеното в полза на В. Х. Г. дарение, следва да
бъде конкретизирано от ищеца, в смисъл представлява ли същото искане по
чл. 37, ал. 1 от ЗН - за отмяна на отчужденията на завещани или подарени
недвижими имоти и ако това е така срещу кого е предявено, по отношение на
кои имоти и по какъв начин е обоснована претенцията по същото. Едва след
изпълнение на така посочените указания, първостепенният съд следва да
извърши съвкупна преценка за броя и вида на исковете, с които е сезиран,
тяхната допустимост и взаимна връзка и обусловеност, след което да
определи по отношение на кой/кои от тях да продължи разглеждането им в
настоящото производство, респективно при отделяне на искове за
разглеждането им в самостоятелно производство, налице ли са предпоставки
за спиране на настоящото до приключване на производството по предявени
претенции с преюдициален характер, в каквато връзка е и приетото с
определение № 60092/30.06.2021 г. по г. д. № 1507/2021 г. I-во г.о. на ВКС.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се
явява основателна и обжалваното с нея определение следва да бъде отменено,
като вместо това делото следва да се върне на РС Асеновград с указание за
продължаване на съдопроизводствените действия съгласно посоченото по –
горе.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.12.2021 г., постановено по г. д.
№ 994/2021 г. по описа на РС Асеновград, с което е прекратено
производството по делото спрямо М. Т. А., ЕГН ********** от гр. А., ул. „Г.
Д.“№ ...
ВРЪЩА делото на Районен съд Асеновград за продължаване на
съдопроизводствените действия съгласно указанията, дадени в мотивната
част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5